Решение по дело №3169/2019 на Административен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№...........................................2020г., гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският административен съд, ХVІІІ състав                   

в публично заседание на двадесет и втори януари 2020г., в състав:

 

                              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

 

С участието на секретаря Виржиния Миланова

и прокурора С.Иванов

като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 3169/2019г.

по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК вр. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба на „Деомид“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Никола Кънев“ бл.11, вх.А, ет.2, представлявано от управителя Д.Т.К., чрез пълномощник – адв.И.К., срещу Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ гр.София, за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 300 лв., изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар по АНД № 3183/2019г. по описа на ВРС, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, до датата на окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че с Наказателно постановление /НП/ В-06-ДНСК-62 от 14.06.2019г. на дружеството е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. за нарушение по чл.142 ал.5 т.1 от ЗУТ. В резултат на предприето от него оспорване по съдебен ред, с влязло в сила съдебно решение същото е било отменено. Счита, че по повод съдебното обжалване на отмененото като незаконосъобразно НП е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в направените по делото разноски – възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лв., съобразно надлежно сключен и представен пред Варненски районен съд договор за правна защита и съдействие. Предвид това счита, че са налице всички предпоставки по чл.203 ал.1 от АПК вр. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на исканото обезщетение, доколкото с акт на съда е отменено като незаконосъобразно НП, а направените в хода на това производство разходи за заплатено адвокатско възнаграждение се явяват в причинно следствена връзка, претърпяна от дружеството пряка и непосредствена имуществена вреда. На изложените основания моли съда да осъди ответника да заплати посочената сума, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба, до датата на окончателното им изплащане. Претендира присъждане и на съдебно-деловодни разноски за настоящото производство, съобразно списък по чл.80 от ГПК. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си- адв.К., поддържа исковата претенция и моли съда да я уважи. Допълнително излага, де дейността по издаване на НП, независимо от своя наказателен характер, по съществото си е административна такава. В тази връзка се позовава на ТП № 2/2015 по т.д.№ 2/2014г. на ВКС и ВАС. Сочи, че противно на възраженията на ответника, заплатения адвокатски хонорар е към определения от закона минимум, като представения договор за правна помощ има характера на разписка, съобразно ТР по т.д. № 6/2012г., поради което моли претенцията да са уважи в пълен размер.

Ответникът – ДНСК - София, в представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуален представител – ю.к.Д.П., оспорва иска. Моли същия да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Сочи, че не са представени доказателства за наличието на пряка и непосредствена причинна връчка между издаденото НП и настъпилите за ищеца имуществени вреди. Счита, че заплатеният адвокатски хонорар не представлява такава вреда, доколкото ангажирането на адвокат и стойността на заплатеното му възнаграждение, което е над определения в наредбата минимален размер, е в резултат на свободната воля на клиента и на неговата субективна преценка. Пледира за отхвърляне на иска, поради недоказване на предпоставките за ангажиране имуществената отговорност по реда на ЗОДОВ.

            Представителят на Окръжна прокуратура - Варна, дава заключение за основателност на предявения иск, тъй като са налице предпоставките по чл.1 от ЗОДОВ доколкото е факт издаването на незаконосъобразен акт, във връзка с обжалването на който ищецът е направил разноски, доказани по делото и представляващи за него имуществена вреда, по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ. Сочи, че последната се явява пряка последица от незаконосъобразния акт и подлежи на обезщетяване по реда на чл.1 от с.з.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С НП № В-06-ДНСК-62/14.06.2019г., издадено от Зам.Началник на ДНСК-София, на „Деомид“ ЕООД за нарушение на чл.142 ал.5 т.1 от ЗУТ е наложено административн наказание глоба в размер на 100 лв. на осн. чл.233 от ЗУТ. Същото е било оспорено по съдебен ред, при което пред ВРС е образувано АНД № 3183/2019г. С Решение № 1762/03.10.2019г. по цитираното АНД, НП е било отменено. Същто не е било предмет на касационно оспорване в законоустановения срок и е влязло в сила на 25.10.2019г.

Горецитираното дело е изискано и приложено към настоящото за послужване. Видно от същото, при оспорването на НП ищецът /тогава в качеството на жалбоподател/ е представляван от пълномощник – адв.И.К., съгласно представен в проведеното на 25.09.2019г. съдебно заседание Договор за правна помощ и съдействие от 24.07.2019 /л.32/, с който последната е упълномощена от Д.К. - представляващ „Деомид“ ЕООД да представлява и защитава дружеството по АНД № 3183/2019г. до окончателното му свършване пред всички инстанции. В договора страните са уговорили адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., като е отразено, че сумата е внесена.

Така описаната фактическа обстановка не е спорна между страните. Въз основа на същата, съдът достигна до следните правни изводи:

Искът е предявен от процесуално легитимирана страна /лице, претендиращо присъждането на обезщетение за претърпени от него имуществени вреди причинени от отменено наказателно постановление/, срещу надлежния ответник, съгласно чл.205 от АПК вр. чл.2 ал.1 от Устройствения правилник на ДНСК /юридическото лице, в чиято структура се намира органът издал незаконосъобразното наказателно постановление/ и се разглежда от родово /съгласно т.1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. по т.д. № 2/2014г. на ВКС и ВАС/ и местно /чл.133 от АПК/ компетентния съд.

            Съгласно чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнението на административна дейност. От съдържанието на нормата и от изричното й озаглавяване „Отговорност за дейност на администрацията”, обосновано може да се заключи, че определящо за приложимостта й, респективно за търсене на отговорността по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, е вредите, които според твърденията на ищеца са причинени в правната му сфера, да са в резултат от изпълнението на административна дейност, без значение на нейната проявна форма – правоприлагаща /при издаване на индивидуални или общи административни актове/, нормотворческа /при издаване на подзаконови нормативни актове/ или санкционно-правораздавателна /по административното наказване, осъществявано с наказателни постановления/.

В разглеждания случай вредите се претендират като причинени от незаконосъобразно наказателно постановление. Безспорно същото не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. Видът на незаконосъобразния акт, вредите от който подлежат на обезщетяване, обаче не е предвиден като законов критерий за приложението на ЗОДОВ. Определящ е характера на дейността на органа, който е издал акта. В този аспект, НП е резултат от упражнена дейност по административно наказване, т.е. неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Предвид горните констатации относно характера на дейността на издателя на НП, последниното е властнически акт и въпреки, че поражда наказателноправни последици, е резултат от санкционираща административна дейност. Следователно, претенцията за обезщетение за вреди от отмененото НП следва да се реализира по реда на исковото производство по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т.1 от ТП № 2/2014г. от 19.05.2015г. по т. дело № 2/2014г. на ВАС и ВКС.

В настоящия случай, от данните по делото се установява категорично, че издаденото НП е отменено с влязло в сила съдебно решение, което удовлетворява коментираното изискване на цитираната правна норма /чл.1 ал.1 от ЗОДОВ/.

Съгласно чл.4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. За да възникне законовата отговорност, следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт и реално причинени вреди, произтичащи от него, както и причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилите вреди. Нужно е в процеса да се установи, че настъпилите вреди за ищеца /загуби или пропуснати ползи/ представляват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт на администрацията /в случая НП/.

В конкретния случай, в производството по оспорване на НП пред Районен съд - Варна, ищецът е бил представляван от адвокат – пълномощник И.К.. Видно от представения по АНД № 3183/2019г. по описа на ВРС договор за правна защита и съдействие, сключен между ищеца и посочения пълномощник, с договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, който от своя страна е предвидения минимум, съгласно чл.18 ал.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, към която посочения текст препраща. В тази връзка непонятни и неоснователни се явяват възраженията на ответника за договорено и платено от ищеца адвокатско възнаграждение на значително по-висока от Наредбата стойност -„свръхминимум“.

Налице е и причинно-следствена връзка между защитата и настъпилите за ищеца вреди. Адвокатското възнаграждение е вреда за дружеството доколкото плащането намалява фактически неговото имущество, а и защото към него момент е липсва законово регламентирана процесуална възможност страната да упражни претенцията си за разноски в административно-наказателното производство пред съда /в този смисъл ТР № 2/03.06.2009г. на ВАС по т.д. № 7/2008г./. Адвокатското възнаграждение е заплатено единствено поради необходимостта от адекватна защита срещу издаденото незаконосъобразно НП, до което не би се стигнало, ако при осъществяване на своята административно-наказателна дейност, наказващият орган бе съблюдавал материалния и процесуалния закон. Това обосновава пряката причинност между незаконосъобразно осъществената дейност по административно наказване, приключила с издаване на НП и произтеклите за лицето имуществени вреди от заплащане на адвокатско възнаграждение. В този смисъл горецитираното  Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. по т.д.№ 2/2016г. на ОСС на ВАС, в което изрично е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, платените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон.

С оглед изложеното, съдът намира за доказани предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, вр. чл.203 от АПК. Предявеният иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло за претендираната от ищеца сума в размер на 300 лева.

Предвид основателността на иска по главната предявена с него претенция, основателна е и акцесорната такава за лихви, дължими от датата на предявяването на иска – 19.11.2019г., до окончателното изплащане на обезщетението.

С оглед изхода на спора и на основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, основателно се явява, своевременно направеното искане от страна на ищеца за присъждане на съдебно-деловодни разноски за настоящото производство, съобразно списък по чл.80 от ГПК – претендирани и доказани общо в размер на 325 лв., от които 25 лв. държавна такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение, с данни, че същото е внесено.  

Воден от горното, съдът

 

                                      Р   Е   Ш   И :

 

ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол гр.София ДА ЗАПЛАТИ на „Деомид“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Никола Кънев“ бл.11, вх.А, ет.2, представлявано от управителя Д.Т.К., обезщетение за претърпени от дружеството имуществени вреди в размер на 300 лв., изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар по АНД № 3183/2019г. по описа на ВРС, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.11.2019г., до датата на окончателното изплащане на сумата.

 

ОСЪЖДА ДНСК-София да заплати на „Деомид“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Никола Кънев“ бл.11, вх.А, ет.2, представлявано от управителя Д.Т.К., съдебно-деловодни разноски в размер на 325 /триста двадесет и пет/ лева.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :