Решение по дело №1402/2021 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 309
Дата: 17 октомври 2022 г.
Съдия: Владимир Стоянов Иванов
Дело: 20215320101402
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 септември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 309
гр. Карлово, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Дарина Ил. Попова
при участието на секретаря Ангелина Ст. Господарска
като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело №
20215320101402 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание член 266, ал.1 вр.
с 79, ал.1 и член 86 от ЗЗД.
Ищецът „К.Т.“ ООД чрез процесуалния си представител твърди, че
през второто полугодие на 2017 година господин Г., в качеството на член на
О.О. СОСЗР гр. К. попитал управителя на ищцовото дружество, може ли
„К.Т.“ ООД да изработи 1 бр. фундамент за монтаж на плочи на името на
дядото на С. П. - ***** С. Д. в гр. К., като господин П. бил заявил, че ще
поеме разходите по изработката и монтажа.
В началото на м. октомври 2017 г. в офиса на дружеството в гр. К.
отишъл лично С. П., с който сключили устен договор и се договорили срещу
заплащане да изработят 1 бр. фундамент, като уточнили размерите и формата,
съобразно размера на плочите, които той бил поръчал.
Въз основа на неговата поръчка управителят на ищеца направил
чертеж и започнали да изготвят кофража и арматурата, като след направата,
управителят на ищцовото дружество поканил ответника да я види и утвърди.
След одобрението от негова страна, същият дал съгласие да се
налива и бетоновата смес.
В същия ден се уговорили кога да отидат до гр. К. за уточняване с
кмета мястото за монтаж и ритуала по откриването на плочата.
В деня на уговорената дата тръгнали тримата с г-н Г. и ответника от
гр. К. за гр. К. с неговия автомобил, като заедно с кмета уточнили мястото за
монтажа, датата и сценария на откриването.
В същия ден ответникът заявил, че ще заплати извършените СМР по
1
фундамента.
Във връзка със сключения договор, ищецът извършил следните СМР
на паметна плоча на запасния офицер С. Д. в гр. К. а именно:
- Направа на дървен кофраж за фундамент - 85.00 лева;
- Доставка и монтаж на носеща монтажна армировка - 46.00 лева;
- Доставка и полагане на бетон Б 20 — 60.00 лева;
- Декофриране и шпакловка две ръце с ПВЦ мрежа - 48.00 лева;
- Транспорт на ж.б. фундамент от гр. К. до гр. К.;
- Монтаж на ж.б. фундамент и лепене на 2 бр. плочи;
Общо в размер на 524.00 лева, както и ДДС - 20 % - 104.80 или общо
628.80 лева.
Съгласно устния договор, ответникът поел ангажимент и се
задължил да му заплати за извършените от ищцовото дружество СМР, за
които бил съставен и протокол обр. 19/ 27.10.2017 г.
Многократно канили ответника, както писмено така и устно
ответника да уредят отношенията си, но същият до момента отказвал.
Счита, че ответникът е изпадал в забава на 27.10.2017 г. и
претендира обезщетение за забавено плащане в размер на 213.09 лева до
19.04.2021 г.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да осъди С. С. П. с ЕГН
********** от град К., община К., област П., ул. „А.С.“ № *** да заплати на
„К.Т.“ ООД, ЕИК ********** с адрес на управление град К., община К.,
област П., ул. „Б.Р.“ ***, представлявано от Н.И.Ч. сумата от 628.80 лева,
съгласно протокол обр. 19, представляваща дължима сума за извършени
строително монтажни работи по направа на паметна плоча на запасния
офицер С. Д. в град К., ведно със законната лихва считано от 27.10.2017 г. до
окончателното плащане.
Ответникът С. С. П. оспорва иска.
Оспорва твърдението в искова молба, че през месец октомври 2017
г. в офиса на ищцовото дружество ответникът сключил устен договор за
извършване на твърдените от ищеца строително-монтажни дейности, срещу
съгласие за заплащане на същите от негова страна.
Такъв устен договор не бил сключвал и не възлагал на ищцовото
дружество да извършва СМР, както и не поемал от своя страна ангажимент за
заплащане на каквито и да било разходи за такива дейности, поради което
счита, че предявеният иск е неоснователен.
Сочи, че единственият път, когато ответникът контактувал с г- н Г.,
тогавашен секретар на О.О. СОСЗР-гр. К. бил във връзка с текста, който ще
бъде изписан на наметната плоча, както и по отношение на организацията по
откриване на паметника, но не и за възлагане на СМР на ищцовото
дружество.
Оспорва приложените към исковата молба писмени доказателства
протокол обр. 19/27.10.2017г. и фактура № 8860/11.03.2021г. Същите били
издадени едностранно от ищцовото дружество, като те не били одобрени и
подписани от ответника, поради което от тях не се установявало задължение
2
за плащане от негова страна.
По отношение на приложеното писмо изх. № 43/17.11.2017г.
заявява, че получил същото едва сега, заедно с останалите приложени
документи към исковата молба. От същото се установявало, че решението за
извършването на дейности по изработката, транспортирането и монтажа на
фундамента на паметната плоча на запасния ***** С. Д. в град К. е било взето
от управителния съвет на Общинската организация СОСЗР-гр.К.. Какви точно
СМР и от кого били извършени не му било известно, но лепенето на 2 бр.
плочи било извършено лично от него. Самите плочи били поръчани и
заплатени също лично от него.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната
съвкупност съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, че ответникът е родственик на ***** С. Д. и
че на същия, през месец октомври 2017 г. е била монтирана и открита паметна
плоча в град К.. Не се спори, че самата плоча е била изработена по поръчка и
със средства на родствениците на ***** С. Д..
Спорният въпрос е имал ли е ответникът сключен устен договор с
ищцовото дружество за изработка и монтаж на фундамента, върху който да
бъде монтирана плочата и при какви условия е бил сключен този договор.
По делото са представени протокол образец 19 от дата 27.10.2019
година, неподписан от ответника, в който са изброени дейностите, предмет на
иска и стойността им – общо в размер на 524 лева. Представена е и фактура №
8860 от 11.03.2021 г. за сумата 524 лева без ДДС или 628.80 лева с ДДС.
И двата документа се оспорват от ответника, който сочи, че същите
не носят подписа му, не са му предявявани и е видял същите за пръв път с
връчване на исковата молба.
В показанията си св. Г. сочи, че познава страните, управителят на
ищцовото дружество Н.Ч. познавал като член на СОСЗР (Съюз на офицерите
и сержантите от запаса и резерва) гр. К. и президент на фирма „К.Т.”, а
ответника С. П. по отношение на това, че е участвал в техни мероприятия,
конференцията на общинската организация по повод участието на неговия
дядо във войните за Национално освобождение и обединение на България.
През лятото на 2017 г., след 18 юли организацията участвала в
откриването на първия етап на Алеята на войнската слава в К.. В центъра на
града свидетелят срещнал ответника, който поискал да разбере къде и как
били изработени плочите на тази алея. Свидетелят отговорил, че плочите са
изработени от каменоделец в град П., а фундаментите били изработени от
дружество „К.Т.“ на *** Ч.. Ответникът изявил желание да му съдействат за
поставяне и откриване на плоча за С. Д. в К.. От СОСЗР приветствалитакива
инициативи и като О.О. на запасните, помагали с всичките си възможности,
които имали. По отношение на изработване на плочата, ответникът споделил,
че има приятели в С., които ще я изработят. Между двамата бил проведен
разговор за поставянето и ответникът заявил, че се познава с управителя на
ищцовото дружество и ще се договорят. Свидетелят го информирал, че
организацията не разполага с пари за подобни проекти, а ответникът заявил,
че не иска средства, а само съдействие при откриването на паметника.
Свидетелят споделил с Ч., който по това време бил заместник–председател на
3
общинската СОСЗР. След известно време разбрал от Ч., че П. е бил на среща
при него и са се договорили за нещата. Малко след това ответникът му се
обадил да отидат до К., за да уточнят на място местоположението, ритуала по
откриване и други подробности, като го информирал, че се намира при Ч. и
ще тръгнат оттам. Свидетелят отишъл до мястото, където се намира
ищцовото дружество, и тримата с управителя и ответника отишли в град К..
Там го чакала кметицата, уточнили мястото, на което ще поставят плочата и
ритуала по откриването. По отношение на монтирането свидетелят разбрал,
че двамата са се договорили кое как да стане. СОСЗР задействала
процедурата по откриването с участието на военния духов оркестър, така
изпълнили ангажимента, който поели. В хода на подготовката на
тържеството, свидетелят разбрал от Ч., че с г П. на място са се уточнили за
характера на фундамента, металната конструкция, която се слага вътре, как
ще се излива, как ще се слагат плочи и т.н. Свидетелят подготвял сценариите
по откриване на плочата, включил и елемент да благодарят за инициативата и
изработката на плочата на г-н С. П. и на фирма „К.Т.“, която монтирала
плочата. Организирали тържеството, провели го и свидетелят мислел, че
всички въпроси са уредени. В един момент обаче разбрал от Ч., че П. не си е
изпълнил договорката по заплащането, даже си спомнял сумата - 524 лева.
Били с председателя на общинската организация – *** М. и попитали: „Не сте
ли се оправили с г-н П.?“, отговора бил „Не“. Попиталие още няколко пъти,
но отговора бил отрицателен, и двамата с *** М. започнали да обмислят как
да изплатят поставянето на плочата с пари от общинската организация, тъй
като не искали името й да бъде замесено в такава ситуация. Споделили
замисъла с Ч., но той категорично отказал и заявил, че има договорка с П.. В
следващ период от време разбрал, че този процес не е финализиран и не е
платено за монтирането на плочата. Г-н П. участвал в тържеството по
откриването и от СОСЗР му благодарили, записано било в сценария –
благодарностите били на човека, който е изработил плочата и на „К.Т.“,
фирмата, която монтирала плочата. Плочата била монтирана на един голям
бетонен фундамент, който бил под наклон, всичко било направено.
Инициативата за поставяне на паметна плоча на С. Д. била на ответника, а
свидетелят съдействал по организацията. Ответникът го потърсил в
качеството му на секретар на СОСЗР гр. К. и в качеството му на човек, който
организирал монтирането и откриването на плочите в Алеята на войнската
слава в град К.. Свидетелят уведомил председателя на СОСЗР *** М.,
разисквали с него, и то казал на свидетеля, че ще съдействат. В СОСЗР гр. К.
нямали изрично такова решение, защото ние не били инициатори, само
съдействали на това мероприятие. Когато попитали *** Ч. дали са уредени
всички неща, той отговорил, че не са и че ответникът му дължи 524 лева за
монтирането на плочата. Монтирането на плочата нямало как да стане без
фундамент, свидетелят разбрал, че това е сумата за изработването на
фундамента и монтажа. Не виждал проект за изграждането на този
фундамент, нито чертежи. Свидетелят не знаел дали местоположението на
паметника е съгласувано с Община К., но било съгласувано с Кметство К..
Сочи, че не е присъствал на уговорката между страните, впоследствие разбрал
за нея от управителя на ищцовото дружество. Свидетелят не виждал на
мястото на плочата приемателна комисия и не знаел какви документи са били
изготвяни. Според него, фактът, че ответникът е участвал при откриването
4
означавал, че нещата са уредени. От разговорите, които провели с управителя
на ищцовото дружество, разбрали, че той няколко пъти поканил ответника да
си уредят финансовите отношения, но това не станало.
В показанията си св. Б. сочи, че знае за направата на паметник на С.
Д. в К. от С. П.. Не знаел какви договорки е имал за фундаментите, но за
плочата знаел, че я е поръчал в С.. С. П. занесъл парите за плочата, не знаел
кой точно е дал парите за плочата, може би наследниците на С. Д., защото
инициативата била тяхна. Доколкото знаел от С., всички родственици решили
да направят паметника. Свидетелят и ответникът отишли да монтират
плочата, свидетелят му помагал и три дни след залепването било откриването
на паметника. Свидетелят бил счетоводител на фирмите на ответника, водел
документацията, но не виждал документ за изграждането на фундамент. Не
водел счетоводство на физическото лице С. П. и не подавал декларации на
физическото лице. Плочата била направена в С.. Бетона го видял готов отлят,
не знаел кой го е правил. Постаментът представлявал около 60 см -70 см
височина. Монтажът на плочите станал със силикон. Залепил ги ответникът, а
свидетелят му помагал. Инициативата за поставяне на тази плоча, доколкото
знаел била на наследниците на С. Д.. Ответникът имал още двама братя,
имало още 3-4 наследници, видял ги на откриването.
В показанията си св. Ч., син на управителя на ищцовото дружество и
работник в ищцовото дружество сочи, че познава ответника, знаел го от град
К., където монтирали едни паметници. Паметникът бил отлят в гараж на
ищцовото дружество и закаран до К. с транспорт на дружеството. На мястото
на монтажа отишъл трактор, свалили фундамента, монтирали го и сложили
една плоча отгоре, шпакловали го. Плочата доставил ответникът и заедно я
монтирали. Той бил сам. По време на монтажа имало други работници на К..
При залепването свършил силикона, който ответникът носел със себе си и
свидетелят ходил до село Р. да купува силикон. След това шпакловали
паметника. Свидетелят сочи, че на мястото на монтажа се срещнали с
ответника, не са пътували с една кола. Свидетелят наел от баща си, че
ответникът е поискал от него да отлеят фундамента за паметника, не помнел
точно дали плочите са били една или две. След като поставили фундамента до
монтажа на плочата минали 10-15 минути. В същият ден станало. Свидетелят
участвал при отливането на фундамента, имало някакъв чертеж, но не помнел
точно. Свидетелят се занимавал с кофража за фундамента. До приключване
на монтажа на фундамента и на монтажа на плочата ответникът присъствал.
Не направил забележки. Ответникът бил сам при залепването на плочата,
имало и работници на ищцовото дружество. Отишъл някакъв човек от К. с
багер, защото плочата била много тежка и я поставили. Във фундамента
имало арматура, свидетелят не бил виждал ответника при направата на
кофража и заготовката, видял го при монтажа на плочата.
В обясненията си управителят на ищцовото дружество сочи, че
фундаментът за плочата не можел да се направи на място, бил изработен в
заводски условия, сложена била носеща армировка и след това монтажна
армировка, качен бил с подемно средство и бил поставян с подемно средство.
Ответникът отишъл и приел армировката, аз съм длъжен, след като има
скрити работи, той да дойде и да види армировката.
В обясненията си ответникът отрича да е ходил и приемал
5
армировка. Сочи, че когато отишли в К., имали среща със запасните офицери
за да подберат място за паметника. На тази среща отишъл и управителят на
ищеца Ч., който бил и зам. председател на тази организация, сиреч това се
представлявало от тези двама души. С кметицата се разбрали къде ще е
мястото. Когато вече бил отлят фундамента и поставен от запасните офицери,
ответникът останал с впечатление, че те участват, защото в словото си св. Г.,
казал, че паметникът е открит с любезното съдействие на запасните офицери
от К., Кметство К. и „К.Т.“. Ответникът останал с впечатлението, че това е
участието на запасните офицери в този паметник. Заявява, че не е уговарял
суми с някого, никога не е определял бюджет, с който друг да се разпорежда.
Парите били у счетоводителя Х., когато пристигали документи и фактури, той
се разплащал. Отрича да е имал уговорки както с ищеца, така и с
организацията на запасните офицери.
Въз основа на така установената и възприета фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да
изработи нещо, съобразно поръчката на другата страна, като последната е
задължена да приеме работата съгласно договора и да плати, когато приеме
работата. В конкретния случай по делото не е доказано по несъмнен начин,
че между страните е бил сключен устен договор за изработка, нито
конкретните условия, при които е бил сключен. При доказателствена тежест
на ищеца, същият не установява в процеса – конкретния обем на
договорените СМР, сроковете, в които същите е следвало да бъдат
извършени, уговорките относно начина на приемането на работата и
плащането. Не се установи и приемане на оферта от страна на ответника за
конкретно посочените в исковата молба параметри. Тежестта на доказване на
сключването на договора е на ищеца. В показанията си св. Г. не установява
времето, мястото и параметрите на сключения договор, а само заявява, че е
научил за него от управителя на ищцовото дружество – т.е. касае се за
едностранно изявление на ищцовата страна, опосредено чрез свидетелски
показания. Не са доказани и съществените условия на договора – каква точно
е била поръчката на ответника, уговорени ли са срокове на изпълнение и цена
на поръката. Фактът, че ищцовото дружество е изработило фундамента не е
спорен, но не е установен по категоричен начин възложителят на поръчката –
дали това е еднолично ответника, дали всички родственици на ***** С. Д. или
СОСЗР – К.. Не е доказано и по категоричен начин приемането на работата.
Не е установена по делото и причината фактура за дейностите да бъде
изготвена четири години след изработеното, същата не носи подписа на
ответника, както и протокол-образец 19, съответно – не може да му се
противопостави.
Разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ЗЗД урежда задължението на
поръчващия да приеме извършената съгласно договора работа. Приемането на
работата обхваща фактически и правни действия – реално предаване от
изпълнителя и получаване от поръчващия на готовия резултат и одобрение на
изработеното, изявление, че изработеното съответства на поръчаното. Ако
изпълнителят е извършил работата съобразно поръчката на възложителя и
същата е без недостатъци, поръчващият е длъжен да я приеме. Ако
поръчващият не прегледа работата, или не направи всички възражения, или
6
откаже да приеме изпълнената съобразно договора работа, работата се счита
приета, рискът преминава върху поръчващия и за него възниква
задължението да плати на изпълнителя уговореното възнаграждение (чл. 264,
ал. 3 и чл. 266, ал. 1 ЗЗД). В конкретния случай, при липса на доказателства
какво точно е поръчано и от кого, няма как да се коментира дали
изработеното е отговаряло на изискванията, доколкото ищецът не установи в
процеса параметрите на сключения договор.
При това положение съдът намира, че ищецът не установява при
условията на пълно и главно доказване времето на сключване на договора,
обема на възложената работа, уговорената предварително цена на изработката
и фактите по приемане на конкретно възложена работа. Фактът, че
ответникът е присъствал при откриването на паметната плоча на родственика
му, както и при монтажа, не установява по несъмнен начин, че същият е
възложил работата, за да е задължен да я плати. Рискът при договора за
изработка се носи от изпълнителя по договора, а в конкретния случай първия
доведен свидетел не установява при условията на пълно и главно доказване
сключването на такъв договор, а вторият сочи факти свързани единствено с
начина на монтажа на фундамента. При липса на категорични доказателства
по отношение на това между кои лица и при какви условия е бил сключен
договора, исковете като неоснователни следва да се отхвърлят.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
Ответникът претендира разноски и такива му се следват с оглед
отхвърлената част от иска. Следва да се осъди ищеца да заплати на ответника
деловодни разноски в размер на 300 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание член 266, ал.1 вр. с 79, ал.1 и
член 86 от ЗЗД, предявен от „К.Т.“ ООД, ЕИК ********** с адрес на
управление град К., община К., област П., ул. „Б.Р.“ ***, представлявано от
Н.И.Ч. за осъждането на С. С. П. с ЕГН ********** от град К., община К.,
област П., ул. „А.С.“ № *** да му заплати сумата от 628.80 лева, съгласно
протокол обр. 19, представляваща дължима сума за извършени строително
монтажни работи по направа на паметна плоча на запасния офицер С. Д. в
град К., ведно със законната лихва считано от 27.10.2017 г. до окончателното
плащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „К.Т.“ ООД, ЕИК ********** с адрес на управление град
К., община К., област П., ул. „Б.Р.“ ***, представлявано от Н.И.Ч. да заплати
на С. С. П. с ЕГН ********** от град К., община К., област П., ул. „А.С.“ №
*** деловодни разноски в размер на 300.00 (триста) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
К.Ш.
7
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
8