РЕШЕНИЕ
№ 1621
гр. Пловдив, 28.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Мария Д. Личева Гургова
при участието на секретаря Мария Г. Христова
като разгледа докладваното от Мария Д. Личева Гургова Гражданско дело №
20215330104397 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за
Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на М. И. АС. ЕГН **********, с адрес: с. Б., общ. Б., ул.“***“ № **,
чрез адв. Н. К., със съдебен адрес: гр. П., ул.“Р. Д.“ №**, *** „В. Л.“, ет. *, офис **, срещу
Заповед за задържане на лице от 08.03.2021 г. издадена от Н. Г. М., на длъжност ** в РУ на
МВР – гр. Р., с която на основание чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР е постановено задържане на А. в
помещение за временно задържане на ** РУ към ОД на МВР П. за срок от 24 часа. В
жалбата се релевират доводи за незаконосъобразността на оспорената заповед, тъй като е
издадена при нарушение на материалния закон и административно-производствените
правила. Твърди се, че посоченото в заповедта основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР не е
налице, тъй като разследването на престъпление по чл.325 от НК се води срещу неизвестен
извършител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във
връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законоустановения
преклузивен срок и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално ДОПУСТИМО. Разгледана по същество жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С атакуваната заповед, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, за срок до 24 часа, М. И. А. е
1
бил задържан в помещение за временно задържане на РУ на МВР, като извършител на
престъпление по чл. 325 ал.1 от НК, за това че на 05.03.2021 г. около 21,35 ч. в центъра на с.
Б., е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред, изразяващи се в
явно неуважение към обществото – хулиганство, по което е започнато ДП №**/*** г. по
описа на РУ – Р..
Жлбоподателят оспорва записаното в мотивната част на издадената заповед, че се касае за
извършено от него престъпление на 08.03.2021 г. Твърди, че до момента на задържането му
не е бил установен като извършител на това престъпление, напротив той и близките му са
пострадали. Твърди, че не се е укривал от полицията, оказал е пълно съдействие за събиране
на доказателства по воденото досъдебно производство. Бил е призован и е щял да се яви на
08.03.2021 г. в 14,00 часа, но вместо това незаконно е бил задържан по-рано на същия ден.
Оспорената заповед е издадена от компетентен полицейски орган, в пределите на
материалната му компетентност по чл.72, ал.1 ЗМВР, в установената от закона форма.
Съгласно чл.74, ал. 1 ЗМВР, задържането на лицата по чл.72, ал.1 ЗМВР се извършва с
писмена заповед. Реквизитите на съдържанието на заповедта за задържане са определени в
чл.74, ал.2 ЗМВР. Съобразно т.2 на същата разпоредба заповедта трябва да съдържа както
фактически, така и правни основания за издаването й, т.е. актът трябва да бъде мотивиран.
Оспорената заповед има съдържанието посочено в чл. 74, ал. 2 ЗМВР като съдържа името,
длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, основанието за задържането,
данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането,
ограничаването на правата на лицето по чл. 72 ЗМВР. В оспорения административен акт
изрично е посочено, че лицето, веднага след задържането си е запознато с правата по чл.72,
ал.3, 4, 5 и 6 и чл.73 ЗМВР, за което е положил подпис. Посоченото в заповедта правно
основание на чл. 72, ал.1, т.1 ЗМВР е наличие на данни за извършено престъпление по чл.
325 ал.1 от НК, като в конкретния случай изрично е посочено, че е налице образувано ДП
№57/2021 г. по описа на РУ – Р..
В самата заповед не е отразена дата и час на освобождаване на задържаното лице, но тъй
като жалбоподателят не навежда твърдения в тази посока, съдът приема, че е спазен срока
на задържането.
От материалите по делото се установява, че на 08.03.2021 г. лицето М. И. А. ЕГН
**********, с адрес: с. Б., общ. Б., ул.“**“ №**, е задържано, като при задържането на
лицето е направен личен обиск, при който в него е бил открит Мобилен телефон марка „А.“
*** на цвят.
По своята правна същност, мярка „задържане за срок до 24 часа” по чл.72 - чл.75 от ЗМВР
представлява принудителна административна мярка - административното разпореждане на
орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата. Предпоставка за до 24-
часовото задържане е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи
обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние.
Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността
задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително
разследване. Ето защо, възможността на органите на МВР да приложат принудителната
2
административна мярка „задържане за срок до 24 часа” е дейност, свързана с разкриването
на престъпление.
В настоящото производство не са представени надлежни доказателства, от които да става
ясно, че са налице обстоятелства, от които да се установяват данни за извършено
престъпление от задържаното лице, както и такива от които да се направи извод че същото
ще се укрие и ще предотврати възможност за провеждане на предварително разследване.
Напротив, установява се, че лицето е давало обяснения по образуваното досъдебно
производство, има адрес на който живее постоянно и бива призовавано от органите на реда.
Цитирането на приложимата правна норма - чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и отразеното в
процесната заповед, че за лицето има данни че е извършител на престъпление по чл. 325 ал.1
от НК - за това че на 05.03.2021 г. около 21,35 ч. в центъра на с. Б., е извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред, изразяващи се в явно неуважение към
обществото – хулиганство, не е достатъчно, за да се приеме, че са спазени изискванията на
закона. Видно от представените материали по досъдебното производство, до настоящия
момент по отношение на жалбоподателя няма повдигнато обвинение.
По отношение на разноските:
При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски по
делото общо в размер на 610,00 лева, представляващи 10,00 лева, дължима и заплатена
държавна такса и 600,00 лева адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, в редакцията й от 31.07.2020 г.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на М. И. А. ЕГН **********, с адрес: с. Б., общ. Б., ул.“**“ № **, чрез
адв. Н. К., със съдебен адрес: гр. П., ул.“Р. Д.“ № **, *** „В. Л.“, ет. *, офис ** Заповед за
задържане на лице от 08.03.2021 г. издадена от Н. Г. М., на длъжност **в РУ на МВР – гр.
Р..
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пловдив да заплати на М. И. А. ЕГН **********, с адрес: с. Б., общ.
Б., ул.“**“ № **, чрез адв. Н. К., със съдебен адрес: гр. П., ул.“Р. Д.“ № **, *** „В. Л.“, ет. *,
офис **, сумата от 10,00(десет)лева разноски за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пловдив да заплати на адв. Н. К., със съдебен адрес: гр. П., ул.“Р.
Д.“ №**, *** „В. Л.“, ет. *, офис **, сумата от 600,00(шестстотин)лева разноски за заплатен
адвокатски хонорар по чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
Пловдив в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
3
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
4