№ 56
гр. Шумен, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мариана Ив. Г.
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Румяна В. Райкова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева
в присъствието на прокурора Р. Ил. Р.
като разгледа докладваното от Румяна В. Райкова Частно наказателно дело
№ 20233600200157 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 32 вр. чл.16 ал.1 – 8 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции.
Производството по делото е образувано въз основа на постъпило искане от Австрия, с
което се моли за признаване и изпълнение на Решение за плащане на финансова санкция
постановено от Bezirkshauptmannshaft Güssing, Австрия, с № BH-GS/03/216000039126/21 от
03.09.2021г., влязло в сила на 23.09.2021г. срещу българската гражданка Т. Г. Т., с ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес – ***** и посочен от искащата държава адрес –
******
Представителят на Шуменска окръжна прокуратура в съдебно заседание изразява
становище за наличие на законовите предпоставки за признаване на решението за налагане
на финансова санкция и предлага на съда да го признае и да постанови изпълнението му.
Засегнатото лице, редовно призовано, се явява в съдебно заседание. Заявява, че
лекият автомобил е на нейно име, но не е извършила лично тя нарушението, а съпругът й.
Не ангажира доказателства за пълно или частично изпълнение на санкцията в която и да е
държава – членка на Европейския съюз.
1
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Засегнатото лице Т. Г. Т., е българска гражданка и е с местоживеене и обичайно
пребиваване на територията на Република България, съгласно чл.30 ал.3 от ЗПИИРКОРНФС
– с постоянен и настоящ адрес – ***** и посочен от искащата държава адрес – ******
От приложеното по делото Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР
на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, се
установява, че с Решение за плащане на финансова санкция постановено от
Bezirkshauptmannshaft Güssing, Австрия, с № BH-GS/03/216000039126/21 от 03.09.2021г.,
влязло в сила на 23.09.2021г. на българската гражданка Т. Г. Т., с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес – *****, е наложена финансова санкция в размер на 80,00 €
/осемдесет евро/, за това, че на 14.07.2021г. в 18:07 часа в населено място Никелсдорф по
път А4 на км. 61,950, в посока на движение Унгария, при разрешена максимална скорост 80
км/ч., при управление на МПС с български регистрационен номер ***** е превишила
скоростта на движение с 16 км/ч. /след изваждане на допустимата погрешност в
измерването/.
С тези си действия Т. е извършила административно нарушение на австрийския
Закон за моторните превозни средства (KFG), което се санкционира съобразно § 98 Abs. 1
KFG i.V.m.; и § 58 Abs.1 Zif.2 lit.e KDV; § 134 Abs.1 KFG.
Решението е на несъдебен орган на Австрия и отговаря на изискванията на чл.3 ал.1
т.1 от ЗПИИРКОРНФС, доколкото е налице влязла в сила финансова санкция за извършено
административно нарушение във връзка с нарушение на правилата за движение по пътищата
по законите на Австрия - страна членка на ЕС.
Налице са и предпоставките на чл.30 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, с оглед на факта, че е
санкционирано поведение, представляващо административно нарушение и по българското
законодателство съобразно разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП на РБ, т.е. за това деяние е
налице и двойна наказуемост, въпреки, че в случая не е изискуема като условие за
признаване и изпълнение на решението съобразно чл.30 ал.2 т.1 от Закона.
Производството, в резултат на което е наложена паричната санкция е било писмено и
лицето е било уведомено на 08.09.2021г. според националния закон относно правото си да
обжалва решението, както и за сроковете за обжалване. На лицето е била изпратена с
обратна разписка покана за доброволно плащане, за която в Удостоверението е посочено, че
е получена лично от него. Решението е било постановено на 03.09.2021г. и е влязло в сила
на 23.09.2021г.
Наложената финансова санкция не е по-малка от 70,00 € или левовата равностойност
на тази сума. Според посоченото в Удостоверението, наложената финансова санкция е в
размер на 80,00 €. Съобразно посоченото в удостоверението, събирането на санкцията не е
погасено по давност – давността ще настъпи на 23.09.2024г.. В Удостоверението е посочено,
че не е налице пълно или частично плащане на сумата по финансовата санкция, т.е. не са
2
налице предпоставките на чл.33 вр. чл.17 от закона за приспадане равностойността на
изплатената част от общото задължение. От страна на лицето също не се твърди пълно или
частично плащане.
Предвид изложеното съдът намира, че Удостоверението ведно с приложенията към
него съдържа всички елементи посочени в ЗПИИРКОРНФС и не са налице основанията,
при които може да се откаже изпълнението, поради което следва представения акт да бъде
признат и да бъде изпълнен. Тъй като наложената финансова санкция е определена в евро
съгласно чл. 32, ал.1 вр. чл. 16 ал.6 от ЗПИИРКОРНФС следва да се определи
равностойността и в български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на
Решението за финансова санкция. От приложената справка за официалния курс на БНБ за
деня на постановяване на Решението за налагане на финансова санкция – 03.09.2021 година
е видно, че на тази дата курса на БНБ евро/бълг.лев е 1.95583, поради което равностойността
на общата сума на финансовата санкция и разноските по административното производство
от 80,00 € /осемдесет евро/ с равностойност в български лева – 156,47 лв. /сто петдесет и
шест лева и четиридесет и седем стотинки/.
Предвид изложеното, съдът приема, че са налице условията за признаване и
изпълнение на представеното Решение за финансова санкция за сумата от 80,00 € поради
което решението следва да бъде признато и изпратено за изпълнение. Съдът не установи
наличие на основанията по чл.35 от ЗПИИРКОРНФС, обосноваващи отказ от признаване и
изпълнение на решението. Доводите на лицето, че лично тя не е шофирала и не е извършила
посоченото нарушение са ирелевантни в производството пред българския съд, поради
принципа за взаимно доверие между страните членки на ЕС, подписали Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции. Такива възражения са могли да бъдат разгледани единствено от
компетентните австрийски органи.
На основание чл.38 ал.1 т.3 от ЗПИИРКОРНФС е необходимо незабавно съдът да
уведоми компетентния орган на издаващата държава за взетото решение. Уведомление по
чл.38 ал.1 от закона следва да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република
България.
Водим от горното и на основание чл. 32 ал.1 вр. чл.16 ал.7 т.1 от ЗПИИРКОРНФС
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение за плащане на финансова санкция постановено от
Bezirkshauptmannshaft Güssing, Австрия, с № BH-GS/03/216000039126/21 от 03.09.2021г.,
влязло в сила на 23.09.2021г. срещу българската гражданка Т. Г. Т., с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес – ***** и го привежда в изпълнение за сумата от 80,00 €
/осемдесет евро/ с равностойност в български лева – 156,47 лв. /сто петдесет и шест лева и
четиридесет и седем стотинки/, като на основание чл.36, вр. чл. 22 от ЗПИИРКОРНФС го
ИЗПРАЩА за изпълнение на Националната агенция за приходите по реда на ЗНАП и
3
ДОПК.
На основание чл. 38, ал.1 т.1 от ЗПИИРКОРНФС незабавно да се изпрати
уведомление - формуляр №2 на компетентния орган на издаващата държава на немски език.
На основание чл.38 ал.2 от ЗПИИРКОРНФС препис от уведомлението – формуляр №
2 да се изпрати и на Министерството на правосъдието на Република България за сведение.
Решението може да се обжалва от засегнатото лице в 7-дневен срок от узнаването
пред АС - Варна.
Обжалването не спира изпълнението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4