Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 12.08.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на двадесет
и девети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ИНА РАЙЧЕВА
Членове: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при
секретаря Бисерка Василева и с участието на прокурора Пламен Петков, като
разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д
№ 258 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна
жалба на „ДМВ“ ЕООД, чрез процесуалния му представител, против решение № 388/12.05.2020
г., постановено по АНД № 1148/2019 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е
потвърдено наказателно постановление № 28/21.05.2019 г., издадено от В. Г. Х. –
заместник-директор на ТД Дунавска в Агенция „Митници“. С наказателното
постановление (НП), на основание чл.109а, ал.1 от ЗАДС, за 78 отделни нарушения
по чл.91а, ал.2 от ЗАДС, на касатора са наложени 78 административни
наказания „имуществена санкция“, всяко в размер на 1000 лева. Като касационни
основания се сочат допуснати от въззивната инстанция съществени нарушения на
процесуалните правила във връзка със събирането и оценката на доказателствата и
неправилно приложение на материалния закон. Поддържа, че неправилно районният
съд е счел, че касаторът е извършил операции по смесване на енергийни продукти,
която дейност излиза извън обхвата на издадения лиценз. Твърди, че извършените
операции всъщност са етап, част от производствената дейност на търговското
дружество по производството на котелни горива (тежки горива), надлежно
разрешена и вписана в лиценза за данъчен склад. Заявява, че тази производствена
дейност, включително етапа „смесване“ (хомогенизация на различни нефтени фракции
с цел произвеждане на готова продукция) е разрешена с решение №
Р-73/32-23430/27.01.2017 г. на директора на Агенция „Митници“ за изменение на
издадения лиценз като това решение е постановено по уведомление № 32-344692/08.12.2016
г., с което били представени и технологична схема на производствения процес,
разходни норми и техническа документация. Тези документи били обсъдени в
посоченото решение на директора на Агенция „Митници“, а от описанието на
технологичния процес съгласно технологичната схема ставало ясно, че той включва,
като свой етап, и смесване на получения продукт с различни други енергийни
продукти, включително газьол, за получаване на различни видове тежки горива.
Навежда доводи, че посочените технологични операции, за които бил санкциониран,
попадат под хипотезата на производство на енергийни продукти по смисъла на
чл.59, ал.2, т.3 от ЗАДС, доколкото по своето естество представляват именно
обработка или преработка, изискваща наличието на технологична инсталация за
получаване на енергийни продукти, с каквато инсталация касаторът разполагал, и
за които имало определена акцизна ставка, а не обичайна операция по смесване по
смисъла на чл.65, ал.5, т.2 от ЗАДС. Поддържа, че такива операции по смесване
били заявени с уведомление № 32-233102/22.08.2017 г., но не били извършвани в
данъчния склад, тъй като по това заявление липсвало произнасяне от страна на
директора на Агенция „Митници“. Сочи, че съдът не е съобразил обстоятелството,
че към датата на съставяне на акта за установеното административно нарушение
(АУАН) – 17.01.2019 г. тримесечният давностен срок по чл.34 от ЗАНН е бил
изтекъл, тъй като всички факти и обстоятелства за всяко от вменените на
касатора нарушения били станали известни на митническата администрация още към
момента на осъществяване на всяка от производствените операции. Сочи, че те се
установяват посредством данните в дневника за складовата наличност, който се
води в електронен вид и те са достъпни за митническите служители в реално
време, съгласно чл.47, ал.1, т.8 от ЗАДС. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени въззивното решение и потвърденото с него наказателно
постановление.
Ответникът по
касационната жалба – ТД Дунавска при Агенция „Митници“, чрез процесуалния си
представител, взема становище за нейната неоснователност и моли решението на
въззивната инстанция да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за липсата на
допуснати процесуални нарушения и правилно приложение на материалния закон и
също счита, че решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след
касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена
е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което
подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С наказателното постановление, на основание чл.109а,
ал.1 от ЗАДС, за 78 отделни нарушения по чл.91а, ал.2 от ЗАДС, на касатора са
наложени 78 административни наказания „имуществена санкция“, всяко в размер на
1000 лева. Нарушенията се изразяват в извършване в управлявания от него данъчния
склад с идентификационен № BGNCA00338001, на посочените в НП дати, на подробно
описаните операции по смесване от лицензирания складодържател на конкретно посочените
количества „междинен продукт“ с код по КН 2710 99 00, с конкретно посочени количества
„дизелово гориво с 0,001 % S”, с код по КН 2710 19 43, определени при 15°C, за
получаването на съответните количества „котелно гориво, непревишаващо 0,1 %
сяра“ с код по КН 2710 19 62, без тези операции да са били включени в обхвата
на издадения лиценз № 492/22.12.2011 г. Операциите били извършени в периода от
18.12.2017 г. до 20.06.2018 г.
За да потвърди НП районният съд е възприел виждането
на административнонаказващия орган, че в обхвата на лиценза не са включени
операции по смесване на газьол с каквито и да е други енергийни продукти за
получаване на тежки горива. Приел е, че обстоятелството, че наказаното
дружество разполага с необходимата технологична инсталация за производството на
процесния продукт било доказано, но производствените възможности не пораждали
право за производството и съхранението на такъв продукт в данъчен склад, а
такова възниквало след включването му в лиценза на склада, което обстоятелство в
случая не било налице. В заключителната част на мотивите към своя съдебен акт
въззивната инстанция лаконично е посочила, че „в хода на досъдебното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Актовете от тази фаза на процеса са издадени по
предвидените за тях законови правила и срока по чл.34 от ЗАНН от откриване на
нарушенията от контролните органи“.
Обжалваното решение е неправилно, тъй като е
постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във
връзка със събирането и оценката на доказателствата и при липсата на мотиви по
основните доводи на защитата – чл.107,
ал.2 и ал.5 и чл.339, ал.2 от НПК.
Въззивният съд, каквато е функцията на районният съд в
съдебната фаза на административнонаказателното производство, е всякога длъжен
да даде отговор на възраженията и доводите на страните, независимо дали ги
счита за основателни или не и дали ги уважава или не – чл.339, ал.2 от НПК.
Този отговор е именно израз на задължението му на въззивна инстанция, която е и
контролна такава - да провери изцяло законосъобразността на наказателното
постановление. Резултатът от извършената проверка не може да бъде формален и да
се съдържа в лаконични формулировки, че процесуални нарушения на извънсъдебната
фаза на производството не са допуснати и сроковете по чл.34 от ЗАНН не са
изтекли. Отговорът на съществените възражения на страните следва винаги да бъде
обективиран в мотивите на въззивния съдебен акт, за да може страната, която е
изтъкнала съответния довод, да узнае и проследи начина на формиране на волята
на съда, по силата на която аргументите й са или не са уважени. Когато решението на въззивния съд не
отговаря на посочения изисквания, то е налице процесуално нарушение от
категорията на съществените, тъй като то се приравнява на липса на мотиви по
смисъла на чл.348, ал.3, т.2 от НПК (вж. и константната съдебна практика – вж.
решение № 265 от 19.12.2018 г. на ВКС по к. н. д. № 887/2018 г. , решение № 291 от 7.06.2010 г. на ВКС
по н. д. № 234/2010 г., I н. о., НК, решение № 428 от 24.10.2008 г. на ВКС по н. д. №
457/2008 г., III н. о. и мн.др.).
На следващо място, отговорността за
осигуряване разкриването на обективната истина в съдебната фаза на
административнонаказателното производство се носи от съда – чл.13 от НПК. По
тази причина чл.107, ал.2 от НПК предвижда, че събирането на доказателствата
става не само по инициатива на страните, но задължава инстанцията по същество
да събира доказателства и по свой почин, когато това е необходимо за разкриване
на обективната истина. Такава необходимост ще е налице винаги, когато от
събраните доказателства могат да се направят разнопосочни изводи относно
предмета на доказване в административнонаказателното производство, а именно извършено
ли е вмененото на наказаното лице административно нарушение. Неизпълнението на
това задължение и постановяването на съдебния акт при неизяснена фактическа
обстановка безспорно също ограничава правото на защита на наказаното дружество
и поради това съставлява съществено нарушение на процесуалните правила по
смисъла на чл.348, ал.3, т.1 от НПК.
Така е и в
разглеждания случай.
Самият въззивен съд,
с разпореждане № 652/10.06.2019 г., на основание чл.323, ал.1, т.1 вр.чл.320,
ал.1 от НПК, е указал на санкционираното дружество да конкретизира оплакванията
си като посочи неизяснените обстоятелства в извънсъдебната фаза на
производството и доказателствата, които следва да се съберат и проверят от съда.
Дружеството е
изпълнило дадените указания като е представило молба с вх. № 27252/28.06.2019
г., в която е развило основната си защитна теза, поддържана в рамките на цялото
въззивно производство, както и в касационната жалба, а именно, че описаните в
НП операции по смесване на енергийни продукти всъщност са част от
производствена дейност, която е разрешена и вписана в лиценза на касатора за
данъчен склад с решение № Р-73/32-23430/27.01.2017 г. на директора на Агенция
„Митници“, постановено по уведомление № 32-344692/-8.12.2016 г. Към
уведомлението били приложени технологична схема на производствения процес,
според която в този процес се включва и влагането (смесването) на различни
компоненти за производството на крайните продукти. Направено е и искане
ответникът да представи посоченото решение, както и уведомлението за неговото
издаване с всички приложения към него.
Тъй като ответникът
не е представил поисканите с молбата доказателства, в проведеното съдебно
заседание на 02.12.2019 г. същите са били представени от жалбоподателя „ДМВ“
ЕООД (л.115 – л.412). В същото заседание процесуалният представител на
ответника е поискал да му бъде предоставен срок, за да се запознае с
представените документи, за да изрази становище по приемането им, което искане
е уважено от съда и делото е отложено. В следващото съдебно заседание – на
29.01.2020 г., юрк.С. е заявила, че не възразява да бъдат приети представените
в предходното съдебно заседание писмени доказателства и съдът е приел същите,
включително уведомление № 32-344692/08.12.2016 г., технологична схема, решение
№ Р-73/32-23430/27.01.2017 г. на директора на Агенция „Митници“ и протокол от
извършена проверка № 18ВС4000А022841/26.06.2018 г.
От така представените и приети писмени доказателства става ясно, че с уведомление
№ 32-344692/08.12.2016 г. касаторът заявил следните промени в обстоятелствата,
при които му е бил издаден лиценз № 492/22.12.2011 г.: „Добавяне на ново
производство и технологична инсталация в данъчния склад по смисъла на чл.59,
ал.2, т.3 от ЗАДС, а именно „инсталация за дехидратация на петролни деривати“.
Като приложение под т.2 към уведомлението е описана и технологична схема на
производствения процес, за който се иска издаване на решение за изменение на
лиценза. По въззивното дело (л.120 – 122) е представена и посочената
технологична схема, в т.II “Описание на технологичния процес“, четвърти абзац, от
която е изрично посочено следното:“Получените
продукти от работата на инсталацията съгласно разходните норми, описани в
рецептурите се компаундират /смесват/ в определени количества помежду си или с
базови масла, газьол 0,1 % сяра, газьол 0,001% сяра за получаване на различни
видове тежки котелни горива“. Посочено е, че процесите, които се извършват
по време на работата на инсталацията, включват
и „смесване“ – процес на хомогенизиране на различни нефтени фракции с цел
произвеждането на готова продукция.
Въз основа на посоченото уведомление № 32-344692/08.12.2016 г. и
представените с него доказателства, включително обсъдената технологична схема,
е издадено позитивното за касатора решение № Р-73/32-23430/27.01.2017 г. на
директора на Агенция „Митници“, с което е изменен лиценз № 492/22.12.2011 г.,
като в т.1 от Приложението към него, е вписано: „Дехидратация и ректификация на
отпадъчни масла“. Същото решение е неразделна част от лиценза за управление на
данъчния склад на наказаното дружество. Обстоятелството, че представената технологична
схема е била съобразена при издаването му, е видно и от мотивите на този
административен акт (абзац трети от същите), в които, при изброяване на
приложените документи, е посочена и технологичната схема на производствения
процес. В заключителната част на мотивите пък е отразено, че искането на „ДМВ“
ЕООД, обективирано в уведомление за промяна в обстоятелствата, при които е
издаден лицензът за управление на данъчен склад с рег. № 32-344692/08.12.2016 г., следва да бъде уважено, с оглед на представените доказателства и новите обстоятелства, без
да се изменя видът и определеният размер на обезпечението.
На тези доказателства касаторът основава и своя довод, че още при
изменението на лиценза с решение № Р-73/32-23430/27.01.2017 г. на директора на
Агенция „Митници“, технологичните операции, за извършването на които е бил
санкциониран с издаденото НП, всъщност са били включени в обхвата на лиценза му
като част от производствената дейност по дехидратация и ректификация на
отпадъчни масла и последващото им компаундиране (смесване) с други енергийни
продукти, включително с газьол 0,001 %
сяра, както е изрично посочено в т.II „Описание на
технологичния процес“ от представената технологична схема на производствения
процес. Влагането в получения междинен продукт, произведен от технологичната
инсталация за дехидратация и ректификация, вписана в лиценза, на газьол с код
по КН 2710 19 43, за целите на получаването на котелно гориво с 0,1 сяра, с код
по КН 2710 19 62, е предвидено и в представените рецептури (л.135-136 от
въззивното дело), представляващи приложение по т.2 от последващо уведомление с
изх. № 517/08.11.2017 г. на „ДМВ“ ЕООД, които рецептури са обсъдени в мотивите
на решение № Р-789/32-337306/30.11.2017 г. на директора на Агенция „Митници“
(л.128-129 от въззивното дело).
Анализ на посочените писмени доказателства и отговор на основаните на тях
доводи на защитата липсват в мотивите на въззивното решение, което съставлява
нарушение, както беше посочено, както на чл.107, ал.5, така и на чл.339, ал.2
от НПК.
Съдът не е дал мотивиран отговор и на възражението, поддържано и пред
касационната инстанция, за изтекъл към датата на съставяне на АУАН - 17.01.2019
г., тримесечен давностен срок по чл.34 от ЗАНН, с което възможността за
реализиране на административнонаказателната отговорност на касатора била погасена.
Не са обсъдени писмените доказателства, представени от последния, които имат
отношение към определянето на момента, в който следва да се приеме, че е
открито нарушението, с неговите обективни белези, и нарушителя. Касаторът е
представил протокол от извършена проверка № 18ВС4000А022841/26.06.2018 г.
(л.140-146 от въззивното дело), в който е удостоверено, че проверяващите
митнически служители от Митница Русе са извършили оглед на инсталацията за
преработка на отпадъчни масла и са присъствали на производствения процес, за осъществяването
на който впоследствие е санкциониран касаторът. В протокола е записано
следното:“От върха на колоната К-2 се
отделя лека нефтена фракция, която отива в резервоар и се смесва с газьол Евро
5 с цел получаване на готов продукт (тежко гориво)“. Към датата на
извършване на проверката – 26.08.2018 г., вече са били осъществени всички
отделни операции по смесване, за които касаторът е бил наказан – в периода от 18.12.2017
г. до 20.06.2018 г. Видно от същия протокол, на митническите служители е бил предоставен
и дневника на складовата наличност, до който, според възраженията в
касационната жалба, контролните органи имат достъп в реално време съгласно
чл.47, ал.1, т.8 от ЗАДС и чрез който те могат да проследят всяка една от
операциите, за които е наложено административното наказание, в момента на
нейното извършване.
Неправилно, с определение от съдебно заседание от 09.03.2020 г., е
отхвърлено и доказателственото искане на касатора за назначаване на експертиза
със задачи, формулирани в представена молба (л.430 от въззивното дело).
Поставените задачи са относими към предмета на доказване и експертизата е
следвало да бъде назначена, но не като съдебна счетоводна такава, а като
комплексна химическа и инженерно-технологична - на нефтопродукти и технологията
за тяхното производство. Преди назначаване на експертизата, с оглед изясняване
на основния спорен по делото въпрос дали компаундирането (смесването) на
получения междинен продукт от технологичната инсталация за дехидратация и
ректификация с газьол с код по КН 2710 19 43, съставлява част от разрешеното в
данъчния склад производство на енергийни продукти (законова възможност за това
съществува и според писмото на л.425-426 от въззивното дело), на страните
следва да бъде предоставена възможност да формулират, в подходящ срок, и
допълнителни задачи към вещото лице. Следва да бъдат разпитани като свидетели и
лицата, чрез чиито показания може да бъде изяснена технологията на процесното
производство в данъчния склад и дали то включва смесването на междинния продукт
с газьол (информация за самоличността на тези лица има в отговора на „ДМВ“ ЕООД
по т.IV от писмото на л.30-32 от преписката) – Иван Стоилов Енчев – производствен
директор, Божко Христов Божков, Васил Стоянов Василев, Йордан Георгиев Йорданов
и Тихомир Иванов Иванов, последните четирима на длъжност оператор химични и
други сродни на тях процеси.
Като е постановил своя съдебен акт при неизяснена фактическа обстановка и при
непълнота на мотивите, районният съд е допуснал съществени нарушения на
процесуалните правила, което обуславя отмяната на обжалваното решение като
неправилно и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната
инстанция.
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, изр.1,
пр.2 и чл.222, ал.2, т.1 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 388/12.05.2020 г., постановено по АНД № 1148
по описа за 2019 г. на Районен съд - Русе.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от
друг състав на Районен съд - Русе.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: