Решение по дело №1218/2024 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 18
Дата: 29 януари 2025 г.
Съдия: Мая Андонова Миленкова
Дело: 20241520201218
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 декември 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. Кюстендил, 29.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мая Анд. Миленкова
при участието на секретаря Даниела Й. Кирилова
като разгледа докладваното от Мая Анд. Миленкова Административно
наказателно дело № 20241520201218 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

А. Б. Д., с ЕГН – ********** от с.***,обл. Кюстендил обжалва наказателно
постановление № 24-1139-002779/12.11.2024г., издадено от началника на сектор ПП при ОД
на МВР Кюстендил, с което на осн. чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено
административно наказание– глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 месеца.
Иска се отмяна на НП, като се сочи че са допуснати нарушения на процесуални
правила в хода на производството по съставяне на АУАН и издаване на НП, като липсва
конкретика .
Наказващият орган, чрез своя поцесуален представител оспорва жалбата и моли НП
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски
а юрисконсултско възнаграждение.
Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
От фактическа страна:
На 29.09.2024г., в 09:15 ч. свидетелите Р. С. и К. Б. – служители в сектор Пътна
полиция при ОДМВР Кюстендил, изпълнявали служебните си задължения като пътен
патрул, на територията на гр. Кюстендил. На ул.“Петър Берон“, при складова база, те
1
спрели за проверка лек автомобил м. Ситроен“, модел „Ксара Пикасо“, с рег.№***, който се
движел в посока от ул.“Александър Д.“, към ПП I-6. Автомобилът бил управляван от
жалбоподателя. В хода на проверката пътните полицаи поискали от водача да му бъде
извършено тестване с техническо средство за употреба на алкохол. Д. се съгласил да бъде
изпробван за употреба на алкохол, като техническото средство Дрегер Алкотест 7510, с
номер ARВВ-0060 отчело 0,97 промила алкохол в издишания от водача въздух. На мястото
на проверката на водача бил издаден талон за медицинско изследване , но той заявил че е
съгласен с показателите на техническото средство и не желае да дава кръв за лабораторен
анализ.
На мястото на проверката бил съставен АУАН, за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от
ЗДвП , като за съставянето на акта е послужил резултата от техническото средство Дрегер
Алкотест 7510, с номер ARВВ-0060.
Въз основа на този АУАН , на 12.11.2024 г. началникът на сектор Пътна полиция при
ОДМВР – Кюстендил издал атакуваното НП, в което възпроизвел описаното в акта като
фактическа обстановка и дал идентична правна квалификация на нарушението.
На осн чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП на А. Д. е наложено административно наказание „
глоба“ в размер на 1000 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
По доказателствата :
В хода на съдебното производство се събраха гласни доказателствени средства, които
изцяло подкрепят обвинителната теза на АНО. Разпитаният по делото актосъставител – Р.
С. потвърждава изцяло и в детайли описаното в АУАН.
Съдът намира, че показанията на свидетеля са логични и последователни, поради
което и ги кредитира изцяло.
Съдът е заличил от списъка за призоваване втория свидетел по делото – К. Б.
доколкото същата е свидетел при съставяне на акта, а в жалбата не се твърди оспорване на
НП по същество.
По допустимостта на жалбата: Същата е процесуално допустима, тъй като е
подадена от надлежно легитимирана страна - наказаното физическо лице, в преклузивния
срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен
(спиращ изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния закон: При разглеждане на дела по оспорени
НП районният съд е винаги инстанция по същество - чл. 63, ал.1 от ЗАНН. Това означава, че
следва да провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл.
314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и
задължение) съдът ex officio (служебно) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи - чл. 189, ал.1 и 4 от ЗДвП, в предвидената от закона писмена форма и
съдържание - чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, вр. чл. 189, ал.6 от ЗДвП, при спазване на
предвидения за това процесуален ред. Налице е и редовна процедура по връчването на
2
АУАН на жалбоподателя (НП също е връчено надлежно на наказаното лице, но и по правило
това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл.
59, ал.2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което
хронологически предхожда връчването му).
По законъсобразността на атакуваното НП по същество:Като съобрази горните
обстоятелства, съдът прецени, че въззивникът е осъществил от обективна и субективна
страна състава на нарушение по чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП, за което е бил и санкциониран с
НП - предмет настоящия контрол, и това е доказано по безспорен и категоричен начин.
Наказващият орган е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и е
наложил на въззивника наказание съобразно размера, предвиден в закона, а именно глоба в
размер на 1000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Безспорно по делото се установи, че именно жалбоподателят е управлявал описаното
в АУАН и НП МПС, в момента на проверката, като дори самият той не отрича този факт и
не сочи доказателства в такава насока. Не са налице и доказателства оборващи твърдяното
от контролните органи, че водачът е управлявал автомобила след като е употребил алкохол,
което несъмнено е основание за ангажиране на неговата административнонаказателна
отговорност , което е сторено с атакуваното НП . Осъществен е от обективна и субективна
страна състава на разпоредбата на чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Санкцията за това нарушение е законово регламентирана и съдът не се налага да се
събират доказателства обуславящи определянето й в конкретен размер .
С оглед изхода на делото и предвид изрично направеното искане, на основание чл.
63, ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, в полза на административно-наказващия орган следва да бъде присъдено
юристконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, чийто размер бе определен от съда
съобразявайки правна сложност на делото.
По изложените съображения съдът ще потвърди атакуваното НП .
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Кюстендилският районен съд

РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЯ жалбата на А. Б. Д., с ЕГН – ********** от с.***,обл.
Кюстендил срещу накаателно постановление № 24-1139-002779/12.11.2024 г. на началник
сектор Пътна полиция при ОДМВР Кюстендил .
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-1139-002779/12.11.2024г.,
издадено от началника на сектор ПП при ОД на МВР Кюстендил, с което на осн. чл. 174,
ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено на А. Б. Д., с ЕГН – ********** от с.***,обл. Кюстендил
административно наказание– глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 месеца.
3
ОСЪЖДА А. Б. Д., с ЕГН – ********** от с.***обл. Кюстендил да заплати да
заплати по сметка на ОД на МВР гр.Кюстендил юристконсултско възнаграждение за
процесуално представителство в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Кюстендилския
админинстративен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.


Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________

4