№ 9393
гр. София, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20231110171346 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени искове:
1. Иск по чл.74, ал.1 и ал.4 КТ за обявяване недействителността на клаузата в Трудов
договор № 519/08.08.2023г., свързана с основанието за неговото сключване, а именно
чл.68, ал.1, т.3 КТ.
2. Иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, за отмяна на уволнението, извършено със
Заповед № 172/20.11.2023г.
3. Иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата длъжност
до уволнението директор “Административна дейност и транспорт” в дирекция
“Административни дейности” при ответника.
4. Иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, във вр. чл.225 КТ за заплащане на
обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното
уволнение за периода от 20.11.2023г. – 20.05.2024г. в размер на 27 551,70 лева.
В исковата молба ищецът Л. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, ул.
“Осогово” №55, ап.9 твърди, че между него и “...........” ЕАД, ЕИК ..........., адрес гр. София,
район “Изгрев”, ул. “Тинтява” №86, е бил сключен трудов договор № 519/08.08.2023г.,
съгласно който на основание чл.68, ал.1, т.3 във вр. с чл.70, ал.1 от КТ Л. Ч. е назначен на
длъжност директор “Административна дейност и транспорт” в дирекция “Административни
дейности” със срок “до завръщане на титуляря Димитър Тодоров Р.”. Твърди, че на
20.11.2023г. му е връчена Заповед № 172/20.11.2023г. за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.5 КТ., поради завръщане на титуляря Димитър
Тодоров Р.. Навежда твърдения, че издадената заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение е незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон. Излага
твърдения за недействителността на трудовия договор по чл.74, ал., и ал.4 КТ в частта,
посочена като основание за неговото сключване: чл.68, ал.1, т.3 КТ., до завръщане на
титуляря Димитър Тодоров Р., тъй като към момента на сключване на трудовия договор не е
налице трудово правоотношение с последния. Поддържа, че процесното уволнение е
незаконосъобразно, тъй като не е налице реално завръщане на работа от страна на лицето
Димитър Тодоров Р., поради което не е възникнал прекратителният ефект на разпоредбата
на чл.325, ал.1, т.5 КТ. Твърди, че трудовото правоотношение е прекратено и при
злоупотреба с право по смисъла и в нарушение на чл.8, ал.2 КТ, поради дейността на ищеца
1
в качеството му на председател на синдикална организация в предприятието и в нарушение
на специалния закон по чл.33, ал.1, т.1 от Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или
публично оповестяващи информация за нарушения. Сочи, че след прекратяване на
трудовото му правоотношение не е започвал друга работа на трудов договор, поради което
претендира обезщетение за оставане без работа за период от 6 месеца. Сочи, че брутното му
трудово възнаграждение било в размер на 4591,95 лева. Претендира сторените в настоящото
производство разноски.
С отговора на исковата молба, постъпил в законоустановения срок по чл.131 ГПК,
ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва твърденията за
недействителност на оспорената от ищеца клауза от трудовия договор, като счита, че
срочният трудов договор за заместване по чл.68, ал.1, т.3 КТ е с определяем срок на
действие, като при него законът не предвижда условие за продължителността на срока на
заместването, а то е в зависимост от едно бъдещо събитие – завръщането на работа на
титуляря на длъжността, като в настоящия случай времетраенето е известно на страните
още при сключването му. Посочва се, че с реалното завръщане на титуляря на длъжността се
прекратява без предизвестие трудовото правоотношение със заместващия, без да се дължи
предизвестие от страна на работодателя, като твърди, че Р. е бил в трудово правоотношение
с дружеството. Навежда твърдения, че в периода от 15.11.2023г. до 20.11.2023г. ищецът Л.
Ч. не е бил на работа и не е престирал фактически труд, с оглед на което няма как да се
приложи чл.69, ал.1 КТ спрямо него. Оспорва твърдението на ищеца, че неговото трудово
правоотношение било прекратено поради дейността му на председател на синдикална
организация в предприятието и в нарушение на специалния закон на чл.33, ал.1, т.1, предл.2
ЗЗЛПСПОИН и сочи, че ищецът не се ползва със закрила при уволнение. Моли съда да
отхвърли така предявените искове. Претендира сторените в настоящото производство
разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Още с доклада по делото са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, по което
ищецът е заемал длъжност директор “Административна дейност и транспорт” в дирекция
“Административни дейности” по силата на Трудов договор № 519/08.08.2023г., представен
по делото. трудовото правоотношение е прекратено със Заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение № 172/20.11.2023г.
От представения трудов договор № 519/08.08.2023г. се установява, че същият е
сключен при условията на чл.68, ал.1, т.3 във вр. чл.70, ал.1 КТ., със срок до завръщане на
титуляря на заеманата позиция – Димитър Тодоров Р..
Представена е справка от НАП относно ищецът Л. Ч., съгласно която няма данни за
регистрирани трудови договори за периода след 14.11.2023г.до настоящия момент. Това се
потвърждава и от представената по делото трудова книжка, в която няма отбелязвания за
започване на работа по друго трудово правоотношение след датата на процесното
уволнение.
Представена е справка от НОИ, съгласно която за периода 14.11.2023г. до
20.03.2024г. няма подавани данни по реда на Наредба № Н-13 от 17.12.2019г. на МФ с
декларация обр.1 и декларация обр.5 за Л. С. Ч. с ЕГН **********.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
По основателността на иска по чл.74, ал.1 и ал.4 КТ:
Съгласно чл. 74, ал. 1 КТ трудов договор, който противоречи на закона или на
колективен трудов договор или ги заобикаля, е недействителен, а съгласно ал. 2,
изр. 1 трудовият договор се обявява за недействителен от съда по реда на глава
осемнадесета. По реда на ал. 2, изр. 1 могат да се обявяват за недействителни и само отделни
клаузи на трудовия договор. Вместо тях за трудовия договор се прилагат съответните
повелителни разпоредби на закона или предвиденото в колективния трудов договор /ал. 4/.
По иска по чл. 74, ал. 4 КТ в тежест на ответника е да докаже действителността на
клаузата за срок на трудовия договор – че е било налице някоя от хипотезите на чл. 68 КТ за
2
сключване на срочен трудов договор.
Уважаването на иска предполага установяване от страна на ищеца, че оспорената
клауза на трудовия договор, а именно чл.68, ал.1, т.3 КТ, противоречи или заобикаля
императивна материално-правна норма.
Уволнителната заповед не страда от пороци от формална страна – издадена е от
компетентен орган - носител на работодателска власт и съдържа посочените в КТ реквизити.
От събраните доказателства се установява, че между страните е сключен срочен
трудов договор №519/08.08.2023г. Същият е прекратен със Заповед №172/20.11.2023г.
По делото е представен и трудов договор за неопределен срок № 476/21.10.2022г.
между ответното дружество и трето за настоящото производство лице – Д.Т.Р.. По силата на
сключеният договор, Р. е заел длъжността “Директор административни дейности” в Отдел
“Административни дейности и транспорт”, код по НКПД: 12197001. Посоченият договор е
прекратен със Заповед № 27/21.02.2023г, считано от 22.02.2023г. С представената Заповед №
34/27.02.2023г. заповедта за уволнение е отменена, а представеното предизвестие с изх. № Е-
159/21.02.2023г. – оттеглено като незаконосъобразно, отправено от лице без представителна
власт и на недействително правно основание.
С оглед на съвкупната преценка на представения доказателствен материал,
настоящият състав счита, че искът с правно основание чл.74, ал.1 и ал.4 КТ се явява
основателен, поради следните съображения:
Безспорно между ответното дружество и д.р. е възникнало трудово правоотношение
въз основа на представения трудов договор №476/21.10.2022г, като последният е постъпил
на работа и е започнал изпълнението на трудовите си задължения, съгласно чл.63, ал.3 КТ.
Със Заповед № 27/21.02.2023г. посоченото трудово правоотношение е прекратен, а с
представената Заповед № 34/27.02.2023г. заповедта за уволнение е отменена. Съгласно
разпоредбата на чл.344, ал.2 КТ работодателят може и по свой почин да отмени заповедта за
уволнение до предявяването на иск от работника или служителя пред съда. След
предявяването на иска и до влизането в сила на съдебното решение той може да отмени
заповедта за уволнение с писменото съгласие на работника или служителя. След отмяната за
служителят възниква правото да постъпи на работа в 14 – дневен срок, съгласно чл.345 КТ.
Не се установява по настоящото дело служителят д.р. да е постъпил в посоченият 14-
дневен срок, за да заеме длъжността. Това обстоятелство се подкрепя и от събраните гласни
доказателствени средства, чрез разпит на свидетеля В.Р., чийто показания настоящият съд
изцяло кредитира като последователни и безпротиворечиви. В своите показания Р. посочва,
че е заемал длъжността изпълнителен директор в ответното дружество “...........” за периода
от месец февруари 2023г. до края на месец септември 2023г. Посочва, че за този период д.р.
не е идвал на работа и не е полагал реално труд. Излага, че познава ищецът Л. Ч., като
именно той назначил Ч. на трудов договор. Посочва, че сключеният трудов договор е бил на
титуляр, тъй като към момента сключването му – 08.08.2023г., процесната длъжност не е
била заета от друг служител. Не се установява през посочения период Р. да се е намирал в
законоустановен отпуск.
По делото е представена и справка от ТД на НАП с изх. № 94-Л-69#/17.04.2024г.,
съгласно която за лицето д.р. има данни за подадени декларации образец №1 и №6 за месец
февруари 2023г. и месец ноември 2023г. от ответното дружество. За периода от месец март
до месец ноември 2023г., включително, няма данни за подадени декларации образец №1 и
№6.
С оглед на гореизложеното и доколкото ответната страна не проведе пълно и главно
доказване, с което да разколебае убеждението на настоящия състав, съдът счита, че д.р. не е
постъпил на работа в 14-дневния срок от отмяна на заповедта за уволнение, съгласно чл.345,
ал.1 КТ, поради което трудовото му правоотношение е прекратено. В тази насока
твърдението на ответната страна за завръщането на работа на Р. на 15.11.2023г. е
ирелевантно, доколкото към този момент посоченото трудово правоотношение е било
прекратено.
Доколкото към момента на сключване на процесния трудов договор №
519/08.08.2023г., длъжността директор “Административна дейност и транспорт” в дирекция
“Административни дейности” не е била заета от друг служител, по повод на чието
отсъствие се сключва процесният договор, то не са налице и условията за сключване на
срочен трудов договор за заместване за срок – до завръщане на титуляря на съответната
длъжност, съгласно чл.68, ал.1, т.3 КТ. Поради това и недействителна се явява и клаузата на
3
сключения трудов договор - за заместване на работник или служител, който отсъства от
работа. С оглед правилото на чл.67, ал.2 КТ и доколкото в процесния договор не е
уговорено друго, посоченият трудов договор следва да се определи като такъв за
неопределен срок.
Доколкото ответното дружество не проведе пълно и главно доказване, чрез което да
докаже действителността на клаузата за срок на трудовия договор – че е било налице някоя
от хипотезите на чл. 68 КТ за сключване на срочен трудов договор, то предявеният иск с
правно основание чл.74, ал.1 и ал.4 КТ, се явява основателен и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ:
С оглед основателността на иска по чл.74 КТ, основателен се явява и искът по чл.344,
ал.1, т.1 КТ. Тъй като не са налице предпоставките за сключване на срочен трудов договор
по чл.68, ал.1, т.3 КТ, доколкото не е налице заместван служител, то същото не може да
бъде прекратено поради завръщане на титуляря на длъжността по чл.325, ал.1, т.5 КТ.
Поради изложеното процесната заповед за уволнение се явява незаконосъобразна, поради
което подлежи на отмяна.
Относно твърдението на ищеца, изложено в исковата молба, съгласно което трудово
му правоотношение било прекратено поради дейността му на председател на синдикална
организация в предприятието и в нарушение на специалния закон на чл.33, ал.1, т.1, предл.2
ЗЗЛПСПОИН, същото се явява недоказано, доколкото ищцовата страна не сочи нарочни
доказателства в тази насока.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ:
С оглед основателността на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, основателен
се явява и искът с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ, поради което следва да бъде
уважен.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ:
С оглед гореизложеното и представените по делото доказателства, искът за
заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради
незаконното уволнение за периода от 20.11.2023г. – 20.05.2024г. в размер на 27 551,70 лева,
също се явява основателен. От представената справка от ТД на НАП с изх. № 1120-00-
46#1/25.03.2024г., се установява, за периода след 14.11.2023г. няма данни за регистрирани
трудови договори за ищеца Л. Ч.. Доколкото същият не е работил по трудово
правоотношение през процесния период, основа за определяне на обезщетението по чл.225
КТ следва да бъде брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца на
уволнението. От представените доказателства следва, че същият е в размер на 4591,95 лева,
от които 3993,00 лева – основно трудово възнаграждение и 598,95 лева – допълнително
трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит.
По разноските:
При този изход на производството право на разноски следва да има ищецът, съгласно
чл.78, ал.1 ГПК. В настоящото производство се доказаха сторени от ищеца разноски в
размер на 4655,00 лева – адвокатски хонорар. С оглед направеното от ответната страна
възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар и след като прецени
фактическата и правна сложност на делото, съдът счита, че претендираното възнаграждение
се явява прекомерно. С оглед извършените процесуални действия и фактическата и правна
сложност на делото, настоящият състав счита, че следва да бъде присъдено възнаграждение
в размер на 3500 лева.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА , на основание чл.74, ал.4, вр. ал.1 КТ,
4
клаузата на т.7 от Трудов договор № 519/08.08.2023 г, сключен между Л. Ч., ЕГН
**********, и “...........” ЕАД, ЕИК ..........., за изпълнение на трудовата функция директор
“Административна дейност и транспорт” в дирекция “Административни дейности”,
съгласно която трудовият договор се сключва за срок до завръщането на отсъстващият
титуляр д.р..
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ,
уволнението на Л. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, ул. “Осогово” №55,
ап.9, от работа като директор “Административна дейност и транспорт” в дирекция
“Административни дейности в “...........” ЕАД, ЕИК ..........., адрес гр. София, район “Изгрев”,
ул. “Тинтява” №86, извършено на основание чл.325, ал.1, т.5 КТ със Заповед №
172/20.11.2023г.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ, Л. Ч., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. София, ул. “Осогово” №55, ап.9, на предишната работа до уволнението
му като директор “Административна дейност и транспорт” в дирекция “Административни
дейности в “...........” ЕАД, ЕИК ..........., адрес гр. София, район “Изгрев”, ул. “Тинтява” №86.
ОСЪЖДА, на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, “...........” ЕАД, ЕИК ..........., адрес гр.
София, район “Изгрев”, ул. “Тинтява” №86 да заплати на Л. Ч., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. София, ул. “Осогово” №55, ап.9, сумата от 27 551,70 лева,
представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за
периода от 20.11.2023г. – 20.05.2024г.
ОСЪЖДА “...........” ЕАД, ЕИК ..........., адрес гр. София, район “Изгрев”, ул.
“Тинтява” №86 да заплати на на Л. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, ул.
“Осогово” №55, ап.9, сторените в настоящото производство разноски в размер на 3500 лева
– адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 14-дневен срок от
връчване на преписи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5