РЕШЕНИЕ
№ ……….
Гр. Варна,
………………... 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Варна, Трети състав,
в открито съдебно заседание на трети декември две хиляди и
деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина РАЧЕВА
при секретаря
Калинка
Ковачева и с участието
на прокурора от
ВОП , като разгледа
докладваното от съдията адм. дело
№ 2007 по описа на Административен съд – гр. Варна
за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
чл. 145 и следв. от Административно-процесуалния кодекс, вр. чл. 215, ал. 1 от Закона за
устройство на територията.
Образувано е по две жалби
от „Служба по трудова медицина – ЛТМ“ ООД – гр. Варна, ЕИК ****и от П.П.В. ***,
ЕГН ********** и К.П.В. ***, ЕГН **********, срещу Заповед № 302/18.06.2019 г.
на Кмета на район „Приморски“ при Община Варна, с която е разпоредено
премахване на незаконен строеж „Помещения – масивно строителство, изградени
върху две тераси (съгласно РС № 228/30.03.2005 г. на Главния архитект на район
„Приморски“ и одобрени проекти към него) към магазин и към склад за търговия на
едро с лекарства, находящ се в ПИ с идентификатор № 10135.2553.78.1 по КККР на
гр. Варна, с административен адрес – гр. Варна, ул. „Р.“ № **, БЛ. **“.
В жалбата на „Служба по
трудова медицина – ЛТМ“ ООД се твърди, че заповедта е незаконосъобразна,
необоснована, издадена при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона.
По-конкретно дружеството
твърди, че производството е образувано неправомерно по сигнал от собственици на
съседни обекти и на трети лица, чиито права и законни интереси не са засегнати
от евентуалните незаконни обекти, при това в заповедта липсват мотиви за
образуване на производството. Освен това дружеството счита, че не е установено
обектът да се ползва от него, поради което то няма качеството адресат на
заповедта, не е установено кога е извършено строителството и не е описан твърдяният незаконен строеж, което засяга правото му на
защита. Посочва, че е нарушено правото му на защита в административното
производство, а издаването на обща заповед за премахване на два обекта е
незаконосъобразно. Оспорва изводите на административния орган, че се касае за
незаконен строеж, като твърди, че в инвестиционния проект за сградата е
допуснато изменение от 16.03.2006 г. и имотът е бил придобит в настоящия вид,
впоследствие е бил лицензиран за съответната дейност. Твърди още, че обектът не
представлява преместваем обект, тъй като не би могъл
да бъде отделен от повърхността и да бъде преместен на друго място без да
загуби своята индивидуализация и възможност да се използва на друго място. Моли
за отмяна на заповедта и за присъждане на направените в производството
съдебно-деловодни разноски.
Жалбоподателите П.П.В. и К.П.В.
считат заповедта за незаконосъобразна и постановена в нарушение на
процесуалните правила.
По-конкретно посочват, че
адресати на заповедта не са всички собственици на обекта, а неучастието на
останалите двама съсобственици е съществено процесуално нарушение, което е
самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Твърдят и неизпълнение на
задължението на административния орган по чл. 35 от АПК за изясняване на
фактите и обстоятелствата от значение за случая. Във връзка с материалната
законосъобразност на заповедта твърдят, че не са установени извършителите на
строежа, нито периода на строителството му, че обектът, засегнат от заповедта,
не е описан ясно, че не са уточнени адресатите с оглед собствеността на имота,
че заповедта е невъзможна за изпълнение. Считат, че обектът е бил предвиден в
одобрения архитектурен проект за сградата и е бил изпълнен при строителството,
като при приемането няма констатирано незаконно строителство. Твърдят, че се
касае за преместваема покривна конструкция, захваната
с болтове за пода, или слънцезащитно съоръжение, за монтиране на което не се
изисква разрешение за строеж, както и за направата на отвори в стените и за
изграждането на ВиК и електро-инсталации. Посочват, че масивната част е
предвидена в разрешението за строеж и заповедта разпорежда премахване на
законни елементи от строежа в съответствие с пар. 1
от Допълнителните разпоредби на Наредба № 13/2001 г. и следователно е
незаконосъобразна. Искат отмяна на заповедта.
Ответникът в
производството, Кметът на район „Приморски“ при Община Варна, изразява
становище за неоснователност на жалбите. Счита, че в производството са били
спазени процесуалните изисквания и не е нарушено правото на адресатите на
участие в него. От гледна точка на материалния закон твърди, че в
административното производство е установено, че помещенията са изградени като
едно цяло, нямат одобрени проекти и издадено разрешение за строеж, не са били
обект и на надлежно документирана промяна по време на строителството. Моли за
отхвърляне на жалбите и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се съобрази с изложените
в жалбите основания, доводите
на страните и събраните доказателства, приема за установено
следното:
Жалбите са подадени в срока
по чл. 149, ал. 1 от АПК от
адресатите на заповедта, които имат правен
интерес от обжалването, поради което са допустими. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.
Жалбоподателят
„Служба по трудова медицина – ЛТМ“ ООД се легитимира с н.а.
№ **, том **, рег. № ***, дело № ***/2015 г. на Нотариус рег. №
***с район на действие ВРС
като собственик по силата на покупко-продажба на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10135.2553.78.1.17, представляващ склад за търговия с лекарства в
гр. Варна, ул. „Р.“ № **, на първи партерен етаж от сградата, с площ от 133.05 кв.м., състоящ се от помещение, санитарен възел и прилежаща
тераса, при съответните граници.
Жалбоподателите
П.П.В. и К.П.В. се легитимират с н.а. № ***, том ***, № ***, дело № ***от 2005 г. на Нотариус рег.
№ ***с район на действие ВРС,
като съсобственици със ЗГТ на самостоятелен обект в сграда – незавършено
строителство, представляващ магазин № 1 на първи етаж, състоящ се от търговска
площ, тоалетна и открита тераса с обща застроена площ 103,25 кв.м, и площ на терасата 61 кв.м.,
при съответните граници. Съгласно представена схема на самостоятелен обект в
сграда, имотът е с идентификатор 10135.2553.78.1.18 и с площ 103.25 кв.м.
Според
представените в преписката документи, производството е започнало по сигнал до и.д. Началника на РДНСК – Североизточен район относно обект
с неизвестен статут, разположен в подблоковото
пространство на жилищна сграда с административен адрес ул. „Р.“ № **. Съгласно
писмото на и.д. Началника на РДНСК до подателя на
сигнала и до Кмета на район „Приморски“ изх. № ВН-32-00-125/13.03.2019 г., при
проверката в северната част на имота е установена пристройка към офисите и
магазините на партерното ниво, покривната конструкция на която е свързана към
терасите на жилищната сграда. Сградата е определена от пета категория, и тъй
като контролът за законосъобразност на строежите от пета категория е възложен
на кметовете, жалбата е изпратена по компетентност на кмета на района.
С
Констативен акт № 7/25.03.2019 г., съставен на основание чл. 223, ал. 2 от ЗУТ,
служители по контрола на строителството в район „Приморски“ при Община Варна са
установили, че собственици на терасите към магазин и към склад за търговия на
едро с лекарства са жалбоподателите в настоящото производство, а върху терасите
в северната част на двора на жилищната сграда са изградени като едно цяло
помещения – масивно строителство, с два отделни входа с метални врати и пет
броя прозорци. Посочено е, че помещенията са изградени след 2005 г. от
неизвестен извършител и се използват за складови помещения от собствениците на
двата прилежащи обекта. Според акта помещенията са с приблизителни размери –
ширина 20 м, дълбочина – 6 м и височина 2,60 м, с приблизителна обща застроена
площ 130 кв.м, електро- и водоснабдени. Строежът е
квалифициран като такъв от ІV категория. За помещенията няма надлежно издадено
разрешение за строеж от районната администрация, липсва подадено заявление за
узаконяване и не попадат в хипотезата за търпимост по пар.
16 от ПР на ЗУТ. Така установените помещения са квалифицирани като незаконен
строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
Жалбоподателите
са уведомени за съставянето на акта с писмо рег. № УСКОР19000703ПР/28.03.2019
г., връчено по пощата на „Служба по трудова медицина – ЛТМ“ ООД на 29.03.2019
г., на К.П.В. на 18.04.2019 г. и на П.П.В. на 01.04.2019 г.
В констативния акт е налице
отбелязване за връчването му на представляващия „Служба по трудова медицина –
ЛТМ“ ООД на 05.04.2019 г., като на 15.04.2019 г. дружеството е подало
възражение в смисъл, че имотите са два самостоятелни, обектът е изграден и
приет от приемателна комисия в констатираното състояние, твърди се и наличие на
процедура по търпимост пред главния архитект на общината. Изразява се
несъгласие с извършването на проверката в отсъствие на собствениците.
Няма данни за възражения от
страна на собствениците К.В. и П.В..
Въз основа на акта е
издадена обжалваната Заповед № 302/18.06.2019 г. на Кмета на район „Приморски“
при Община Варна, в която са възпроизведени фактическите констатации от акта, и
на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, вр. чл. 225, ал.
2, т. 2 от ЗУТ кметът на района нарежда на тримата жалбоподатели в настоящото
производство да премахнат незаконен строеж „Помещения – масивно строителство,
изградени върху две тераси (съгласно РС № 228/30.03.2005 г. на Главния архитект
на район „Приморски“ и одобрени проекти към него) към магазин и към склад за
търговия на едро с лекарства, находящ се в ПИ с идентификатор № 10135.2553.78.1
по КККР на гр. Варна, с административен адрес – гр. Варна, ул. „Р.“ № **, БЛ.
**“ и определя срок за доброволно изпълнение на заповедта 30 дни от влизането й
в сила.
С писмо рег. №
УСКОР19001332ПР/20.06.2019 г. жалбоподателите и РДНСК – СР са уведомени за
издадената заповед за премахване на основание чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ. Писмото е
получено от „Служба по трудова медицина – ЛТМ“ ООД на 21.06.2019 г., от П.П.В.
на 24.06.2019 г. Данни за връчване на К.П.В. липсват. Съгласно отбелязването в
самата обжалвана заповед, екземпляр от същата е връчен на „Служба по трудова
медицина – ЛТМ“ ООД и на П.П.В. на 26.06.2019 г., а на К.П.В. – на 02.07.2019
г.
С жалбите са представени титули
за собственост на жалбоподателите, Разрешение за строеж № 228/30.03.2005 г. за масивна
жилищна сграда в УПИ VІІ-1415, кв. 8 по плана на 25 м.р.
на гр. Варна, ул. „Р.“ № **, Удостоверение № 29/12.02.2007 г. за въвеждане в
експлоатация на жилищна сграда, състояща се от 13 бр. апартаменти, 3 бр.
ателиета, 1 бр. магазин, склад за търговия на едро, подземен паркинг с 6 бр.
паркоместа в УПИ VІІ-1415, кв. 8 по плана на 25 м.р.,
ул. „Р.“ № ** в гр. Варна. Представено е архитектурно заснемане на склад на
„Служба по трудова медицина – ЛТМ“ ООД.
За
изясняване на обстоятелствата относно обекта, чието премахване е разпоредено с обжалваната заповед, е назначена
съдебно-техническа експертиза със задача след като извърши оглед
на място, разгледа документите по делото и направи справка в община Варна и район „Приморски“ относно съхраняващите се там строителни книжа за сградата
с идентификатор 10135.2553.78.1 по
КККР на район „Приморски“ – Варна с адрес: ул.“Р.“ № **, БЛ.
**, вещото лице да отговори какво представлява процесният
обект, като го опише по вид, разположение, от какви материали
е изпълнен и как са прикрепени отделните
елементи един към друг и към
конструкцията на сградата; да посочи
трайно ли е прикрепен обектът към земята, може ли да бъде
демонтиран без да се разруши
целостта на изграждащите го елементи; съответства ли изграденото на одобрените за
сградата строителни книжа, разрешение за строеж №228/30.03.2005 г. на Главния архитект на район „Приморски“
и одобрените към него инвестиционни проекти, удостоверението за въвеждане в експлоатация, както и екзекутивната документация в случай, че са
били извършени промени в хода на строителството на сградата; да посочи каква е разгърнатата застроена площ и конструкцията на процесния обект
– какви строителни и/или монтажни работи
са били извършени
във връзка с изграждането му. Да посочи дали с изграждането на обекта се засяга
конструкцията на сградата и носещите
елементи в нея; извършени ли са във
връзка с изграждането на процесния обект
дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях,
с което се засяга конструкцията на сградата, с извършеното преустройство променено ли е предназначението на обекта и натоварванията в него.
Съгласно заключението на вещото лице, неоспорено
от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено, процесният
обект е разположен в северната част на УПИ VІІ-1415, кв. 8, 25-ти м.р. в ПИ с идентификатор 10135.2553.78 в гр. Варна, в
пространството, означено в инвестиционния проект като тераса 1 към магазин и
тераса 2 към склад за търговия на едро с лекарства. Състои се от метална
конструкция от хоризонтални П профили, закрепени от едната страна конзолно за
фасадата на сградата с планки и болтове, а от другата страна лягащи върху
ограда от бетонни блокчета с колонки. Тези профили оформят покривна
конструкция, подпряна с вертикални колони от кух профил, заварени към металната
конструкция, а към пода и фасадата закрепени с анкери, монтажни планки и
болтове. Върху конструкцията е монтирано покривно покритие, състоящо се от OSB плоскости, покрити с битумна изолация. В оградата от север са прорязани
отвори за прозорци. По този начин са обособени два покрити обема, разделени със
стената, предвидена в одобрения инвестиционен проект от 2005 г. Стените и
таванът на двете помещения са измазани и боядисани, подът на помещението към
магазин е съществуващият при изпълнение на основния строеж, подът на
помещението към склада е покрит с ламинат. Конструкцията е трайно закрепена към
съществуващи конструктивни елементи на сградата – към челото на плочата над
първи етаж и към плоча на кота +0,60. Според вещото лице вътрешните преградни
тухлени зидове подлежат на разрушаване, а металната конструкция може да се
демонтира без да се наруши нейната цялост, покривното покритие от OSB и битумното покритие могат да се демонтират. Във връзка със съответствието
със строителните книжа вещото лице посочва, че със забележка от 16.03.2006 г.
към РС е допуснато изменение, изразяващо се в промяната на двор в две тераси
към магазин и към склад, като свободната площ на двора между сградата и
плътната ограда с височина 2,20 м се обособява в две открити тераси, разделени
помежду си с плътна стена. Достъпът до терасите е предвиден от съответните
магазин и склад на приземния етаж. Подът на терасите е на кота +0,60, което е
таванската плоча на подземния гараж. Няма екзекутивна документация или
отбелязване на такава в доклада от строителния надзор, в описателната част от
доклада са описани само търговските площи, не и обособените тераси и
изпълнената ограда. Според вещото лице ограждащите стени по фасадата от север,
изток и запад до височина 2,20 м, мерена отвътре, както и плътната преградна
стена между двете тераси съответстват на одобрените инвестиционни проекти.
Оградата в частта към сградата е надзидана до 2,80 м,
вътре в тераса 2 има допълнителна тухлена стена, извършени са допълнителни СМР
за покривна конструкция, изпълнени id отвори за
врати и прозорци, чрез преградни стени са обособени два санитарни възела, по
един във всеки обект, изградена е ВиК и ел.инсталация,
които не са в съответствие с одобрените инвестиционни проекти. Изчислена е РЗП
на двата обекта, описани са допълнителните СМР. По същество вещото лице
посочва, че описаните СМР се изразяват в преустройство на съществуващите
тераси, което е строеж по смисъла на пар. 5, т. 38 от
ДР на ЗУТ. Покривната конструкция, която може да се отдели самостоятелно и да
се премести, сама по себе си не представлява обект, за да се третира като преместваем обект. Вещото лице е дало и отговор на правния
въпрос дали слънцезащитните съоръжения, тенти и перголи
се нуждаят от разрешение за строеж, който въпрос няма отношение към описаните в
заповедта и заключението обекти. По въпросите за засягането на конструкцията на
сградата и промяна на начина на ползване на обектите, вещото лице счита, че
засягане на конструкцията и промяна в начина на ползване в резултат от
преустройството няма. Констатациите си вещото лице подкрепя със съответните
чертежи. В с.з. доуточнява на въпроси от съда и
страните, че обектът е общ с преградна стена, по проекта са две тераси,
разделени от преградната стена, останалите оградни
стени не са променяни, те представляват ограда, изградена заедно със сградата.
По искане на жалбоподателите са разпитани и свидетели във
връзка с твърденията им за периода на извършване на строежа.
Според обясненията на свидетеля Д. Б. А., собственик на
обекти в същата сграда, посочва, че видът на офисите е такъв, какъвто е бил още
към момента на завършване на сградата, складът към помещенията е покрит от
самия строител на сградата, подът е покрив на покрития паркинг. В оградата от
бетонови блокчета има врата за излизане на улицата. От офисите се преминава в
склада, той не препятства ползването на сградата от живущите. Не помни дали има
разлика между състоянието на офисите и склада към момента на преминаване на
приемателната комисия и понастоящем.
При така установените
факти, след като
разгледа оплакванията, изложени в жалбата, и в рамките на задължителната
проверка по чл. 168 от АПК, съдът приема следното:
Като индивидуален
административен акт по смисъла на
чл. 21, ал. 1 от АПК, заповедта следва да отговаря
на изискванията на законосъобразност по кодекса – да
е издадена от компетентен орган, при спазване на
установената форма и процедура, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона.
Обжалваният акт е издаден от компетентен
орган – кметът на район „Приморски“ при Община Варна, на
когото със Заповед № 4794/25.11.2015 г. е предоставена функцията на кмета на
общината да издава мотивирани заповеди по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ за премахване
на строежи от четвърта до шеста категория или на части от тях, незаконни по
смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ.
Обжалваният акт отговаря на изискванията
за писмена форма и съдържа фактическите и правните основания за издаването
си в достатъчно подробен вид, позволяващ
съдебен контрол. Описанието на
обекта-предмет на оспорената заповед не е като един обект, а като помещения,
изградени върху две тераси, и съответства на констатациите на вещото лице за
обща преградна стена, разделяща обема на констатирания строеж на две. Не се
констатират неясноти при описание на установените факти и обстоятелства от
значение за упражняване на правото на защита на адресатите, така и правните
квалификации и основанието за издаденото разпореждане за премахване.
Не се
установяват съществени
нарушения на административно-производствените норми
при издаване на акта. По-специално не се
констатира нарушение на правото на защита на адресатите, които са били надлежно
уведомени за образуваното производство и са имали възможност да изложат
възраженията си, както и да представят доказателства. Мотивите за образуване на
административно производство по чл. 225а от ЗУТ не са задължителен елемент от
съдържанието на обжалваната заповед, а образуването му по сигнал от друг публичен
орган или трето лице не прави неправомерно производството или незаконосъобразен
акта, с който то завършва.
Ограничаването на адресатите на заповедта до
част от съсобствениците също не може да се квалифицира като съществено
процесуално нарушение. В случая жалбоподателите П.П.В. и К.П.В. твърдят, че не
са единствени собственици на обекта магазин и считат, че неучастието на
останалите съсобственици в административното производство е довело до
съществени процесуални нарушения. Съдът счита, че заповедта може да засяга
права и законни интереси на лица, които не са адресати. Не се установява
нарушение на правото на участие на П.В. и К.В. в производството, същите са били
надлежно уведомени за акта и за заповедта, дадена им е възможност да направят
възражения и да ангажират доказателства в подкрепа на твърденията си.
Адресатите жалбоподатели се позовават на нарушение на чужди процесуални права, тези
на евентуалните им съсобственици, като считат, че те обосновават незаконосъобразност
на акта само на това основание. Тези твърдения са неоснователни, тъй като жалбоподателите
не са процесуални субституенти на неучаствалите в
производството съсобственици, а последните разполагат с други способи за защита
на правата си.
Спазена е процедурата по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, както и изискванията към констативния акт по чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ.
Обжалваната заповед е издадена в съответствие
с приложимите материалноправни разпоредби. Разпоредбата на чл. 225а ал. 1
от ЗУТ оправомощава кмета на общината или упълномощено от
него длъжностно лице да издаде заповеди за премахване на незаконни по смисъла
на чл.
225, ал. 2 от ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория или на части от
тях. Съгласно разпоредбата на чл.
225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строеж
или част от него е незаконен,
когато се извършва без одобрени
инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Конкретният строеж в случая е преустройство в помещения на съществуващи
тераси към магазин и към склад за търговия на едро с лекарства, което е строеж
по смисъла на пар. 5, т. 38 от ДР на ЗУТ.
Преустройството се изразява в надзиждане на оградата
в частта към сградата до 2,80 м, изградена в тераса 2 допълнителна тухлена
стена, извършени СМР за покривна конструкция, изпълнени отвори за врати и
прозорци, обособяване чрез преградни стени на два санитарни възела, по един във
всеки обект, изградена ВиК и ел.инсталация. Промени
по време на строителството за обособяване на терасите в помещения, водоснабдени
и електроснабдени, със санитарни възли, прозорци и
врати, не се установява да са извършвани. Не се твърди и не са представени
доказателства за последващо разрешение за строеж за описаното преустройство.
Съгласно пар. 5, т. 56 от ДР на ЗУТ „тераса” е открита използваема площ,
разположена върху помещения, върху колони или върху терена. Констатираните изменения по време на строителството предвиждат промяна на
двор в две тераси чрез обособяване на пространството между ограждащата стена на
сградата и плътната ограда с височина 2,20 м, и разделянето му с плътна
преградна стена.
Констатираният в
административното производство и от вещото лице, назначено от съда, обект не
съответства на определението за тераса по пар. 5, т.
56 от ДР на ЗУТ. Чрез констатираното преустройство предвидените в разрешението
за строеж тераси са оградени пространствено от всички страни и са оформени
посочените в обжалваната заповед помещения.
От събраните
доказателства не се установява безспорно датата на извършване на строежа. В показанията
си свидетелят А. не е категоричен дали към момента на огледа от приемателната
комисия през 2007 г. терасите вече са били преустроени в помещения. Твърденията
на жалбоподателите в този смисъл се опровергават от представените от самите тях
титули за собственост. Към момента на придобиванее на
самостоятелния обект в сграда „склад за търговия на едро с лекарства“ от страна
на жалбоподателя „Служба
по трудова медицина – ЛТМ“ ООД през септември 2015 г., в нотариалния акт липсва
описано помещение с характеристиките, установени в административното производство,
а склад с „прилежаща тераса“. Същото се отнася и до най-късния документ за
собственост на магазин № 1, представен от жалбоподателите П.П.В. и на К.П.В. –
договор за доброволна делба от 26.09.2013 г., според който към магазина има
„открита тераса“.
При това положение, съдът приема, че строежът
е извършен след приемането на сградата и жалбоподателите – адресати на
обжалваната заповед, имат качеството възложители на строежа по смисъла на чл.
161, ал. 1 от ЗУТ, тъй като са собственици на преустроените имоти и носят
задължението да осигурят всичко необходимо за започване на строителството, и
по-специално, съответното на строежа разрешение за строеж, за издаването на
което именно те следва да представят одобрени проекти. Предвид това, правилно като
адресати на заповедта за премахване са посочени собствениците на имотите, които
съгласно чл. 225а, ал. 5 от ЗУТ носят отговорност за принудителното премахване
на самостоятелно основание.
Изискването на чл. 148 от ЗУТ за разрешение
за строеж и определението по пар. 5, т. 38 от
Допълнителните разпоредби на ЗУТ, включващо преустройствата с или без промяна
на предназначението, не са променяни или отпадали в нито един момент от датата
на разрешаване на строителството на основната сграда до датата на издаване на
обжалваната заповед. Предвид датата на започване и приемане на строителството
на сградата – съответно 2005 и 2007 г., и логичния извод, че строежът, предмет
на обжалваната заповед, не може да предшества изграждането на основната сграда,
няма основание обектът да се счита за търпим по смисъла на пар.
127 от ДР на ЗИД на ЗУТ.
Съдът счита, че описанието
на подлежащите на премахване помещения не е неясно, тъй като препраща изрично към
разрешението за строеж, в което са вписани промените по време на строителството,
и екзекутивите, отразяващи промяната, са част от
административната преписка. Поради това, заповедта провежда разграничение между
законните тераси и допълнително извършените СМР, довели до незаконното им
оформяне в помещения. Това опровергава и тезата на жалбоподателите, че
заповедта е невъзможна за изпълнение, тъй като същата би била изпълнена с
премахване на СМР, довели до обособяване на помещения от терасите, но не
изисква премахване на терасите. Самата заповед не съдържа разпореждане за
премахване на законни елементи от строежа, тъй като с възстановяване на
терасите във вида, в който са разрешени чрез изменение по време на
строителството, същите ще загубят качеството си на помещения.
От описанието на
покривната конструкция, дадено от вещото лице, безспорно следва, че тя не е
изключена от изискванията за разрешение за строеж. Тя не отговаря на критериите
за преместваемост, поради това, че металната
конструкция може да се демонтира без да се наруши нейната цялост, но не и
покривното покритие от OSB и битумната
изолация, нито останалите елементи, излизащи извън обхвата на разрешението за
строеж – надзид, вътрешни тухлени преградни зидове. Самата
покривна конструкция няма характер на самостоятелен обект, за да се счита, че
този обект е преместваем. Дори и да се приеме, че
покривната конструкция е преместваема, чл. 56 и чл.
57 от ЗУТ изискват разрешение за строеж или поставяне и за този вид обекти. Преустройството
няма характер и на леко слънцезащитно съоръжение, отговарящо на критериите по
чл. 93 от Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони, доколкото става въпрос за конструкция,
покриваща повече от 120 кв.м, която изцяло затваря
обем и по този начин обособява помещения, тоест не може да се приеме, че
основна нейна функция е слънцезащита. Според вещото лице монтирането на
покривната конструкция към балконите на първия етаж на сградата води до
допълнително натоварване на конструкцията, а във вида в който е конструкцията,
натоварването не може да се носи само от съществуващите вертикални колони. Безспорно
изградената конструкция променя фасадата на сградата, вертикалните носещи
колони натоварват пода на терасите, който от своя страна се явява покрив на
подземен гараж на основната сграда. С обособяването на помещения се нарушава и
показателят за плътност на застрояването, при който е разрешен основният
строеж.
Въз основа на горното,
съдът приема, че строежът, предмет на обжалваната заповед, е незаконен и
подлежи на премахване на реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Не се твърдят и не се
установяват факти, от които да следва, че при упражняване на правомощията си по
чл. 225а от ЗУТ за премахване на незаконни строежи административният орган е
преследвал цел, различна от предвидената в закона. Обжалваният акт е обоснован и
законосъобразен, издаден от компетентен орган и при спазване на процесуалните
норми и целта на закона, поради което жалбите срещу него следва
да бъдат отхвърлени.
При този изход от
производството и направеното от ответника искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, жалбоподателите следва да бъдат осъдени да
заплатят на Община Варна сума в минималния размер по чл.
24 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ, вр. чл. 78, ал.
8, изр. второ от ГПК и чл. 144 от АПК, или 100 лева.
По гореизложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 от
АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбите на „Служба по трудова медицина – ЛТМ“ ООД – гр. Варна, ЕИК *****,
П.П.В. ***, ЕГН ********** и К.П.В. ***, ЕГН **********, срещу Заповед №
302/18.06.2019 г. на Кмета на район „Приморски“ при Община Варна, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж „Помещения –
масивно строителство, изградени върху две тераси (съгласно РС № 228/30.03.2005
г. на Главния архитект на район „Приморски“ и одобрени проекти към него) към
магазин и към склад за търговия на едро с лекарства, находящ се в ПИ с
идентификатор № 10135.2553.78.1 по КККР на гр. Варна, с административен адрес –
гр. Варна, ул. „Р.“ № **, БЛ. **“.
ОСЪЖДА „Служба по трудова медицина
– ЛТМ“ ООД – гр. Варна, ЕИК *****, П.П.В. ***, ЕГН ********** и К.П.В. ***, ЕГН
**********,***0 (Сто) лева съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: