30.09.2022г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на втори септември две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Съдия: ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№1158 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е образувано по реда на
чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс по жалба от А.Л.Д. *** срещу Ревизионен акт №Р-16002620008072-091-001/08.06.2021г., издаден от длъжностни лица при ТД на НАП - Пловдив, частично потвърден с Решение №518/29.09.2021г. на Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ
на НАП. В жалбата се твърди, че административният орган
допуснал нарушения на основни правила по ДОПК за обективност и за изясняване на
всички факти и обстоятелства, както и нарушения материалния закон. Не били
налице предпоставките по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК. Недекларирането на
доход не го превръщал автоматично в укрит. Не бил направен анализ на произхода
на средствата през ревизирания период 2014г.-2018г., а в преписката били
приобщени доказателства за заеми и безвъзмездно получени средства от родителите
на жалбоподателя, по отношение на които била извършена проверка и не били
установени нарушения. Тези парични потоци се трансформирали във вноски,
извършени от А.Д. ***. Липсата на анализ на движението на паричния поток
довеждало до неправилен и необоснован извод за произхода на сумите и наличие на
обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК. Необосновано било прието, че
за ревизирания период 2014-2018г. по ЗДДФЛ наличните парични средства били
5000,00 лева. От доказателствата се установявало, че има налични и разполагаеми
средства, получени като заем в размер на 26 300,00 лева. Със заемните
средства и тези, получени от родителите на жалбоподателя, представляващи приход
за 2014г., 2016г., 2017г. и 2018г., не се оформяли средства от неизвестен
произход или укрит произход. Тези средства били вложени в дейността на ЕООД А.Д.
***. Сумите от заем формирали достатъчно
приходи като начално салдо, за да се покрие недостига на средствата през
следващите години. Заемите и безвъзмездно получените суми били изключени от
парични поток за 2014-2018г., а формираният остатък не се начислявал като
начално салдо за следващата година. Следвало да се намалят определените
разходи, касаещи само задълженото лице, както и представяне на храни за цялото
семейство от родителите му, след което следвало да бъде определена данъчна
основа по чл.17 от ЗДДФЛ за облагане. Прави се възражение за погасяване по
давност на претенцията за лихви по установените задължения за данък по ЗДДФЛ и
допълнителни вноски по ДОО, ЗО, считано от 27.04.2018г., тъй като се касаело за
задължение по чл.111, б.В от ЗЗД с изтичане на тригодишен данъчен срок. ДОПК
определял петгодишен давностен срок, но само ако в друг закон не било
предвидено по-кратък давностен срок. Така били необосновани и немотивирани и
определените като дължими в окончателен размер задължителни осигурителни вноски
по КСО и ЗЗО. Неправилно били определени и задължителните осигурителни вноски
по ДОО и ЗО. Без анализ ревизиращият орган определил средствата като такива с
произход упражнявана трудова дейност. Нито заемните средства, нито
безвъзмездните такива от родителите, представлявали отработена чрез полагане на
труд сума. Приетата презумпция за упражнявана трудова дейност не се извличала
нито от чл.124а от ДОПК, нито от посочените разпоредби на КСО и ЗЗО. В частта
на установените задължения за ЗОВ актът бил незаконосъобразен, тъй като се
изисквал като елемент за пораждане на
задължението именно осъществяване на трудова дейност. Доходите с недоказан
произход не били обвързани с никоя дейност по чл.4 от КСО, а от
обстоятелствата, че жалбоподателят бил осигурено лице не следвало привръзка на
доходите с недоказан произход към някоя от дейностите по чл.4, ал.3, т.1-4 от КСО, като за това административният орган имал доказателствената тежест.
Незаконосъобразното определяне на осигурителния доход обуславяло и неправомерно
определени ДОО за фонд Пенсии. Иска съдът да постанови решение, с което да бъде
отменен в потвърдената част Ревизионен акт
№Р-16002620008072-091-001/08.06.2021г., издаден от длъжностни лица при ТД на НАП - Пловдив, като бъдат присъдени на жалбоподателя направените в
настоящото производство разноски.
Ответната страна счита жалбата за неоснователна, като
иска да се постанови решение, с което да бъде отхвърлена и претендира
направените от тях разноски, представляващи юрк.възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност по отношение на разноските от жалбоподателя, ако
ревизионният акт бъде отменен.
Като разгледа жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, съдът направи следните изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в законния срок, от
ревизираното лице до компетентния съд, след изчерпване на процедурата по
административното оспорване на Ревизионния Акт. Ревизионен акт №Р-16002620008072-091-001/08.06.2021г. е издаден от
Главен инспектор по приходите и Началник на сектор при ТД на НАП Пловдив и е
съобщен на жалбоподателя на 16.07.2021г., а е обжалван по
административен ред с жалба вх.№94-00-4953 от 30.07.2021г. Пред решаващия административен
орган жалбата е получена на 11.08.2021г., което не е спорен момент между
страните и се установява от приложеното писмо вх.№20-31-56/11.08.2021г. – л.22
от делото, т.ІІ-1. С Решение №518/29.09.2021г. Директор на Дирекция ОДОП
Пловдив при ЦУ на НАП е потвърдил частично РА, с който са определени задължения
за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2015г. – главница
1075,89 лева и лихва 557,44 лева, за данък върху годишната данъчна основа по
чл.17 от ЗДДФЛ за 2018г. – главница 5465,86 лева и лихва 1169,18 лева, вноски
за ДОО за 2015г. – главница 1726,17 лева и лихва 894,36 лева, вноски за ЗО за
2015г. – 775,81 лева и лихви 401,96 лева, вноски за ДЗПО-УПФ за 2015г. –
главница 1167,50 лева и лихви 298,00 лева,
или главница в общ размер на 1820,92 лева и лихва в общ размер на 389,51
лева, и изменил РА в частта на вноски ДОО за 2014г. от 43,24 лева на 1,54 лева.
Решението на Директор на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП е изпратено до
жалбоподателя, но ответната страна сочи в писмо от 15.03.2022г. /л.87,
вх.№1559/15.03.2022г./, че не са налични доказателства от които да е видна
датата на връчване на акта, поради което с подаване на жалбата на 29.10.2021г.
– чрез куриер, л.11, т.ІІ-1, следва да се приеме, че е спазен предвидения в чл.156, ал.1 от ДОПК 14-дневен срок и жалбата е допустима.
Ревизията е образувана със Заповед за възлагане на
ревизия №Р-16002620008072-020-001 от 18.12.2020г.
– л.37 от т.ІІ-1, издадена от Главен инспектор по приходите в ТД НАП Пловдив,
последващо изменена след искане за продължаване на срока със Заповед №Р-16002620008072-020-002
от 23.03.2021г. – л.410, т.І-2, като обхваща установяване на задължения за
данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ; ДОО – за самоосигуряващи
се; здравно осигуряване за самоосигуряващи се, като за всеки вид задължение
периодът е от 01.01.2014г. до 31.12.2018г. Определен е срок за приключване до 23.04.2021г.,
като ревизионният доклад следва да бъде съставен не по-късно от 14 дни след
завършването. Ревизията е била възложена да бъде извършена от М.Д. – Главен
инспектор по приходите и ръководител на ревизията, и Ст.С. – Главен инспектор
по приходите.
Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в
сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 от ДОПК и от компетентните органи в
кръга на определените им правомощия - от органа, възложил ревизията и определен
за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция /Заповед №РД-09-1530/30.09.2020г./,
и от ръководителя на ревизията, определен със заповедта за възлагане на ревизия.
Поради това съдът намира, че в хода на ревизионното производство не са
допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, които да обосновават
незаконосъобразност или нищожност на оспорения ревизионен акт.
Въз основа на събраните доказателства е съставен
Ревизионен доклад №Р-16002620008072-092-001/27.04.2021г., който е връчен на 17.05.2021г.,
а срещу него не е подадено възражение. След съставянето на РД е издаден
Ревизионен акт №Р-16002620008072-091-001/08.06.2021г., който е връчен на 16.07.2021г.,
като с Решение №518 от 29.09.2021г. е потвърден РА за допълнително установените
данъчни и осигурителни задължения и съответните лихви за просрочие - задължения
за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2015г. – главница
1075,89 лева и лихва 557,44 лева, за данък върху годишната данъчна основа по
чл.17 от ЗДДФЛ за 2018г. – главница 5465,86 лева и лихва 1169,18 лева, вноски
за ДОО за 2015г. – главница 1726,17 лева и лихва 894,36 лева, вноски за ЗО за
2015г. – 775,81 лева и лихви 401,96 лева, вноски за ДЗПО-УПФ за 2015г. –
главница 1820,92 лева и лихви 389,51 лева,
или главница в общ размер на 10 864,65 лева и лихва в общ размер на
3 412,45 лева. В частта на вноски за ДОО за 2014г. – лихви, размерът е
изменен от 43,24 лева на 1,54 лева.
Ревизията обхваща периода от 01.01.2014г. до 31.12.2018г., като между
страните няма спор, че А.Д. е местно физическо лице по смисъла на чл.4, ал.1,
т.1 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по ЗДДФЛ на основание чл.3, т.1 и чл.6
от ЗДДФЛ за доходите, получени от него през отделните данъчни години, попадащи в обхвата на
ревизията, като не е подавана ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. Няма спор между страните също, че през ревизирания период лицето е едноличен
собственик и управител на ЕООД А.Д., получавал е обезщетения от НОИ и доходи от
пенсии. Безспорно е и че през ревизирания период ревизираното лице е семеен –
съпруга Я. К. Д.. Установени са внасяни парични средства в брой и по банков път
в ЕООД А.Д. от физическото лице А.Д., които били отчитани по сметка 499 – Други
кредитори, като видно от представените доказателства допълнителните парични
вноски по банков път на 30.09.2015г. били в размер 15 600,00 лева; на 23.12.2016г.
– в брой 15 000,00 лева; на 30.09.2017г. – 9 000,00 лева; през 2018г.
в брой – общо 52 500,00 лева / на 24.09.2018г. – 10 000,00 лева; на
20.11.2018г. – 20 000,00 лева; 28.12.2018г. – 22 500,00 лева/ или
общо 92 100,00 лева. Основните
спорни моменти са относно произхода на внесените от жалбоподателя парични
средства в дружеството, като жалбоподателят твърди, че това са предоставени
средства от родителите му, които са били от продажба на жилище и техни
спестявания, а впоследствие се сочи и че са суми по договори за заем. Спори се
и дали е изтекла погасителна давност по отношение на установените от органите
задължения на жалбоподателя.
При извършената проверка за установяване на факти и
обстоятелства, документирана с Протокол №ПФ-16002620000468-073-001/17.12.2020г.
– л.48, т.ІІ-1, и присъединена към ревизионното производство с Протокол
№Р-16002620008072-ППД-001/04.01.2021г. – л.42, т.ІІ-1, се установява, че
при съпоставка между стойността на
имуществото на ревизираното лице и направените от него разходи и декларираните
и/или получени от лицето доходи за 2014г. е налично превишение в размер на 12 466,40
лева; за 2015г. е налично превишение в размер на 20 237,60 лева; за 2016г. е
налично превишение в размер на 24 922,83 лева; за 2017г. е налично
превишение в размер на 13 027,85 лева; за 2018г. е налично превишение в
размер на 56 969,10 лева или общо за ревизирания период – 56 969,10
лева.
В хода на ревизията на
ревизираното лице са връчени искания за представяне на документи и писмени
обяснения, приобщени са доказателства от извършваната ревизия на съпругата на А.Д.
– Я. Д., при която с Ревизионен доклад №Р-16002620008071-092-001/27.04.2021г.
/л.8, папка 2/ за същия проверяван период са установени излишък на парични
средства, които следвало да послужат като компенсация при установения недостиг
при съпруга, както и от извършваната проверка на ЕООД А.Д. *** – Протокол №П-16002619099552
от 08.06.2020г. – 13, папка 1, при извършването на която между отчетените
приходи и данъчните основи на извършените облагаеми доставки по СД по ЗДДС не
са установени различия. Изискани документи и писмени обяснения и от трети лица,
извършени са насрещни проверки /на заемодатели Н. Г. С. - л.268, т.І-2, и В.Й.– л.288, т.І-2, както и
на родителите на А.Д. – Т. и Л. Д. – л.328 и л.387/ и още проверки в
информационни масиви в данъчното досие и са присъединени документи, както и
съставени протоколи.
Анализирайки
всички факти и обстоятелства, органите по приходите
направили извод, че съществува несъответствие между декларирани брутни
доходи и извършените разходи, като са налице основания, водещи до установяване
на допълнителни данъци, както и че са налице следните факти и обстоятелства: по
чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК – налице са данни за укрити приходи или доходи; по
чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК – декларираните и/или получените приходи, доходи,
източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на
стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото му и
финансово състояние за ревизирания период. Поради това и на основание чл.124, ал.1 от ДОПК на А.Л.Д. е връчено Уведомление №Р-16002620008072-113-001/09.03.2021г. – л.365, т.І-2, че основата за облагане с данък върху годишната данъчна
основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2018г. ще бъде
определена по реда на чл.122 – 124а от ДОПК. Едновременно с това до него е
отправено и Уведомление №Р-16002620008072-139-001/09.03.2021г. относно
разпоредбите на българското законодателство при представяне от него на
документи, писмени обяснения и декларации /л.360, т.І-2/, а на основание
чл.124, ал.3 от ДОПК след ИПДПО от 09.03.2021г.
не е представена декларация от А.Д. относно имуществено състояние за
ревизирания период, а такава е представена по ИПДПОЗЛ от 18.01.2021г. – л.1, папка
2. В декларацията от 08.02.2021г. изрично е посочено от ревизираното лице, че през
ревизирания период получавал заеми по банков път, като не били направени от
него погасителни вноски с оглед уговорената дата за връщане на заема, както и
не била начислявана лихва.
При направен
анализ на приходите и разходите е установен паричен поток за процесния период
на ревизията, като е извършена съпоставка между доходи и разходи за 2014 - 2018г.,
както и е установено превишение на общия размер на разходите над приходите за
2015г. и 2018г. от ревизирания период. Несъответствието на приходите и
разходите през двете години е детайлизирано с изготвена таблица, посочена в
РД, в
която е извършена
съпоставката. Така за ревизираното лице за 2014г. е установено
несъответствие в размер на 12 466,40 лева, като не са установени сключени
договори за заеми и получени суми, но с оглед установен излишък при
ревизираното лице Я. К. /съпруга на А.Д./ проверяващите са извършили
компенсация на установения недостиг при Д., като крайното салдо при него е
отрицателно и в размер за годината 1 466,40 лева. При компенсацията на
същото основание за 2016г., като са отразени и получените заеми, крайното салдо
е положително за А.Д. – 1367,17 лева. През 2017г. проверяващите не са
установили придобити доходи от А.Д., които да не са декларирани и да не са
обложени. За 2014г. установеното крайно салдо за А.Д., след като е извършена
компенсация с установения излишък при съпругата, крайното салдо е отрицателно и
в размер на 14 737,60 лева, а за 2018г. размерът е 56 969,10 лева –
при неустановени заеми и неустановено превишение, касаещо компенсация с доходи
на съпругата.
В срока по чл.117, ал.5 от ДОПК жалбоподателката
не е направила възражение.
При така установеното несъответствие за
2014г., 2015г. и 2018г. – превишение, и като не са установили факти и
обстоятелства, доказващи произхода на средствата, проверяващите приели в РА, че
липсват данни доходите да са необлагаеми и приели, че са доход с неустановен
произход от трудова дейност, поради което и подлежали на облагане с ДДФЛ. Като
са извършили корекция в частта на сумите за 2014г. с оглед погрешно подадени
декларация обр.№1 по наредба Н-8/2006г., е прието наличие на укрити доходи за
2015г. и за 2018г., които представлявали облагаем доход по смисъла на чл.123 от ДОПК, които следвало да се включат при определяне на дължимия данък по реда на
чл.122, ал.2 от ДОПК и по реда на чл.122-124а от ДОПК – за определяне на
задължения за осигурителни вноски, а така следвало да се довнесат осигурителни
вноски. Определени са задължителни осигурителни вноски за фонд ДОО и УПФ ДЗПО и
по ЗЗО, както и съответните лихви за просрочие.
При оспорването на РА по административен
ред се сочи, че са допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в липса на
обективност, както и неизясняване на всички относими факти и обстоятелства, а
също и че се оспорва наличието на предпоставките по чл.122, ал.1 от ДОПК.
Изрично се сочи, че има получени парични средства като заем и безвъзмездно, но
не бил направен анализ на произхода и движението на средствата, поради което и
крайният извод не бил обоснован. От тези суми били формирани достатъчно
приходи, за да бъде покрит недостига. Навеждат се доводи за погасяване на
вземанията по давност, както и относно неправилно определени вноски по ДОО и
ЗО. Последните били и неправилно приети за дължими, тъй като неправилно
проверяващите приели, че има доходи от трудова дейност.
Между страните не се спори, че процесното ревизионно
производство се е развило по реда на чл.122 от ДОПК, като основата за облагане
с данък върху доходите за 2015г. и 2018г. е определена при извършен анализ на
обстоятелствата по чл.122, ал.2 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.2
от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия
по чл.122 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до
доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 ДОПК е
подкрепено от събраните доказателства. Установената презумпция за вярност на
фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи
жалбоподателя. В производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на
чл.122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за
извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния
процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при
условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и
обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да
се приложи обаче презумпцията по чл.124, ал.2 от ДОПК, то фактическите
констатации, на които се позовават органите по приходите, следва да са
подкрепени от надлежни доказателства. Ако такива доказателства липсват,
тежестта за опровергаването им не може да бъде възложена на ревизираното лице.
Основанията за извършване на ревизия по особения ред
са изрично изброени от закона в разпоредбата на чл.122, ал.1, т.1 – 7 от ДОПК.
В настоящия случай, за да преминат към извършване на ревизия по особения ред,
органите по приходите са приели, че за ревизираният период са налице данни за
укрити приходи или доходи, както и декларираните/получени приходи, доходи не
съответстват на имущественото и финансово състояние на лицето – обстоятелства
по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК. Това безспорно е установено от съставения
баланс на паричния поток за процесния период и констатациите за наличие на
превишение на разходите над приходите. На ревизираното лице е връчено
уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК, че основата за облагане с данък върху
годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 2014-2018г. /вкл.2015г. и
2018г./ ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК, като така процедурата по
чл.124 във вр. с чл.122 от ДОПК за преминаване към облагане по аналог е
спазена.
Определянето на данъчната основа за облагане с данъци,
както и размера на последните са нормативно установени и следва да се прилагат
точно. Единствено при наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1 от ДОПК и при
спазване на правилата на чл.122, ал.2 и ал.4, ДОПК, законът дава възможност на
органите по приходите да приложат установения от съответния закон размер на
данъка към определена от тях основа. В този смисъл основанията по чл.122, ал.1
от ДОПК следва да са безспорно установени и тежестта за това е на органите по
приходите, тъй като извършването на облагане по особения ред не може да почива
на предположения, а на конкретни факти обосноваващи някоя от хипотезите на
чл.122, ал.1 от ДОПК.
Така в настоящия случай по отношение установените за
2015г. и 2018г. задължения, съдът приема, че органите по приходите обосновано
са преминали към приложението на особения ред за облагане, тъй като от
събраните в хода на ревизията доказателства безспорно се установява превишение
на разходите над приходите, което съгласно разпоредбата на чл.123, ал.1 от ДОПК
се предполага за основа за облагане с данък върху доходите. От констатациите в
ревизионния акт и изготвения баланс за разполагаемите парични средства за 2014-2018г.
се установява, че органите по приходите са извършили цялостен анализ на
паричните потоци на ревизираното лице. Изследвани са всички декларирани от
жалбоподателя източници на доходи, като при определяне на разполагаемите
парични средства са съобразени всички представени документи за получени доходи,
както и правилно са съобразявани наличните и разходваните суми. Органите по
приходите са се съобразили с императивните правила по приложимия материален
данъчен закон – ЗДДФЛ, съгласно който - чл.17, данъчната основа за облагане е годишна
и така следва да обхваща доходите от всички източници за съответната календарна
година. Така и основата за облагане по смисъла на чл.123 от ДОПК следва да бъде
определена на годишна база. При формиране на баланса на разполагаемите парични
средства са установени общия размер на всички получените суми, които са на
разположение на лицето, и съответно общия размер на всички разходвани за
годината суми и спрямо тези общи размери да се извърши съпоставка дали
получените и разполагаеми суми превишават разходите или обратното. Това е
съобразено от органите по приходи, които в актовете си са определили правилно
приходи, разходи и превишение за изследваните годините, а също и дължимия данък
за 2014-2018г.
Основен спорен въпрос между страните е наличието на обстоятелства
за извършване на ревизия по особения ред на чл.122 от ДОПК и
изчисляването на паричния поток за ревизираните 2014-2018г. Жалбоподателят
прави възражения, че неправилно органите по приходите са извършили ревизията по
реда на чл.122 от ДОПК, като счита, че не са налице обстоятелства по чл.122,
ал.1, т.2 от ДОПК - данни за укрити приходи или доходи, или по чл.122, ал.1,
т.7 от ДОПК - декларираните и получени приходи, доходи, източници на формиране
на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на
ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние
за ревизирания период, като се излагат съответните факти – следвало да се зачетат
заетите му суми, които формирали достатъчно приходи като начално салдо, а
изключени били и сумите от родителите, които ревизираното лице придобило
безвъзмедно. Не се спори, че жалбоподателят е внасял парични средства – в брой
и по банков път, в полза на ЕООД А.Д. ***, за 2015г. – 15 600,00 лева; за
2016г. – 15 000,00 лева; за 2017г. – 9 000,00 лева; за 2018г. –
52 500,00 лева.
По отношение на
твърденията за определени неправилно налични парични средства към 01.01.2014г.
– 5000,00 лева, следва да се има предвид, че няма данни за заемни суми, за
налични суми, за безвъзмезно постъпили при ревизирания, както и такива не са
декларирани от самия жалбоподател. Именно поради това органите по приходите са
приели сумата от 5000,00 лева като налични парични средства към началния момент
от ревизирания период.
Във връзка с възражението
за получени от парични заеми суми, които жалбоподателят е внесъл в дружеството,
чийто управител и собственик бил, и които били отчетени неправилно при анализа
от проверяващите, то следва да се има предвид, че са включени при съпоставката
като приход за 2016г. – 19 900,00 лева, и за 2017г. – 17 400,00 лева.
Тези суми са подробно описани в РД на стр.15 – табличен вид, както и е отчетено
изрично в т.3 от констатациите за всеки от данъчните периоди като получени
заеми в общ размер. Действително тези суми са различни от сумите, които са
уговорени между Н.С. и В.С. – от една страна всеки от тях, и от друга –
жалбоподателят като заемател, и които суми се установяват от представените по
делото договори за заем от 04.11.2016г. и 17.02.2017г. – с Н.С., и от
02.12.2016г. с В.С., но разликата е не особено голяма в първия случай, а и
уговорката между страните е за превод по банков път. Освен това следва да се
има предвид, че сключените договори за заем са представени и приети като
доказателства и са в писмена форма, без нотариална заверка, поради което и като
частни диспозитивни документи не се ползват за удостовереното в тях с
материална доказателствена сила. Правилно проверяващите са ценили реалното
предаване на сумите, произхода на средствата и възможността на заемателите да
се разпоредят в полза на ревизираното лице, които се установяват с банковите
извлечения и при извършената насрещна проверка. Поради това оплакванията на
жалбоподателя в тази насока не са основателни.
Относно
твърденията за безвъзмездно давани суми от родителите на жалбоподателя, а и
като се има предвид, че тежестта за доказването на факта на извършено дарение е
върху последния, то съдът счита, че изводът на проверяващите за недоказаност е
правилен. Видно от обясненията на родителите – Л.Д. и Т. Г., от извършените
насрещни проверки в
административното производство, не се сочат нито
конкретни суми, нито момент на предаването им, а единствено, че са дадена сума,
която родителите имат от продажба на апартамент през 2005г., т.е. липсват
доказателства за реално предаване на суми. Органите по приходи са изследвали твърденията
за осъществени юридически факти и изводите им са изградени на събраните
доказателства, вкл. извършената насрещна проверка на купувача по договора за
продажба от 2005г. /л.376 и сл. от т.І-2/, като са отчели отдалечеността във
времето съобразно момента на извършване на сделката и проверявания период и не
са кредитирали фактите от обясненията на родителите. Още повече и че има
разминавания в размера на продажната сума, сочена от родителите и от купувача,
поради което – а най-вече и поради липса на конкретика на дарените суми като
размер и момент, не може да се приеме, че има извършено дарение, което да
определи различни налични парични средства за жалбоподателя от установените в
хода на ревизията. Едва в съдебното производство чрез разпит на бащата на
жалбоподателя – св.Л.Д. / с.з. от 29.04.2022г./, се изяснява, че сумата от
продажбата на апартамента през 2005г. – 15 000 евро, е била поискана от А.
и бащата му я дал през 2014г., т.е. 9 години по-късно от извършената продажба.
В случая следва да се има предвид, че дарението като договор по чл.225 от ЗЗД
се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите или чрез предаване
на вещта/паричната сума, а именно последното е твърденият способ на сключване
на договора. Но предаването в настоящия процес се установява единствено със
свидетелски показания, които не могат да бъдат приети за годно доказателствено
средство не само като се има предвид разпоредбата на чл.172 от ГПК, приложима
по силата на пар.2 от ДОПК, а и като бъде отчетено липса на други доказателства
за предаването или за съхранението на сумата през изтеклия дълъг времеви
период. Доказателственото
искане в съдебното производство е относно съдебна експертизи, които да
преизчислят данъчната основа и данъка по ЗДДФЛ, като се включат изрично
посочени суми от жалбоподателя и се изследва формирания паричен поток.
Заключенията по назначените експертизи от вещо лице Д. и вещо лице Р. са
изготвени компетентно и безпристрастно, поради което се възприемат напълно от
съда. В случая вещо лице Д. установява, че проверяващите са включили получените
заемни суми, приложили компенсация на установения недостиг на парични средства
с излишък при съпругата, като изяснява и механизма, по който се изчислени
разходите за ел.енергия и вода предвид липсата на партиди на името на
съпругата, а също и общия приет размер за разходи за издръжка и живот при
сравнение с разхода за храна. Вещо лице Р. изрично преизчислява задълженията за
данъци и осигуровки, като приема за начално салдо през 2014г. сумата от 12
000,00 лева и различна от публикувания размер от НСИ сума за издръжка и живот. Но
с тези констатации не може да се приеме, че са оборени установените по размер
задължения в РА, тъй като заключенията дават хипотетични варианти, които са само
на база твърденията на жалбоподателя, неподкрепени от доказателства.
При наведените доводи, че
е изтекла погасителна давност за установените задължения 2014-2018г., и при
приложение на разпоредбите на чл.171, ал.1, чл. 162, ал.2, т.1 и 9 от ДОПК, а и
като се има предвид началото на ревизията, по която заповедта за възлагане е
връчена на 23.12.2020г. на ревизираното лице, съдът намира възражението за
неоснователно. Задълженията по ЗДДФЛ за 2014г. следва да бъдат декларирани до
30 април на следващата година – 2015г., и давността започва да тече, считано от
01.01.2016г., а изтича на 31.12.2020г. С издаването на 08.06.2021г. на Ревизионен акт
№Р-16002620008072-091-001 давността е прекъсната и е започнала да тече нова
давност, а поради изложеното определените като дължими от жалбоподателя
задължения не са погасени по давност.
Съдът намира, че в настоящия случай са налице спорните
обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и 7 от ДОПК за извършване на ревизията по особения ред на чл.122 от ДОПК, а
възраженията на жалбоподателя, че органите по приходите неправилно са
определили началното салдо, приходите и разходите за ревизираните години са
неоснователни. Нито в хода на ревизията, нито в съдебното производство
жалбоподателят представя годни доказателства, от които да е възможно да се
направят различни изводи относно паричния поток за 2014г. - 2018г., при
възложена доказателствена тежест за страната на жалбоподателя. Правилен и
обоснован се явява изводът на органите по приходите за наличие на обстоятелство
по чл.122, ал.1, т.2 и 7 от ДОПК, което е основание за извършване на ревизия по
особения ред на чл.122, ал.2 от ДОПК. При
изложените съображения РА в частта на установените задължения за данък върху
годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2015г. и 2018г., ведно с лихвите,
е издаден в съответствие с материалния закон, а жалбата в тази част следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
Незаконосъобразни са обаче изводите на данъчния
орган в частта относно определените задължения за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ. Съгласно Тълкувателно решение №2/02.02.2022г., постановено по т. д. №8/2020г. на ВАС, не е налице
законова презумпция, че доходът с неустановен произход е от трудова дейност и
представлява осигурителен доход в случаите на определена данъчна основа за
облагане по чл.122, ал.2 от ДОПК при установени при ревизията фактически установявания на
обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК. Приходната администрация не е доказала, че установеният недостиг
на средства за всяка една от процесните години представлява укрит доход от трудова дейност,
който е осигурителен доход. По отношение на тези парични средства с неустановен
произход, които са били необходими на ревизираното лице да покрие направените
от него разходи, не е налице законова презумпция, че са с източник трудова
дейност и представляват осигурителен доход, върху който се дължат ЗОВ на
основание чл.124а от ДОПК. Това е така, защото презумпцията по чл.123, ал.1 от ДОПК е само относно облагаемият доход като данъчна основа за
определяне на данъчни задължения. Поради това в обжалвана част относно задължения
за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ изводите на ревизиращия екип са неправилни и РА в частта
за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ за 2014г. и 2015г. да бъде отменен.
С оглед крайния извод за частична основателност на
жалбата на жалбоподателя се дължат разноски – общо
2010,00 лева, представляващи такива за адв.възнаграждение малко под минималния
предвиден размер, възнаграждения за вещи лица и д.т., за уважената част от
жалбата, а на ответника следва да се заплатят разноски за юрк.възнаграждение
спрямо отхвърлената част от жалбата /при определено на основание чл.161, ал.1 от ДОПК във вр. с чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, юрк. възнаграждение от
958,36 лева/, а именно: на ответната страна се дължи юрк.възнаграждение от
554,99 лева, а на жалбоподателя – разноски от 846,00 лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Л.Д. *** срещу Ревизионен акт №Р-16002620008072-091-001/08.06.2021г., издаден от длъжностни лица при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение №518/29.09.2021г. на Директор на Дирекция Обжалване
и данъчно-осигурителна практика Пловдив
при ЦУ на НАП в ЧАСТТА на РА, с който са определени задължения за данък
върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2015г. – главница 1075,89
лева и лихва 557,44 лева, за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2018г. – главница 5465,86 лева и лихва 1169,18 лева, както и
ОТМЕНЯ Ревизионен акт №Р-16002620008072-091-001/08.06.2021г., издаден от длъжностни лица при ТД на НАП - Пловдив, потвърден и
съответно изменен с Решение №518/29.09.2021г. на Директор на
Дирекция Обжалване и
данъчно-осигурителна практика Пловдив при
ЦУ на НАП в ЧАСТТА на РА, с който са определени задължения за вноски за
ДОО за 2014г. – лихви, в размер на 1,54 лева, вноски за ДОО за 2015г. –
главница 1726,17 лева и лихва 894,36 лева, вноски за ЗО за 2015г. – 775,81 лева
и лихви 401,96 лева, вноски за ДЗПО-УПФ за 2015г. – главница 1820,92 лева и
лихви 389,51 лева
ОСЪЖДА А.Л.Д., ЕГН **********,*** да заплати на Националната
агенция за приходите гр.София, Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна
практика – Пловдив, разноски от 554,99 лева – съобразно уважената част от
жалбата, а НАП да заплати на А.Л.Д., ЕГН
**********,*** 846,00 лева – съобразно отхвърлената част на жалбата.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните.
Съдия: