ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 378
гр. Велико Търново, 22.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Пенко Цанков
Илина Гачева
като разгледа докладваното от Пенко Цанков Въззивно частно наказателно
дело № 20224100600531 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и 8 от НПК.
Съдът е сезиран с жалба от З. Ю. А.а, съпруга и упълномощен
повереник на пострадалия А. А. М. срещу Определение № 171 от 22.03.2022г.,
по ЧНД № 247/2022г. на РС – В. Търново, с което съдът е потвърдил
Постановление на прокурор при РП В. Търново от 10.01.2021г. за
прекратяване на наказателното производство по ДП № ЗМ-565/2017 г. по
описа на второ РУ на МВР- В. Търново, водено срещу Г. З О. за престъпление
по чл. 209, ал. 1 от НК. Навеждат се оплаквания, според които обвиняемият
бил извършил измамливите действия предмет на делото. Претендира се
отмяна на определението на съда и постановлението на РП – В.Търново и
връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
По отношение на подадената въззивна жалба не са постъпили
становища от останалите страни по делото.
Съдът като взе предвид материалите по делото и при изпълнение на
правомощията си за цялостна проверка на постановения съдебен акт намери
за установено следното:
С обжалваното, пред РС В. Търново, Постановление от 10.01.2021г.,
1
представителят на държавното обвинение, след подробно установена и
описана фактическата обстановка по воденото по чл. 209, ал. 1 от НК
досъдебно производство № ЗМ 565/2017г. по описа на РУ – В.Търново е
достигнал до обоснован, законосъобразен и правилен извод, че
доказателствата събрани по делото не са достатъчни за да се предяви и
поддържа обвинение срещу Г.З. О. за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.
Този извод е предпоставен от подробно изложени съображения въз основа на
които е прието, че липсват убедителни и категорични доказателства за
извършени действия създаване и поддържане на заблуждение, както и на
такива за измамлива цел, която следва да не обективно установена, а не може
да се предполага. Прието е че деянието не покрива признаците на наказателна
измама и е несъставомерно, поради което и наказателното производство,
водено срещу Г. О., е прекратено.
До същите изводи, законосъобразно и правилно е достигнал и
първоинстанционния съд, а именно, след като се запознал с материалите по
делото съдът е установил, че липсват доказателства за извършено
престъпление по смисъла на чл. 209, ал. 1 НК от страна на Г. З. О., тъй като не
са осъществени признаците на състава на престъплението както от обективна,
така и от субективна страна. Приел е също, че липсват категорични
доказателства, че обвиняемият да е въвел пострадалия въззивник в
заблуждение относно условията и параметрите на договорената сделка, в
резултат на което заблуждение, същият да е извършил акт на имуществено
разпореждане с процесната парична сума, както и да е имал измамливи
намерения спрямо А. М..
Прието е, че възникналите облигационни отношения между М. и О. и
спорът във връзка с тях са гражданско-правни и могат да бъдат уредени по
гражданско- правен ред.
Изложените съображения и от двамата магистрати се споделят напълно
и от настоящия ваззивен състав.
Правилно районния съдия е отбелязал, че по делото са събрани
възможните доказателства и фактическата обстановка е установена обективно
всестранно и пълно, като в крайна сметка правилно е прието, че липсва
измамлива цел у Г. З. О.при извършване на описаните действия, поради което
и деянието се явява несъставомерно.
2
Споделя се напълно приетото, че между А. М. и Г. З. О. са възникнали
облигационни отношения, които са били закрепени в писмена форма чрез
сключването, на 29.07.2016г. на договор по чл. 23 от ЗЗД, които са
гражданско-правни и могат да бъдат уредени по гражданско- правен ред.
За да е наЛ. престъпление по чл. 209, ал. 1 НК е необходимо деецът да е
формирал неправилна представа в пострадалия /към момента на сключване на
договора/ и тази неправилна представа да е мотивирала последния да
извърши акт на имуществено разпореждане най- често с пари, като следва да
е наЛ. и цел от страна на дееца да набави за себе си или за другиго имотна
облага. Следва да е наЛ. и причинна връзка между деянието и престъпния
резултат, като имотната вреда следва да е настъпила като пряко следствие от
имущественото разпореждане осъществено от пострадалия.
В настоящия случай по делото са наЛ. безспорни доказателства, че с
извършените от Г. О. действия не осъществsват признаците на състава на
престъплението както от обективна, така и от субективна страна, като същият
не е имал измамливи намерения спрямо М..
Тези изводи се мотивират от действията извършени от Г.О. по
изпълнение на сключения договор, а именно, да предложи процесния
недвижим имот за продажба, което обстоятелство му е било известно от
неговата сестра. При това същият не е твърдял, че имота е негова
собственост, като е поел задължения, обективирани в сключения договор по
чл. 23 от ЗЗД, да осъществи съдействие по неговото прехвърляне, в определен
срок. При това, поради не приемането от страна на св. В. А. и на св. С.С. на
условията по договаряната продажба, и в частност на цената на сделката,
продавачите са отказали осъществяването на продажбата. Поради това са
настъпили, както правилно са приели представителя на държавното
обвинение и първостепенния съд, договорените основания за прекратяване на
договора, с правно основание чл. 23 от ЗЗД, сключен между А. М. и Г.О.,
респективно задължение на последния за връщане на получените парични
суми. Неизпълнението на това задължение, както правилно са заключили
предходните решаващи органи, създава за пострадалото Л., права да потърси
защита на нарушените си права по гражданско – правен ред, като не може да
доведе до извод за извършено престъпление от страна на Г. О., наказуемо по
чл. 209, ал. 1 от НК.
3
Предвид изложените съображения, определението на РС – В. Търново
като съобразено с материалния и процесуалния закон следва да бъде
потвърдено.
По изложените съображения на основание чл. 243, ал. 7 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 171 от 22.03.2022г., постановено по
ЧНД № 247/2022г. на РС – Велико Търново.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4