№ 143
гр. Велико Търново, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:МАЯ НЕДКОВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20254000500070 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е по депозиранa въззивнa жалба от С. С. С. чрез
назначения й по делото на основание чл.47, ал.6 ГПК особен представител против
Решение № 706/ 30.12.2024 г. по гр.д. № 426/ 2024 г. по описа на ВТОС в частта, с
която тя е осъдена да заплати на З. А. и С. А. – сумите по 2870.63 лв. и на Д. К. и Д. К.
общо сумата 5741.25 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със
законната лихва от 03.03.2022 г. до окончателното плащане. Жалбоподателката счита
решението за неправилно като необосновано. Излага, че за да уважи исковата
претенция, съдът неправилно е кредитирал заключението на вещото лице – архитект,
чиято компетентност да отговори на поставените задачи, касаещи състоянието на
конструкцията на сградата и причините за събарянето й, била своевременно оспорена.
Поддържа, че по този начин делото е останало неизяснено от фактическа страна. Моли
решението да бъде отменено и предявените от ищците искове да бъдат изцяло
отхвърлени.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещните страни са депозирали отговор с развити
съображения за неоснователност на въззивната жалба. Сочат, че вещото лице арх. Л.
Л. е компетентно да изготви възложената му експертиза, тъй като притежаваната от
него квалификация и дългогодишна практика му дават достатъчно знания в областта
на строителството. Заключението му било изчерпателно и аргументирано. Поддържат,
1
че постановено решение е правилно, обосновано с анализ на събраните по делото
доказателства и молят то да бъде потвърдено. Претендират разноски.
Въззивната жалба изхожда от страна с правен интерес да атакува
първоинстанционното решение, подадена е в законовия срок и отговаря на
изискванията за редовност на процесуалния закон по чл.261 ГПК, поради което е
процесуално допустима. В изпълнение на задълженията си по чл.269 ГПК въззивният
съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и
намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Не са
допуснати и процесуални нарушения, с които законът свързва недопустимост на
решението.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, в
рамките на въведените оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира следното:
Ищците са съсобственици на имот в гр. Велико Търново, кв. „Варуша“,
********, идентификатор № 10447.508.97.1, с построената в него жилищна сграда на
два етажа, при права по ¼ идеална част за З. А. и С. А. и ½ идеална част в режим на
съпружеска имуществена общност за Д. К. и Д. К.. З. А. е починала в хода на
производството и е оставила за свои законни наследници С. А. и Г. А. Г.. Жилищната
сграда на ищците е строена в началото на XX век, с паянтова конструкция с дървен
гредоред, върху основи от каменна зидария, с оградни и преградни стени от дървени
паянти. Има приземен етаж с входно антре, стая, маза, тоалетна и стълбище към първи
етаж и първи етаж, състоящ се от малък коридор, две стаи и килер. Сградата и
помещенията в нея са онагледени в две схеми в заключението на приетата пред ВТАС
съдебно-техническа експертиза.
Ответницата С. С. е собственик на съседния имот и жилищна сграда в него на
два етажа – на *********. Сградата на ищците и тази на ответницата са построени
свързано – имат общи конструктивни елементи, което е онагледено в комбинирана
скица на вещото лице арх. Л. Л. към заключението му, прието в първоинстанционното
производство /л.193 от делото/ и в схемите на вещото лице по експертизата пред
ВТАС. От приетата като доказателство преписката на Община Велико Търново,
образувана по повод подадена от ищците жалба, се установява, че през м.03.2022 г.
югоизточната част на приземния и първия етаж на сградата на ответницата се е
самосрутила заедно с покривната конструкция, а останалата част от сградата е
полуразрушена, негодна и опасна за ползване и за преминаване около нея. От
показанията на разпитаните двама свидетели И. А. и Г. Г. се установява, че докъм 1990
г. и двете къщи са били обитаеми от собствениците им. Впоследствие имотът на
ищците бил отдаван под наем – св. Г. със семейството си е бил наемател до 1995 г.,
след това докъм 2011 г. имало други наематели и от 10 години в къщата на ищците не
е живеел никой, като ищците я поддържали доколкото могат. Св. А. излага, че синът на
2
ищцата С. А. посещавал и наглеждал имота, като 10 години преди разпита на
свидетеля /2023 г./ направил ремонт на покрива на къщата и подпорна стена с бетонни
блокчета. В имота на ответницата от години не живеел никой, тя била в чужбина и
никой не го поддържал.
В заключението си вещото лице арх. Л. Л. е посочило, че и двете сгради,
наречени от него в съдебно заседание „барутници“, са в крайно лошо строително-
техническо състояние в резултат на дългогодишна липса на адекватна поддръжка и
естествено стареене на конструкциите. Обяснило е, че паянтовата конструкция има
естествена склонност към стареене и увреждане с времето от природни въздействия,
инсекти, овлажняване, натоварвания от експлоатация и др., като „при неадекватна
поддръжка, какъвто е случаят, процесите на стареене и увреждане се усилват“, а
срутването в имота на ответницата е „важен допълнителен фактор“ в увреждането на
сградата на ищците. В заключението му е посочено, че в резултат на това срутване са
настъпили общи увреждания по подовата и таванската конструкция и част от общата
стена с площ 4.72 кв.м е съборена. Изчислило е, че разходите за възстановяване на
стената възлизат на 1 637.50 лв. За увреждането на пода е посочило, че е със сложен
произход, но несъмнено е утежнено от срутването, като възстановителните работи са
на стойност около 15 000 лв. и „може да се приеме, че 60 % от тази сума, а именно
9 000 лв. е резултат от срутването“. Като цяло е заключило, вкл. и в съдебно заседание
е заявило, че сградата е тотална щета, възстановяването й до приемливо
експлоатационно състояние не е целесъобразно от икономическа и техническа гледна
точка, защото би струвало около 90 000 лв. – 120 000 лв. при необходимост и от
изготвяне на пълна проектна документация и съгласуване с НИНКН предвид
местонахождението на територията на групова недвижима културна ценност. За много
по-целесъобразно се сочи преизграждането на сградата на съпоставима с
възстановителната стойност цена. Към заключеието има изготвен снимков материал за
състоянието на сградата отвън и отвътре.
Съгласно заключението на приетата пред ВТАС съдебно-техническа експертиза,
изготвена от инж. С. Г. срутването на югоизточната част от сградата на ответницата е
причинило частично разрушение на дървената покривна конструкция в това число и
летвена обшивка и покритие от керемиди – няма разрушени конструктивни елементи
от дървената покривна конструкция, а само е разрушена западната стреха на
двускатния покрив, като са счупени и разместени летви и са съборени, счупени и
разместени цигли. В резултат на срутването е била съборена и част от западната
оградна стена на югозападната стая на първия етаж, която според експерта най-
вероятно е била обща за двете сгради и е лежала върху дървена греда, издадена
еркерно. Относно посочените в исковата молба увреждания – срутване на фасадната
стена на сградата и пълно разрушение на югоизточната част на приземния и първия
етаж – вещото лице е констатирало, че такива не са налице. По отношение на
3
посоченото увреждане – частично разрушение на междуетажната конструкция над
сутерена и над първия етаж в мястото на свързване с разрушената стена – дава
заключение, че такива не са налице. В съответствие с показанията на свидетелите
вещото лице е установило, че са изпълнени нова бетонна основа и нови оградни стени
от бетонни блокчета от север и запад в мазата на приземния етаж и намиращия се над
нея килер на първия етаж и сочи, че именно във връзка с тези строително-ремонтни
дейности дървеният гредоред и обшивката с дъски между мазата и килера са били
демонтирани. В съдебно заседание обяснява, че от една страна демонтираните
гредоред и обшивка не се намирали в частта, където е срутена стената – в
югозападната част, а в северозападната част на сградата, където бил направеният
ремонт, а от друга страна, гредоредът е положен в посока север-юг, а не изток-запад,
за да бъде засегнат от срутването на стената. Подпокривната дъсчена обшивка също
била демонтирана при извършения съгласно показанията на св. А. ремонт на покрива.
Заключението е, че състоянието на дървения гредоред се дължи на започнат преди
срутването, но недовършен ремонт. В табличен вид вещото лице е посочило подробно
какви ремонти дейности следва да бъдат извършени и е изчислило необходимите
разходи съответно за материали и труд за отстраняване на причинените вследствие на
срутването увреждания на сумата 1 810 лв. Дало е заключение, че с оглед
характеристиката на сградата, конструкцията й, амортизацията й, обективното
състояние на запазената част от нея, установени при извършения оглед и
документирани в приложения снимков материал, към м.03.2022 г. тя не е била годна за
експлоатация, не се е използвала по предназначение и е била в същото състояние, в
което е към момента на огледа с изключение на съборената част от западната оградна
стена на първия етаж и разрушената западна стреха на покрива.
При така изяснената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи: Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.45 ЗЗД за
присъждане на обезщетения за причинени на ищците имуществени вреди по
притежаваната от тях в режим на съсобственост сграда, съразмерно на правата им в
съсобствеността, които вреди са настъпили в резултат от самосрутване на сградата в
съседния имот, собственост на ответницата по делото. В исковата молба се сочат да са
причинени следните увреждания на сградата: срутване на фасадната стена на сградата;
частично разрушение на дървената покривна конструкция, в това число летвена
обшивка ми покритие от керемиди; частично разрушение на междуетажната
конструкция над сутеренния и над първия етаж в мястото на свързването им с
разрушената стена; изпадане на тухлената зидария от стенното ограждение на второ
ниво в западната част на сградата; пълно разрушение на югоизточната част на
приземния първи етаж. Изложено е, че вследствие на така нанесените вреди сградата е
станала негодна и опасна за употреба.
По делото е безспорно доказано осъществяването фактическия състав на
4
непозволеното увреждане, ангажиращо отговорността на деликвента за поправяне на
причинените вреди. Налице е виновно противоправно поведение на С. С., изразяващо
се в бездействието й като собственик на жилищна сграда да я поддържа в добро
техническо състояние съобразно строителните правила и норми и изисквания за
безопасна експлоатация, вследствие на което поведение сградата се е самосрутила и е
причинила увреждания на сградата на ищците. Първоинстанционният съд безкритично
е възприел и формирал правните си изводи въз основа на заключението на вещото
лице арх. Л., което е повърхностно, напълно необосновано в частта за причинените
увреди по сградата на ищците и разходите за отстраняване на вредите /изобщо не е
посочено увреждането по покрива и разходи за отстраняването му/ и необосновано и
хипотетично относно други евентуални разходи и обема на приноса на самосрутването
за настъпване на вредоносния резултат. Предметът на настоящия правен спор –
нанасяне на вреди по конструкцията на сграда и съответно поставените към експерта
задачи изискват заключението да бъде възложено и изготвено от строителен инженер,
а не от архитект, защото именно строителният инженер е компетентен по въпросите за
конструкцията и функционалността на сградата, техническите параметри и
изисквания, на които тя следва да съответства, вкл. за безопасното й експлоатиране,
амортизация, необходими строителни дейности за изграждането й и пр. По тази
причина въззивният съд допусна нова експертиза и съдът изцяло кредитира
заключението на вещото лице инж. С. Г. за вида на вредите, причинени в пряка
причинно-следствена връзка със самосрутването, и за стойността на необходимите
разходи за отстраняването им. За разлика от експертизата на арх. Л. тази на инж. Г. е
изключително детайлна, ясно и подробно аргументирана, подкрепена по всеки отделен
въпрос с конкретен снимков материал, визуализиращ обясненията и изводите на
вещото лице. За техническите характеристики на сградата на ищците, за състоянието й
преди самосрутването – до м.03.2022 г. и към момента на огледите от вещите лица
съдът кредитира и двете експертизи, които са базирани на извършен от вещите лица
оглед и по тези въпроси си кореспондират. Кредитира заключението на арх. Л. и
досежно икономическата и техническа нецелесъобразност на възстановяване на имота.
Въз основа на заключението на инж. Г. съдът приема, че единствените увреждания,
настъпили в причинно-следствена връзка със самосрутването на сградата на
ответницата, са разрушената западна стреха на двускатния покрив със счупени и
разместени летви и съборени, счупени и разместени цигли и съборената част от
западната оградна стена на югозападната стая на първия етаж. Твърдяните от ищците
увреди срутване на фасадната стена на сградата и пълно разрушение на югоизточната
част на приземния първи етаж се установи, че не са настъпили, а за частичното
разрушение на междуетажната конструкция над сутеренния и над първия етаж в
мястото на свързването им с разрушената стена се доказа, че то не е в резултат на
самосрутването, а състоянието се дължи на предприети строително-ремонтни работи,
5
които са останали недовършени. Изводите на вещото лице изцяло кореспондират със
събраните гласни доказателства за предприети около 2013 г. строително-ремонтни
работи, изразяващи се в ремонт на покрива и изграждане на стени с бетонни блокчета.
Разходите за отстраняване на причинените увреди са изчислени в размер на 1 810 лв. и
именно това е сумата, която следва да бъде присъдена на ищците съобразно правата им
в съсобствеността – по 452.50 лв. на С. А. и на З. А. /заместена в производството от С.
А. и Г. Г./ и 905 лв. на К.и. Установено е по категоричен начин и от двете приети
заключения, че настъпилите вследствие на самосрутването на сградата на ответницата
увреждания по имота на ищците не са довели до състоянието му на негодност за
използване по предназначение. Вещите лица са единодушни в заключението си, че и
към м.03.2022 г. над 100-годишните сгради са били в крайно лошо строително-
техническо състояние в резултат на естествено стареене на паянтовите им конструкции
и увреждане с времето от природни въздействия, инсекти, овлажняване, натоварвания
от експлоатация, които процеси са ускорени с оглед дългогодишна липса на адекватна
поддръжка. Свидетелите установяват, че сградата на ищците не е била обитавана от 11
години, а тази на ответницата от повече от 30 години.
По изложените съображения първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в частта, с която С. е осъдена да заплати обезщетение за претърпени
имуществени вреди, ведно със законната лихва от 03.03.2022 г. до окончателното
изплащане, както следва: на З. А. /заместена в производството от С. А. и Г. Г./ сумата
над 452.50 лв. до присъдения размер 2 870.63 лв., на С. А. сумата над 452.50 лв. до
присъдения размер 2 870.63 лв. и на Д. К. и Д. К. сумата над 905 лв. до присъдения
размер 5 741.25 лв. В останалата му част решението на ВТОС следва да бъде
потвърдено.
По разноските: При този изход на спора решението на ВТОС следва да бъде
отменено и в частта за разноските, които С. е осъдена да заплати за
първоинстанционното производство, съразмерно на уважената част на иска, на З. А., С.
А., Д. К. и Д. К., т.е. за сумата над 273.12 лв. до присъдения размер 1 742.83 лв.
Направените разноски съгласно приложения списък по чл.80 ГПК са общо в размер на
5 281.30 лв., материалният интерес е 35 000 лв., а уважената част от иска е 1 810 лв. За
въззивното производство ищцата С. А. е направила разноски за възнаграждение на
назначения на ответника – жалбоподател пред ВТАС особен представител – 800 лв.
Съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба следва да й бъдат възстановени
разноски в размер на сумата 126.11 лв. ВТАС е направил съдебни разноски от
бюджетните средства за възнаграждение на вещото лице по допуснатата съдебно-
техническа експертиза в размер на 400 лв., която сума следва да бъде възстановена от
страните съразмерно с оглед изхода на спора. С. С. следва да бъде осъдена да заплати
сумата 21 лв., съразмерно на уважената част от исковете. Остатъкът от 379 лв. следва
да бъде разпределен между ищците, съразмерно на отхвърлената част от исковете им,
6
както следва: С. А. – 142 лв., Г. Г. – 47 лв. и Д. К. и Д. К. – 190 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 706/ 30.12.2024 г. по гр.д. № 426/ 2024 г. по описа на
ВТОС в частта, с която С. С. С. е осъдена да заплати обезщетение за претърпени
имуществени вреди, ведно със законната лихва от 03.03.2022 г. до окончателното
изплащане, както следва: на З. Г. А. /заместена в производството от С. А. А. и Г. А. Г./
за сумата над 452.50 лв. /четиристотин петдесет и два лв. и 50 ст./ до присъдения
размер 2 870.63 лв., на С. А. А. за сумата над 452.50 лв. /четиристотин петдесет и
два лв. и 50 ст./ до присъдения размер 2 870.63 лв. и на Д. К. К. и Д. Д. К. сумата над
905 /деветстотин и пет/ лв. до присъдения размер 5 741.25 лв., както и в частта за
разноските, които С. С. С. е осъдена да заплати за първоинстанционното
производство, съразмерно на уважената част на иска, на З. Г. А., С. А. А., Д. К. К. и Д.
Д. К., за сумата над 273.12 лв. /двеста седемдесет и три лв. и 12 ст./ до присъдения
размер 1 742.83 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. Г. А. /заместена в производството от С. А. А. и Г.
А. Г./ против С. С. С. иск за обезщетение за причинени имуществени вреди на
притежаваната от нея в съсобственост жилищна сграда в гр. Велико Търново, кв.
„Варуша“, ********, ведно със законната лихва от 03.03.2022 г. до окончателното
изплащане, за сумата над 452.50 лв. /четиристотин петдесет и два лв. и 50 ст./ до
присъдения размер 2 870.63 лв., като неоснователен в тази му част.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. А. А. против С. С. С. иск за обезщетение за
причинени имуществени вреди на притежаваната от нея в съсобственост жилищна
сграда в гр. Велико Търново, кв. „Варуша“, ********, ведно със законната лихва от
03.03.2022 г. до окончателното изплащане, за сумата над 452.50 лв. /четиристотин
петдесет и два лв. и 50 ст./ до присъдения размер 2 870.63 лв., като неоснователен в
тази му част.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. К. К. и Д. Д. К. против С. С. С. иск за
обезщетение за причинени имуществени вреди на притежаваната от тях в
съсобственост жилищна сграда в гр. Велико Търново, кв. „Варуша“, ********, ведно
със законната лихва от 03.03.2022 г. до окончателното изплащане, за сумата над 905
/деветстотин и пет/ лв. до присъдения размер 5 741.25 лв., като неоснователен в тази
му част.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА С. С. С. с ЕГН ********** да заплати на С. А. А. с ЕГН **********,
от гр. Велико Търново, ***********, направените от нея разноски за производството
7
пред ВТАС, съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба – сумата 126.11 лв.
/сто двадесет и шест лв. и 11 ст./
ОСЪЖДА С. С. С. с ЕГН ********** да заплати по сметка на ВТАС сумата 21
/двадесет и един/ лв. – разноски за съдебна експертиза, съразмерно на уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА С. А. А. с ЕГН **********, от гр. Велико Търново, ***********, да
заплати по сметка на ВТАС сумата 142 /сто четиридесет и два/ лв. – разноски за
съдебна експертиза, съразмерно на отхвърлената част от иска й.
ОСЪЖДА Г. А. Г. с ЕГН **********, от гр. Велико Търново, ***********, да
заплати по сметка на ВТАС сумата 47 /четиридесет и седем/ лв. – разноски за
съдебна експертиза, съразмерно на отхвърлената част от иска й.
ОСЪЖДА Д. К. К. с ЕГН **********, от гр. Велико Търново, *********** и Д.
Д. К. с ЕГН **********, от гр. Дебелец, ***********, да заплатят по сметка на ВТАС
сумата 190 /сто и деветдесет/ лв. – разноски за съдебна експертиза, съразмерно на
отхвърлената част от иска им.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от
връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8