Определение по дело №614/2015 на Административен съд - Монтана

O   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

Административен съд – Монтана, V състав в закрито заседание на 13 юни през 2016 година в състав:

Председател : Рени Цветанова

 

като разгледа докладваното от съдия Цветанова административно дело № 614/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 23 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.

За да поиска отвод на съдия Рени Цветанова заинтересованата страна Ц.Г. се позовава на чл. 6, т. 1 от Конвенция за защита правата на човека и основните свободи, като твърди, че от образуване на делото са проведени пет съдебни заседания и е насрочено шесто такова; постановявано е определение в закрито заседание на 26.04.2016 г., с което е нарушен чл. 9 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК; незаконосъобразно неизслушване на изготвено от инж Й.Л. заключение в с.з. на 10.03.2016 г.; поставяне на неотносими задачи към експерта и уважаване на това искане след срока даден от съда; нарушение на чл. 396, ал. 1 от ЗСВ; неприемане на представени доказателства.  

По отношение на първото възражение за проведени 5 броя заседания и насрочването на шесто, от образуване на делото. Делото е образувано на 23 ноември 2015 г. и на 24 ноември 2015 е постановено разпореждане, с което са изискани доказателства от ответната страна, включително и от трето за спора лице. В първото по делото заседание /28.01.2016 г./ са дадени допълнителни указания, като е назначена и съдебно-техническа експертиза. Във второто по ред заседание /10.03.2016 г./, съдът констатира, че с депозираното заключение,  вещото лице не е отговорило на поставените задачи, за което в това заседание е изложил подробни съображения, поради което не е изслушал същото, като същевременно е дал указания какво следва да бъде направено. На 13 април 2016 г. е изслушано заключението на вещото лице и делото е отложено за 22.04.2016 г. за представяне на доказателства, оборващи твърдения на вещото лице по изслушаното заключение, направени в с.з., а именно: представяне на доказателства за изработения ПУП на оспорващите. Доколко има и какви изработени ПУП има за съседните, на процесния, имоти е относимо обстоятелство, имащо отношение към определяне вида на устройствената зона, каквито са и дадените от ВАС указания. В с.з. на 22 април 2016 г. съдът подробно е мотивирал  необходимостта от назначаване на повторна експертиза, предвид липсата на ясни и обосновани отговори с приетото и изслушано заключение на вещото лице инж Л., която експертиза заличи с определение в з.с.з. от 26.04.2016 г. С това определението съдът целеше да постигне процесуална икономия, поради което и при условията на чл. 171, ал. 4 от АПК изиска от ответната страна да представи допълнителни доказателства, които биха могли да доизяснят спора без да се стига до изслушване на нова експертиза или поне не идентична такава. Представените доказателства, обаче, не бяха достатъчни, за да заместят изслушването на експертно заключение. Извън това в проведенето с.з. на 02.06.2016 г., заинтересованата страна Ц.Г. възрази срещу достоверността на заявеното от общината становище, а именно, че тази страна не разполага с изисканите от съда доказателства. За изслушване на назначената експертиза делото е отложено за 30 юни 2016 г. При така изложените обективни обстоятелства е видно, че отлаганията на делото са извън причини в съдебния състав, нито същите са самоцел, напротив с.з. са насрочвани в сравнително кратки срокове, въпреки сложността и тежестта на делото.

По отношение на твърдението за постановяване на определение в закрито заседание на 26.04.2016 г., с което е нарушен чл. 9 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, то с това определение по никакъв начин не е нарушено равенството на страните, нито същото е постановено в противоречие на закона. Обратно на това, съдът уважи искането на тази страна експертизата да не бъде изпълнена от вещото лице инж. Т.Д.Г., като същевременно  се опита да разреши спорът без да се налага изслушването на повторна експертиза.

По отношение на поставените според тази страна неотносими задачи към експерта и уважаване на това искане след срока даден от съда – Доколко се счита, че са уважавани неотносими искания на оспорващата страна, то това не дава повод за пристрастие и не представлява основание за отвод. Няма законова пречка вещото лице да даде заключение по неотносими към спора обстоятелсва, а съдът с решението си да обсъди това. 

По отношение на твърденията за незаконосъобразно неизслушване на изготвено от инж Й.Л. заключение в с.з. на 10.03.2016 г. по този въпрос съдът по-горе при обосноваване отлаганията на съдебните заседания е обосновал и този въпрос. За пълнота може да се отбележи, че в случая липсва законова разпоредба, която да е нарушена, а съдът не оставил неизслушано заключението на вещото лице, макар това да е станало в следващо с.з.

По отношение нарушение на разпоредбата на чл. 396, ал. 1 от ЗСВ - Съдът намира, че не е допуснал нарушение на цитираната разпоредба, поради предвиденото изключение, а необходимостта се породи от противопоставянията за назначаване на определеното от съда вещо лице, за което преди това беше събрало информация от негови колеги за неговата задълбочена, безпристрастна и съвестна работа. При назначаване на новия експерт съдът се съобрази с изразеното становище на адв. И. в предходно с.з., а именно: за вещо лице да бъде назначено такова с конкретна специалност, като се е погрижил назначеният специалист да не е имал и да няма никакви отношения със страните по делото, включително и с техните адвокати, за да не се пораждат съмнения в неговата безпристрастност. За тази цел е оказано съдействие и от камарата на архитектите в България, а назначеният специалист, въпреки че не е в списъка на вещите лица, е с необходимата квалификация, висока професионална компетентност и дългогодишен професионален опит, като същевременно е било назначавано за вещо лице от съда.   

По отношение на неприетите в с.з. на 02.06.2016 г. представени доказателства от Ц.Г. доказателства, съдът не е отказъл да приеме  представените доказателства, а е дал възможност на тази страна да ги завери по надлежния за това ред и да ги представи за приемане по делото. Съображения за така взетото решение са изложени в това с.з.

При така гореизложените факти, съдът намира, че не е нарушил правата на страните, още повече да е ограничил нечии такива, обратно на това правените, от страната, искаща отвод на съдията докладчик, възражения и искания включително и становища такива, свързани с хода на делото и събирането на доказателства, са уважавани.

Изложените съображения в становище вх. № 1002 от 09.06.2016 г. не сочат за обстоятелства, които да пораждат съмнения в безпристрастието на съдията докладчик по делото, поради което не могат да бъдат и основание за отвод на този съдия. Допуснати за изследване от вещото лице са задачите, поставени от тази страна в нарочна за това молба, въпреки че същата отказва да внесе съответния за това депозит за вещото лице. Действията на съда са насочени единствено към пълно и обективно изясняване на фактическата обстановка с оглед вземане на правилно решение по делото, в който смисъл са и указанията дадени от Върховен Административен съд, каквото изясняване при първоначалното разглеждане на делото не е сторено.   

С оглед на изложеното и на основание чл. 23 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

 

 

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отвод на съдия Рени Цветанова по адм.д. № 614/2015 г.

            УКАЗВА на заинтересованата страна Ц.Г., в 3 дневен срок,  с писмена молба до съда по настоящото дело да представи писмените доказателства, които съдът не прие в с.з. на 02.06.2016 г.

УКАЗВА на оспорващата страна, в 3 дн.ср. да внесе депозит за вещото лице в размер на 270 лева.  

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: