гр. София, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, I-6 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Гергана ТРОЯНОВА
при участието
на съдебен секретар Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 10160 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането (КЗ) от В.Г.П. срещу „З.Л.И.“ АД за заплащане на сумата от 200000.00 лева - обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на нейната майка И.Н.С., починала в резултат на травматичните увреждания, причинени при ПТП, настъпило на 18.12.2019г. в гр.София, поради виновното и противоправно поведение на водача на т.а. „Рено Мастер“ с рег.№ СВ ****НР, застрахован по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ (ГО) с ответника, ведно със законната лихва от 24.07.2020г. до окончателното плащане.
Ищцата твърди,
че на 18.12.2019г. в гр.София, в района на паркинг на фирма „Б.“, няходащ се на ул. „****, е настъпило ПТП, при което водачът
на т.а. „Рено Мастер“ с рег.№ СВ ****НР – А.П.Г., предприел неподсигурена
маневра движение назад, в резултат на което ударил движещата се зад товарния
автомобил пешеходец И.Н.С. и й причинил тежки телесни увреждания. Уточнява, че
непосредствено след инцидента пострадалата била хоспитализирана с тежка гръдна травма, изразяваща се в
счупване на гръдната кост и на множество ребра, довело до излив на кръв в белия
дроб, счупване на ключицата и рани по главата и тялото, като на 19.12.2019г.
била оперирана, а скоро след това интубирана, поради дихателна недостатъчност. Посочва,
че независимо от положените усилия, състоянието й се влошавало и на
02.01.2020г. майка й починала от остра сърдебно-съдова и дихателна
недостатъчност. Заявява, че от загубата на родителя си изпаднала в тежко емоционално
и психическо състояние, тъй като двете живеели в едно домакинство и имали
изградена дълбока емоционална връзка. Поддържа, че отговорността на водача на
увреждащия автомобил била застрахована по договор за задължителна застраховка
ГО в ответното дружество, поради което на 16.04.2020г.
отправила искане до застрахователя за определяне и изплащане на обезщетение за
причинените от събитието неимуществени вреди от смъртта на майка й, но такова
не е било заплатено и до настоящия момент. Предвид изложеното, предявява
иск за осъждане на ответника да й заплати сумата от 200000.00 лева, ведно със
законната лихва от 24.07.2020г. до окончателното плащане. Претендират се
разноски по делото за адвокатско възнаграждение, дължимо при условията на чл.38
ЗА.
Ответникът не оспорва, че е страна по валидно застрахователно правоотношение по договор ГО за автомобила към датата на ПТП. Оспорва механизма на ПТП, вината на застрахования водач, вредите и пряката им причинно-следствена връзка с произшествието, както и техния размер. Счита, че виновен за произшествието е пострадалия пешеходец, който в нарушение на чл.108 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) преминавал през паркинг, вместо през обозначената за това пешеходна алея, както и поради това, че пострадалата е навлязла внезапно в траекторията на движение на превозното средство, водачът на което не е могъл да съобрази местоположението й, поради липса на видимост. Със същите доводи заявява евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на И.Н.С.. Изразява съображения, че исковата претенция е недопустима, тъй като разглеждането на извънсъдебно заявената претенция не е приключило и то по причина, че ищцата не е представила относими документи. С оглед на това, счита още, че не е изпадал в забава по отношение на евентуалното си задължение да репарира вредите като страна по валиден за увреждащото МПС договор ГО. Претендира разноски.
Третото лице помагач А.П.Г. не изразява становище по спора.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:
Представен е Констативен протокол № К-749/18.12.2019г. на ОПП – СДВР, съставен при посещение на местопроизшествието, в който е отразено, че то е настъпило на паркинг на фирма „Б.“ в гр.София, ул. „****, при което т.а. „Рено Мастер“ с рег.№ СВ ****НР, предприемайки маневра движение назад, е ударил пострадалата И.Н.С., след което същата била настанена в УМБАЛ „Св.Анна“ с работна диагноза кръв в белия дроб, фрактура на ключица и рани по главата.
Видно от приложена епикриза от болничното заведение, ищцата е постъпила в съзнание, но с оплаквания от болки в лява гръдна половина. В документа е посочено, че са установени фрактури на седем ребра в ляво, фрактура на ключица и плеврален излив в ляво до 250 мл. Видно от представен оперативен протокол, на 19.12.2019г. пострадалата е била оперирана за отстраняване на попадналата в белия дроб кръв и е бил поставен тръбен дрен. Отразено е, че поради дихателна недостатъчност пациентката е била интубирана, но състоянието й се е влошило и изпаднала в асистолия, в резултат на което на 02.01.2020г. починала. Приет е съставения акт за смърт, а видно от приложено удостоверение за наследници, ищцата се явява дъщеря на починалата.
Приета е извънсъдебно заявена на 16.04.2020г. претенция от ищцата до ответника с искане за определяне и изплащане на обезщетение за причинените й от произшествието вреди – душевни болки и страдания от загубата на нейната майка, както и отговор от 24.04.2020г., с който застрахователят е поискал допълнителни доказателства за механизма на ПТП – присъда с мотиви на наказателен съд, автотехническа и медицинска експертиза от проведено наказателно производство.
Спорни са всички релевантни за възникване отговорността на ответника факти, с изключение на съществувалото към датата на събитието застрахователно правоотношение между ответника и собственика на увреждащото превозно средство, което се признава от застрахователя и което обстоятелство е отделено за безспорно с определението на съда по чл.374 ГПК.
За изясняване на спора е била изслушана съдебна автотехническа експертиза, вещото лице по която след преглед на материалите по делото, е дало за ключение, че паркингът, на който е настъпило произшествието, е обслужващ сграда на фирма „Б.“ на ул. „****, като между сградата и паркинга е налице метална ограда, а самият паркинг преминава в асфалтирана алея. Експертът е посочил, че липсват обективни находки, от които да се установи траекторията на движение на участниците в произшествието и скоростта им на движение, но с оглед параметрите на трасето и свидетелските показания на водача на товарния автомобил и на друго лице очевидец, установява, че скоростта на движение на МПС „Рено Мастер“ е била от порядъка на 10 км/ч, което се потвърждава от факта, че по превозното средство няма следи от удара, а пешеходецът е паднал с крака, сочещи към автомобила. Съответно, скоростта, с която се е придвижвала пострадалата е била 0,89 м/с. Същата е отстояла на 5.34 м от товарния автомобил от момента на привеждането му в движение назад, в който момент е възникнала опасността И.С.. Самият водач не е имал възможност да я забележи непосредствено преди това, доколкото същата се е намирала зад превозно средство с височина, непозволяваща в обхвата на страничните му огледала да се наблюдава пътя отзад. Обосновава извод, че независимо от липсата на видимост и точно заради това, водачът е този, който е следвало, когато започва движение на заден ход, да осигури друго лице, което да го направляла, за да не създаде опасност за другите участници в движението, вкл. пешеходци. Предвид изложеното, вещото лице приема, че причина за удара са субективните действия на водача – предприемане на необезопасена маневра за движение назад, както и неговите бездействия – неосигуряване на лице, което да го направлява при липса на видимост зад превозното средство в зона, която не може да се обхване от страничните огледала.
Приета е съдебно - медицинска експертиза, видно от която в резултат на удара пострадалата И.Н.С. е получила закрита гръдна травма, счупване на гръдната кост и на ребра двустранно по няколко линии на счупване, излив на кръв и въздух в гръдната кухина, двустранна бронхопневмония, както и множество кръвонасядания, като всички те са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП, а тежката гръдна травма е довела до смъртта й. При анализ на медицинската документация експертът е посочил, че извършените манипулации са в насока спасяване на живота й и са навременни и необходими, но въпреки това и поради тежката травма е настъпил летален изход. В проведеното на 16.11.2021г. съдебно заседание вещото лице е уточнило, че броя счупени ребра е окончателно установен едва при аутопсията, тъй като някои от тях не са били видими при рентген, доколкото той обслужвал оценка на състоянието на белия дроб, а не на костите, както и предвид възможността при сърдечен масаж, за което имало данни, да се получи счупване на ребра. Сочи обаче, че дори при наличие на счупени ребра, съобразно броя им, установен при постъпване на пострадалата в болница, тези счупвания са от такъв характер, че водят до излив на кръв в белия дроб, причинил усложненията, довели до летален изход.
Разпитана е свидетеля И.М.-А., която заявява, че познава ищцата и майка й от 11 години като техен личен лекар и според наблюденията й двете са имали близка емоционална и духовна връзка, намерила отражение в начина, по който ищцата се е грижела за своята майка приживе. Посочва, че ищцата е осигурявала периодични консултации с лекари на майка си, за да я поддържа жизнена, каквато била и че по думи на починалата дъщеря й я гледала като писано яйце. Посочва, че след смъртта й дъщерята се затворила в себе си и изживявала загубата тежко, като на няколко пъти имала паник атаки, високо кръвно налягане и сърцебиене, за което нямало анатомични причини, а се явявали резултат от психичното й състояние, поради което се повлиявали само от прием на успокоителни.
Разпитана като свидетел е В.Г., която заявява, че познава ищцата В.П. и майка й И.С. повече от 30 години, тъй като били близки семейни приятели. Посочва, че починалата е била винаги наставник на ищцата и между двете съществувала връзка на близост, уважение и обич. Грижели се един за друг през целия си живот, тъй като майката овдовяла рано и отгледала дъщеря си сама, а при напредване на възрастта се преместила да живее в столицата при дъщеря си. Уточнява, че след смъртта на майката дъщерята се изолирала, не искала да общува, не била вече жизнерадостна, както преди и дори изпаднала в депресия, тъй като не можела да възприеме загубата. Заявява, че непосредствено след произшествието В. сякаш живеела в болницата, непрекъснато била там и консултирала състоянието на майка си с лекари, които познавала и чиято помощ поискала, като до последно се надявала майка й да се възстанови.
Приета като доказателство е присъда № 91/27.06.2022г. по н.о.х.д.№ 2533/2021г. на СГС-НО, в сила от 13.07.2022г., с която водачът на товарния автомобил А.П.Г. бил признат за виновен в това, че при процесния инцидент е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.40 ЗДвП, като при управление на товарен автомобил „Рено Мастер“ с рег.№ СВ ****НР, без да притежава правоспособност за това (бил с отнето СУМПС към датата на ПТП), е причинил по непредпазливост на И.Н.С. травматични увреждания, довели до смъртта й – престъпление по чл.343, , ал.3, пр.5, б. „б“ вр.чл.343, аб.1, б. „в“ вр.чл.342, ал.1, пр.3 НК.
Съдът, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, прави следните правни изводи:
По допустимостта на исковата претенция
Съгласно
чл.498, ал.3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред
съда, само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ (три месеца от
предявяване на претенцията извънсъдебно), откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение. По делото са налице данни за заявено пред ответника искане за
заплащане на обезщетение от 16.04.2020г., като до завеждане на исковата молба и
до настоящия момент не се твърди да е било изплатено обезщетение по
образуваната в „З.Л.И.“ АД щета. Предвид изложеното, исковата претенция се
явява допустима.
По основателността на иска
За уважаване на предявения иск ищецът е следвало да докаже в условията на пълно и главно доказване наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка ГО между деликвента и ответника; настъпване на застрахователно събитие - ПТП, което да е резултат от виновното и противоправно поведение на водача на застрахованото МПС; вида и размера на причинените вреди, които стоят в пряка причинно-следствена връзка от произшествието. В тежест на ответника е било да установи плащане, съответно наличие на обстоятелства, изключващи или намаляващи отговорността на застрахователя. Така разпределена е била и доказателствената тежест на страните с доклада по делото.
От приложените писмени доказателства съдът счете за доказано настъпването на застрахователно събитие – ПТП, както и че същото е резултат от противоправното и виновно поведение на водача на застрахования автомобил, който е нарушил задълженията си на участник в движението да охранява живота и здравето на пешеходците. Нарушението се изразява в незачитане нормата на чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗдвП, задължаваща водач на ППС, преди да започне движение назад, да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. За целта законът го задължава да наблюдава непрекъснато пътя зад управляваното от него МПС, а когато това е невъзможно - да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.
В настоящия случай, се установи, че водачът А.П.Г. е предприел неподсигурена маневра за движение назад, без да се убеди, че с поведението си не създава опасност за други участници в движението, каквито са и пешеходците, и ударил И.Н.С., като в резултат на удара същата паднала назад, а поради продължилото движение на увреждащото МПС в посоката си – пострадалата била прегазена (така в АТЕ). На този механизъм отговорят и получените травматични увреждания и местоположението на пешеходеца след инцидента.
Действително, по делото се изясни, че в момента на потегляне на превозното средство, от който момент е възникнала опасността за пострадалата, водачът А.П.Г. не е имал видимост към преминаващия пешеходец, поради височината и габаритите на товарния автомобил и обективната невъзможност тази зона да се отрази в страничните огледала. Именно поради това водачът е бил длъжен да обезпечи безопасността, като осигури лице, което да го направлява, но не е сторил това.
Предвид изложеното, съдът счита доводите на ответната страна за невиновност на водача за неоснователни, още повече, че неговото противоправно поведение и вина са установени с влязла в сила осъдителна присъда, която следва да се зачете от съда – аргумент от чл.300 ГПК.
Като неоснователно съдът прецени възражението на ответника за това, че И.Н.С. е съпричинила вредоносния резултат, тъй като е преминавала през необозначено за пешеходци място и внезапно е пресякла траекторията на движение на автомобила. По смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД съпричиняване е налице, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди (Решение № 165/26.10.2010г. по гр.д. № 93/2010г. на ВКС, II ТО), като съпричиняването е обективно участие в процеса на настъпване на вредата и не зависи от субективния елемент вина (ТР № 1/23.12.2015г. на т.д.№ 1/2014г. на ОСТК на ВКС). С оглед възрастта на пострадалата - 88 г., съдът изключва внезапност в движението на пешеходеца. Намира също, че в настоящото производство не се установи противоправност, изразяваща се в преминаване през място, забранено за пешеходци. Видно е, че ударът е настъпил на границата на асфалтирана алея и паркинг, който не е ограден, нито е обозначен с ограничителна линия, а преминава плавно в алеята. Не се установява категорично в хода на делото, че пострадалата е навлязла на територията на паркинга. Нещо повече, преминаването през паркинг само по себе си не е забранено за пешеходците, а с оглед отстоянието й от превозното средство от момента на потеглянето му – 5.34 м., съдът не счита за възможно преодоляване на риска от страна на пешеходеца чрез рязка промяна на скоростта и посоката на движение, като се има предвид, че става дума за възрастна жена със слухов апарат. Изхождайки от тези данни и вещото лицето по приетата автотехническа експертиза е дало заключение, че причината за произшествието се корени в субективните действия и бейдействия на водача А.Г..
Съдът намира за уместно да посочи и следното: Влязлата в сила присъда се ползва със сила на пресъдено нещо единствено за изчерпателното посочените в чл. 300 ГПК обстоятелства, т.е. тя е задължителна за съда, разглеждащ гражданско-правните последици от конкретното деяние, но само относно това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен. Тя има доказателствено значение за вината, противоправността и деянието само на извършителя на престъплението, за което му е наложено съответното наказание. Поведението на пострадалия не е предмет на присъдата, освен ако се касае за съпричиняване, представляващо елемент от състава на престъплението, което в настоящия случай не е налице. Всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици на деянието, с оглед принципа за непосредственост и равенство на страните в процеса, следва да бъдат установени конкретно със съответните доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на предявения срещу застрахователя иск. Без значение е дали за същите са събрани доказателства в хода на наказателното производство и дали са отразени евентуално в мотивите към осъдителната присъда. В същия смисъл Решение № 85/03.08.2016г. по т.д.№ 1047/2015г. на ВКС, II ТО, Решение № 168 от 23.10.2012 г. по т.д.№ 509/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, Решение № 55/30.05.2009 г. по т.д.№ 728/2008 г., І ТО, Решение № 43/16.04.2009 г. по т.д.№ 648/2008 г., ІІ ТО. По делото не е било изследвано поведението на пешеходеца и конкретно дали се е движила през паркинга и ако да – в билост до алеята или към сградата, която се обслужва от паркинга. Изясняването на тези обстоятелства има отношение към възражението за съпричиняване, тъй като стана ясно, че паркингът не е обособен, в смисъл на ограден или очертан, а преминава плавно към алея за пешеходци. На следващо място, ЗДвП изисква от пешеходците поведение, което е насочено към тяхната безопасност и ги задължава да съобразяват движението си с това на останалите участници, но законът поставя по-високи изисквания към водачите на ППС да охраняват живота и здравето на пешеходците като най-уязвими участници в движението. В конкретния случай, се установи, че водачът не е осигурил безопасна маневра. Твърди се, че пешеходецът е следвало да промени движението си, когато е възприел потеглянето на товарния автомобил, но по делото са налице данни за намален слух на пострадалата, която е възможно и да не е възприела шума, а с оглед положението на тялото си – и зрително да не е могла да установи заплахата. Това са обстоятелства, които имат значение в преценката за съпричиняване на вредоносния резултат, но за тях не са били събирани доказателства в настоящия процес.
Установи се от приложените медицински документи и приетата съдебно-медицинска експертиза, че в пряка-причинно следствена връзка от травматичните увреждания, причинени на И.Н.С. при произшествието, е настъпила смъртта й. Уврежданията, изразяващи се в счупване на гръдната кост и на ребрата, имат за своя последица излив на кръв в гръдната кухина, за овладяването на който е извършена оперативна интервенция и е поставен дрен, но въпреки усилията пострадалата е починала.
Доказа се, че ищцата е дъщеря на починалата, т.е. от кръга лица е, за които законът предвижда право да търсят обезщетение от деликвента или от застрахователя по сключен и валиден към датата на събитието договор за задължителна застраховка ГО за увреждащото МПС – чл.493а, ал.3 КЗ. Същата е имала изградена трайна и дълбока връзка с родителя, която произтича от факта, че майката е отглеждала дъщеря си сама след ранно овдовяване и която връзка е задълбочена с напредване на възрастта на майката и преместването й в дома на дъщерята. Поддържането на общо домакинство, поделяне на грижите, споделянето на общи плоблеми и интереси между майка и дъщеря е обичайно, но в конкретния случай се установи от събраните гласни доказателства, че това общуване е било изключително интензивно и дълбоко преживяване за двете. Ето защо, загубата на най-близкия човек – майка, се е отразил неблагоприятно върху психическото и емоционално състояние на ищцата, която след смъртта на родителя променила поведението си и станала затворена, необщителна, дистимна.
Изхождайки от така събраните и оценени доказателствата и постановките на ППВС № 4/1968г. относно критериите за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди като резултат от травматични увреждания, а именно: възрастта на починалия пешеходец и на ищцата, продължителното им съвместно съжителство, прекъсвано инцидентно и за кратки периоди от време, установените трайни отношения на обич, уважение и разбирателство, убеждението у ищцата, че майката е опора в живота й и последвалите загубата промени в психическото и емоционално състояние на ищцата – липса на жизнерадост, оттегляне от социалната си среда, затвореност, както и тревогите и болката, свързана с възприемането на мъчителната смърт на родителя, съдът намери, че справедливият размер на дължимо обезщетение е в размер на 120000.00 лева.
Така
определеното обезщетение е платимо от ответника като страна по валиден към
датата на ПТП договор за задължителна застраховка ГО за увреждащото МПС по полица
№ BG/22/119001141751 от 2019г., по силата на която е
приел да обезщети трети на правотоношението лица за причинени им вреди при
управление на застрахованото МПС, когато водачът е нарушил виновно правилата за
движение по пътищата.
Съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД делинквентът се счита в забава от деня на непозволеното увреждане. Застрахователят обаче отговаря от един по-късен момент. Съгласно Решение на ВКС № 128/04.02.2020г. по т.д.№ 2466/2018г. на I ТО, в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка ГО, в застрахователната сума по чл.429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не от момента на увреждането. Ето защо, застрахователят изпада в забава от датата на предявената пред него извънсъдебна претенция за репариране на вредите, а не от изтичане на тримесечния срок по чл.496 КЗ. Разрешението е дадено с оглед въведеното със закона изискване (чл.380 КЗ) пострадалият да отправи първо претенция до застрахователя и ако той откаже уважаване на искането му или не се произнесе до три месеца, да има право да предяви иск пред съда. В този смисъл, тримесечният срок е такъв, след изтичането на който искът на пострадалия пред съда се явява допустим, но не е срок за отложено плащане по претенцията. Не е налице и освобождаване на застрахователя от отговорност за забавата, основана на твърдението, че ищцата не е представила изисканите по щетата документи. Неприлагането на доказателства от страна на лице, заявило претенция, не е извинителна, още повече, когато исканите доказателства са такива, които са резултат от приключило производство за реализиране на наказателната отговорност на деликвента, върху развитието на което производство пострадалият няма никаква решаваща роля.
В настоящия случай обаче, сумата се претендира ведно с лихва от 24.07.2020г., поради което и при спазване на диспозитивното начало в процеса, съдът присъжда законна лихва върху присъденото вземане от посочената от ищеца дата.
По разноските
При този изход на спора по делото отговорността за разноски следва да се разпредели по правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Ищецът не е направил разходи по водене на делото. Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на представлявалият страната адвокат при условията на чл.38 ЗА. Дължимото за осъщественото безплатно процесуално представителство възнаграждение е 5530.00 лева (чл.7, ал.2, т.5 НМРАВ, редакция ДВ бр.68/31.07.2020г., приложим към датата на поемане на защитата). От тях в тежест на ответника се възлагат 3318.00 лева, съобразно уважената част от исковата претенция.
В хода на процеса са направени разходи от бюджета на съда, които са в размер на 500.00 лева – възнаграждения на вещи лица. От тях ответникът следва да заплати на Софийския градски съд 300.00 лева, съобразно уважената част от исковата претенция. Ответникът следва да заплати и сумата от 4800.00 лева в полза на съда – държавна такса по уважения иск.
Ищецът не дължи разноски към бюджета на съда, тъй като е бил освободен от заплащането им по реда на чл.83, ал.2 ГПК.
Разноските на ответника са 705.00 лева – 500.00 лева депозити за вещи лица, 5.00 лева за издаване на съдебно удостоверение и 200.00 лева юрисконсултско възнаграждение, дължимо по чл.78, ал.8 ГПК и определено по НЗПП. От тях в тежест на ищеца се присъждат 282.00 лева, съобразно отхвърлената част от иска, тъй като, макар страната да е била освободена за разноски в производството, тя е винаги отговорна за разноските на насрещната страна.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският градски съд, Първо гражданско отделение, I-6 състав,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, „З.Л.И.“ АД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на В.Г.П., ЕГН **********, с адрес: ***, със
съдебен адрес:*** (чрез адв.Л.Г.), сумата 120
000.00 лева (сто и двадесет хиляди лева) – обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта
на нейната майка И.Н.С., починала в резултат на травматичните увреждания,
причинени при ПТП, настъпило на 18.12.2019г. в гр.София, поради виновното и
противоправно поведение на водача на т.а. „Рено Мастер“ с рег.№ СВ ****НР,
застрахован по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответника, ведно със законната лихва от 24.07.2020г. до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
присъдения до пълния предявен размер от 200000.00 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 ГПК вр.чл.38 ЗА, „З.Л.И.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на адвокат Л.Г., с адрес: ***, сумата 3318.00 лева – адвокатско възнаграждение за
осъщественото от него безплатно процесуално представителство на ищеца В.Г.П..
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.6 ГПК, „З.Л.И.“ АД, ЕИК ****,
да заплати на Софийския градски съд сумата 5100.00
лева – разноски по делото, от които 4800.00 лева държавна такса и 300.00 разноски
за вещи лица.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, В.Г.П., ЕГН **********, да заплати на „З.Л.И.“ АД, ЕИК ****, сумата 282.00 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на А.П.Г., ЕГН
**********, с адрес: ***, като трето лице помагач на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия:
(Гергана Троянова)