Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 15.11.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав
в публичното заседание на деветнадесети
октомври
две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр.
дело № 14890 по описа
за 2019 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, уточнена с молба вх.№ 57685/22.06.2020 г. на К.И.Н., с която
предявява отрицателен установителен иск с правно
основание чл.439, ал.2 от ГПК за установяване спрямо ответника „Ю.Б.” АД, че
ищецът не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист от 04.09.2012 г.,
издаден въз основа на Заповед от 04.09.2012 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д. №
38065/2012 г. по описа на СРС, 27 състав, както и по изпълнителен лист от
29.07.2013 г., издаден въз основа на Заповед от 24.07.2013 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д. №
29752/2013 г. по описа на СРС, 52 състав като погасени по давност, след влизане
в сила на заповедите.
Поддържа се, че срещу ищеца е
било образувано изпълнително дело № 201285804001260 по описа на ЧСИ У.Д.с рег.№
858 на КЧСИ, въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 38065/2012 г.
по описа на 27 състав, СРС. Поддържа се, че с молба от 21.02.2014 г. взискателят е поискал присъединяване на изпълнителен лист,
издаден срещу ищеца по ч.гр.д.№ 29752/20013 г. по описа на 52 състав на СРС.
Твърди се, че последното
изпълнително действие по изпълнителното дело е поискано с молба с вх.№
2731/19.01.2016 г. с искане за налагане на запор върху банкова сметка. ***, че на
19.01.2018 г. е настъпила перемпция, поради
бездействието на взискателя по изпълнителното дело в
продължение на две години. Поддържа се, че молбата на взискателя
от 13.02.2018 г. е подадена след настъпване на двугодишния преклузивен
срок. Поддържа се, че доколкото с молбата на взискателя
от 30.03.2017 г. е поискано изпълнително действие под условие, то същата не е
породила действие, доколкото е невъзможно извършването на процесуални действия
под условие.
Моли съда да постанови решение, с
което да бъде установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи на ответника
сумата 203 403,59 лв. представляваща сбор от сумите по изпълнително дело №
201285804001260 по описа на ЧСИ У.Д.с per. № 858 в
КЧСИ, формирана от сумите по изпълнителен лист от 04.09.2012 г., издаден въз
основа на Заповед от 04.09.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 38065/2012 г. по описа
на СРС, 27 състав, а именно: сумата от
57627,95 лв.-главница по договор за кредит за строеж/довършване на имот
HL6709/18.01.2006 г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от
10.08.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата от 10 947,70 лв.-договорна лихва за периода от 23.03.2011 г.-08.08.2012 г., сумата
от 702,50 лв.-такса за периода от 23.09.2009 г.-08.08.2012
г., сумата от 2756,90 лв.-разноски
по делото, както и по изпълнителен лист от 29.07.2013 г., издаден въз основа на
Заповед от 24.07.2013 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 29752/2013 г. по описа на СРС, 52
състав, а именно: 46552,80 лв.-главница,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.07.2013 г. до
окончателното изплащане, сумата от 12111,73
лв.-договорна лихва за периода от 06.06.2011
г.-10.07.2013 г., сумата от 116 лв.-такси
и 2420,98 лв.-разноски по делото,
като погасени по давност, след влизане в сила на заповедите. Претендира се недължимост и на следните суми: 22 448,69 лв.-законна лихва, сумата от 23 877,93 лв.-неолихвяеми вземания,
сумата от 177,88 лв.-присъединени разноски,
сумата от 1 988,84 лв.-разноски
в полза на взискателя по изпълнителното дело, сумата от 12 531,64 лв.-такси и разноски по
изпълнителното дело.
Ищецът претендира направените
разноски.
В срока за отговор ответникът
депозира такъв чрез процесуалния си представител адвокат В., преупълномощен от адвокат Д..
По същество оспорва предявения
иск изцяло като неоснователен, с твърдението, че в него по никакъв начин не се
държи сметка за постановките, възприети в ТР 2/2013 от 26.06.2015 г. Твърди невярност
и недоказаност на ищцовото твърдение, че последното
релевантно за прекъсване на срока действие е извършено на 19.01.2016 г. Твърди
и неправилност на изложените от ищеца съображения, с които се обосновава
невалидността на извършеното на 30.03.2017 г. действие.
Моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли изцяло исковите претенции като неоснователни.
В съдебно
заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа иска си и по
съображения изложени в писмени бележки. Претендира разноски, заявява възражение
срещу разноските на ответника.
Ответникът
в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва исковете.
Претендира разноски по представен списък. Подробни съображения излага в
депозираната по делото молба-становище.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе
предвид становището на страните и събраните по делото писмени доказателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
На
основание на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 ГПК от 04.09.2012 г. по ч.гр.д.№ 38065/2012 г. по описа на СРС, 27
състав, с която е допуснато незабавно изпълнение, е издаден изпълнителен лист
от 04.09.2012 г., по силата на който К.И.Н. е осъден да заплати на „ЮРОБАНК И
ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД сумата от 57 627,95
лв.-главница по договор за кредит за строеж/довършване на имот HL6709/18.01.2006
г., ведно със законната лихва за периода от 10.08.2012 г. до изплащане на
вземането, сумата от 10 947,70 лв.-договорна
лихва за периода от 23.03.2011 г.-08.08.2012 г., сумата от 702,50 лв.-такса за периода
от 23.09.2009 г.-08.08.2012 г. и сумата от
2 756,90 лв.-разноски по делото.
За
принудителното събиране на горните суми и по молба на взискателя
„ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, на 02.11.2012
г. е образувано изпълнително дело № 20128580401260 по описа на ЧСИ У.Д.с
рег.№ 858, район на действие: Софийски градски съд.
Молбата
въз основа на която е било образувано изпълнителното дело е редовна с надлежно
посочени в нея способи за принудително изпълнение.
На
18.12.2012 г. съдебният изпълнител е наложил възбрана върху недвижим имот,
собственост на К.И.Н., която възбрана е надлежно вписана в СВ-АВ-София.
На
18.03.2013 г. е насрочен опис и оценка на ипотекирания в полза на взискателя недвижим имот, собственост на ищеца и такъв е
осъществен, видно от протокол за опис на недвижим имот.
По
молба на взискателя от 21.02.2014 г. към
изпълнителното дело за принудително събиране на сумите срещу същия длъжник е
присъединено вземането на банката по изпълнителен лист от 29.07.2013 г.,
издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от 24.07.2013 г., постановена по ч.гр.д.№ 29752/2013 г. по описа на СРС, 52
състав, по силата на която К.И.Н. е осъден да заплати на кредитора „Ю.Б.“ АД сумата от 46 552,80 лв.-главница
дължима по договор за банков кредит от 06.06.2005 г.,
обявен за предсрочно изискуем на 21.06.2013 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 11.07.2013 г. до окончателното изплащане на главницата, сумата от 12 111,73 лв.-договорна
лихва за периода от 06.06.2011 г.до 10.07.2013 г., сумата от 116 лв.-такси по договора,
както и съдебни разноски от 2420,98 лв.
С
молбата от 21.02.2014 г. взискателят е посочил
изпълнителен способ и по двата изпълнителни листа, а именно: опис на движими
вещи, собственост на длъжника К.Н., находящи се на
постоянния му адрес.
С молба
от 19.01.2016 г. взискателят е поискал налагане на
запор на вземанията на длъжника от банкови сметки, открити в „Ю.Б.“ АД.
С молба
от 30.03.2017 г. взискателят е поискал от частния
съдебен изпълнител информация за датата, на която е извършено последното
изпълнително действие и за последното плащане, ако има такова. Заявил е искане
за възобновяване на изпълнителното производство, в случай че същото е спряно и
е заявил искане за налагане на запор на банковата сметка на длъжника в „Ю.Б.“
АД.
С молба
от 13.02.2018 г. взискателят е поискал оценка на
ипотекирания имот и насрочване на публична продан.
На
03.04.2018 г. е наложен запор върху банкова сметка ***нк.
Нова
оценка на имота е насрочена за 11.04.2018 г. и извършена на посочената дата.
С молба
от 11.04.2018 г. длъжникът е поискал прекратяване на изпълнителното дело,
поради настъпила на 18.03.2015 г. перемция.
С
влязло в сила на 11.07.2019 г. Решение № 5253/11.07.2019 г., постановено по
в.гр.д.№ 7691/2018 г. жалбата на К.И. срещу отказа на ЧСИ Д.да прекрати изпълнитленото дело, поради настъпила перемция,
е оставена без уважение.
Горната
фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства,
които съдът кредитира.
Между
така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си,
поради което съдът ги кредитира.
При така установената фактическа обстановка, съдът
квалифицира от правна страна
предявения иск по чл. 439 ГПК.
С иска
по чл. 439, ал. 2 ГПК длъжникът може да оспорва
изпълнението въз основа на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Като средство за
защита на длъжника по висящ
изпълнителен процес с иска се дава
право да се установи, че
изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване,
но имащи правно значение за неговото съществуване.
Искът е процесуално допустим, но
за част от предявените суми, тъй като ищецът-длъжник се позовава на новонастъпили след влизане в сила на издадената заповед за изпълнение
въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК факти.
Недопустим е предявения установителен иск за недължимост
на сумите от 177,88 лв., 1988,84 лв. и 12 531,64 лв., или общо сума в
размер на 14 698,36 лв.-разноски в изпълнителното производство по ТТРЗЧСИ.
Налице е константна и
непротиворечива съдебна практика, съобразно която със специалния иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът
може да оспори изпълнението, като твърди, че не дължи на взискателя
вземанията по изпълнителните основания, по които е образувано изпълнителното
дело, но в предмета на тази искова претенция не се включват разноските по
самото изпълнително дело, тъй като въпросът за тяхната дължимост
или недължимост от длъжника се разрешава в самото
изпълнително дело, съобразно правилата на чл. 79 ГПК.
Недопустим е и предявения установителен иск за недължимост
на сумите от 2 756,90 лв. и 2 420,98 лв., или общо сума в размер на
5 177,88 лв.-присъдени разноски в заповедните производство.
Както бе прието с Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК, разноските в заповедното производство представляват последица
от уважаване на заявлението и са изрично разграничени от задължението на
длъжника в съдържанието на заповедта за изпълнение - чл. 412, т. 6 ГПК. В
исковия процес разпределението на отговорността за разноски няма характер на
самостоятелно съдебно предявено притезание и не се
включва във формиране размера на цената на иска. Законодателно уредените два
режима за атакуване на заповедта за изпълнение изключват наличието на
процесуалните предпоставки за съществуването на право на установителен
иск за разноските в заповедното производство.
Ето защо и по горните
съображения, исковете за посочените суми следва да бъдат оставени без
разглеждане като недопустими, а производството по тях следва да бъде
прекратено.
По същество на исковете за недължимост на сумите, както следва:
1.сумата от 57627,95 лв.-главница по договор за кредит за строеж/довършване на
имот HL6709/18.01.2006 г., ведно със законната лихва върху тази главница,
считано от 10.08.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, която към
10.04.2018 г. е определена от съдебния изпълнител на сумата от 33 197,86
лв.,
2.сумата от 10 947,70 лв.-договорна лихва за периода от 23.03.2011 г.-08.08.2012 г.,
3.сумата от 702,50 лв.-такса за периода от 23.09.2009 г.-08.08.2012 г.,
4. сумата от 46 552,80 лв.-главница, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 11.07.2013 г. до окончателното изплащане, която към 10.04.2018 г. е определена
от съдебния изпълнител на сумата от 22 448,69 лв.,
5. сумата от 12 111,73 лв.-договорна лихва за периода от 06.06.2011
г.-10.07.2013 г.,
6. сумата от 116 лв.-такси.
По отношение на тези суми,
предмет на изпълнителни листа от 04.09.2012 г. и от 29.07.2013 г.,
производството по делото е допустимо и съдът дължи произнасяне по същество на
спора.
От доказателствата по делото се
установява, че покана за доброволно изпълнение, съответно препис от Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от
04.09.2012 г., ч.гр.д. № 38065/2012 г. по описа на СРС, 27 състав, е връчена на
ищеца основание чл.47, ал.5 вр. с ал.1 от ГПК на 08.03.2013
г. (чрез залепване на уведомление на
постоянния адрес на длъжника, съобразно извършена справка от НБД Население от
частния съдебен изпълнител). Съобразно нормата на чл.414,
ал.2 от ГПК, в редакцията й към този момент, срокът за подаване на възражение е
двуседмичен от получаване на преписа от издадената заповед. Срокът е изтекъл на
22.03.2013 г. и считано от 23.03.2013 г. заповедта се е стабилизирала и влязла
в сила.
Покана за доброволно изпълнение,
съответно препис от Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК от 24.07.2013 г., ч.гр.д. № 29752/2013 г. по описа на
СРС, 52 състав, е връчена на ищеца основание чл.47, ал.5 вр.
с ал.1 от ГПК на 08.05.2014 г. (чрез залепване на уведомление на постоянния
адрес на длъжника, съобразно извършена справка от НБД Население от частния
съдебен изпълнител). Съобразно нормата на чл.414, ал.2 от ГПК, в редакцията й
към този момент, срокът за подаване на възражение е двуседмичен от получаване
на преписа от издадената заповед. Срокът е изтекъл на 22.05.2014 г. и считано
от 23.05.2014 г. заповедта се е стабилизирала и влязла в сила.
Дори да се приеме нередовност на връчванията,
то на 11.04.2018 г. длъжникът чрез упълномощения му процесуален представител адвокат
Д., е заявил че е запознат с изпълнителното дело, включително с приложения към
него втори и изрично е удостоверил този факт с подписа си, поради което и на
основание чл.54 от ГПК следва да се приеме, че заповедите са връчени редовно на
длъжника на 11.04.2018 г. и с оглед изменената норма на чл.414, ал.2 от ГПК са
влезли в сила на 12.05.2018 г.
Т.е. погасяването на вземанията
по давност следва да е настъпило след 23.03.2013 г., съответно 23.05.2014 г. по
втората заповед, или най-късно след 12.05.2018 г. и по двете заповеди. От тези
дати е започнала да тече нова 5-годишна давност за вземанията установени със
СПН.
По същество на предявените
искове.
Предвид обстоятелството, че
изпълнителното дело е образувано на 02.11.2012 г., първият въпрос на който
следва да се отговори е: тече ли погасителна давност за вземане по изпълнително дело, което е
образувано преди приемане на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК и дадените в т. 10 от
същото разяснения намират ли приложение по отношение последиците на давността
по това принудително изпълнение и настъпилата перемпция
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. На този въпрос е отговорено
с Решение № 252/17.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 1609/19 г. на ВКС, ІІІ
г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, както и с Решение № 170/17.09.2018
г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 51/21.02.2019 г. по гр.
д. № 2917/2018 г. на ВКС, ІV г.о.
Настоящият съдебен състав напълно
споделя тази практика, съобразно която съдебните състави на ВКС са приели, че
когато се касае до първоначално приети тълкувателни решения и постановления те
имат обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който
правната норма е влязла в сила, като се счита, че тя още тогава е имала
съдържанието, посочено в тълкувателните актове. Възможно е след издаването на
първоначалния тълкувателен акт да настъпи промяна в тълкуваната норма или
свързани с нея други правни норми, или в обществено-икономическите условия,
които да правят вече даденото тълкуване неприложимо или несъответно на
действителния смисъл на закона. В тези случаи при постановяването на нов тълкувателен
акт, с който се изоставя предходното тълкуване на същата правна норма и се
възприема различно тълкуване, последващото
тълкувателно решение няма подобно на първоначалното обратно действие, а се
прилага от момента, в който е постановено и обявено по съответния ред. От този
момент престава да се прилага и предшестващия тълкувателен акт, обявен за
изгубил сила. В тази хипотеза, ако преди постановяване на новото тълкувателно
решение са се осъществили факти, които са от значение за спорното между страните
правоотношение и са породили правните си последици, то тези последици следва да
бъдат преценявани с оглед обвързващото им тълкуване, дадено и действащо към
момента на настъпването им. В противен случай би се придало същинско обратно
действие на новия тълкувателен акт, което е недопустимо, освен съгласно чл. 14
ЗНА по изключение и въз основа на изрична разпоредба за това.
За заварените като висящи от ТР №
2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК производства по принудително изпълнение и спрямо
осъществените по тях факти до посочената дата следва да намери приложимост
задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г., според което през
времетраенето на изпълнителното производство – от датата на образуването му, до
датата на приемане на последващия тълкувателен акт
(придаващ различно обвързващо тълкуване на последиците на давността при висящност на изпълнителния процес), погасителната давност е
спряла. Както доктрината, така и съдебната практика несъмнено са приемали, вкл.
и преди ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК, че в случаите, когато взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
, поради т. нар. „перемпция“ и то по силата на
закона, независимо дали съдебният изпълнител е издал постановление в този
смисъл, имащо декларативно, а не конститутивно
действие. Различието е относно датата, от която започва да тече новата
погасителна давност за вземането в тези случаи (според постановките по т. 10 от
ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК това е датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие). Ако е налице осъществен
състав по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК към дата, предхождаща датата 26.06.2015 г.,
новата погасителна давност за вземането по чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече
от датата на изтичане на горния релевантен (двугодишен) срок, като при съдебно
установено вземане срокът й е всякога пет години (чл. 117, ал. 2 ГПК).
С оглед това правно разрешение
предявеният иск се явява неоснователен, тъй като в периода от образуване на
изпълнителното дело-02.11.2012 г. до 26.06.2015 г. не е текла погасителна
давност. В този
период не е настъпила и перемция, тъй като взискателят периодично е искал извършването на изпълнителни
действия, а и ищецът не твърди перемция в този период.
Започналата да тече от 26.06.2015
г. давност е прекъсвана съответно: с молба от 19.01.2016 г., когато взискателят е поискал налагане на запор на вземанията на
длъжника от банкови сметки, открити в „Ю.Б.“ АД, с молба от 30.03.2017 г.,
когато взискателят е поискал налагане на запор на
банковата сметка на длъжника в „Ю.Б.“ АД, с молба от 13.02.2018 г., когато взискателят е поискал оценка на ипотекирания имот и
насрочване на публична продан, с наложения на 03.04.2018 г. запор върху банкова
сметка ***нк.
Не е вярно твърдението, че
последното изпълнително действие е извършено на 19.01.2016 г., поради което и
вземането на банката е погасено по давност на 19.01.2021 г. С молбата от
30.03.2017 г. е поставено началото на течението на нов двугодишен срок, като
съдът не приема вижданията на ищцовата страна, че с
тази молба е поискано процесуално действие под условие.
Но дори и да не се приеме това ищцово виждане, то безспорно към датата на подаване на
исковата молба 13.11.2019 г. вземането на банката не е погасено по давност,
доколкото течението на давността е прекъснато с молба от 13.02.2018 г., когато взискателят е поискал оценка на ипотекирания имот и
насрочване на публична продан. Към настоящия момент петгодишния срок не е
изтекъл.
Към 13.02.2018 г., а и дори към
03.04.2018 г., когато е наложен запор, давността за вземанията на ответника не
е изтекла (същата е следвало да изтече в
хода на настоящото производство на 19.01.2021 г., но не е изтекла, тъй като е
прекъсната с предприетите от кредитора-взискател
изпълнителни действия).
Следва да се прави разлика между
настъпването на перемция и на давност. Както е
посочено в Решение № 37/24.02.2021 г., гр.д. № 1747/2020 г., ВКС, Четвърто
гражданско отделение, което се споделя от настоящия съдебен състав, перемцията е без правно значение за давността. Когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, както ищецът твърди да е станало в
конкретния случай (поддържа, че перемцията
е настъпила на 19.01.2018 г., а последващите
изпълнителни действия са осъществени в рамките на прекратено изпълнително
производство), съдебният изпълнител не може да
откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от
настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител
следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане прекъсва давността, независимо от
това дали съдебният изпълнител го е образувал в нова дело или не е образувал
ново дело, във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен
способ.
С оглед на горното настоящият
съдебен състав, намира за невярно твърдението на ищеца, че на 19.01.2018 г. е
настъпила перемция по делото, тъй като от образуване
на изпълнителното дело на 02.11.2012 г. банката е поддържала и поддържа висящността на изпълнителното производство с исканията си
за извършване на изпълнителни действия, с посочване на изпълнителни способи,
поради което и не е започвала да тече общата петгодишна давност от датата на
последното извършено валидно изпълнително действие, в случая както твърди ищеца
от 19.01.2016 г.
Но дори да се приеме за вярно
твърдението на ищеца, че на 19.01.2018 г. е настъпила перемция,
то започналата да тече от 19.01.2016 г. давност е прекъсната на основание
чл.116, б.“в“ от ЗЗД на 13.02.2018 г., после на 03.04.2018 г., независимо, че
съдебният изпълнителен не е образувал ново изпълнително дело и към настоящия
момент, включително към датата на постановяване на настоящото решение не е
изтекла (доколкото същата следва да изтече
през 2023 г.)
По горните съображения
предявените искове като неоснователни следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Следва да се отбележи, че сборът
от цената на недопустимите и допустими искове възлиза на сумата от
147 034,92 лв., а не на сумата посочена от ищеца 203 403,59 лв.,
която видно от искането за запор изх.№ 8538/27.03.2018 г., включва и изтеклите
върху двете главници законни лихви от датите на присъждането им до 27.03.2018
г. Всъщност в исковата молба е допусната грешка при сборуване на сумите,
доколкото при сбора на сумите посочени като цена на иска се получава сумата от
194 144,83 лв., а не така както е посочена 203 403,59 лв. Но така или
иначе в отхвърлителния диспозитив
на съдебното решение влизат и изтеклите върху двете главници законни лихви от
датите на присъждането им, които суми са определяеми към всеки един момент.
С оглед изхода на делото на ищеца
не се дължат разноски. До приключване на устните състезания ответникът не е
заявил искане за разноски, не е представил писмени доказателства,
удостоверяващи извършването на такива, поради което съдът не му присъжда
разноски.
Водим от горното, Софийски
градски съд, І-6 състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
предявените от К.И.Н., ЕГН **********,***, адвокат Д.Д.
срещу „Ю.Б.“ АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията гр. София с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:*** отрицателни установителни искове с
правно основание чл.439 ГПК за установяване недължимост
на сумата в общ размер на 14 698,36 лв.(четиринадесет хиляди шестстотин деветдесет и осем и 0,36 лв.)-разноски в изпълнителното производство, както и за
сумата от общо 5 177,88 лв. (пет хиляди сто седемдесет и седем
и 0,88 лв.)-присъдени разноски в заповедните
производства и ПРЕКРАТЯВА производството по делото по тези искове като
недопустимо.
В тази част решението има характер на определение и подлежи на обжалване от
страните с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок,
считано от получаване на преписа от решението.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
предявените от К.И.Н., ЕГН **********,***, адвокат Д.Д.
срещу „Ю.Б.“ АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията гр. София с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:*** отрицателни установителни искове с
правно основание чл.439 ГПК за установяване в отношения между страните, че К.И.Н.,
ЕГН ********** не дължи на „Ю.Б.“ АД сумите по изпълнителен лист от 04.09.2012
г., издаден въз основа на Заповед от 04.09.2012 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д. №
38065/2012 г. по описа на СРС, 27 състав, а именно: сумата от 57627,95 лв.(петдесет и
седем хиляди шестстотин двадесет и седем и 0,95 лв.)-главница по договор за кредит за строеж/довършване на имот
HL6709/18.01.2006 г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от
10.08.2012 г. до окончателното изплащане на главницата, сумата от 10 947,70 лв. (десет
хиляди деветстотин четиридесет и седем и 0,70 лв.)-договорна лихва за периода от 23.03.2011 г.-08.08.2012
г., сумата от 702,50 лв. (седемстотин и два и 0,50 лв.)-такса за периода от 23.09.2009 г.-08.08.2012 г.,
както и по изпълнителен лист от 29.07.2013 г., издаден въз основа на Заповед от
24.07.2013 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 29752/2013 г. по описа на СРС, 52 състав, а
именно: сумата от 46 552,80 лв. (четиридесет и шест хиляди петстотин петдесет и два и 0,80
лв.)-главница, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 11.07.2013 г. до окончателното изплащане, сумата от 12 111,73 лв. (дванадесет хиляди сто и
единадесет и 0,73 лв.)-договорна лихва за периода от
06.06.2011 г.-10.07.2013 г., сумата от 116 лв. (сто и шестнадесет лв.)-такси.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: