Решение по дело №315/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба от И. Р. Б., [ЕГН], с настоящ адрес: [населено място] връх, общ. Камено, обл. Бургас, против заповед № 24-0434-000016 от 22.01.2024 г. на полицейски инспектор към ОД МВР Бургас, РУ 02 Бургас, за прилагане на принудителна административна мярка на основание чл.171, т.2А, б.Б от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 20.01.2024 г.

Жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата. Сочи незаконосъобразност на обжалвания акт и иска неговата отмяна. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Ответникът – полицейски инспектор към ОД МВР Бургас, РУ 02 Бургас, се явява лично, оспорва жалбата и изразява становище за неоснователност на обжалването. Представя административната преписка по издаване на заповедта. Не ангажира допълнителни доказателства.

Факти:

На 22.01.2024 г. на жалбоподателя е съставен АУАН № [рег. номер], за това, че на посочената дата, около 15,50 ч. в [населено място] извор по посока [населено място] връх, управлява собствения си лек автомобил [Марка], модел „Ц 5“, рег. № [рег. номер], след употреба на алкохол със съдържание 0,94 промила в издишания въздух, установено с техническо средство дрегер „Алкотест“ с фабр. № ARРМ-0780. На водача бил издаден талон за медицинско изследване № 0005968 (л.25). Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП (л.22). Жалбоподателят не е изпълнил предписанието в талона за изследване и не е дал кръв за анализ.

Правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от лице с правен интерес, поради което е допустима.

Заповед № 24-0434-000016 от 22.01.2024 г. е издадена от компетентен орган, съобразно правилото на чл.172, ал.1 от ЗДвП; заповед № 251з-5636 от 10.10.2023 г. на директора на ОД МВР Бургас за оправомощаване на длъжностни лица от МВР за издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, сред които изрично по т.1.7 са посочени полицейските инспектори, какъвто е издателят на процесния административен акт (л.45); заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи (л.47), допълнена със Заповед № 8121з-825/19.07.2019 г. (л. 46) и Заповед № 81213-1524/09.12.2016 г. (л.44).

Заповедта е издадена в предвидена от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Същата е мотивирана, включително и чрез съдържанието на съставения на водача АУАН. Описаните в АУАН фактически обстоятелства за административни нарушения по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл.59, т.4 от АПК.

В производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват нейната отмяна и е съобразена с целта на закона – осигуряване безопасността на движението по пътищата.

Относно приложението на материалния закон:

Съгласно чл.171, т.2А, б.Б от ЗДвП, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.

Не се спори, че жалбоподателят е управлявал ППС – собствения си лек автомобил. Възражението, че процесното МПС е съпружеска имуществена общност, не е доказано, но освен това е ирелевантно по отношение на ангажирането на отговорността на жалбоподателя, който е собственик.

В процесния случай, определящата стойност на концентрацията на алкохол е тази, установена с техническо средство дрегер – 0,94 промила, което е над 0,5 на хиляда. Жалбоподателят не оспорва, че на посочените дата, час и място е управлявал собствения си автомобил, но твърди, че не е употребил алкохол, а отчетените от дрегера стойности обяснява с приеманите от него лекарства за обострен хроничен бронхит, които реагирали при проверка с техническо средство като след употреба на алкохол. Това възражение е неоснователно. По правилата за разпределение на доказателствената тежест жалбоподателят не ангажира доказателства, които да опровергаят констатациите на административния орган. Действително по делото са представени документи за заболявания на жалбоподателя, както и изписаните му в тази връзка лекарства, което обаче не доказва факта, че Б. е приел тези лекарства на процесната дата, тяхното евентуално количество, както и как медикаментите се съотнасят към установената концентрация на алкохол. В този смисъл настоящият състав намира за недоказани твърденията на жалбоподателя, че не е употребил алкохол, а е приемал предписаните му лекарства. Разпитаният свидетел не сочи доказателства в обратен смисъл, като въпреки, че твърди, че има образование на медицинска сестра, заявява, че не е запозната със съдържанието на лекарствата, приемани от съпруга й.

Съгласно чл.6, ал.10 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози: „Концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване.“ В настоящия случай жалбоподателят не се е явил за даване на кръв за анализ.

При наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки, административният орган няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание, т.е. той действа в условията на обвързана компетентност.

По отношение на направените от процесуалния представител на жалбоподателя възражения, че ПАМ се явява несъразмерна и наложените с нея ограничения са по-големи от допустимите, съдът като съобрази, че несъмнено заповедта за налагане на ПАМ ще доведе до затруднения за семейството на жалбоподателя намира, че от представените по делото доказателства и изложените в жалбата доводи не се обуславя извод за вероятно настъпване на труднопоправими вреди, които да надделяват над защитения обществен интерес. Целта на принудителните административни мерки е преустановяването и превенцията за извършване на административни нарушения. В случая, с оглед вида на установеното деяние – управление на МПС, след употреба на алкохол, следва да се отчете, че изпълнението на заповедта цели да осигури живота и здравето на гражданите. Неудобствата и евентуалните финансовите разходи за транспорт, които изпълнението на ПАМ вероятно ще причини на жалбоподателя и неговото семейство в случая не са съпоставими и не надделяват над обществения интерес.

Като израз на административна принуда, ПАМ трябва да бъде определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Налагането на принудителната административна мярка има за цел да преустанови едно противоправно поведение. В случая оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона, визирана в чл.22 от ЗАНН, връзка с чл.171, ал.1 от ЗДвП – да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се попречи на водача да извърши други нарушения на ЗДвП.

Предвид изложеното оспорената заповед е законосъобразен индивидуален административен акт, а жалбата срещу нея е неоснователна и следва да се отхвърли.

По тези съображения и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Бургас, II-ри състав

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Р. Б., [ЕГН], с настоящ адрес: [населено място] връх, общ. Камено, обл. Бургас, против заповед № 24-0434-000016 от 22.01.2024 г. на полицейски инспектор към ОД МВР Бургас, РУ 02 Бургас.

На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП, решението не подлежи на обжалване.