№ 21283
гр. София, 14.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20231110109207 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на О. Л. Т. против Столична община, в която са
изложени твърдения, че ищецът притежава право на собственост върху апартамент № 24,
находящ се в гр. София, ж.к. „Л.“, бл. 528, като жилищната сграда се намира успоредно по
протежението на бул. „ДС“. Страната поддържа, че притежава право на собственост и върху
гаражна клетка с условен номер Р.102, намираща в незастроено място, находящо се срещу
блок 561 в ж.к. „Л.“, на бул. „ДС“, съставляващо поземлен имот с идентификатор
68134.4354.292, по силата на упражнено давностно владение върху вещта продължило над
двадесет години, а съгласно молба-уточнение правото на собственост е придобито от Главно
управление на строителни войски около 1996 г. Ищецът сочи, че гаражната клетка е
изпълнена по стандартен типов проект като преместваема бетонова конструкция с размери:
ширина 4 м., дължина 6.5 м. и височина 2.80 м., с под от бетонови панели и метална врата
боядисана със зелена блажна боя. В исковата молба са изложени твърдения, че в началото на
месец май 2022 г. гаражът бил принудително премахнат и преместен на неизвестно за ищеца
място, като по информация дадена от работниците ангажирани с демонтирането на гаража
действията били извършвани в изпълнение на запО. на кмета на Район „Л.“. Ищецът
поддържа, че отправил запитване до кмета на Район „Л.“ относно основанието, на което
гаражната клетка е преместена и местонахождението на конструкцията. Съгласно писмо с
изх. № РЛН22-ГР94-2397 – [ 1 ] от 16.06.2022 г. на началник отдел „КС“ при Район „Л.“ за
премахването на процесната и подобни гаражни клетки, находящи се на същото място, било
образувано административно производство по реда на чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на
незаконен строеж водено срещу неизвестен извършител, като съгласно писмото не се
предвижда съхраняване на гаражните клетки. Ищецът поддържа, че процесната гаражна
клетка по своя характер представлява движима вещ и се явява „преместваем обект“ съгласно
разпоредбата на § 5, т. 80 ДР ЗУТ, като за премахването на обекта е приложим редът
разписан в Глава VII ( чл. 81 – 84) от Наредба за преместваемите обекти, за рекламните,
информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на
1
територията на Столична община, приета с Решение № 717 по Протокол № 71 от 06.11.2014
г. В допълнение страната намира, че дори и да бе приложим реда за премахване на
гаражната клетка предвиден в разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, то следва да се приеме, че
са допуснати съществени нарушения на нормативните правила, като на О. Л. Т. не са
връчени предписание, констативен акт и запО. за премахване, макар ответникът да е
разполагал информация относно постоянния адрес и телефона на лицето. С молба-
уточнение ищецът заявява, че доколкото запО.та за премахване на гаражната клетка не му е
връчена, то същата не е обжалвана от него нито по административен, нито по съдебен ред.
Ищецът намира, че ответникът със свои противоправни действия незаконосъобразно е отнел
владението и собствеността върху процесната гаражна клетка, като едновременно с това е
причинил вреди, изразяващи се в паричната равностойност на отнетата вещ, чиято стойност
възлиза на 5000 лева.
При така изложените твърдения е направено искане ответникът да бъде осъден да
възстанови собствеността и владението върху процесната гаражна клетка, а в случай, че
същата не е съхранена и не се намира у ответника да бъде присъдена нейната парична
равностойност в размер на 5000 лева, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба
до окончателно погасяване на вземането.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалният си представител юрисконсулт
Васил Николов поддържа доводи за недопустимост, а при условията на евентуалност за
неоснователност на исковата претенция. В отговора на исковата молба са изложени
съображения относно липсата на ангажирани доказателства в подкрепа на поддържаните от
ищеца твърдения за притежавано право на собственост върху процесната гаражна клетка.
Процесуалният представител на ответника поддържа, че административната преписка във
връзка с премахване на гаражна клетка с условен номер Р.102 е започнало по искане на
собственика на недвижим имот с идентификатор 68134.4354.292, в който имот е поставена
процесната вещ без съгласието му. За извършената проверка по подадения сигнал
общинската администрация е съставила Констативен акт № 637/30.08.2021 г., съгласно който
строежът не е изпълнен в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и
няма съгласуван или одобрен инвестиционен проект. В отговора на исковата молба са
изложени твърдения, че констативният акт е издаден срещу неизвестен извършител и е
връчен по реда на § 4, ал. 2 ДР ЗУТ чрез поставяне на съобщение върху премахнатата
гаражна клетка и на таблото за обяви в Район „Л.“. Представителят на ответника поддържа,
че констативният акт е влязъл в сила и въз основа на него е издадена ЗапО. № РА-30-
1026/15.12.2021 г. на Главният архитект на Столична община за премахване на клетката,
която също е влязла в сила, което обстоятелство не се оспорва с исковата молба. В отговора
са изложени твърдения, че до издаване на запО.та за премахване на процесната гаражна
клетка ищецът е депозирал пред Район „Л.“ писмо с уведомителен характер, което не е
придружено с доказателства относно правото на собственост върху вещта.
Ведно с отговора на исковата молба са представени документи, сред които
удостоверение, издадено от Район „Л.“ при Столична община, съгласно което процесната
2
гаражна клетка е премахната принудително на 09.05.2022 г. и не се съхранява.
Съдът намира, че исковата претенция е частично недопустима, поради следните
съображения:
Съгласно трайната съдебна практика на Върховния административен съд, обективирана
в Решение № 11758/01.11.2024 г. по адм. д. № 5427/2024 г. ВАС, II отделение, Решение №
1926/15.02.2021 г. по адм. д. № 10087/2020 г. ВАС, II отделение, Решение № 2117/13.02.2012
г. по адм. д. № 15407/2011 г. ВАС, II отделение, Решение № 7172/25.05.2011 г. по адм. д. №
1696/2011 г. ВАС, II отделение, разпоредбите на чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗУТ и § 5, т. 80
ДР ЗУТ, посочват кои обекти са преместваеми, като чл. 56 и 57 ЗУТ разграничават
преместваемите обекти с оглед тяхното предназначение, а § 5, т. 80 ДР ЗУТ с оглед на
техните конструктивни особености. Стоманобетонната гаражна клетка няма белезите и
характеристиките на преместваем обект, съобразно хипотезите на гореизброените текстове.
Гаражът е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и е без значение трайно прикрепен към
терена е или не, като представлява надземна постройка, състояща се от едно помещение със
стоманобетонови оградни стени, покрив и врата, и с предназначение - гараж. Статутът му е
уреден в Закона за устройство на територията като постройка на допълващото застрояване.
Гаражът няма предназначението, което се изисква по закон за преместваемите обекти,
поради което и не може да се третира като такъв обект, независимо от това дали може да
бъде отделен от земята в неговата цялост или не. За определянето на обект като
преместваем или строеж следва да се съди освен по неговите характеристики, така и по
неговото предназначение. След като гаражът е бил трайно прикрепен към земята, макар по
силата на тежестта си, той е строеж, а не преместваемо съоръжение.
След като гаражът е бил трайно прикрепен към земята, макар по силата на тежестта си,
той е бил строеж, а не преместваемо съоръжение, независимо дали същият е бил изграден
при спазване на нормативните изисквания. От изложеното и на основание чл. 110, ал. 1 ЗС
до премахването му гаражът е представлявал недвижима вещ. Накърненото право на
собственост върху недвижимия имот може да бъде защитено чрез установителен иск по чл.
124, ал. 1 ГПК или осъдителна претенция по чл. 108 ЗС, а владението като фактическо
състояние чрез исковете по чл. 75 ЗС и чл. 76 ЗС в преклузивен шестмесечен срок, считано
от нарушението или отнемането на владението. Допустимостта на сочените искове е
обусловена от съществуването на спорната вещ към момента на подаване на исковата молба,
тъй като правото на собственост, респ. владението, винаги се свързва с реалното
съществуване на конкретна вещ като обект, по отношение на който субектът на правото
влиза в правоотношения с други лица – така Решение № 11/27.02.2019 г. по гр. д. №
1670/2018 г. на ВКС, II ГО. С Решение № 60098/05.10.2021 г. по гр.д. № 3416/2020 г. на ВКС,
I ГО, е прието, че иск за собственост (установителен или ревандикационен), предявен за
несъществуваща вещ или за несъществуваща реална част от вещ е недопустим, тъй като на
защита по исков ред подлежат само спорни субективни материални права, но не и бъдещи
права, които биха могли да възникнат. Обект на правото на собственост е дадена вещ и с
погиването й правото на собственост се погасява, съответно – до възникването й право на
3
собственост не възниква, тъй като субективно материално право без обект (предмет) не
може да има. В съдебното решение са посочени и редица други актове на касационната
инстанция, като Определение № 895/23. 10. 2010 г. по гр. д. № 501/2010 г. на ВКС, II ГО, с
което е прието, че интерес от защита с иска по чл. 108 ЗС е налице при наличие на
съществуващ обект, а ако такъв липсва ревандикационният иск е недопустим, а с
Определение № 64/10. 02. 2014 г. по ч. гр. д. № 216/2014 г. на ВКС, I ГО и Определение №
62/18.03.2020 г. по ч. гр. д. № 321/2020 г. на ВКС, II ГО, е прието, че е недопустим иск за
собственост върху вещ, която е погинала или разрушена, както и че ищецът има правен
интерес от установяване на правото си на собственост тогава, когато е налице вещ, която
реално съществува. От изложеното следва, че възстановяването на владението върху вещта
също е обусловено от съществуването на вещта към момента на подаване на исковата молба.
В разглеждания случай между страните не е спорно, че процесната гаражна клетка е
премахната, респ. гаражна клетка с условен номер Р.102, изградена в незастроено място,
находящо се срещу блок 561 в ж.к. „Л.“, на бул. „ДС“, съставляващо поземлен имот с
идентификатор 68134.4354.292, към момента на подаване на исковата молба не съществува,
поради което исковата претенция за възстановяване на правото на собственост и владението
върху вещта се явява недопустима.
В допълнение следва да бъде отбелязано, че между страните не е налице спор относно
обстоятелството, че ответникът не притежава право на собственост върху поземлен имот с
идентификатор 68134.4354.292, в който е била изградена процесната гаражна клетка, респ.
Столична община не претендира собственически права върху процесната гаражна клетка. От
изложеното следва, че ищецът няма правен интерес от установяване на правото на
собственост върху вещта по отношение на ответника, който твърди е изпълнявал действия
по контрол за законност на постройката.
На следващо място дори и да се приеме, че след премахването гаражната клетка е
придобила характер на движима вещ – съвкупност от вложените строителни материали, то
преклузивният срок, в който отнетото владение може да бъде защитено по реда на чл. 76 ЗС,
считано от премахването на обекта, е изтекъл към момента на подаване на исковата молба. В
исковата молба са изложени твърдения, че в началото на м.май 2022г. гаражната клетка е
била премахната, като ищецът е отправил запитване относно основанието, на което вещта е
премахната и нейното местонахождение на 09.06.2022 г., от който момент е започнал да тече
законоустановения шестмесечен срок, който към подаване на исковата молба на 22.02.2023 г.
е изтекъл.
Предвид изложеното исковата молба в частта относно предявеният иск за
възстановяване на правото на собственост и владението върху процесната гаражна клетка
следва да бъде върната, а производството по делото частично прекратено, като предмет на
висящото дело бъде единствено осъдителната претенция за заплащане на сумата в размер на
5000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, явяващи се паричната
равностойност на премахнатата вещ.
Така мотивиран, съдът
4
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 48637/22.02.2023 г. от О. Л. Т. против Столична община
В ЧАСТТА относно предявеният иск за възстановяване на правото на собственост и
владението върху гаражна клетка с условен номер Р.102, която била изградена в незастроено
място, находящо се срещу блок 561 в ж.к. „Л.“, на бул. „ДС“, съставляващо поземлен имот с
идентификатор 68134.4354.292, и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 9207/2023 г. по
описа на Софийски районен съд, 127 състав В ПОСОЧЕНАТА ЧАСТ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в едноседмичен срок от
получаване на препис от съдебния акт с частна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5