|
РЕШЕНИЕ |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
гр. София, |
12.11.2018г. |
|||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, |
Г.О., ІІ Б състав |
в публично |
||||||||||||
|
заседание
на |
Двадесет и девети октомври |
две |
||||||||||||
|
хиляди и осемнадесета година в състав: |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА |
|||||||||||||
|
ЧЛЕНОВЕ: |
РАЛИЦА ДИМИТРОВА |
|||||||||||||
|
|
РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА |
|||||||||||||
|
при секретаря |
Д.Шулева |
и в присъствието на |
||||||||||||
|
прокурора |
|
като разгледа докладваното
от |
||||||||||||
|
съдия Димитрова |
гр. дело N |
4524 |
по описа за |
2018г. |
||||||||||
|
и
за да се произнесе взе предвид следното: |
||||||||||||||
Производството е образувано
по въззивна жалба на Агенция „П.И.“ срещу решение от 29.01.2018г. на СРС, 66
състав, постановено по гр.д. № 6043/16г., с което срещу нея е уважен иск по чл.49 от ЗЗД .
Жалбоподателят твърди,
че първоинстанционното решение е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. От
писмените и гласни доказателства не се
установява причинно- следствена връзка между твърдяното ПТП и декларираните от
водача неимуществени вреди, както и механизма
му. Ищецът не е доказал
елементите от фактическия състав на чл.49 от ЗЗД. Не се е установило, че
неимуществените вреди са в пряка връзка с произшествието на 02.07.2014г.
Първоинстанционният съд е пренебрегнал записаното в протокола за ПТП, че
превозното средство се е движело с несъобразена скорост и се е блъснало в дупка
на пътя. Записано е, че е нарушен чл.20,
ал.2 от ЗДвП. Това е възприето лично от
съставителя. Съдът неправилно е
кредитирал показанията на свидетеля , който не е очевидец на произшествието, а
относно избягването на дупката изразява субективно мнение. Решението е основано
на заключението на автотехническата експертиза, която не е категорична в
изводите относно причинно- следствената връзка между механизма на ПТП и нанесените вреди. Няма данни за размерите на
дупката по дължина и ширина. Не се
установява, водачът да е ползвал предпазен колан съгласно чл.137а от ЗДвП. Той, заедно със спазването на дистанция, изключва риска. Поддържа, че е
налице съпричиняване на вредите от страна на ищеца. Той е проявил груба небрежност и с това е допринесъл за търпените от него болки и
страдания. Медицинската експертиза
е установила краткотрайния характер на
нараняванията и болките и липса на
необходимост от болнично лечение. От представените документи не се установява
сериозността на травмите, както и дали са
във връзка с ПТП.
Затова моли въззивния съд да
отмени решението в атакуваната част и
вместо него да постанови друго, с което да
отхвърли предявения иск.
Ответникът, в депозиран
писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, оспорва
жалбата.
Третото лице помагач не
взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство
по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Районният съд е сезиран с
иск по чл.49 от ЗЗД . В исковата молба ищецът С.Б. твърди, че на 02.07.2014г. гр. Панагюрище, на ул. „ *********е настъпило
ПТП, при което лек автомобил „Шкода“, модел „Октавия“ с рег. № ********, управляван
от него и негова собственост, попада в необезопасена дупка на пътя, в резултат
на което е получил травматични
увреждания: контузно- охлузни наранявания по предната повърхност на лявата
предмишница, контузно- охлузни наранявания в областта на лявата лакетна става,
контузно- охлузни наранявания в областта на лявата ръка, контузно- охлузно
нараняване в областта на дясната тазобедрена става. За произшествието е
съставен протокол, в който са посочени
фактите и обстоятелствата относно настъпилия инцидент. Ищецът е изпитал множество
болки, страдания и битови неудобства и е бил неработоспособен
от 02.07.2014г. до 11.08.2014г. Ищецът е бил приет за болнично лечение в МБАЛ
„ С.Н.“ ЕООД- гр. Панагюрище за периода от 23.07.2014г. до 30.07.2014г. В
болничното заведение е провел рехабилитационен курс, тъй като движението му на
долния десен крайник и на левия горен крайник са били значително ограничени. През
същия период за ищеца са полагали грижи от близките му. В съставения протокол за ПТП е отбелязано, че
произшествието е настъпило поради наличието дупка на пътното платно. Пътят, на който е станал инцидента, е част от
републиканската пътна мрежа, за който отговаря ответната агенция. Според чл.52,
ал.1 от ППЗдвП, пътен знак Г11, се поставя пред препятствието на пътя, когато
водачите могат да го заобиколят от дясно или от ляво, за да продължат
движението си. Затова моли съда да осъди ответника СРС да му заплати
обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 3000лв., предявени като част от 10 000 лв. в едно със законната
лихва, считано от 02.07.2014г. до
окончателното им изплащане. Претендира разноски.
В депозиран писмен отговор
ответникът оспорва иска. Поддържа, че произшествието е изцяло по вина на водача на лекия автомобил. В Протокола за ПТП
е посочено, че той се е движел с несъобразена скорост. Счита, че ПТП не е
настъпило поради дупка на пътя, а поради несъобразената скорост на ищеца, с
която е управлявал МПС. Сочи, че
поддържането на процесния пътен
участък се осигурява от ДЗЗД „Поддържане на пътища“, с участници в
съдружието „ Пътища Пловдив“ АД и „П.-П.“- гр. Ихтиман на основание договор, сключен след проведена обществена
поръчка.
Агенция „П.И.“ е предявила
обратен иск срещу конституираното
като трето лице – помагач „ П.П.“
ЕООД. В
исковата молба се твърди, че на
основание чл.33 от договора за възлагане
на обществена поръчка от 03.10.2011г. дружеството отговаря при причиняване
на ПТП и/или възникване на щета в резултат на неизпълнение
или некачествено изпълнение, предмет на договора. Ответното дружество носи пълна имуществена и неимуществена отговорност за
причинените вреди. Затова моли съда, ако
уважи предявения иск срещу Агенция „П.И.“, то да уважи и предявения обратен
иск.
Третото лице – помагач „П.-П.“
ЕООД оспорва предявения срещу него иск в депозиран писмен отговор. Твърди, че
причината за ПТП на 02.07.2014г. е неспазване на правилата за движение по пътищата от страна на водача
на автомобила. Ищецът не се е съобразил
с вменените му задължения съгласно чл.20 от ЗДвП. Това се установява от
съставения протокол за ПТП, в която е отбелязано, че той е управлявал МПС с
несъобразена скорост. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат и моли на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД да се намали
претендираното обезщетение. Счита
предявеният срещу него обратен иск за неоснователен, тъй като възлагането
на поддържането на пътищата, за които
между ДЗЗД „ Поддържане на
пътища“ и Агенция „П.И.“ е сключен договор от 03.10.2011г. става с годишни,
месечни, допълнителни и извънредни
задания. Към 02.07.2014г. не са
възлагани дейности за процесния пътен участък и поради това не носи
отговорност за причинените неимуществени
вреди. Няма съставен констативен
протокол за неизпълнение на възложени работи.
Не се
спори, а и видно от протокол за ПТП от 02.07.2014г. е, че на тази датата в гр. Панагюрище на ул. „ *********е
настъпило ПТП, в което е участвал ищеца с управлявания от него лек автомобил.
Не се спори, че пътят е част
от републиканската пътна мрежа, за чието поддържане носи отговорност ответната
агенция.
Във връзка с твърдените
травматични увреждания към исковата молба
са представени: фиш за спешна медицинска помощ от 02.07.2014г., издаден от
Център за спешна медицинска помощ- гр. Пазарджик., епикриза за болнично лечение
от 23.07.2014г. до 30.07.2014г., искане
и резултат от рентгенологично изследване, амбулаторен лист, болничен
лист, с който на ищеца е разрешено ползването на отпуск за временна неработоспособност от 23.07.2014г. до
11.08.2014г.
Не се спори, че между
Агенция „П.И.“ и „ДЗЗД „ Поддържане пътища“ е сключен договор за възлагане на
обществена поръчка за превантивно, текущо, зимно и ремонтно- възстановителни
работи при аварийни ситуации на 661.127 км. републикански пътища, стопанисвани
от ОПУ – Пазарджик.
Третото лице помагач е
представило следните писмени доказателства: писмо от 04.07.2014г. от ОПУ – Пазарджик, месечно
задание за месец юли 2014г., сертификат № 51/ юли 2014г., фактура от
12.09.2014г.
По делото е допусната
медицинска експертиза, която е дала заключение за получените травматични
увреждания от ищеца: охлузни рани по лявата
предмишница, лявата лакетна става и
дясната тазобедрена става. Непосредствено след инцидента ищецът е бил прегледан в „Бърза помощ“ и е освободен за домашно лечение.
След преминаване на острия болеви период
е проведено стационарно лечение
за установяване обема на движение на засегнатите стави. Уврежданията са
във връзка с ПТП. Възстановяването на ищеца е отнело 30 дни и здравословното му
съС.ие ще се възстанови. Болките и страданията
са били за период от около 30 дни като са били малко по-интензивни през
първите 10 дни и постепенно са затихвали към края на възстановителния период.
В хода на процеса е
допусната автотехническа експертиза, която е изяснила механизма на
произшествието. Вещото лице е посочило,
че МПС се е движело с неустановена скорост като при движението се е попаднало в
дупка на пътя. Като е пропаднало с едно
от двете предни колела картерът се е ударил в асфалта или в асфалтовия ръб на
дупката. Ударът е бил силен с
еквивалентна скорост не по-малка от 25-30 Км/ч, затова са се задействали
въздушните възглавници. Причината за ПТП е несигнализирана дупка на пътя. Тя е
създала предпоставка и опасност за произшествието. Тъй като времето е било ясно и видимостта е била добра, втората
причина за ПТП са субективните действия или бездействия на водача на
автомобила. Вещото лице в съдебно заседание е пояснило, че при скорост 50 км/ч
опасната зона за спиране е 30-33 м. Ако
е било дълбоко разкопано и е
имало ръбове на асфалта и пропадне едното колело, картера ще се увреди и ще се
получат всички щети.
Съдът възприема заключенията
на вещите лица като компетентни и
безпристрастни. Не възприема
автотехническата експертиза в частта, в която е направен извод за субективни действия или
бездействия на водача като причина
за настъпване на произшествието, тъй
като не се подкрепя от доказателствата по делото.
В хода на процеса са събрани
гласни доказателства по делегация.
Свидетелят С.заявява,
че познава ищеца, приятели са и
знае за настъпилото на 02.07.2014г. ПТП, но не е бил
негов очевидец. След него му се е обадил
Ст. Б. да отиде на мястото. Отишъл на
ул. „Хаджи Димитър“ срещу номер 7. Автомобилът му е бил на пътното
платно и се е наложило да го избутат встрани. Времето е било ясно, слънчево,
било е след обяд, но не е сигурен. Тогава в град Панагюрище е имало ремонт на
пътната настилка, тъй като се е правел водопровод. Имало е интензивно движение и то се е
извършвало предимно в другата лента, но не е било обозначено, че движението
трябва да се извършва там. Нямало е
знаци или указателни табели. Пътната настилка е асфалтова, но е била изкопана
заради кърпене и то по такъв начин, че е достигнала до най- долното ниво, при
което се е получавала денивелация от 12 см и повече. На мястото, където е настъпило произшествието
са се извършвали ремонтни дейности. Те не са били сигнализирани като препятствие
на пътното платно, не са били обозначени. Свидетелят не си спомня дали през дупка на
пътното платно е преминал лек автомобил „Шкода Октавия“, тъй като не е
очевидец. Отишъл е след инцидента, за да помогне на Ст. Б.. Неговият автомобил
е „Шкода Октавия“, тъмно син на цвят, но не си спомня номера. В този ден ищецът
е използвал този автомобил. При отиването си на мястото на инцидента е видял, че лявата ръка на ищеца е била подула и посиняла. Имал е натъртвания
по рамото, боляло го е в гърдите, защото
въздушните възглавници са се отворили. Ст. Б. му се е оплакал, че
изпитва болки, но най- вече се е
оплаквал за ръката. Свидетелят не се е обаждал за линейка или за полиция. Той е отвел ищеца в болница „ С.Н.“ в гр.
Панагюрище в спешното отделение. Знае какви наранявания са били констатирани.
Притеснявали са се, че ръката може да е счупена, но не е било така. Ищецът след
това е имал обездвижване на ръката и не
е можел да я движи. На 02.07.2014г. ищецът не е бил хоспитализиран,
впоследствие не знае дали е бил.
Свидетелят го е придружил до болницата, изчакал го е и следва заедно са се
прибрали. Знае, че Ст. Б. е ходел на
раздвижване, на нагревки, но не знае колко време, защото след ПТП е заминал в
дълга командировка. Не знае дали ищецът
е приемал лекарства, вероятно това са били болкоуспокояващи. Ищецът е бил доста
афектиран и ядосан, като всеки човек, който си е съсипал колата. Според
свидетелят инцидентът не се е отразил негативно на Ст. Б.. Той е стабилен
психически. Свидетелят не знае с каква
скорост се е движел автомобилът. Според него дупката е била с размери 3/3 м. и дълбочина 15-20 см. Тя е била като
квадрат. Свидетелят не е видял дупката преди инцидента. Знае от ищеца, че
последния не я е видял преди да попадне в нея. Свидетелят не знае дали е имало
начин да избегне дупката.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля като
основаващи се на лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излага.
Няма доказателства, които да ги опровергават или да поставят под съмнение
тяхната достоверност.
Районният съд е уважил частично предявения иск
като не е приел за основателно възражението за съпричиняване. В отхврълителната
част решението е влязло в сила.
Пред настоящата
инстанция не са ангажирани нови доказателства.
При така установената
фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на разглеждане е
иск по чл.49 от ЗЗД.
Въззивният съд се произнася
служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по правилността му е
обвързан от посоченото в жалбата с изключение
на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, дори и за
това да няма позоваване от жалбоподателя- чл.269 от ГПК.
Първоинстанционното решение
е допустимо и валидно.
По правилността му.
Отговорността за вреди по чл.49
от ЗЗД по съществото си е
гаранционно -обезпечителна, тъй като възложителят на работата не отговаря за
своя вина, действие или бездействие, а
за такива на негови работници или служители. Те трябва да се причинили вредите-
имуществени или неимуществени, при или по повод възложената им работа, както и
те да се дължат на техни противоправни
действия или бездействия, които да са извършени виновно. Предмет на доказване
е както наличието на фактическия състав
на непозволеното увреждане, а така и
също и факта на възлагане на работата. В случая по чл.49 от ЗЗД законодателят е
възложил репариране на вредите на правен субект, който отговаря на основание,
различно от това на деликвента.
Отговорността по чл.49 от ЗЗД се
реализира въз основа на правната норма,
чиито фактически състав изисква установяването на определени предпоставки. При
осъществяването им се достига до ангажиране на отговорността на възложителя на
работата. В случая
се претендира ангажиране на
отговорността на Агенция „П.И.“. Възложителят може да се освободи от
отговорност, ако докаже, че този, комуто
е възложена работата не е причинил вреда и действията му не са виновни и
противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената
работа/ПП на ВС № 7/29.12.1958г./. В тежест на ищеца на основание чл.154 от ГПК
е да установи, както фактическия състав на непозволеното увреждане, така и че в резултат на тези противоречащи на закона
действия е претърпял вреди- имуществени или неимуществени.
Непозволеното увреждане се
основава на нарушаването на произтичащата от закона забрана да не се вреди
другиму. В тежест на ищеца е да
установи, че действията или
бездействията на служители на жалбоподателя са били противоправни и виновни и от тях са произтекли за него
вреди. Противоправно е това деяние, което
е свързано с нарушаване на
правната норма. Противоправността е състояние на несъответствие между правно дължимото и фактически
осъщественото поведение. То трябва да е в причинна връзка с претърпените вреди като вината се предполага
до доказване на противното – чл.45, ал.2 от ЗЗД. Ищецът поддържа като противоправно поведение, извършено чрез
бездействие, наличието на необезопасена дупка на път, който е част от републиканската пътна мрежа. Съгласно чл.8,
ал.1 от ЗП, пътищата са публична и
частна собственост. Републиканските пътища са изключителна държавна
собственост- чл.8, ал.2 от ЗП. Нормата на чл.19, ал.1, т.1 от същия закон
предвижда управлението на републиканските пътища да се извършва от Агенция „П.И.“.
Обемът на дейността по управлението им
е регламентиран в чл.19, ал.2 от
ЗП, където в т.1 е посочено, че тя
включва поддържането на пътищата, както
и контрол върху дейностите, свързани с поддържането и с ремонта им. В чл.29 от ЗП е предвидено
задължение за жалбоподателя да поддържа
републиканските пътища съобразно тяхното транспортно предназначение,
изискванията за движението и опазване на околната среда. Съгласно чл.30,
ал.1 от ЗП жалбоподателя осъществява дейностите по изграждането, ремонта и
поддръжката му. Това може да бъде пряко или чрез възлагане на друг.
В пар.1, т.14 от ДР на ЗП е дадено легално определение за понятието
„поддържане на пътища“. Според него това
е дейност по осигуряване на необходимите
условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година,
предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита, водене на
техническа отчетност на пътищата. От събраните доказателства се установява,
че агенцията – жалбоподател не е
изпълнила задължението си да поддържа
пътя в участъка на ул. „******, гр. Панагюрище, като такъв от републиканската пътна мрежа или да упражнява контрол върху дейността на
изпълнителя, комуто е възложена поддръжката му. С необозначаването на мястото от пътя, където има препятствие-
дупка, също е извършено противоправно
поведение чрез бездействие и нарушаване на чл.13, ал.1 от ЗДвП. Въззивникът
е допуснал нарушение на вменените му задължения от посочените по- горе
разпоредби на Закона за пътищата и ЗДвП.
От това неизпълнение са произтекли вреди за С.Б.. В хода на
съдебното дирене той е доказал елементите от фактическия състав на
разпоредбата на чл.49 от ЗЗД.
Обезщетението за
неимуществени вреди се определя на основание чл.52 от ЗЗД по
справедливост. Това понятие не е
абстрактно, а е свързано с преценката на конкретни обстоятелства от
действителността, които обективно оказват влияние върху размера на
обезщетението. Такива, които следва да
се вземат предвид от съда са свързани със степента и характера на
увреждането, възрастта на увредения към момента на настъпването на вредите,
имат ли те трайни последици върху здравословното му състояние, времетраенето на процеса на възстановяване и
до каква степен е възможно пълното възстановяване на пострадалия./ ПП на ВС №
4/23.12.1968г./ Съдът при определяне размера на обезщетението трябва да съобрази и наличието на остатъчни поражения от
травмата и дали те нарушават нормалния
начин на живот на пострадалия. От допусната медицинска експертиза се
установява, че ищецът е получил охлузни рани по лявата по лявата предмишница, лявата лакетна става и дясната тазобедрена става. Това е временно
разстройство на здравето неопасно за живота, резултат от ПТП. Възстановителният период е бил около
30 дни като болките са били по- интензивни през първите десет от тях. Няма данни за Ст. Б. да са останали трайни последици
от това увреждане, които да затрудняват нормалният му начин на живот. При определяне на обезщетението за
неимуществени вреди съдът съобрази и
възрастта на пострадалия, която
към 02.07.2014г е била 34 години, както
липсата на усложнения в здравословното му състояние и краткия
възстановителен период. Не се установи
той да е получил психологична травма, страхови изживявания или притеснения/ св.
Солаков/. С оглед на това справедливият
размер за репариране на неимуществените
вреди е 2000лв.
Агенция „П.И.“ е направила възражение за
причиняване на вредите по изключителна вина на пострадалия, а третото лице
помагач възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. В жалбата се навежда довод за груба
небрежност от негова страна. Позовават се на вписано в протокола за
ПТП от съставителя му отбелязване,
че Ст. Б. се е движел с несъобразена скорост. В тежест на
направилите възражението за съпричиняване на вредите от пострадалия, е да ги
установяват, тъй като от тях черпят за себе си благоприятни правни последици. Протоколът
за ПТП е официален свидетелстващ
документ по смисъла на чл.179 от ГПК и
обвързва съда с материална и формална доказателствена сила. Това е вярно само за фактите, вписани в него,
които са възприети непосредствено от съставителя му. Затова досежно механизма
на произшествието той няма обвързваща сила и последният подлежи на доказване от
ищеца при условията на пълно и главно доказване и в всички допустими и относими
доказателствени средства. От точното му
установяване направилите го черпят за
себе си благоприятни правни последици, като при недоказването му за тях са
неблагоприятните последици, а именно, че
фактите не са се осъществили. Видно от протокола за ПТП е, че той е подписан от
пострадалия, поради което следва да се приеме, че има извънсъдебно признание от
негова страна относно факта, че е
управлявал лекият автомобил с несъобразена с пътната обстановка скорост. Нормата
на чл.51, ал.2 от ЗЗД предвижда
санкция за увредения, ако е допринесъл за вредите, чрез намаляване на
обезщетението, което му се дължи.
Съпричиняването на вредоносния резултат изисква поведението на пострадалия, изразяващо се в
действие или бездействие, да е било противоправно и в причинна връзка с настъпилите вреди. За да е налице съпричиняване не е
необходимо пострадалият да има вина за
увреждането. Ст. Б. е нарушил
разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, според която скоростта на движение трябва
да е избрана така от водача на МПС, че
да е съобразена с атмосферните
условия, състоянието на пътя и на
превозното средство. С оглед на това
неговото участие в причиняването на вредите следва да се определи на 30%.
Определението обезщетение от 2000 лв. за неимуществени вреди следва да
се намали със 600лв. или остава дължима сумата от 1 400лв.
Поради изложеното първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в частта, в която е уважен иск по чл.49 от ЗЗД за
сумата над 1400 лв. до уважения размер от 2000 лв., както и в частта, в която в
полза на Ст. Б. са присъдени разноски пред СРС за сумата над 336.
В тежест на жалбоподателя е
да заплати на Ст. Б. 315 лв. разноски по делото пред СГС.
В тежест на Ст. Б. е да заплати на жалбоподателя 48 лв. разноски по делото пред
СГС, а пред СРС от 53, 33лв. съобразно
отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът
|
РЕШИ : |
ОТМЕНЯ решение
от 29.01.2018г. на СРС, 66 състав, постановено по гр.д. № 6043/16г. в частта, в
която е уважен иск по чл.49 от ЗЗД за
сумата над 1400 лв. до уважения размер от 2000 лв., както и в частта, в
която в полза на С.Б. са присъдени разноски пред СРС над сумата от 336лв. и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от С.
Р.Б.,*** срещу Агенция „П.И.“, гр. София с правно основание чл.49 от ЗЗД за
сумата над 1400 лв. до уважения размер от 2000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА
Агенция „П.И.“, със съдебен адрес:*** да
заплати на С.Р.Б., ЕГН **********,***
и със съдебен адрес:*** чрез адвокатско
дружество „ Г. и п.“ сумата от 315 лв. / триста и петнадесет лева/ разноски по делото пред СГС.
ОСЪЖДА
С. Р.Б., ЕГН **********,*** и със
съдебен адрес:*** да заплати на Агенция „П.И.“,
със съдебен адрес:*** сумата от 48 лв. / четиридесет и осем лева/
разноски по делото пред СГС и 53, 33лв. / петдесет и три лева и тридесет и три
стотинки/ разноски по делото пред СРС.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата обжалвана част.
В
отхвърлителната част решението на СРС е влязло в сила.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач.
Решението
не подлежи на обжалване.
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
|
|
|
|