РЕШЕНИЕ
№ 1399
гр. София, 12.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕ.ЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря М.
като разгледа докладваното от ВЕ.ЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно
наказателно дело № 20241110217671 по описа за 2024 година
I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
ОБЖАЛВАНО Е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 381
гр.София, 07.11.2024г. ИЗДАДЕНО ОТ НАЧАЛНИК НА ГПУ-СОФИЯ
към РД ГП - АЕРОГАРИ - ГД ГП към МВР, с което на основание чл.53 от
ЗАНН е наложено на Н. Г. Т. с ЕГН:********** административно наказание
„парична глоба“ в размер на 500.00 (петстотин) лева за извършено
административно нарушение по състава чл.257а, ал.1 от ЗМВР.
ВЪЗЗИВНИКЪТ Н. Г. Т. инвокира във въззивната си жалба и в писмена
защита чрез упълномощения от него защитник подробни съображения против
издадения санкционен акт. Твърди се, че обжалваното наказателно
постановление е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при
съществени процесуални нарушения. Релевира се, че липсва извършено
административно нарушения. Иска се отмяната на издаденото наказателно
постановление. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се
явява. Представлява се от защитник, който заявява искане за уважаването на
депозираната въззивна жалба. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА НАЧАЛНИК НА ГПУ-СОФИЯ към РД
ГП - АЕРОГАРИ - ГД ГП към МВР е редовно призована, изпраща
процесуален представител в съдебно заседание, който излага становище пред
съдебния състав за неоснователност на жалбата. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ
РАЗНОСКИ.
СЪДЪТ В КАЧЕСТВОТО СИ НА ПОСЛЕДНА ИНСТАНЦИЯ по
фактите, като обсъди на основание чл.13 и чл.14 от НПК всестранно,
1
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:
II.). ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана на 05.12.2024г. - съгласно
пощенско клеймо на лицензиран оператор - на л.46 от СП, в
законоустановения 14 (четиринадесет) дневен срок от датата на връчването на
наказателното постановление на 21.11.2024г. - съгласно разписка,
инкорпорирана в НП, на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално
легитимирана страна, подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан
правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление,
подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално
компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от
външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което
се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
III.). РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
IV.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият
факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Предмет на въззивно обжалване е НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 381 гр.София, 07.11.2024г. ИЗДАДЕНО ОТ
НАЧАЛНИК НА ГПУ-СОФИЯ към РД ГП - АЕРОГАРИ - ГД ГП към
МВР, с което на основание чл.53 от ЗАНН е наложено на Н. Г. Т. с
ЕГН:********** административно наказание „парична глоба“ в размер на
500.00 (петстотин) лева за извършено административно нарушение по
състава чл.257а, ал.1 от ЗМВР.
На 15.10.2024г., около 13:30 часа в гр.София, на Летище - София,
Терминал 2, жалбоподателят Н. Г. Т. влязъл в стратегическата зона на
стратически обект в нарушение на правилата за достъп, като преминал заедно
и съвместно с няколко лица, които отворили със служебните си карти (тези
лица са имали правото да влизат в тази зона, като служители на Летище
София) входната врата, придвижвайки се напред през две врати с контролиран
достъп през служебен вход № 8, без разрешение, за да достигне до зона с
ограничен достъп на Терминал 2 - в салон за „пристигане“ зад гишетата за
извършване на гранични проверки. Актосъставителят М. Б. Т. в присъствието
на свидетелите И. Ф. К. и А. Д. С. - органи на МВР при Гранична полиция,
установили жалбоподателя Т. на забраненото място, при което срещу
последният бил съставен АУАН № 341 с бл. № 0647577 от 15.10.2024г., серия
АД.
ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА се установява от
събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от
НПК вр. чл.84 от ЗАНН, както и от показанията на свидетелите М. Б. Т.; И. Ф.
К. и А. Д. С. - служители на ГПУ-СОФИЯ към РД ГП - АЕРОГАРИ - ГД ГП
към МВР. Показанията на тези трима свидетели са пълни, достоверни,
логични, хармонични, детайлни, пълни, последователни. Свидетелите Т., К. и
С. надлежно са установили жалбоподателят Н. Г. Т. на инкриминираната дата
и място в стратегическа зона, до която са имали достъп и разрешение само
2
ограничени брой лица - притежаващи пропуск или служебна връзка с Летище
София, Агенция Митници или Гранична полиция към МВР. Без значение е
повода на влизането в тази зона на жалбоподателя Т.. Мотивите му не го
освобождават от административно-наказателна отговорност. Съдът не
кредитира показанията на свидетеля Н. Т. Т., тъй като противоречат на
показанията на свидетелите Т., К. и С. Показанията на свидетеля Ненчо Т. Т. са
нелогични и защитават жалбоподателя Н. Г. Т., който упражнява правото си на
защита. Съдът кредитира събрания по делото доказателствен материал.
Доказателствената стойност и релевантност (правна значимост) на
кредитираните доказателства и доказателствени средства по делото обуславят
извеждането на фактическите обстоятелства от предмета на доказване в
производството като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни.
Поради еднопосочността и непротиворечивостта на писмените доказателства
и на събраните гласни доказателствени средства по делото, съдът не следва да
излага допълнителни съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per
argumentum a contrario”.
V.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
ПРИ РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛА по оспорени наказателни
постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което
дължи цялостна съдебна проверка “ex offitio” относно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя в депозираната въззивна жалба.
Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на въззивния
жалбоподател. Липсва допуснато от актосъставителя процесуално нарушение
при изготвянето и връчването на съставения АУАН. Правото на защита на
въззивния жалбоподател не е било нарушено. АУАН и НП са съставени от
материално компетентни длъжностни лица по закон, съгласно приложените в
съдебното производство заповеди, длъжностни характеристики, актове за
назначение и други. Въззивната инстанция намира, че АУАН и НП отговарят
от външна страна по форма и съдържание на изискванията по чл. 42 от
ЗАНН, респективно по чл. 57 от ЗАНН. Издадени са от надлежни органи и в
рамките на техните законови пълномощиия, като констатираното нарушение е
изчерпателно, ясно и подробно описано в АУАН, като по идентичен начин е
отразено и в НП. Нарушението е подведено правилно под съответната норма
на материалния закон. Съдът намира, че административно-наказващия орган
не е извършил и процесуални пропущения при провеждането на процедурата
по съставяне на обжалваното НП. Административно-наказателното
производство е било образувано в сроковете по чл. 34, ал.2 от ЗАНН. НП е
издадено в 6 (шест) месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, като
същото по съдържание и реквизити е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН,
а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Вмененото в отговорност на санкционирания правен субект административно
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяващо формираното на
обосновано мнение върху какви факти се основава, въз основа на кои
доказателства се извеждат тези факти и какво следва да е приложението на
закона. Нарушената материалноправна норма е посочена правилно.
3
Съгласно чл.257а, ал.1 от ЗМВР който наруши правилата за достъп до
стратегическа зона на стратегически обект или до зона, свързана с
изпълнението на стратегически дейности от значение за националната
сигурност, се наказва с глоба от 500.00 лева до 1000.00 лева. Доказа се по
делото от обективна страна, че на 15.10.2024г., около 13:30 часа в гр.София,
на Летище - София, Терминал 2, жалбоподателят Н. Г. Т. е влязъл в
стратегическата зона на стратически обект Летище София в нарушение на
правилата за достъп, като преминал заедно и съвместно с няколко лица, които
отворили със служебните си карти (тези лица са имали правото да влизат в
тази зона, като служители на Летище София) входната врата, придвижвайки се
напред през две врати с контролиран достъп през служебен вход № 8, без
разрешение, за да достигне до зона с ограничен достъп на Терминал 2 - в
салон за „пристигане“ зад гишетата за извършване на гранични проверки.
ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ НАМИРА, ЧЕ не е спорно между
страните, а и от доказателствата по делото се установи, че жалбоподателя Т. на
инкриминираната дата и място се е намирал в стратегическа зона на публичен
обект - Летище София. Нарушил е правилата за достъп и пребиваване в
обекта. В този обект са обособени места за граждани и служитЕ.. Зоните, в
които се намират служитЕ.те на летището, на Агенция Митници или на
Гранична полиция са охраняеми и в тях не могат да влизат външни лица, ако
нямат разрешение или пропуск. Жалбоподателят Т. не е имал пропуск или
разрешение да премине, заедно с други лица, през охраняемата зона.
Преминал е през две входни врати - самоволно и на своя отговорност, когато
входната врата на стратегическата зона е била отворена от други лица с
пропуск. Пребивавал е в тази стратегическа зона около десетина минути.
Жалбоподателят Т. е знаел къде влиза. Не се е съобразил с изискванията за
този контролиран достъп в стратегическите зони на Летище София.
Свидетелите Т., К. и С. изключително подробно и детайлни изясниха пред
съда с личните си възприятия, че тази сигурна стратегическа зона е била
видима - имала е знаци; имало е пропуск; имало е обособеност като служебен
вход № 8; през този вход са влизали само служитЕ. с униформа, с пропуск и
бадж - атрибути, каквито жалбоподателят Т. не е имал на себе си.
Служителите Т., К. и С. не са били давали съгласие жалбоподателят Т. да
влиза в тази зона. Той не е имал съгласието и на други лица - служители на
Летище София и/или на Гранична полиция и Митниците. Показанията на
свидетеля Н. Т. Т. съдът приема, че са заинтересовани, тъй като спрямо същия
е бил съставен АУАН за същото по вид административно нарушение - бил е
придружавал жалбоподателят Н. Г. Т. на инкриминираната дата и място и
двамата са влезли без разрешение и съгласие в стратегическата зона на обекта,
до която ограничен достъп имат определени лица. За съда са нелогични
показанията на свидетеля Н. Т. Т. и поради това, че няма логика обекти,
стратегически зони, охраняеми помещения или служебни входове в модерното
ни за Държавата Летище-София да не са обозначени като такива със съоветни
знаци - табЕ.; номера; да се изисква пропуск (чип карта) за влизане по начин
видим за гражданите и пътниците, че те не могат да влизат там в тези
охраняеми и важни за националната ни сигурност зони. Именно, показанията
4
на свидетеля Ненчо Т. Т. противоречат на показанията на свидетелите Т., К. и
С., според които конкретната стратегическа зона, в която е пребивавал
жалбоподателя Н. Г. Т. е била обособена, видима, ясно посочена и обозначена
като ограничена за свободно влизане и излизане на неоправомощени лица.
Служителите - свидетелите Т., К. и Г. не са повикали и не са разрешили
предварително жалбоподателят Н. Г. Т. да премине, без тях и без придружител
във въпросната стратегическа зона. Винаги, когато външно лице влиза в
такава зона, с него има придружител - представител на Летище София,
Митниците или Гранична полиция под разрешителен контролен режим.
Жалбоподателят Н. Г. Т. в момента на влизането му във въпросната зона не е
имало с него придружител - представител на Летище София, Митниците или
Гранична полиция. Освен това, действието по влизането на жалбоподателя Н.
Г. Т. във въпросната зона е било документирано с видеозапис, който е бил
наблюдаван от свидетелите Т., К. и Г., които са установили жалбоподателя Т.,
като преминал през служебната входна врата на зоната, заедно с други лица,
които са я отворили с пропуска си. По този начин той се е бил озовал
противоправно там - без значение е житейския му повод; лична цел;
намерение; мотиви или подбуди. Имало е правила и жалбоподателят Т. е
следвало да се съобрази с тях. Действията му са умишлени, доколкото е
съзнателен човек и личност с психически качества, която има ориентация,
възприятия и съзнание, респективно жалбоподателят Т. е могъл да се
въздържи от реализирането на нарушението. От материалите по делото се
налага извода, че административно - наказващият орган правилно е издирил и
приложил действащата санкционна разпоредба, действал е законосъобразно,
като се е съобразил и с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и е наложил наказание
в минималния размер от 500.00 лева, предвиден в посочената по-горе
разпоредба. Извършеното административно нарушение не е маловажно по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не се отличава с нищо съществено за
административните нарушения от същия вид при същите условия. Липсата на
вредни последици сама по себе си не обуславя маловажност на деянието.
С ОГЛЕД ИЗЛОЖЕНОТО СЪДЪТ СЧИТА, ЧЕ подадената жалба се
явява неоснователна, поради което обжалваното наказателно постановление в
цялост следва да се потвърди като законосъобразно и обосновано.
ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ НЕ СПОДЕЛЯ изводите на
жалбоподателя от жалбата му и писмената защита, тъй като същите изцяло и в
изложената пълнота обслужват упражняваната негова защитна функция в
процеса и като най-заинтересована страна да избегне инициираното срещу
него административно – наказателно обвинение. Съдът намира, че с приемане
на неоснователността на тезите от въззивната жалба и писмената защита, с
изложените от съда изводи от фактическа и правна страна в настоящото
съдебно решение, се опровергават обратните по съдържание доводи на
жалбоподателя от жалбата му, поради което съдът приема, че на същите е
отговорено и не следва отново да им се противопоставят допълнителни
аргументи (извън посочените от съда) за тяхната неоснователност, с цел
процесуална икономия.
VI.). ПО РАЗНОСКИТЕ:
5
Отговорността за разноски е обективна, закономерна, причинно
обусловена и логична последица от развитието на съдебния спор и страната
създала виновно предпоставките за образуването му, следва да понесе
санкционните последици за неоснователно му повдигане. Изложеното
мотивира настоящият съдебен състав да съобрази и последните промени в
разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, извършени с ДВ бр.109 от 2020г., които имат
действие занапред, според които съдът присъжда на страните разноски по
реда на АПК, поради което като на основание чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144
от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, санкционираният жалбоподател следва да понесе разноски
за юрисконсулт в размер на 150.00 лева, определена от съда в предЕ.те от
80.00 до 150.00 лева по негова преценка и с оглед обема на осъществените
процесуални действия от юрисконсулта на въззиваемата страна.
VII.). ТАКА МОТИВИРАН И НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 63, АЛ. 2, Т.5 ОТ
ЗАНН, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-
ТИ СЪСТАВ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 381 гр.София, 07.11.2024г.
ИЗДАДЕНО ОТ НАЧАЛНИК НА ГПУ-СОФИЯ към РД ГП - АЕРОГАРИ -
ГД ГП към МВР, с което на основание чл.53 от ЗАНН е наложено на Н. Г. Т. с
ЕГН:********** административно наказание „парична глоба“ в размер на
500.00 (петстотин) лева за извършено административно нарушение по
състава чл.257а, ал.1 от ЗМВР.
ОСЪЖДА ВЪЗЗИВНИКЪТ Н. Г. Т. с ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ
НА ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА ГПУ-СОФИЯ към РД ГП - АЕРОГАРИ -
ГД ГП към МВР ЧРЕЗ ЗАКОННИЯТ Й ПРЕДСТАВИТЕЛ с адрес
гр.София, бул. „Христофор Колумб“ № 1 на основание чл.143, ал.3 от АПК
вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ вр. чл. чл.63 от ЗАНН, сумата от 150.00 лева за дължимо
възнаграждение за юрисконсулт.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6