Решение по дело №3251/2018 на Софийски градски съд

                          Р Е Ш Е Н И Е

 

1182/19.2.2019г.

 

гр.София, 19.02.2019г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд,  гражданско отделение,  ІІ-Д въззивен състав в публичното заседание на двадесет и първи ноември през  две хиляди и осемнадесета  година в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ДАМЯНОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ:КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

                                                                   Мл.с.БИЛЯНА КОЕВА

 

                При  секретаря  Илияна Коцева и прокурора......................., като разгледа докладваното от съдия МАЯ ДАМЯНОВА  гр.д.№3251 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

                    Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

         С решение от 24.07.2017г. постановено по гр.д.№33647/2015г. от  СРС, 124 с-в  са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД,  срещу Е.Д.Д.,  и ОЛЕГ Г.Д. - наследници на Х.И.Б., ЕГН **********, починал на 15.11.2015г., искове с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД - за признаване за установено, че ответниците дължат сумата от 3885,64 лв. , ведно със законна лихва за периода от 27.2.2015 г. до изплащане на вземането, ЛИХВА в размер на 729,72 лв. за периода от 29.2.2012 г. до 13.2.2015 г. представляващи 3/4 от стойността на доставена ТЕ в периода м .01.2012 г. до м. 04.2014 г. за топлоснабдения имот с аб.№ 020703, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК от 06.03.2015. по гр.д. № 10924/2015г. на СРС, 124 състав, като неоснователни. С решението също  е признато за установенопо реда на чл. 422 ГПК, че Е.Д.Д., дължи на Т.С. ЕАД, сумата от 1295,22 лв. , ведно със законна лихва за периода от 27.2.2015 г. до изплащане на вземането, ЛИХВА в размер на 243,24 лв. за периода от 29.2.2012 г. до 13.2.2015  представляващи 1/4 от стойността на доставена ТЕ в периода м .01.2012 г. до м. 04.2014 г. за топлоснабдения имот с аб.№ 020703, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК от 06.03.2015. по гр.д. № 10924/2015г. на СРС, 124 състав. С решението е оставена без уважение молбата на Е.Д.Д.  за присъждане на разноски.

        Срещу така постановеното решение в частта, с която са уважени предявените искове, както и в частта, с която е оставено без оставена без уважение молбата на Е.Д.Д.  за присъждане на разноски е постъпила въззивна жалба от е постъпила въззивна жалба Е.Д.Д.. Жалбоподателят твърди, че производството пред първоинстанционния съд  е образувано по нередовна искова молба по подробно изложени в жалбата съображения, поради което постановеното то съда решение следва да бъде обезсилено. Излага  и доводи за допуснати от  СРС и процесуални нарушения при разглеждане на делото.. Моли съда да отмени обжалваното решение и обезсили същото. Претендира разноски.

       Ответникът по жалбата – Т.С. ЕАД, не взима становище по нея.

Третото лице помагач на страната на  ищеца „Б.Б.” ООД не взима становище по жалбата.

 

          СРС е сезиран с са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.

          Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

       Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

       Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността   и допустимостта  на решението,  като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Въззивният съд намира, че първоинстанционния съд анализирайки събраните по делото доказателства е формирал правилни  фактически и правни изводи относно процесната договорна връзка между  страните. Настоящата съдебна инстанция намира, че първоинстанционния съд не е допуснал релевираните от въззивинка  съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото, образувано въз основа на искова молба, която е пордължение на заповедното производство и петума на същия съответства на заявлението по чл.410 от ГПК подадено от ищеца.. При така заявените от страните факти, на които основават своите искания и възражения, които са достатъчно конкретизирани и непротиворечиви, първоинстанционният съд, в изпълнение на задълженията си по чл. 146, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, изготвя доклад по делото, в който правилно разпределя доказателствената тежест, съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК и допуска събирането на поискани от страните доказателства.  Въззивният съд намира, че през процесния период ответника  е  бил потребител на топлоенергия, в качеството си на собственик на процесното жилище/нот.акт за издръжка и гелдане №192, т.XLVІІ, дело №19558/1994г. на Нотариус при Нот.служба при СРС и  удостоверение за наследници изд. На 22.10.2010г. от СО-р-н Триадица“ на Б.Х.С.починала на 19.07.2007г. и оставила за наследник по закон Е.Д.Д./. Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. Съгласно т.1 от ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. С оглед на това въззивният съд намира, че през процесиня период ответника е бил потребител на топлинна енергия, като собственик на процесния недвижим имот.

             В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е допуснато изслушването на съдебно - техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза.  Вещите лица по тези експертизи са формирали своите констатации след проверка на наличните писмени доказателства, намиращи се както по делото, така и при ищеца и третото лице – помагач, което е фирмата за дялово разпределение по процесното правоотношение, с оглед представените по делото писмени доказателства, проверка на месечните отчети на общия топломер в сградата (който е сред уредите за топлинно отчитане, одобрени от Националния център по метрология) и  който е преминал съответните последващи метрологични проверки и същият е годно средство за измерване на потребената в сградата етажна собственост топлинна енергия, поради което и изводите в съдебно-техническата експертиза, основани на снетите от него показания следва да се приемат за достоверни. Вещото лице по СТЕ е посочило, че сумите за топлинна енергия за имота на ответника са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, представляваща Наредба №16-334/06.04.2007г., в сила от м.10.2006г. Общото количеството потребена от ответниците топлинна енергия и неговата равностойност са  били установени от първоинстанционния съд на базата на целия събран по делото доказателствен материал, между който и изготвената ССЕ, при извършването на която вещото лице е направило проверка в счетоводството на ищеца е не е установило, че същото е водено нередовно. Следователно предявения иск е основателен за сумите, посочени в СТЕ, но същия следва да бъде уважен само за предявения размер, а именно ¼ от стойността на потребената топлинна енергия през процесния период.

             Предвид изложеното решението на СРС в обжалваните му части, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено.

           С оглед изхода на спора, както пред първата съдебна инстанция, така и пред въззивната инстанция на въззивника-ответник в първоинстанционното производство не се дължат разноски по делото.

           На основание изложеното, Софийски градски съд

 

Р     Е     Ш     И     :

 

            ПОТВЪРЖДАВА решението от 23.11.2015 постановено по гр.д.№4896/2015г. от  СРС, 78 с-в , в обжалваните му части.

Решението е постановено при участието на подпомагаща страна на „Т.С. “ЕАД -  „Б.Б.“ ООД.

           Решението  е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ:  1.                            2.