№ 201
гр. Пловдив, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Меденка М. Недкова
при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело
№ 20245001000178 по описа за 2024 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Повод за започването му е изходяща от Н. гр. С. въззивна жалба против
постановеното по т. дело № 501/2022 г. по описа на Старозагорския окръжен
съд решение № 422 от 21.12.2023 г., с което е отхвърлен искът на Н.е срещу
„Е.“ ЕООД, ЕИК ***, гр. С.*, ул. „П.“ № 1, вх. А, ет. 9, ап. 43 и „О.“ АД, ЕИК
***, гр. С.,ул. „И.“ № 59, вх. А, ет. 3, ап. 5 за признаване за установено в
производството по несъстоятелност на „Е.“ ЕООД, че вземането на кредитора
„О.“ АД в размер на 3 001, 84 лв. по Ревизионен акт № *-113/03.11.2021 г.
издаден от дирекция „О.“, отдел „Р.“ на С. община включено в одобрен от
съда по несъстоятелността списък на приети вземания на кредитори на
длъжника предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ следва да се ползва с
привилегията на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ и Н. гр. С. е
осъдена да заплати „О.“ АД, ЕИК ***, гр. С., ул. „И.“ № 59, вх. А, ет. 3, ап. 5
Н.равените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 650
лв.
В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност на
решението, поискана е отмяната му и постановяване на друго уважаващо
1
иска.
Въззиваемата страна „О.“ АД и синдикът намират същата за
неоснователна.
Съдът след като се запозна с обжалваното решение и събраните в хода
на съдебното производство доказателства намери за установено следното:
На 14.11.2022 г. в СзОС е постъпила изходяща от Н. гр.С. искова молба
против „Е.“ ЕООД, ЕИК ***, гр. С.* в несъстоятелност, синдикът на
дружеството и „О.“ АД, ЕИК ***, гр. С..
В обстоятелствената част на същата се говори, че с решение № 114 от
17.05.2022 г. постановено по т.дело № 36/2022 г. по описа на Сз ОС била
обявена неплатежоспособността на „Е.“ ЕООД, ЕИК ***, гр. С.*, ул. „П.“ №
1, вх. А, ет. 9, ап. 43 и открито производство по несъстоятелност..
На 11.07.2022 г. по партидата на това дружество в ТРРЮЛНЦ бил
обявен изготвеният от синдика списък на приети предявени вземания по чл.
686, ал. 1, във връзка с чл. 685, ал. 1 от ТЗ.
В срока по чл. 690, ал. 1 от ТЗ Националната агенция за приходите
депозирала възражение. В него било отправено искане част от включените в
списъка на приети вземания публични вземания да не са такива под условие,
т.е. да бъдат приети като безусловни, както и такова за промяна на
предвидената поредност за вземанията на кредитора „О.“ АД от чл. 722, ал. 1,
т. 6 от ТЗ на чл. 722, ал.1, т. 8 ТЗ. В подкрепа на това искане били изложени
съображения, че визираният в разпоредбата на чл. 180, ал. 1, т. 4 от ДОПК
фактически състав не е осъществен, поради което кредиторът „О.“ АД не
може да се суброгира в правата на публичния взискател относно реда за
удовлетворяване и за вземанията му следва да бъде предвидена не
поредността като за публичните вземания, а тази по чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ.
Съдът по несъстоятелността постановил определение № 749 от
28.10.2022 г.
С него възражението било уважено в частта относно искането за
безусловно приемане на част от включените в списъка на приетите вземания
публични вземания, а това касаещо поредността на вземанията на „О.“ АД
било оставено без уважение.
Този акт на съда бил обявен по партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ на
2
28.10.2022 г., което обуславяло интереса на Н. да предяви иск с правно
основание чл. 694, ал. 3 от ТЗ.
На тази база е отправено и искане да се признае за установено че
вземането на кредитора „О.“ АД в размер на 3 001, 84 лв. включено в
одобрения списък с приети вземания поради липса на хипотезата на чл. 180,
ал. 1, т. 4 от ДОПК не следва да се ползва с привилегията на удовлетворяване
по чл. 722, ал.1, т. 6 от ТЗ, която е предвидена за публичните вземания,
възникнали до датата на съдебното решение за откриване на производство по
несъстоятелност, а е с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 от
ТЗ.
В подадения от „О.“ АД отговор на ИМ е изразено становище, че
твърденията на ищеца са неверни и неоснователни. В подкрепа на това е
споменато, че от съдържанието на решение № 6158 постановено по адм. дело
№ 2054/2022 г. по описа на АССГ се установявало, че сроковете за съдебно
оспорване на законосъобразността на ревизионния акт били изтекли, те.
същият бил влязъл в сила. В подкрепа на това е представено и съобщение от
ЧСИ М.Ц. с изх.№ 17485/05.08.2022 г., от което се виждало, че влизането в
сила станало факт на 27.11.2021 г.
Отговор от дружеството в несъстоятелност по делото не е подаван.
Становище наименувано отговор е подадено от участващия по делото
на основание чл. 694, ал. 4 от ТЗ синдик на дружеството длъжник. В него той
е изложил доводи за неоснователност на иска
В същите той е Н.равил проследяване на събитията по предявяване на
вземането, включването му в списъка, постановяване на определението по чл.
692 ТЗ и т.н. Посочил е в тази връзка, че с оглед чл. 725, ал.1 от ТЗ
оспореното вземане е включено от него в списъка на приетите вземания с
поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т. 6 от ТЗ под условие поради
липсата на доказателства към онзи момент, че Ревизионен акт № *-
113/03.11.2021 г. установил същото е бил влязъл в сила. Посочено е, че в
производството по разглеждане на възражението на Н. от страна на „О.“ АД
били представени доказателства, че посоченият ревизионен акт е влязъл в
сила на 27.11.2021 г., т.е. приетото вземане следвало да си остане с поредност
на удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.6 от ТЗ.
ДИМ, респективно отговори на същата не са подавани.
3
Така съдът след приемане на представените от ищеца и относими по
спора доказателства е постановил решението предмет на обжалване.
В него е посочено, че платените от „О.“ АД публичноправни
вземания/задължения на несъстоятелния длъжник/ не са установени с влязъл
в сила акт и по отношение на тях няма основание за приложимост на
разпоредбата на чл. 180 ДОПК. Прието е обаче, че правният интерес от
изпълнение на тези задължения на „Е.“ ЕООД /несъстоятелност/ не следва да
се ограничава до предвидените в чл. 180, ал. 1 ДОПК хипотези. В тази връзка
е посочено, че след като това дружество е имало интерес да изпълни и е
изпълнило публичноправни задължения на „Е.“ ЕООД /в несъстоятелност/,
които не са установени с влязъл в сила акт то се е суброгирало в правата на
публичния кредитор, съгласно чл. 74 ЗЗД. Изразено е мнение, че придобитото
вземане не променяло публичноправния си характер, което съобразено с
това, че възникнало преди откриване на производството по несъстоятелност
водело до извод, че поредността му следва да бъде по чл. 722, ал.1, т. 6 от ТЗ.
По тези прични исковата претенция на Н. е била отхвърлена.
Недоволна от решението е останала Н. и е подала жалбата дала начало
на настоящето производство.
В същата са преповторени изложената в исковата молба доводи за липса
на предпоставките на чл. 180 от ДОПК по отношение на процесното вземане,
респ. на основание за включването му в списъка с приети вземания с
поредност по т. 6 на чл. 722, ал. ТЗ вместо по т. 8 от същия.
С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за
валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно
правилността му с оглед посоченото в жалбата.
По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно
решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган
или е постановено от ненадлежен състав т.е. от лице, което няма качество на
съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение,
което не подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена
форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от
съда извън пределите на неговата компетентност т.е. срещу лица неподчинени
на правораздавателната власт на българските съдилища.
4
В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не
може да се говори.
За недопустимостта с оглед съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК
следва извод, че такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки
липсата на право на иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице
е недопустимост и когато спорът е разгледан от некомпетентен съд т.е. във
всички случай, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на
предпоставки за разрешаване на спора по същество.
По конкретното дело за липса на право на иск в патримониума на ищеца
от изложената фактическа обстановка не може и да се говори.
От данните по делото и по партидата на „Е.“ ЕООД, ЕИК ***, гр. С.* в
ТРРЮЛНЦ е видно, че е обявена неплатежоспосолността на друежството и е
открито прозивоството по ненъстоятелност по отношение на съощото с
решение обямено в регистъра на 18.05.2022 г. На 11.07.2022 г. по партидата
на дружеството е изготвен списък с приетите вземания. В него е включено и
вземане на „О.“ АД в размер на 3001, 85 лв. представляващо данък
недвижими имоти и такса битови отпадъци установени с Ревизионен акт № *-
113/03.11.2021 г. издаден от дирекция „О.“, отдел „Р.“ на С. община, за които
била налице законова суброгация по чл. 180, ал. 1, т. 4 от ДОПК.
Определение по чл. 692 от ТЗ на съда по несъстоятелността одобряващо
списъка е обявено в ТРРЮЛНЦ на 28.10.2022 г.
Това съобразено с разпоредбата на чл. 694, ал. 6, изр. 1 от ТЗ сочи , че
ИМ оспорваща същото следва да се подаде до 11.11.2022 г. Това изискване
видно от пощенското клеймо върху плика, в който ИМ е постъпила в СЗ ОС е
спазено.
В чл. 726, ал.2 от ТЗ законодателят говори за възможност за оспорване
по съдебен ред на предявени в производството по несъстоятелност вземания и
само относно наличието на обезпечение или привилегия. Единствения ред пък
за разрешаване на този въпрос със сила на присъдено нещо в рамките на
производството по несъстоятелност е чрез предявяване на иск по чл. 694 от
ТЗ, което е и сторено в случая. В този смисъл е и новата редакция на чл. 694,
ал. 6, изр. 2 от ТЗ, която е и действаща с оглед разпоредбата на § 99 от ПЗР на
ЗИДТЗ, обн. в бр. 66 на ДВ от 01.08.2023 г.
5
Това и факта, че са налице и предпоставките по чл. 694, ал.3 от ТЗ
прави искът, респ. решението по същия допустими.
Така изложеното налага да се даде отговор и на това дали приетото
вземане на „О.“ АД следва да бъде с поредност на удовлетворяване по т. 6 или
по т. 8 на чл. 722, ал. 1 от ТЗ.
В чл. 722, ал.1 от ТЗ от страна на законодателя е определен реда на
изплащане на вземанията при осребряване на имуществото. Посочено е, че от
6 ред са публичноправните вземания на държавата и общините, като данъци,
мита, такси, задължителни осигурителни вноски и други, възникнали до
датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. В ред
8 пък са включени останалите необезпечени вземания, възникнали преди
датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.
Анализът на разпоредбата на чл. 722, ал.1, т. 6 от ТЗ води до логичен
извод, че в тази група вземания се включват такива на Държавата и
Общините за данъци, мита такси и т.н. Те с оглед разпоредбата на чл. 164, ал.
2 от ДОПК се предявяват в производството по несъстоятелност от Н..
Има обаче случаи, при които чужди задължения се изпълняват от трето
лице. Възможността за извършване на такива действия е предвидена в чл. 73
от ЗЗД. В чл. 74 от ЗЗД от страна на законодателя е посочено, че този, който е
изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това,
встъпва в правата на кредитора. Разпоредбите на ЗЗД обаче уреждат
отношенията между равнопоставени гражданскоправни субекти. Вземанията
на участниците в същите не са с публичен характер. По отношения на
вземания с публичен характер те ще намират приложение ако не е предвидено
нещо друго в специалните нормативни актове уреждащи същите. Такава е
разпоредбата на чл. 180 от ДОПК. С нея под заглавието „Изпълнение на
публични задължения от трети лица“ е предвидено, че лице, което изпълни
чуждо публично задължение, установено с влязъл в сила акт и неизпълнено в
сроковете за доброволно изпълнение, встъпва в правата на публичния
взискател по отношение на Н.равените обезпечения и реда на вземането в
производството по несъстоятелност или в изпълнителното производство
срещу длъжника по реда на ГПК или на този кодекс, когато:
1. изпълнението е станало с изрично писмено съгласие на задълженото
лице с достоверна дата, или
6
2. изпълнилият задължението е кредитор на задълженото лице, ако
публичният взискател на основание своите обезпечения или привилегии е
кредитор с право на предпочтително удовлетворение, или
3. изпълнилият задължението е задължен наред със задълженото лице за
изпълнението на публичното задължение, или
4. изпълнилият задължението е купувач на недвижим имот и заплаща до
размера на покупната цена публичното вземане в полза на публичния
взискател за имоти, за които е наложена възбрана, обезпечаваща публичното
вземане, или
5. изпълнилият задължението е наследник, приел по опис наследство, и
е изпълнил със свои средства публичните задължения на наследодателя.
Пояснено е, че изпълнилият задължението встъпва в правата по ал. 1 до
размера на своята претенция срещу задълженото лице.
От съдържанието на този текст следва извод, че по отношение на
публичните вземания встъпване в правата на удовлетворения от трето лице
кредитор по отношение на Н.равените обезпечения и реда на вземането в
производството по несъстоятелност или в изпълнителното производство е
възможно само ако платеното вземане е било установено с влязъл в сила акт.
При липса на тази предпоставки към момента на плащането за суброгиране в
тези права не може да се говори.
В случая от от представеното по настоящето дело от самото трето лице
извършило плащането решение № 7678 от 07.12.2023 г. постановено по адм.
дело № 5364/2023 г. по описа на АССГ е видно, че предмет на съдебен
контрол по делото е бил Ревизионен акт № *-113/03.11.2021 г., издаден от
дирекция „О.“, отдел „Р.“ на С. община. Това е актът установил предявеното
от „О.“ АД, ЕИК ***, гр. С. вземане. По тази причина следва и логичен
извод, че той не е бил влезнал в сила нито към момента на предявяване на
вземането, нито пък към момента на неговото плащане.
Казаното от своя страна изключва възможността „О.“ АД, ЕИК ***, гр.
С. да встъпи в правата на публичния взискател относно реда за
удовлетворяване на съответно вземане в производството по несъстоятелност.
По тази причина и с оглед на факта, че ищецът не е оспорил в настоящето
производство съществуването му следва да се приеме, че то подлежи на
7
удовлетворяване с вземанията от реда по чл. 722, ал.1, т. 8 от ТЗ, а не по чл.
722, ал.1, т. 6 от ТЗ.
В този смисъл е и исковата претенция на Н., което прави същата
основателна.
Това налага отмяна на решението на Сз ОС и постановяване на друго, с
което искът да бъде уважен. Съответно „О.“ АД ще следва да заплати на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК на Н. юрисконсултско възнаграждение за
производствата пред ПОС и ПАС. То с оглед чл. 78, ал.1 от ГПК и чл. 25, ал.1
от Наредбата за заплащането на правната помощ ще е в размери от 100 лв. за
първоинстанционното производство и 100 лв. за въззивното производство
Независимо от казаното до тук и независимо от липсата на оспорване от
страна на Н., че вземането на „О.“ АД съществува ПАС намира за нужно за
сведение на страните да спомене, че плащането на публично задължение от
купувача на недвижим имот до размера на дължимата от него на продавача
продажна цена се извършва за сметка на продавача длъжник, т.е. с част или
цялата цена, която се дължи. Това сочи, че плащането е за сметка на самия
длъжник и за вземане на третото лице към него след извършването му
въобще не може да се говори. Реално за такова може да стане реч само ако
публичното задължение е по- високо от цената и е платено изцяло от
купувача или ако прехвърлянето е безвъзмездно и пак публичното
задължение е платено от приобретателя.
Водим от това съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 501/2022 г. по описа на
Старозагорския окръжен съд решение № 422 от 21.12.2023 г., с което е
отхвърлен искът на Н.е срещу „Е.“ ЕООД, ЕИК ***, гр. С.*, ул. „П.“ № 1,
вх. А, ет. 9, ап. 43 и „О.“ АД, ЕИК ***, гр. С.,ул. „И.“ № 59, вх. А, ет. 3, ап. 5
за признаване за установено в производството по несъстоятелност на „Е.“
ЕООД, че вземането на кредитора „О.“ АД в размер на 3 001, 84 лв. по
Ревизионен акт № *-113/03.11.2021 г. издаден от дирекция „О.“, отдел „Р.“ на
С. община включено в одобрен от съда по несъстоятелността списък на
приети вземания на кредитори на длъжника предявени в срока по чл. 685, ал.
8
1 от ТЗ следва да се ползва с привилегията на удовлетворяване по чл. 722, ал.
1, т. 8 от ТЗ и Н. гр. С. е осъдена да заплати „О.“ АД, ЕИК ***, гр. С., ул. „И.“
№ 59, вх. А, ет. 3, ап. 5 Н.равените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 650 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника, синдика
и кредиторите в производство по несъстоятелност на „Е.“ ЕООД, ЕИК ***,
гр. С.*, ул. „П.“ № 1, вх. А, ет. 9, ап. 43 във връзка с предявения от Н. гр. С.
иск с основание чл. 694, ал. 3 от ТЗ, че включеното в одобрения от съда по
несъстоятелността списъка на приетите вземания обявен по партидата на
длъжника в ТРРЮЛНЦ на 11.07.2022 г. вземане на кредитора „О.“ АД в
размер на 3 001, 84 лв. по Ревизионен акт № *-113/03.11.2021 г., издаден от
дирекция „О.“, отдел „Р.“ на С. община следва да се ползва с привилегията на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ вместо посочената в списъка с
приети вземания такава по чл. 722, ал.1, т. 6 от ТЗ.
ОСЪЖДА „О.“ АД, ЕИК ***, гр. С.,ул. „И.“ № 59, вх. А, ет. 3, ап. 5 да
заплати на Н. гр. С. 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за
производството пред Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА „О.“ АД, ЕИК ***, гр. С.,ул. „И.“ № 59, вх. А, ет. 3, ап. 5 да
заплати на Н. гр. С. 100 лв. 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за
производството пред Пловдивския апелативен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9