Р
Е Ш Е Н И Е
№139/4.9.2020 г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи
административен състав, в публично заседание на седемнадесети август 2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА
СТАМАТОВА
Секретар:
Д. Димитрова
Прокурор:
разгледа докладваното от Председателя
адм. д. № 467 по описа на съда за 2019 г., и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по жалба на С.Г. ***, депозирана чрез адвокат В.К. ***, против
Уведомително писмо за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани
на площ за кампания 2016 г. с изх. № 02-280-6500/3132 от 22.11.2019 г. на
Заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.
С доводи за
незаконосъобразност се иска отмяната
на уведомителното писмо (УП) поради несъответствие с изискването за форма и с
материално правните разпоредби, като се твърди, че в писмото не са изложени конкретни
мотиви досежно констатациите за недопустимост на заявените за подпомагане
земеделски площи; излагат се твърдения за незаконосъобразност на извършената
проверка на място, въз основа на която са изведени изводите за недопустимост на
парцелите; твърди се допуснато нарушение на чл. 26 от АПК, изискващ за
започналото административно производство оспорващият да бъде уведомен, както и
на чл. 35, вр. чл. 36 от с.з., задължаващ
административния орган преди издаване на акта да изясни всички факти и
обстоятелства от значение за случая. Претендират се разноски по списък.
В съдебно заседание оспорващият, редовно
призован, не се явява, но се представлява от адвокат В.К. ***, която поддържа
жалбата на посочените в нея основания и иска оспорения административен акт да
бъде отменен изцяло. В представени по делото в срок писмени бележки се излагат
подробни съображения по съществото на спора. Конкретно, като отменително основание, на първо място, се сочи немотивираността
на административния акт; излагат се твърдения, че в оспореното УП не са
включени седем от заявените парцели, за които при проверката на място е
установено, че отговарят на изискванията и са включени в специализирания слой „Площи в добро
земеделско състояние“ за 2016 г. – за тези парцели е налице пълна липса на
мотиви; счита, че за посочените в УП 14 парцела не са изложени конкретни обстоятелства,
обуславящи тяхната недопустимост съобразно разписаните в Наредба № 2/17.02.2015
г. правила; твърди се нищожност на заповедите, въз основа на които са извършени
проверките на място, като издадени от некомпетентен орган, което обстоятелство според
твърденията сочи на извод, че проверката е извършена от лице без надлежно
упълномощаване и това води до опорочаване на констатациите, обективирани
в изготвените в тази връзка доклади; излагат се твърдения за съставяне на
докладите от проверките в противоречие с изискванията на чл. 65 от Наредба №
11/06.04.2009 г. На следващо място се твърди материална незаконосъобразност на процесния административен акт като постановен въз основа на
необосновани и некоректни констатации, несъответни на действителното фактическо
положение.
Ответната страна -
Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, гр. София,
редовно призована, се представлява от старши юрисконсулт Д. Б., която оспорва
жалбата и излага подробни съображения досежно
законосъобразността на процесния акт. Счита, че административният орган е
действал в рамките на своите правомощия и като се е ползвал на резултатите от
извършената проверка на място, е материализирал напълно законосъобразно и
правилно своето волеизявление, стигайки до извод за отказ от финансиране за
процесната кампания на жалбоподателя.
Иска съдът да постанови съдебен акт, с който да отхвърли жалбата и да
потвърди уведомителното писмо. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение и за внесеното възнаграждение за изготвяне на
назначената експертиза.
Като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и
изслушаната по делото СТЕ, съдът намира за установено следното:
Бенефициентът С.Г.Г. е регистриран в ИСАК с УРН 221894. За кампания 2016 от
упълномощено от кандидата лице на 14.06.2016 г. е подадено Заявление за
подпомагане с УИН 28/160616/81217, в което са декларирани схеми и мерки за
подпомагане по директни плащания, както следва: схема за единно плащане на площ
(СЕПП); схема за преразпределително плащане (СПП);
схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата
и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП); компенсаторни плащания по
Натура 2000 и Рамковата директива за водите – Мярка 12; компенсаторни плащания
за други райони, засегнати от значителни природни ограничения (Подмярка 13.2/НР2). На заявлението са извършени проверки на
входни данни, при които не са установени грешки. Към заявлението са приложени
Таблица на използваните парцели 2016 г. и Таблица на заявените площи по схеми и
мерки 2016, неразделна част от заявлението е и Приложение за кандидатстване по
мярка 12 с конкретно посочени парцели, заявени за участие по мярката;
заявлението е придружено с подписани съответни декларации, относими
към заявените схеми и мерки, като към него са приложени и 20 броя карти на
блоковете на земеделското стопанство, подписани от упълномощеното лице. За
всяка от схемите и мерките за подпомагане са заявени едни и същи БЗС с посочени
код култура 315000 (ливади за косене, постоянни пасища) и номера на парцелите
от ИСАК, а именно: 17097-699-14-1 в землището на с. Горска поляна с площ 2,33
ха; 69674-94-2-1 в землището на с. Странджа с площ от 0,26 ха; 69674-225-10-1 в
землището на с. Странджа с площ от 0,61 ха; 69674-566-7-1 в землището на с.
Странджа с площ от 0,29 ха; 69674-576-16-1 в землището на с. Странджа с площ от
0,30 ха; 69674-576-17-1 в землището на с. Странджа с площ от 0,15 ха; 69674-579-7-1
в землището на с. Странджа с площ от 0,16 ха; 69674-597-12-1 в землището на с.
Странджа с площ от 0,30 ха; 69674-602-10-1 в землището на с. Странджа с площ от
0,45 ха; 69674-681-35-1 в землището на с. Странджа с площ от 1,12 ха;
69674-681-36-1 в землището на с. Странджа с площ от 0,92 ха; 69674-681-34-1 в
землището на с. Странджа с площ от 0,74 ха; 69674-696-26-1 в землището на с.
Странджа с площ от 0,62 ха; 69674-718-3-1 в землището на с. Странджа с площ от
2,26 ха; 69674-719-6-1 в землището на с. Странджа с площ от 1,33 ха;
69674-758-4-2 в землището на с. Странджа с площ от 0,13 ха; 69674-758-3-1 в
землището на с. Странджа с площ от 0,28 ха; 69674-758-5-1 в землището на с.
Странджа с площ от 0,39 ха; 69674-768-22-1 в землището на с. Странджа с площ от
0,57 ха; 69674-776-8-1 в землището на с. Странджа с площ от 1,94 ха.
След приключване на процедурата по
актуализация на специализирания слой ПДП, със своя Заповед № РД
46-141/01.03.2017 г. (л. 138) Министърът на земеделието и храните е одобрил окончателния
специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за Кампания 2016, като
част от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), който е
актуализиран за 2016 г. чрез дешифрация (разчитане)
на нова цифрова ортофотокарта (ЦОФК) на страната по
самолетно и сателитно заснемане от 2016 г.; отразяване на резултатите от
теренни проверки, проведени през годината от страна на Технически инспекторат
към ДФЗ-РА и на областните и общински структури на МЗХ, както и чрез проверка
на получени възражения срещу обхвата на специализирания слой ПДП, одобрен със Заповед № РД 46-21 от 24.01.2017 г.
на Министъра на земеделието и храните, (публикувана и достъпна на
интернет-адрес https://www.dfz.bg/assets/11654/Zapoved_vazrajenia_sloy_2016-Sait.pdf) – по делото липсват данни да е подавано възражение от жалбоподателя
срещу обхвата на одобрения специализиран слой ПДП в частта досежно
процесните имоти, не се съдържат данни и за проведено
оспорване на заповедта за одобрение на окончателния специализиран слой ПДП в
частта, касаеща заявените от Г. парцели. Със Заповед № РД
46-235 от 01.03.2016 г. Министърът на земеделието и храните е одобрил
окончателен за 2016 г. слой „Постоянно затревени площи“ (ПЗП), част от СИЗП,
актуализиран след разглеждане на подадени искания по реда на чл. 16з, ал. 1 от
Наредба № 105 от 2006 г. за промяна на специализирания слой ПЗП, одобрен със
Заповед № РД 46-288 от 06.03.2015 г. и издадени заповеди за одобрение на
искания на основание чл. 33б, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 16ж от Наредбата. В
административната преписка не се съдържат данни за подадено от жалбоподателя
искане в тази насока. В изпълнение на разпореденото с посочените заповеди, с Писмо изх. № 10-131
от 08.03.2017 г. по описа на МЗХ, постъпило в ДФЗ на 09.03.2017 г. под вх. №
02-0400/364, е предаден пакетът от цифрови географски данни, съдържащ
информация, в т.ч. и за специализирани слоеве „Физически блокове“, ПДП и ПЗП с
оглед използването им по време на кампанията по подаване на заявления за
директни плащания през 2017 г. и за извършване на окончателните административни
проверки съгласно чл. 37, ал. 2 и чл. 43, ал. 2 от ЗПЗП и за окончателна оторизация и плащане на площ по отношение на заявленията за
подпомагане за кампания 2016, които не са контролирани чрез проверка на място
от страна на Техническия инспекторат към РА.
Със Заповеди № 321562/28.11.2016 г. и
№ 321562/06.12.2016 г., както и със Заповеди № 323390/28.11.2016 г. и №
323390/06.12.2016 г., е разпоредено на служител от Регионалния технически
инспекторат-Ямбол (РТИ-Ямбол) - Д.И.Д., да извърши проверка на място на
кандидат с УРН 221894 (С.Г.Г.), относно Заявление с
УИН 28/160616/81217, с посочено местоположение на проверката заявените за
подпомагане общо 20 парцела, обозначени със съответните им номера. Като начална
дата на проверката и в двете заповеди с № 321562, както и в двете заповеди с №
323390, е определена 29.11.2016 г. В Заповед № 321562/28.11.2016 г. (л. 61)
като крайна дата за извършване на проверката е посочена 02.12.2016 г., а за предаване на контролния лист за процедурна
проверка – 05.12.2016 г.; като неин издател е посочен компетентния да я издаде
орган - Началник отдел на РТИ-Ямбол К.М.Б., но същата е подписана от друго
лице. В Заповед № 321562/06.12.2016 г. (л. 60) като крайна дата за извършване
на проверката е посочена 08.12.2016 г., а за предаване на контролния лист за
процедурна проверка – 09.12.2016 г.; заповедта е подписана от титуляра Началник отдел на РТИ-Ямбол. В Заповед №
323390/28.11.2016 г. (л. 43) като крайна дата за извършване на проверката е
посочена 02.12.2016 г., а за предаване
на контролния лист за процедурна проверка – 06.12.2016 г.; като неин издател е
посочен компетентния да я издаде орган - Началник отдел на РТИ-Ямбол К.М.Б., но
същата е подписана от друго лице. В Заповед № 323390/06.12.2016 г. (л. 42) като крайна
дата за извършване на проверката е посочена 08.12.2016 г., а за предаване на
контролния лист за процедурна проверка – 09.12.2016 г.; заповедта е подписана
от титуляра Началник отдел на РТИ-Ямбол. Според
данните по делото за времето от 28.11.2016 г. до 02.12.2016 г. Началникът на
отдел РТИ-Ямбол е бил в платен годишен отпуск, като доказателства за заместващо
го лице, определено да осъществява функциите му в посочения период, не се
съдържат в административната преписка, нито са представени по делото и след
дадената от съда възможност за това. В изпълнение на разпореденото
с горепосочените заповеди, определеният служител е извършил проверки на място,
за което са съставени и два доклада.
Видно от приложения на листи 62-85 от
кориците на делото Доклад за проверка на площи, същият се отнася за площи по
СЕПП, ПНДП, ЗДП, СП, СЗ, СЗо, СПК, Схема-Памук, Мярка
10 АЕК, Мярка 11 БЗ, Мярка 12 Натура 2000, Мярка 13 НР, Мярка 214 АЕП; посочен
е номер на заявката за проверка 321562 и типа на ПнМ
– ДПП-2016 (стандартна); отбелязани са началната (29.11.2016 г.) и крайната
(07.12.2016 г.) дата на проверката,
както и началният час – 10:30 часа; посочено е, че кандидатът не е информиран
предварително за предстоящата проверка, тъй като е с изключен телефон и не
отговаря на повикванията, както и че кандидатът не е информиран за резултата от
проверката. В изготвения доклад се съдържат констатирани несъответствия между
заявените за подпомагане и реално установените площи и култури, които са представени в табличен вид за всеки
един парцел от блоковете на земеделското стопанство. На
стр. 21 и 22 от доклада пак в табличен вид са представени обобщените резултати
от извършената проверка по отношение на заявените парцели, както следва: по
Мярка 13.2/НР2, по СЕПП, по ЗДП и по Мярка 12 Натура 2000 в колона „Декларирана
площ (ха)“ е посочена площ от 15,15 ха, а в колона
„Установена площ (ха)“ е посочена площ от 3,17 ха; на последния ред (с
наименование „Разораване“) от колона „Схема мярка“ и в двете колони -
„Декларирана площ (ха)“ и „Установена площ (ха)“, е отбелязано 0 (нула). Проверка
е извършена на всички заявени 20 имота с избран метод на контрол според отбелязванията в доклада GPS;
за част от имотите в графа „Забележка“ е посочено общо „границите на парцела са
проверени“, а за друга част – „парцелът не е косен и не отговаря на критериите
за допустимост на земеделските земи“; като „забележка“ на стр. 22 от доклада е
посочено, че по време на проверката на място са направени цветни снимки на
парцелите, отразяващи състоянието им към момента на проверката; съдържа се и
указание за възможността за възражения и забележки по констатациите от ПнМ в 14-дневен срок от датата на получаване на Контролния
лист. Така изготвеният доклад е подписан единствено от извършилия проверката
експерт, а Контролният лист за процедурна проверка, също подписан от съответния
служител, е надлежно оформен и изготвен на 13.12.2016 г. (л. 85).
Видно от приложения на листи 44-58 от
кориците на делото Доклад за проверка, същият се отнася за площи по Мярка 12
Натура 2000 и Рамковата директива за водите от ПРСР 2014-2020; посочен е номер
на заявката за проверка 323390 и типа на ПнМ –
НАТУРА-2016; отбелязани са началната и крайната дата на проверката – 06.12.2016
г., както и началният час – 11:00 часа; посочено е, че кандидатът не е
информиран предварително за предстоящата проверка, тъй като е с изключен
телефон и не отговаря на повикванията, както и че при обхождане на парцелите не
са установени нарушения на забраните. Всеки от заявените парцели-предмет на
проверката е представен в табличен вид с направени съответни отбелязвания за
констатациите според отбелязаното в колоните с отметки съответно
„да“/„не“/„неприложимо“; в графата „Установена разорана/преобразувана площ
(ха)“ за 19 имота е отбелязано 0 (нула), но липсват отбелязвания в графа
„Забележка“; единствено за земеделски парцел с композитен
номер 17097-699-14-1 е установена разорана площ от 0,68 ха, която според отбелязаното
в графа „Забележка“ представлява стърнище. Като „забележка“ на стр. 13 от
доклада е посочено, че по време на проверката на място са направени цветни
снимки на парцелите, отразяващи състоянието им към момента на проверката; липсва
указание за възможността за възражение по констатациите от ПнМ.
Така изготвеният доклад е подписан единствено от извършилия проверката експерт,
както и Контролният лист за процедурна проверка, който е надлежно оформен и
изготвен на 13.12.2016 г. (л. 58).
Видно от съдържанието
на Уведомително писмо изх. № 01-282-6500/934 от 14.12.2016 г. (л. 86-87) е, че
кандидатът се уведомява за извършена проверка по допустимост на декларираните
площи, резултатите от която са детайлно описани в приложеното към УП копие на
Доклад за проверка. В писмото се съдържа и изрично указание за възможността да
се направят забележки и възражения в писмен вид в рамките на 14 дни от датата
на получаване на писмото. Съобразно ИД PS 8606 000LLX 4,
(приложено на л. 8 от том 1 на приобщеното като доказателство по делото ДП № 12
от 2018 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – Ямбол,
преписка с вх. № 5007/2017 г. по описа на ОП-Ямбол, представени в 3 тома с Писмо
вх. № 567/02.03.2020 г.), УП е надлежно връчено на упълномощен представител на
кандидата, като в определения срок не са постъпили възражения по констатациите
от проверката на място.
С Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и
мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2016 г. с изх. №
02-280-6500/3132 от 22.11.2019 г., издадено от Заместник-изпълнителния директор
на ДФ „Земеделие“ във връзка с подадено от С.Г.Г. Заявление
с УИН 28/160616/81217, на оспорващия са оторизирани субсидии, както следва: по
СЕПП – 0 лева; по СПП – 0 лева; по ЗДП – 399,96 лева; по Мярка 13 (Подмярка 13.2/НР2) – 0 лева; по Мярка 12 – 0 лева. Според
отбелязаното в УП, общата оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК след
извършването на задължителни административни проверки и проверки на място (в
съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на данните от подаденото заявление за
подпомагане – тези данни са сравнени със съответната налична информация,
съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от
ЗПЗП. Съобразно отбелязаното в Таблица 13 от УП, от заявените 15,15 ха по СЕПП, СПП и Мярка 13 (Подмярка
13.2/НР2) установената площ вследствие на резултатите от извършените
административни проверки и ПнМ е 3,17 ха, като
констатираната разлика от 11,98 ха се явява недопустима за подпомагане като наддекларирана площ, чийто процент възлиза на 100 %; от
заявените 15,15 ха по ЗДП установената площ
вследствие на резултатите от извършените административни проверки и ПнМ е 3,17 ха и съгласно чл. 28, § 3 от Регламент (ЕС)
640/2014 административна санкция за референтните 2015 и 2016 г. не се налага;
от заявените 15,15 ха в Зона Западна Странджа, група
А (постоянни пасища) по Мярка Натура 2000, установената площ вследствие на
резултатите от извършените административни проверки и ПнМ
е 3,02 ха, като констатираната разлика от 12,13 ха се явява недопустима за
подпомагане като наддекларирана площ, чийто процент
възлиза на 100 %. Тези крайни данни, въз основа на които е обоснован изводът на
административния орган за отказ да се изплати заявената субсидия, (постановен
на основание чл. 43, ал. 4 от ЗПЗП и чл. 13 от Наредба № 6 от 24.02.2015 г.), са
обвързани с констатациите за недопустимост за подпомагане на заявените площи, детайлно
отразени в Таблица 1, Таблица 3, Таблица 9 и Таблица 12 от УП и разясненията
към тях.
Уведомителното писмо, с което е
отказано подпомагане по Заявление с УИН 28/160616/81217, е съобщено по
надлежния ред, като на 06.12.2019 г. против него е подадена жалба по пощата от
процесуалния представител адвокат В.К. *** 8600 00QQZY
8 на л. 20),
заведена във входящия регистър на ДФЗ под вх. № 02-280-6500/3132#2 от 11.12.2019 г. Въз основа на
депозираната чрез административния орган жалба е образувано и настоящото
съдебно производство.
При тази фактическа установеност
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна
страна с правен интерес от обжалването и в законоустановения преклузивен срок,
поради което е допустима.
Съгласно разпоредбата
на чл. 168, ал. 1, вр.
чл. 142, ал. 1 от АПК, съдът следва да се
произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента
на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и
след проверка на административния акт съобразно критериите, визирани в
разпоредбата на чл. 146 от АПК, ЯАС в настоящия си
състав приема жалбата за основателна по следните съображения:
При
извършения контрол за валидност на оспореното уведомително писмо съдът
констатира, че същото е издадено от П.С. – Заместник-изпълнителен директор на
ДФЗ. Съгласно чл. 20а от ЗПЗП
изпълнителният директор организира, ръководи дейността и представлява
Разплащателната агенция, която по дефиницията на § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е специализирана акредитирана структура за приемане на
заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските
земеделски фондове по правилата на законодателството на Европейския съюз. В чл.
20а, ал. 4 от с. з. е предвидена възможността Изпълнителният директор на фонда
да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от
националното законодателство, включително вземане на решения, произнасяне по
подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане на
заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда съобразно териториалната им компетентност. От приложените по делото доказателства
е видно, че ИД на ДФЗ със своя Заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019 г.,
(приложена на л. 88-90), е делегирал на Заместник-изпълнителния директор П.С.
да издава и подписва уведомителни писма от вида на процесното. С оглед
изложеното, съдът приема, че обжалваното уведомително писмо е издадено от
компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия.
По отношение на другите основания за
законосъобразност на процесния административен акт съдът
намира, че в случая са допуснати особено съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които в крайна сметка се отразяват и
на материалната законосъобразност на уведомителното
писмо. Съображенията за това са
следните:
На първо място, с оспореното УП е
отказано изцяло изплащане на поисканите по СЕПП, СПП и Подмярка
13.2/НР2 суми, като същевременно са наложени и санкции за бъдещ период в посочени
на стр. 17 от писмото размери съгласно правилото на чл. 19а от Делегиран
Регламент № 640/2014 г. Според мотивите на акта, съображенията за отказа са, че
значителна част от имотите са недопустими за подпомагане. Видно от отбелязаното
в Таблица 1, за кампания 2016 в заявлението на кандидата не са установени
площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин; в таблицата се
съдържат данни за 13 от общо заявените 20 парцела, а в отделни колони (4, 5, 6
и 7) са посочени констатираните несъответствия на декларираната и установената
площ и разликата между тях по отношение на СЕПП и СПП; за Мярка 13 (Подмярка 13.2/НР2) несъответствията са отбелязани в колони
8, 9 и 10 също за 13 от общо заявени 20 БЗС. В разяснителната част за колона 4
„Площ на БЗС след извършена ПнМ“ е направено позоваване на разпоредената
със Заповед № 321562 проверка на място, като е посочено, че за нея кандидатът е
уведомен с писмо от ТИ на РА, и в тази връзка – има позоваване на разпоредбите
на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП и на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 от 24.02.2015
г. В разяснителната част за колона 5 „Площ на парцела след извършени
административни проверки“ е направено позоваване на Заповеди № РД 46-21 от
24.01.2017 г. и № РД 46-141/01.03.2017 г. на Министъра на земеделието и
храните, с които е одобрен специализираният слой ПДП, и в тази връзка – има позоваване
на чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105/2006 г. и чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП. Като
краен резултат съобразно отбелязаното в Таблица 13 от УП, е прието, че от
заявените 15,15 ха по СЕПП, СПП и Подмярка
13.2/НР2 установената площ вследствие на резултатите от извършените административни
проверки и ПнМ е 3,17 ха, като констатираната разлика
от 11,98 ха се явява недопустима за подпомагане като наддекларирана
площ, чийто процент възлиза на 100 %.
При така установените факти,
настоящият състав приема, че в тази му част УП не отговаря в пълнота на
изискванията за форма акта, визирани в чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК. От
съдържанието на уведомителното писмо по никакъв начин не може да се установи
защо е прието, че посочените в таблицата имоти са недопустими за подпомагане
по разглежданите мерки; не става ясно също така и защо при заявени общо 20
парцела, в таблицата са посочени данни само за 13 от тях - констатираната
непълнота не би могла да бъде преодоляна независимо от записаното в
обяснителната част за колона 5. Единствените изложени в тази връзка съображения
са в разяснителната част на колона 4 от Таблица 1, където е посочено, че същата
отразява установената площ на парцела след посещение на място от Техническия
инспекторат, както и че РА намаля или отказва плащане, когато кандидатът за
подпомагане е заявил площи, които не стопанисва или е заявил площи, които не
отговарят на условията за допустимост за подпомагане, при прилагане
разпоредбите на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП и чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредба №
6/24.02.2015 г. (последният текст е относим към установяванията във
връзка със заявеното подпомагане по Подмярка
13.2/НР2). С други думи, от така изложеното не може да се направи извод дали във
връзка с отказа по СЕПП и СПП ответникът е приел площи, които не се стопанисват
и/или площи, които не отговарят на изискванията за допустимост за подпомагане,
както и в последния случай на кои точно изисквания, още повече, че информацията
в Таблица 1 не съдържа данни за всички заявени парцели, а само за част от тях. Ако
ответникът е приел първата от тях, а именно „кандидатът е заявил площи, които
не стопанисва“, това не е изрично посочено в УП, а и не може да бъде установено
от фактическа страна от годен доказателствен материал, събран по делото; а ако е имал предвид втората
хипотеза – „кандидатът е заявил площи, които не отговарят на условията за
допустимост за подпомагане, определени в наредбата по чл. 40“, не е посочена
въпросната наредба и на кое точно условие за допустимост от нея площта не
отговаря, респ. не са ангажирани и такива доказателства, и не на последно място
се опровергава от писменото заключение по назначената съдебна експертиза за
една голяма част от декларираните БЗС. Казаното до тук важи и по отношение на
отразяванията и констатациите във връзка с Подмярка
13.2/НР2. В тази връзка простото цитиране на правни норми, както е сторено в
случая, не покрива изискванията за мотивираност на тази категория актове. Дори и при детайлен
прочит на цитираните в акта разпоредби, не може да се направи извод за конкретните
неспазени от кандидата изисквания, мотивирали органа да приеме, че е налице
недопустимост на площите за подпомагане, респ. да откаже изплащането на
заявената по посочените мерки субсидия.
Съгласно даденото в ТР № 16/1975 г.
на ОСГК на ВС разрешение, допустимо е мотивите към акта да се съдържат в друг
документ, съставен с оглед предстоящото му издаване, респ. - в друг официален
документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, но
следва да е налице изрично препращане и позоваване на съображенията, изложени в
такъв документ в мотивите на издадения административен акт, а случаят не е
такъв. Видно от отбелязаното в колона 4/Таблица 1 от УП, е направено позоваване
на „проверка на място, извършена от Техническия инспекторат към Разплащателната
агенция със Заповед № 321562, за която кандидатът е уведомен с писмо от ТИ на
РА“. Цитираната заповед обаче не обективира
резултатите от т.нар. проверка на място (ПнМ), тъй
като от една страна, по делото са приложени две заповеди с посочения номер, но
с различна дата на издаване и съответно липсва яснота на коя от двете се е
позовал органът; от друга страна, в така посочената заповед не се съдържат
никакви относими към постановения от него отказ
фактически и правни основания, поради което и не може да намери приложение
цитираното ТР. Верността на този извод се обосновава факта, че всъщност с тази
заповед се разпорежда извършването на ПнМ във връзка
с подаденото заявление за подпомагане за 2016 г. от Г., определен е обхватът
й, длъжностното лице от състава на РТИ, което да я осъществи, както и начална
и крайна дата на проверката и крайната дата за предаване на контролния лист.
Ако се приеме, че в случая е
направено позоваване на изготвения във връзка с разпоредената
със заповедта проверка Доклад за проверка на площи (л. 62-85), то следва да се
има предвид следното:
Детайлната правна уредба на ПнМ в случаи като процесния е
дадена в Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17
юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) №
1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета; в националното законодателство
нормативната уредбата на ПнМ се съдържа в
разпоредбите на чл. 26а и чл. 26б от ЗПЗП, според които структурите на
Разплащателната агенция са овластени да извършват
такива (чл. 26а, ал. 2, т. 1 от ЗПЗП), като ал. 3 на чл. 26б от с.з. визира задължението на организациите по чл. 26а, ал. 2 да издават заповед
за всяка проверка на място, с която определят проверяващите, мястото, обекта и
обхвата на проверката; според ал. 4 на чл. 26б, проверяващите изготвят
доклад за извършената проверка на място, който се подписва от тях и от
проверяваното лице или негов представител, а когато проверяваният откаже да
подпише доклада, проверяващите отбелязват в него това обстоятелство.
В тази връзка следва да се посочи,
че съгласно чл. 179, ал. 1 и ал. 2 от ГПК официален документ, издаден от
длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява
доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него
действия; официално заверени преписи или извлечения от официални документи имат
същата доказателствена сила, както и оригиналите. С
други думи, докладите и контролните листи от извършените ПнМ
имат характер на официални удостоверителни документи по смисъла на чл. 179, ал.
1 от ГПК, но само и единствено когато са съставени от длъжностни лица в кръга
на правомощията им и в предвидената за това форма и ред, посочени по-горе. В
случаите, в които документът е съставен не по установения за това ред и форма
не може да се приеме, че същият е „официален“ по смисъла на цитираната норма от
ГПК, съответно не може да се ползва и с материалната доказателствена
сила на този род документи. Текстът на
чл. 26б, ал. 3 от ЗПЗП без съмнение налага да се приеме, че именно тази заповед
за извършване на проверка на място е актът, с който общо установената за
органите по чл. 26а, ал. 2 от ЗПЗП компетенция да установяват факти и
обстоятелства от значение за конкретно подаденото искане за подпомагане се
персонализира по отношение на точно, поименно определени лица, които въз основа
на този овластяващ акт са снабдени с конкретната
материална компетентност да установят конкретните факти и обстоятелства по
отношение на конкретен поземлен имот и по отношение на конкретно лице, което е
подало заявление за подпомагане по съответната мярка. Т.е., заповедта за възлагане
на проверка на място определя страните по административното правоотношение,
като посочва персонално служителите на организациите по чл. 26а, ал. 2 от ЗПЗП,
които са материално компетентни да извършат проверка на място и да съставят
съответния доклад за направените от тях констатации и конкретния правен субект,
по отношение на който да се проведе проверката на място и който съответно ще
бъде адресат на крайния административен акт, постановен по подаденото от него
заявление. Заповедта за проверка на място определя съдържанието на
административното правоотношение, като очертава рамките на предметния му обхват
- мястото, обекта и обхвата на проверката. Това всъщност е и конкретният, точно
определен предметен обхват на компетентността на персонално определените със
заповедта за възлагане органи на организациите по чл. 26а, ал. 2 от ЗПЗП.
В конкретния казус, както се посочи по-горе, по делото
са представени две заповеди с указания в УП номер, едната от които е с дата 28.11.2016 г., а другата с дата
06.12.2016 г.; като издател на първата по време заповед (от 28.11.2016 г.) е
посочен Началник отдел на РТИ-Ямбол К.М.Б., за който по делото се установи, че за времето от
28.11.2016 г. до 02.12.2016 г. е бил в платен годишен отпуск; тази заповед е подписана
от лице, различно от титуляра, за което нито в
административната преписка се съдържат, нито по делото се представиха,
доказателства за надлежното му оправомощаване в качеството на компетентен орган
по издаването на такива заповеди. При това положение следва да се приеме, че съществено
е нарушена процедурата по извършване на ПнМ и по обективиране на резултатите от нея в писмен вид, което
обвързва съдът да приеме, че изготвеният Доклад за извършена проверка на площи е
дискредитиран като официален документ по смисъла на закона, тъй като на
практика ПнМ е извършена без надлежно оправомощаване.
Изложените в обстоятелствената част на оспореното
писмо факти не са установени от орган на изпълнителната власт, който е
персонално снабден с компетентността да извърши проверка на място по повод
подаденото заявление, а констатираните при проверката факти, както се посочи,
са удостоверени при съществено нарушение на разписаната в закона процедура за
това. Изводът, който следва да бъде направен е, че процесното УП се основава на
факти и обстоятелства, които не могат да бъдат приети за истинни, като
удостоверени в официален свидетелстващ документ, издаден от орган на власт в
кръга на съответно предоставената му компетентност. Следователно, ако се
приеме, че с посочването в УП на коментираната заповед административният орган се
е позовал на съдържащите се в доклада от извършената въз основа на заповедта
проверка на място фактически констатации, то следва да се приеме, че е налице
пълна липса на мотиви.
Ако се възприеме тезата, че
позоваването е направено на втората по време заповед – тази от 06.12.2019 г., (за
която без съмнение данните по делото сочат, че е издадена от компетентен
орган), респ. докладът е изготвен именно във връзка с нея и се ползва с придадената
му от закона материална доказателствена сила досежно удостоверените с него факти, то съдът намира, че е
налице непълнота на мотивите, предвид следното: предмет на проверката са били
всички 20 бр. БЗС съобразно приложените към Заявлението за подпомагане Таблица на
използваните парцели 2016 г. и Таблица на заявените площи по схеми и мерки
2016; за всеки от
така заявените 20 парцела в доклада се съдържат съответни отбелязвания, като за
част от тях е установена допустимост на площите, а за друга – не. В тази връзка
буди недоумение фактът, че в УП (Таблица 1) са посочени само 13 от общо
заявените и проверени 20 парцела, още
повече, че площта на непосочените в акта 7 бр. БЗС (69674-94-2-1;
69674-225-10-1; 69674-566-7-1; 69674-576-17-1; 69674-579-7-1; 69674-602-10-1 и
69674-768-22-1) и според записаното в доклада, и според заключението на
експертизата по делото, са допустими за подпомагане; такъв според експертното
заключение е и парцел 69674-576-16-1, който е обявен от ДФЗ за недопустим, но
видно от снимковия материал и заключението по съдебно-техническата експертиза, същият
е поддържан и отговаря на условията за допустимост. Констатираната непълнота не
би могла да бъде преодоляна независимо от записаното в обяснителната част за
колона 5, още повече, че в обяснителната част за следващата колона 6 изрично се
сочи, че при извършена проверка на място, както е и в настоящия случай,
резултатът от колона 5 не се взема предвид при изчисление на установената площ
на БЗС/парцела по колона 6. Тук е мястото да се отбележи, че липсата на мотиви в
административния акт не би могла да се замести от мотивите на съда или от
експертно заключение. При това
положение не би могло да се приеме, че процесният индивидуален административен акт е
издаден от административния орган въз основа на преценка на всички събрани
доказателства и след изясняване на всички относими
към конкретния казус факти и обстоятелства, което съставлява нарушение на чл.
35 и чл. 36 от АПК и предпоставя отмяната на УП.
Допуснатото нарушение в крайна сметка се отразява и на материалната
законосъобразност на акта - ако в обстоятелствената му част бяха включени и
посочените имоти, то вероятно административният орган би стигнал до други
изводи, въз основа на които да постанови позитивен за оспорващия
административен акт, а не произнесеният отказ.
Въз основа на изложеното до тук,
крайният извод на съда е, че административният акт, в оспорената му и
коментирана част във връзка с пълния отказ от подпомагане по СЕПП, СПП и Подмярка 13.2/НР2, е постановен при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, а и при неправилно
приложение на материалния закон, поради което следва да бъде отменен, като
преписката се върне за ново произнасяне от административния орган при излагане
на конкретни мотиви от фактическа и правна страна, съобразно изискванията на
закона, въз основа на редовно проведено административно производство по
установяване на фактите от обективната действителност от значение за случая и
гарантиране правото на защита на бенефициента, при съобразяване мотивите на
настоящия съдебен акт.
По идентичен начин стои и въпросът с редуцираното
финансиране по Схемата за селскостопански практики, които са благоприятни за
климата и околната среда - ЗДП, като се държи сметка, че същата е обвързана и с
постановеното по СЕПП - незаконосъобразността на УП в тази му част влече
незаконосъобразност на същото и в частта му по ЗДП. Отделно от това, и тук
важи казаното относно доказателствената стойност на
Доклада за проверка на площи и дискредитирането му като официален документ по
смисъла на закона, съответно - изложеното при възприемане на обратната хипотеза
със зачитане на придадената на този документ материална доказателствена
сила за отразените в него факти. Нещо повече, на практика в тази част уведомителното
писмо страда от пълна липса на мотиви, предвид следното: според отбелязаното в
първия абзац на стр. 6 от УП, по ЗДП е оторизирана сума от 399,96 лева след
извършване на проверка за спазване на изискванията по Схемата съгласно чл. 2 от
Наредба № 3 от 17.02.2015 г., (резултатите от която се съдържат в Таблица 3). Видно
от съдържанието на посочената таблица, във всяка от колоните (1, 2, 3, 5, 6, 7,
9, 10 и 11), отнасящи се до констатациите досежно площите в хектари, е
отбелязано 0 (нула), а в колони 4 и 8, относно спазването на конкретни
изисквания е отбелязано „да“. В разяснителната част за всяка от колоните
единствено са цитирани правни норми, (което по правило е недопустимо) - не са
посочени каквито и да било фактически основания за така възприетото от страна
на административния орган, а такива не могат да бъдат изведени и от указаните
там нормативни разпоредби. В текста на стр. 6 е направена и препратка към Таблица 1, отнасяща се за
установените площи по СЕПП. Дори и това препращане обаче не би могло да изпълни
изискването за мотивираност на акта, имайки предвид изложените по-горе
съображения на съда за незаконосъобразност на УП в тази му част (досежно
констатациите по СЕПП). Налице е пълно отсъствие на фактическото основание за
постановения административен акт в процесната му
част, обективираща частичен отказ за финансово
подпомагане по схемата за ЗДП, което е абсолютно основание за неговата отмяна по
аргумент от чл. 146, т. 2 от АПК. Освен това, не може да бъде осъществен и
съдебен контрол на тази част от оспореното УП поради липса на фактическо
основание за неговото постановяване, а последното не може да бъде разгадавано
през посочените правни норми, нито допълвано от съда или от експертното
заключение по СТЕ. Крайният извод при това положение отново е, че
административният акт в оспорената му и коментирана част във връзка с
извършеното „намаление“ по ЗДП е постановен при допуснати съществени нарушения
на административно производствените правила, поради което ще следва да бъде
отменен, като преписката се върне за ново произнасяне от административния орган
при излагане на конкретни мотиви от фактическа и правна страна, съобразно
изискванията на закона, въз основа на редовно проведено административно
производство по установяване на фактите от обективната действителност от значение
за случая и гарантиране правото на защита на бенефициента, при съобразяване мотивната част на настоящия съдебен акт.
На следващо място, с оспореното УП е
отказано изцяло изплащане на поисканата по Мярка 12/Натура 2000 сума от
2 459,32 лева, като същевременно е наложена и санкция за бъдещ период в
посочен на стр. 17 от писмото размер на 1 969,08 лева съгласно правилото
на чл. 19а от Делегиран Регламент № 640/2014 г. Според мотивите на акта,
съображенията за отказа са, че от заявените 15,15 ха
в Зона Западна Странджа, група А (постоянни пасища) по Мярка 12, установената
площ вследствие на резултатите от извършените административни проверки и ПнМ е 3,02 ха, като констатираната разлика от 12,13 ха се
явява недопустима за подпомагане като наддекларирана
площ, чийто процент възлиза на 100 % (Таблица 12). Подробни данни за приетите
като недопустими площи се съдържат в Таблица 9 от УП – посочени са 14 от общо
заявените 20 парцела, а в отделни колони са отразени констатираните
несъответствия на декларираната и установената площ, размерът на наддекларираната площ за всеки от парцелите, спазването на
базовите изисквания и на други забрани, различни от посочените в член 7. В
разяснителната част за колоните са цитирани единствено разпоредби от различни
нормативни актове, като в поясненията за колона 4 „Площ на парцела след
извършена ПнМ (ха)“ е направено позоваване на
извършена проверка на място от ТИ към РА, възложена със Заповед № 321562, за
която бенефициентът е уведомен. При така установените факти, изложеното във
връзка с тази заповед становище на съда при коментара досежно законосъобразността
на отказа по СЕПП, СПП и Подмярка 13.2/НР2, важи с
пълна сила и по отношение на постановения отказ за подпомагане по Мярка 12
(Натура 2000), поради което ЯАС в настоящия си състав не намира за необходимо
да преповтаря посочените там съображения. В тази връзка и предвид позоваването
в тази част на акта на Заповед № 321562, съдът намира, че не следва да се
обсъждат другите представени по делото Заповеди № 323390 от 28.11.2016 г. и №
323390 от 06.12.2016 г., с които също е възложено извършването на проверка на
място на заявените от кандидата парцели и изготвеният въз основа на тях Доклад
за проверка (приложен на листи 44-58 от кориците на делото), отнасящ се за проверка
на площи по Мярка 12 Натура 2000 и Рамковата директива за водите от ПРСР
2014-2020. Дори и да се вземат предвид обаче всички представени по делото и
посочени горе документи, съдът счита, че и по отношение на тях в пълна мяра важи казаното относно доказателствената им
стойност и дискредитирането им като официални документи по смисъла на закона, въз
основа на което следва извод за пълна липса на мотиви и на отказа по Мярка 12.
Изводът на настоящия съдебен състав за допуснати в хода на административното
производство нарушения на чл. 35 и чл. 36 от АПК и за нарушения на материалния
закон, (обективиран при произнасянето му относно
законосъобразността на отказа по СЕПП, СПП и Подмярка
13.2/НР2 с възприемане на обратната хипотеза - за наличие на доказателствена стойност на доклада от ПнМ),
се възприема от съда и по отношение на отказа по Мярка 12. В заключение, и тук,
както и при коментираните други оспорени части на акта, крайният извод е, че уведомителното
писмо е постановено при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на
материалния закон, поради което следва да бъде отменен, а преписката да се
върне за ново произнасяне от административния орган при излагане на конкретни
мотиви от фактическа и правна страна, съобразно изискванията на закона, въз
основа на редовно проведено административно производство по установяване на
фактите от обективната действителност от значение за случая и гарантиране
правото на защита на бенефициента, при съобразяване мотивите на настоящия
съдебен акт.
При този
изход на спора в полза на оспорващия следва да бъдат присъдени сторените в
производството разноски които възлизат на на общо
1 467.50 лева, от които 10 лева, съставляващи внесена държавна такса, 1000 лева - договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение и 457.50 лева за възнаграждение за изготвената по делото СТЕ.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ЯАС, първи административен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Уведомително писмо за
извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания
2016 г. с изх. № 02-280-6500/3132 от 22.11.2019 г., издадено от Заместник-изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ във връзка с подадено от С.Г.Г. Заявление
за подпомагане с УИН 28/160616/81217.
ВРЪЩА делото като преписка на административния
орган – Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, гр. София,
за ново произнасяне по Заявление за подпомагане с УИН 28/160616/81217, подадено
от С.Г.Г., съобразно указанията по приложението на
закона, дадени в мотивите на решението.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“
гр. София да заплати на С.Г.Г. сумата от 1 467,50 лв. (хиляда
четиристотин шестдесет и седем лева и
петдесет стотинки) за направените по
делото разноски.
Решението ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред Върховния административен съд
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете