№ 1711
гр. София, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Д.Б.А.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от Д.Б.А. Гражданско дело № 20221110110411
по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
/фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, представлявано от
Г.Д., против /фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/,
представлявано от Г.Г., с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, вр. чл. 233 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане съдът
да се произнесе с решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 2 391,19 лв., представляваща главница по частично невъзстановен депозит за
ползването на автомобили под наем, съгласно договор от 03.02.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата за периода от 01.11.2020 г. до 01.10.2021 г. в размер на 233,77 лева,
както и лихва за забава, считано от 29.10.2021г., датата на подаване на заявлението в съда до
изплащане на вземането, за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 16.11.2021 г. по ч.гр.д. № 62 693/2021 г. по описа на СРС, 154
състав.
Ищецът твърди, че на 29.10.2021 г. депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника за сумата 2 624,96 лв., представляваща
частично невъзстановен депозит за ползването на автомобили под наем, съгласно договор от
03.02.2017г., ведно със законната лихва считано от 29.10.2021г. до изплащане на вземането,
както и сумата 102,50 лв. разноски по делото - внесена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, срещу която ответното дружество възразило. Твърди още, че ответникът не
бил заплатил ремонта по щетите на наетите автомобили съобразно посочените във фактура
№ 220/17.07.2020 г. суми в общ размер на 5 016, 16 лева с ДДС. Поддържа още, че
ответникът неоснователно усвоил сумата от 2 624, 96 лева като обезщетение за вреди,
причинени от ищеца на ползваните в срока на договора автомобили. Претендира разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК от ответника е депозиран отговор на исковата молба, в който
счита предявените искове за процесуално недопустими и по същество неоснователни, тъй
като задълженията не били изискуеми. Прави искане за оставяне на исковата молба без
1
движение. Твърди, че към момента на прекратяване на договора наемателят не е знаел за
нанесените щети по процесните автомобили. Твърди още, че от застрахователя не били
издавани възлагателни писма по предвидения ред. За наличието на такива писма ответникът
бил уведомен с имейл от средата на м. август. Твърди още, че дори такива писма да били
издадени това обстоятелството не освобождавало наемателя от отговорността за
обезщетение за наличните вреди към момента на прекратяване на договора. Поддържа, че
задължение на наемателя било при прекратяване на договора да предаде колите или без
недостатъци, или с всички необходими документи, даващи право ответникът да удовлетвори
застрахователя, което задължение било в тежест на ищеца и същото не било изпълнено.
Навежда твърдения, че щетите не били заведени в ответното дружество и за същото
оставала възможността да ги отстрани за собствена сметка, съобразно договор за финансов
лизинг на пътно превозно средство от 31.05.2017 г., сключен с /фирма/.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, приема за установено от фактическа стрА. следното:
Между страните не е спорно, че на 03.02.2017 г. са сключили договор за наем, по
силата на който ответникът е предоставил на ищеца за временно и възмездно ползване 19
броя автомобили Дачия Докер KMAMBI AVGEM за срок от 36 месеца, считано от датата на
предаване на всеки автомобил, както и че на основание чл. 1.4 от договора, /фирма/ е
заплатило депозит за наетите автомобили в общ размер от 40 628,81 лв., който след изтичане
срока на договора ответникът е възстановил частично – в размер от 34 700,65 лв. и отказал
да възстанови остатъка в размер от 5 928,16 лв., поради извършено прихващане с връчени
електронни фишове за автомобилите на стойност 912 лв. и щети по автомобилите в общ
размер 5 016,16 лв. Спорен по делото е размерът на щетите по четири броя МПС на обща
стойнст 2 391,19 лв., както следва:
1. „Дачия Докер“, с рег. № ******* със стойност на претенцията 933,60 лв.;
2. „Дачия Докер“, с рег. № ******* със стойност на претенцията 259,80 лв.;
3. „Дачия Докер“, с рег. № ******** със стойност на претенцията 762,60 лв.;
4. „Дачия Докер“, с рег. № ********* със стойност на претенцията 1 331,39 лв.
Съгласно чл. 4.2 от договора, наемателят носи пълна материална отговорност и
заплаща всички разходи в случай на вреди, щети и злоумишлени действия непокрити или
отказани да бъдат заплатени от застрахователните компании по полици „Каско“ и
„Гражданска отговорност“. В раздел 5, озаглавен „Приемане и предаване на автомобила“
страните са уговорили, че автомобилът трябва да бъде върнат във вид, съответстващ на
експлоатацията и изминатия пробег, като всички щети непокрити от застраховката на
автомобила, както и щети от неправилна употреба и щети по интериора на автомобила,
несъответстващи с нормалната експлоатация са за сметка на клиента и се отстраняват в
оторизираните сервизи. При възникнали застрахователни събития, наемателят е длъжен да
окаже пълно съдействие за завеждането им към съответната застрахователна компания.
Видно от представените приемо – предавателни протоколи, автомобилите са върнати
на наемодателя, както следва:
На 30.06.2020 г. е предаден л.а. „Дачия Докер“ с рег. № ********* с описани
забележки при приемането – „страничен панел, преден ляв калник, предна лява врата,
2
праг ляв, челно стъкло тонирано, врата багажник, облицовка задна броня“;
На 28.06.2020 г. е предаден л.а. „Дачия Докер“ с рег. № ******* с описани забележки
при приемането – „петна по седалките, задна броня, дясна врата, преден капак“;
На 28.06.2020 г. е предаден л.а. „Дачия Докер“ с рег. № ******* с описани забележки
при приемането – „предна дясна врата“;
На 28.06.2020 г. е предаден л.а. „Дачия Докер“ с рег. № ******** с описани забележки
при приемането – „дръжка дясна седалка, предна броня, лайсна задна дясна врата,
преден капак“;
По делото е изискА. и представена информация от застрахователните дружества за
наличие на заявени щети в периода от м.03.2017 г. до м.06.2020 г. При извършена проверка
е установено следното.
За автомобил с рег. № ******** е заведена щета на 29.01.2020, издадено е възлагателно
писмо за сервиз /фирма/ и на 02.03.2020 г. на сервиза е изплатено обезщетение в размер на
35,08 лв. Заведена е щета на 10.06.2020 г., която е отказА. от застрахователя и щета от
26.06.2020 г., за която е издадено възлагателно писмо за сервиз /фирма/ и по която няма
изплатено обезщетение на сервиза, тъй като автомобилът не е отремонтиран.
За автомобил с рег. № ******* е заведена щета на 10.06.2020 г., за която е издадено
възлагателно писмо за сервиз /фирма/ и на 04.08.2020 г. на сервиза е изплатено обезщетение
в размер на 259.80 лв. Заведена е и щета на 26.06.2020 г. за която е издадено възлагателно
писмо за сервиз /фирма/ и по която няма изплатено обезщетение на сервиза, тъй като
автомобилът не е отремонтиран.
За автомобил с рег. № ********* е заведена щета от 19.06.2019 г., издадено е
възлагателно писмо за /фирма/, като на 14.07.2020 г. на сервиза е изплатено обезщетение в
размер на 322,72 лв. Заведена е и щета на 14.04.2020 г., издадено е възлагателно писмо за
/фирма/, като на 14.07.2020 г. на сервиза е изплатено обезщетение в размер на 1060,49 лв.,
както и щета от 22.06.2020 г. , за която е издадено възлагателно писмо за сервиз /фирма/ и на
18.09.2020 г. на сериза е изплатено обезщетение в размер на 673.08 лв.
За автомобил ******* /нов ********/е заведена щета от 11.06.2020 г., за която е
издадено възлагателно писмо за севиз /фирма/ и на 07.08.2020 г. на сервиза е изплатено
обезщетение в размер на 259.80 лв. Заведена е и щета от 29.06.2020 г., издадено е
възлагателно писмо за сервиз /фирма/, като по нея няма изплатено застрахователно
обезщетение, тъй като автомобилът не е отремонтиран.
Информация за заведените щети е изискА. по делото и от застрахователна компания
/фирма/.
За периода от м.март 2017 г. до м.06.2020 г.за товарен автомобил „Дачия Докер“ с рег.
№ ******** са заведени две застрахователни претенции. На 06.07.2018 г. са издадени
възлагателни писма към сервиз /фирма/. На 26.07.2018 г. /фирма/ /фирма/ е изплатила сумата
от 284,06 лв. по щета 17110540879 и 197,57 лв. по щета 17110540880 на сервиза за
извършения ремонт. Заявена е и застрахователна претенция с № 18110540102 / 02.07.2018 г.,
3
на 06.07.2018 г. е издадено възлагателно писмо към сервиз /фирма/ и на 26.07.2018 г.
/фирма/ /фирма/ е изплатила сумата от 301,90 лв. на сервиза за извършения ремонт.
За товарен автомобил Дачия Докер с рег. № ******* е заведена само една
застрахователна претенция с № 18110540135 / 26.07.2018 г. На 30.07.2018 г. е издадено
възлагателно писмо към сервиз /фирма/ за извършването на ремонта и на 03.10.2018 г.
/фирма/ /фирма/ е изплатила сумата от 133,57 лв. на сервиза за извършения ремонт.
За товарен автомобил Дачия Докер с рег.№ ******* не са заявявани застрахователни
претенции.
За периода товарен автомобил Дачия Докер с рег.№ ********* е заявена претенция
17110540130 / 25.07.2017 г. На 09.03.2017 г. е издадено възлагателно писмо към сервиз
/фирма/ за извършването на ремонта. На 17.10.2017 г. /фирма/ /фирма/ е изплатила сумата от
275,92 лв. на сервиза за извършения ремонт. Претенция 17110540523 / 24.01.2018 г. е
заявена от г-н Т.. На 12.07.2018 г. е издадено възлагателно писмо към сервиз /фирма/. На
26.05.2020 г. е променил своето решение и е издадено възлагателно писмо към сервиз
/фирма/. На 26.01.2021 г. автомобилът не е постъпил за ремонт в сервиз и щетата е изтекла
по давност и е закрита. Претенция 18110540130 / 25.07.2018 г. е заявена от г-н П.. На
02.06.2020 г. е издадено възлагателно писмо към /фирма/ за извършването на ремонта. На
11.09.2020 г. /фирма/ /фирма/ е изплатила сумата от 214,27 лв. на сервиза за извършения
ремонт. Претенции 18110540222 / 27.09.2018 г. и 18110540223 / 27.09.2018 г. са заявени от г-
н Т.. На 29 и 31.05.2020 г. са издадени възлагателни писма към сервиз /фирма/. На
11.09.2020 г. /фирма/ /фирма/ е изплатила сумите от 296,98 лв. и 191,09 лв. на сервиза за
извършения ремонт.
По делото са представени от ответника описи на заведени щети и издадени от
застрахователите възлагателни писма към съответния доверен сервиз.
На ответника е изпратена покА. за доброволно изпълнение от 23.08.2021 г. за
заплащане на сумата от 5 928,16 лв., представляваща невъзстановен депозит по договор за
наем на автомобили от 03.02.2017 г.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели,
които съдът кредитира в цялост като обективни, непротиворечиви и кореспондиращи с
остА.лия доказателствен материал по делото. Свидетелят И.К. – работник в ищцовото
дружество споделя, че последното е признало голяма част от щетите, но е оспорило тези, за
които има заведени описи на претенция към застрахователните дружества. Споделя, че
застрахователните дружества не заплащат на тях сумите, а издават възлагателни писма на
името на собственика за отремонтиране. Ответникът оспорил възлагателните писма и искал
заплащане на съответните щети. Свидетелят И.В. – работник в сервиз /фирма/ твърди, че е
присъствал на приемането на автомобилите по процесния договор, като по всички коли
имало щети. При връщането на автомобилите от стрА. на ищеца не били предоставени
възлагателни писма.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
4
на страните, приема за установено от правна стрА. следното:
По делото безспорно се установява наличието на щети по процесните автомобили при
връщането им, във връ/фирма/а с което наемодателят /фирма/ е направил възражение за
извънсъдебно прихващане на тяхната стойност с подлежащия на връщане депозит,
предоставен от наемателя при сключване на договора, което възражение намира своето
правно основание в разпоредбата на чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД.
Съгласно цитирА.та разпоредба, наемателят дължи обезщетение за вредите, при-
чинени през време на ползването от вещта, освен ако докаже, че те се дължат на причина, за
която той не отговаря. А.логично е уредена отговорността на ищеца и в договора за наем,
съгласно който наемателят дължи обезщетение за всички щети непокрити от застраховката
на автомобила, както и щети от неправилна употреба и щети по интериора на автомобила,
несъответстващи с нормалната експлоатация.
Установява се, че ищецът е признал и страните са прихвА.ли стойността на част от
щетите по автомобилите с внесения депозит. Спорно по делото се явява обстоятелството
дали следва да бъде ангажирА. отговорността на наемателя за конкретно посочени щети
върху четири броя автомобили на обща стойност 2 391,19 лв.
За л.а. „Дачия Докер“ с рег. № ******** спорна е сумата от 300 лв., представляваща
обезщетение за описаните в приемо – предавателния протокол щети по задната лайсна и
дясната врата на автомобила. Видно от доказателствата, за автомобила е заведена щета №
44010212003674 от 26.06.2020 г., в която описаните претенции касаят врата на багажник и
облицовка на задна броня. Въз основа на заведената щета, на 29.06.2020 г.,
застрахователното дружество е издало възлагателно писмо до сервиз /фирма/ за извършване
на ремонт с покрита стойност до 300 лв., в която не е включена боя на преден капак и
предна броня, поради наличието им към датата на застраховане. Не са представени
доказателства обаче за извършен опис на щети по задна лайсна и дясна врата на автомобила,
отбелязани като забележки в двустранно подписания протокол, както и не се установява
възлагателното писмо да е издадено във връ/фирма/а с посочените щети, поради което
наемателят следва да понесе отговорността за същите, респективно в тази част ищцовата
претенция се явява неоснователна.
За л.а. „Дачия Докер“ с рег. № ******* спорна е сумата от 259,80 лв., представляваща
обезщетение за описаните в приемо – предавателния протокол щети по предна дясна врата
на автомобила. Заведена е щета № 44010212003596 от 29.06.2020 г., в която описаните
претенции касаят предна дясна врата. Въз основа на заведената щета, на 12.08.2020 г.,
застрахователното дружество е издало възлагателно писмо до сервиз /фирма/ за извършване
на ремонт с покрита стойност до 300 лв. От писмото на застрахователя се изяснява, че по
щетата няма изплатено обезщетение на сервиза, тъй като автомобилът не е отремонтиран.
За л.а. „Дачия Докер“ с рег. № ******* спорна е сумата от 500 лв., представляваща
обезщетение за описаните в приемо – предавателния протокол щети по задната броня и
дясната врата на автомобила. Заведена е щета № 44010212003573 от 26.06.2020 г., в която
описаните претенции касаят предна дясна врата, задна броня, преден капак и преден десен
5
калник. Въз основа на щетата, на 12.08.2020 г. застрахователното дружество е издало
възлагателно писмо до сервиз /фирма/ за извършване на ремонт с покрита стойност до 500
лв. От писмото на застрахователя се изяснява, че по щетата няма изплатено обезщетение на
сервиза, тъй като автомобилът не е отремонтиран.
За л.а. „Дачия Докер“ с рег. № ********* спорна е сумата от 1331,39 лв.,
представляваща обезщетение за описаните в приемо – предавателния протокол щети по
страничен ляв панел, преден ляв калник, предна лява врата, ляв праг, челно стъкло
тонирано, врата багажник и облицовка задна броня на автомобила. Заведени са щети, както
следва: 1) № 44010112015950 от 22.06.2020 г., в която описаните претенции касаят заден ляв
страничен панел, преден ляв калник и предна лява врата. Въз основа на щетата, на
03.08.2020 г. – след предаване на автомобила на наемодателя, застрахователното дружество
е издало възлагателно писмо до сервиз /фирма/ за извършване на ремонт с покрита стойност
до 1000 лв. От писмото на застрахователя се изяснява, че на 18.09.2020 г. на сервиза е
изплатено обезщетение в размер на 673,08 лв. въз основа на щетата и възлагателното писмо;
2) № 18110540223 от 29.05.2020 г., в която описаните претенции касаят ляв праг. Въз основа
на щетата, на 01.06.2020 г., застрахователното дружество е издало възлагателно писмо до
сервиз /фирма/ за извършване на ремонт с покрита стойност до 1856 лв. От писмото на
застрахователя се изяснява, че на 11.09.2020 г. на сервиза е изплатено обезщетение в размер
на 191,09 лв. въз основа на щетата и възлагателното писмо; 3) № 18110540222 от 29.05.2020
г., в която описаните претенции касаят челно стъкло - тонирано. Въз основа на щетата, на
01.06.2020 г., застрахователното дружество е издало възлагателно писмо до сервиз /фирма/
за извършване на ремонт с покрита стойност до 1856 лв. От писмото на застрахователя се
изяснява, че на 11.09.2020 г. на сервиза е изплатено обезщетение в размер на 296,98 лв. въз
основа на щетата и възлагателното писмо; 4) № 17110540523 от 26.01.2018 г., в която
описаните претенции касаят врата на багажник и облицовка задна броня. Въз основа на
щетата, на 03.08.2020 г., застрахователното дружество е издало възлагателно писмо до
сервиз /фирма/ за извършване на ремонт с покрита стойност до 2264,60 лв. От писмото на
застрахователя се изяснява, че до датата 26.01.2021 г. автомобилът не е постъпил за ремонт
в сервиз и щетата е изтекла по давност, поради което е закрита.
Тълкувайки волята на страните съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД, съобразно
отделните уговорки във връ/фирма/а едни с други и всяка една в смисъла, който произтича
от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността,
съдът намира, че ищецът е изпълнил задълженията си по наемното правоотношение, като до
датата на предаване на автомобилите е заявил съответните щети за автомобили „Дачия
Докер“ с рег. № *******, ******* и *********. Описаните и одобрени от застрахователите
щети са идентични с посочените в приемо – предавателните протоколи забележки, като за
покриването им са издадени и съответните възлагателни писма на избраните от ответника
доверени сервизи. Следователно наемателят е изпълнил задълженията си по чл. 5.4 от
договора за оказване на съдействие за завеждането на щетата към съответната
застрахователна компания. Доколкото претенциите са одобрени от застрахователите и за
6
същите са определени конкретни стойности, безспорно се установява и обстоятелството, че
всички описани в протоколите щети представляват покрит риск, респективно по аргумент от
противното на чл. 5.3 от договора, същите не следва да се поемат от наемателя.
Неотносимо към отговорността на ищеца за заплащане на вредите е твърдението на
ответника, че възлагателните писма са издавани след прекратяването на наемното
правоотношение и връщането на автомобилите. От свидетелските показания се изяснява, че
възлагателните писма се връчват на собственика на автомобила и се издават на името на
избрания от него доверен сервиз, а задължение на наемателя е единствено завеждането на
съответните описи на щети.
Напълно в съответствие както със сключения между страните договор и изразената в
него воля на страните, така и с правната и житейска логика е наемателят да не отговаря за
заплащане на щетите, които са одобрени за покриване от застрахователя. Фактът, че
автомобилите не са били представени за отремонтиране от стрА. на собственика след
изтичане срока на договора за наем, поради което определената от застрахователя сума не е
изплатена на сервиза, не може да се вмени във вина на ищеца. Извършването на прихващане
на внесения от наемателя депозит със суми по щети, за които е отпуснато застрахователно
обезщетение противоречи на уговореното в чл. 5.3 от договора за наем, както и на добрите
търговски практики, тъй като би могло да доведе до неоснователно обогатяване на
собственика - наемодател.
Предвид изложеното следва да бъде постановено решение, с което да бъде признато за
установено, че ответникът дължи връщане на сумата в размер на 2091,19 лв.,
представляваща главница по частично невъзстановен депозит за ползването на автомобили
под наем, съгласно договор от 03.02.2017 г., като за разликата до пълния предявен размер от
2391,19 лв. претенцията подлежи на отхвърляне. Върху уважената част от главницата се
дължи законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –
02.11.2021 г., до окончателното им изплащане.
По иска с правно основание чл. 415 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 62 693/2021 г. по описа на СРС, 154 състав, на
16.11.2021 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 2 624,96 лв. –
невъзстановен депозит по договор за наем, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 02.11.2021 г. до окончателното изплащане, и
сумата от 102,50 лв. – разноски.
При тези данни, съдът намира, че предявения в настоящото производство иск с правно
основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 233,77 лв., представляваща лихва за забава за периода
01.11.2020 г. - 01.10.2021 г., е недопустим. Съгласно разпоредбата на чл. 422, ал.1 вр. чл. 415
ГПК, заявителят може да предяви иск за установяване на вземането, предмет на заповедта за
изпълнение, когато длъжникът е подал възражение срещу нея в законоустановения
двуседмичен срок. Предмет на установителния иск по чл. 422, ал.1 вр. чл. 415 ГПК са
единствено вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Недопустимо е предявяване на установителен иск по реда на чл. 422, ал.1 вр. чл. 415 ГПК за
вземания, които не са предмет на издадената заповед за изпълнение, доколкото за ищецът не
е налице правен интерес.
Поради изложеното, съдът намира, че производството по настоящето дело следва да
7
бъде прекратено като процесуално недопустимо в частта, в която е предявен установителен
иск по реда чл. 422, ал.1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за сумата от 233,77 лв.,
представляваща лихва за забава за периода 01.11.2020 г. - 01.10.2021 г.
По отношение на искането за присъждане на разноски:
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни. На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски за настоящото производство съразмерно
на уважената част от исковете в размер общо на 121,49 лв. за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът определя на 100 лв.
Съгласно т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014, постановено по т.д. № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство следва да се произнесе и по сторените в
протеклото заповедно производство разноски. Видно от представените доказателства
заявителят е сторил разноски в размер на 52,50 лв. за държавна такса и 50 лв. за
възнаграждение за юрисконсулт, като съобразно уважената част от предявените искове и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъде присъдена сумата в общ размер на 81,66 лв.
Ответникът не претендира разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 10411/2022 г. по описа на СРС, 154 състав,
в частта, в която /фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, е
предявил срещу /фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: /фирма/,
установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за
признаване за установено, че /фирма/ дължи на /фирма/, сумата от 233,77 лв.,
представляваща лихва за забава за периода 01.11.2020 г. - 01.10.2021 г., като недопустимо.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно основание чл. чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, вр. чл. 233 ЗЗД, че /фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: /фирма/ дължи на /фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: /адрес/ сумата от 2 091,19 лв., представляваща главница по частично
невъзстановен депозит за ползването на автомобили под наем, съгласно договор от
03.02.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 29.10.2021г., датата на
подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането, за които суми е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.11.2021 г. по ч.гр.д. №
62 693/2021 г. по описа на СРС, 154 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата
над 2 091,19 лв. до пълния предявен размер от 2 391,19 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК /фирма/, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: /фирма/ да заплати на /фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: /адрес/, сумата в размер на 121,49 лв., представляваща сторени в настоящото
производство разноски и сумата в размер на 81,66 лв., представляваща сторени разноски по
ч.гр.д. № 62693/2021 г. на СРС, 154 състав.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8