№ 1384
гр. София, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20221000502189 по описа за 2022 година
при участието на секретар Елеонора Михайлова, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по гр. дело 2189/2022 г. по описа на Апелативен съд - София,
Гражданско отделение, 1 с-в е образувано по въззивна жалба и допълнение към въззивна
жалба и двете от 24.02.2022 г. от Прокуратурата на Република България и въззивна жалба от
24.02.2022 г. на Д. С. М. чрез адв. М. срещу решение 260538 на СГС от 11.02.2022 г. по гр.д.
5948/2020 г., I ГО, 15 състав, с което е уважен иск на Д. С. М. по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от
ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от 2500 лв. ведно със
законната лихва, считано от 30.09.2016 г. до окончателното плащане, като е отхвърлена
разликата до претендирания размер за неимуществени вреди от 30 000 лв. и на обезщетение
за имуществени вреди – заплатено адвокатско възнаграждение от 100 лв. ведно със
законната лихва, считано от 30.09.2016 г. до окончателното плащане по повод повдигнато
обвинение, за което е оправдан с присъда по НОХД 12532/2013 г. на СРС и е отхвърлен иск
за осъждане на ответника да заплати на ищеца вреди от забавено правосъдие по повод
повдигнато обвинение за престъпление по чл. 354а, ал. 1 вр. ал. 3, т. 1 НК за водено
досъдебно производство, по което е постановена осъдителна присъда по НОХД 12532/2013
г., отменена по ВНОХД 1623/2017 г. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер на 26000 лв. дължими за периода 01.03.2017 г. – 09.06.2017 г., ведно със законната
лихва, считано от 09.06.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
В жалбата на ищеца се съдържа искане за уважаване на иска за неимуществени вреди
в цялост. Поддържа се, че следва да бъде съобразено, че исканото обезщетение е за две
обвинения срещу ищеца по чл. 354в, ал. 1 НК и по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3 т. 1 НК, като по
първото процесът е бил неоправдано дълъг – 4 години и 9 месеца и по време на този процес
ищецът се притеснявал дали ще бъде осъден, а по второто процесът е продължил три
месеца, след като съдът е бил сезиран с искане за прекратяване по давност.
В жалбата на Прокуратурата се съдържа искане за отмяна на решението в
осъдителната му част, евентуално за намаляване на размера на присъденото обезщетение за
1
неимуществени вреди. Допълнението към въззивната жалба съдържа оплакване, че СГС не е
взел предвид възражението за погасяване по давност на претенцията за лихва за период от
три години преди завеждане на исковата молба.
Жалбите са подадени в срок и са допустими. На въззивната жалба на Прокуратурата
адв. М. от името на ищеца е подал отговор, в който се твърди, че обезщетението от 2500
лева не е завишено.
Страните не са направили доказателствени искания и от въззивната инстанция не са
събирани нови доказателства.
В съдебно заседание представителите на ищеца и на Софийска апелативна
прокуратура поддържат жалбите си и оспорват жалбата на насрещната страна.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
Ищецът Д. С. М. твърди, че му е повдигнато обвинение за две престъпления по чл.
354а ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 НК за това, че на 30.08.2012 г. е държал високорискови наркотични
вещества без надлежно разрешително и по чл. 354в, ал. 1 НК за това, че от неустановена
дата до 30.08.2012 г. е отглеждал растения-коноп в нарушение на чл. 27 от Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите. Досъдебното производство е образувано на
30.08.2012 г. по описа на 05 РУП СДВР срещу неизвестен извършител за придобиване и
държане на високорисково наркотично вещество на 30.08.2012 г. на адрес: гр. ***, кв. “***”,
ул. “***” № ***. Образувана е прокурорска преписка № 28070/2012 г. по описа на СРП. На
15.02.2013 г. на ищеца е повдигнато обвинение и му е взета мярка за неотклонение
“подписка”. На 12.07.2013 г. е внесен обвинителен акт в СРС. На 14.09.2016 г. е постановена
присъда, с която ищецът е признат за виновен по обвинението по чл.354а, ал. 5 вр. ал.3 т.1
НК и оправдан по обвинението в престъпление по чл.354в ал. 1 НК. В частта, с която
подсъдимият е признат за виновен, присъдата е обжалвана от него пред СГС. С решение от
09.06.2017 г. първоинстанционната присъда е отменена на основание чл. 334, т. 4 НПК вр.
чл.24 ал.1 т.3 вр.чл. 81, ал. 3 НК. Твърди, че общият срок на продължителност на
наказателното производство е 4 години 9 месеца и 10 дни. Досъдебното производство е
продължило 10 месеца и 13 дни, а съдебното производство на 2 инстанции общо 3 години и
10 месеца и 24 дни. Твърди, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, той
самият не е станал повод за отлагане на делото, тъй като в заседанията, на които не е
присъствал, са били налице пречки от обективен характер. Съдебните заседания на първа
инстанция са насрочвани в период по-дълъг от 3 месеца и това е увеличило общата им
продължителност с около 9 месеца. Мотивите били изготвени 5 месеца след постановяване
на присъдата. Наказателното производство по второто обвинение е продължило 3 месеца
след изтичане на давността. Продължителността на наказателното производство е
причинила на ищеца неимуществени вреди - унижение, потиснатост, тревожност, чувство за
несправедливо обвинение, ограничено право на придвижване за срок от 24 часа, взимане на
мярка за неотклонение “подписка”. Притеснявал се е от налагане на сериозна имуществена
санкция. Накърнени били отношенията с близки и познати, той загубил тяхното уважение.
Членовете на семейството на ищеца били викани и разпитвани като свидетели. Ищецът
чувствал липса на справедливост и реални опасения за изхода на делото. Наказателното
производство било изключително натоварващо за психиката на ищеца, той успешно се
борел с наркозависимост и биполярно афективно разстройство, за което взимал лекарства.
Ищецът при съобразяване на уточнителна молба от 27.01.2021 г. и изявление в с.з. на
01.10.2021 г. претендира на първо място заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
по повдигнатото обвинение в извършване на престъпление по чл. 354в, ал. 1 НК ал. 1 НК за
водено досъдебно производство и НОХД 12532/2013 г. на СРС в размер на 30 000 лв., както
и имуществени вреди в размер на 100 лв., ведно със законната лихва върху претендираните
суми, считано от 30.09.2016 г. до окончателното изплащане. Наред с това претендира сумата
от 26 000 лв. неимуществени вреди за периода от изтичане на давността за престъплението
2
по чл. 354а, ал. 5 вр. ал.3 т.1 НК до постановяване на акта на въззивния съд на 09.06.2017 г.
със законната лихва от 09.06.2017 г. до плащането.
От събраните доказателства, включително приложеното наказателно производство,
се установява следното.
На 30.08.2012 г. на основание чл. 212, ал. 1 НПК е образувано досъдебно
производство ЗМ 2150/2012 г. по описа на 05 РУП СДВР срещу неизвестен извършител за
извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3 НК. На 31.08.2012 г. М. е задържан със заповед
на инспектор 05 РУП СДВР за срок от 24 часа. Извършен е личен обиск на задържания и са
снети обяснения. Назначени и изготвени са физикохимична експертиза, съдебно-оценителна
експертиза, психиатрична и психологична експертиза.
На 15.02.2013 г. му е повдигнато обвинение за държане на високорисково наркотично
вещество без съответно разрешително – престъпление по чл. 354а ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 НК,
както и за отглеждане на храст – коноп, престъпление по чл. 354в, ал. 1 НК. Взета е мярка за
неотклонение подписка. След повдигането на обвинение е разпитан на 22.02.2013 г.
По внесения на 15.07.2013 г. обвинителен акт в СРС е образувано НОХД 12532/2013
г. по описа на 2 с-в. Първото съдебно заседание е проведено на 03.04.2014 г.,
разпитани/прочетени са показанията на 6 свидетеля. Делото е отложено за изслушване на
вещите лица. По молба на подсъдимия насроченото за 05.11.2014 г. съдебно заседание е
отложено поради заболяване на подсъдимия и заявено искане да участва при провеждането
му. Молба за отлагане е подадена и за насроченото на 27.05.2015 г. съдебно заседание.
Следващото съдебно заседание, насрочено на 18.09.2015 г., е отложено по искане на
процесуалния представител на обвинеямия поради влошеното му здравословно състояние.
Насроченото за 16.11.2015 г. съдебно заседание е отложено поради неявяване на подсъдимия
и на двамата му защитници. В съдебно заседание на 03.02.2016 г. подсъдимият е поискал
разглеждането на делото да се отложи поради заболяване на свидетеля В. М. и личен разпит
на свидетеля. На проведеното на 28.03.2016 г. съдебно заседание е приета физико-химична
експертиза, съдебно-оценителна и психиатрична експертизи. Делото е отложено за
26.04.2016 г. за разпит на свидетеля М.. Делото отново е отложено поради болнично лечение
на свидетеля. На 14.09.2016 г. е проведен разпит на свидетелката Д. П.-Г., приключено е
съдебното следствие и е даден ход на съдебните прения.
На 14.09.2016 г. е постановена присъда, с която Д. М. е признат за невиновен в
извършване на престъпление по чл. 354в НК – отглеждане на растения – коноп в нарушение
на чл. 27 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Признат е за
виновен в това, че на 30.08.2012 г. в гр. ***, кв. „***, ул. „***“ 6, е държал високорискови
наркотични вещества – коноп с тегло 4,49 грама и равностойност 26,94 лв., като случаят е
маловажен – престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 НК и му е наложено наказание
глоба в размер на 300 лв.
Присъдата е обжалвана в частта, с която подсъдимият е признат за виновен с
въззивна жалба вх. № 71771/28.09.2016 г. На 10.04.2017 г. делото е постъпило в СГС.
Образувано е ВНОХД 1629/2017 г. по описа на СГС, 7 въззивен състав. С определение от
12.04.2017 г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на делото на
29.05.2017 г. В откритото заседание подсъдимият е заявил, че моли присъдата да бъде
отменена, алтернативно – да бъде прекратено наказателното производство поради изтекла
абсолютна давност.
С решение № 647/09.06.2017г. по ВНОХД №1629/2017 г. е отменена
първоинстанционната присъда в частта, с която подсъдимият е признат за виновен и е
прекратено производството по делото на основание чл. 334 т. 4 НПК вр.чл.24 ал.1 т.3 и
чл.81 ал.3 НК поради изтичане на абсолютна погасителна давност. Посочено е, че срокът от
4 г. и 6 м., считано от извършване на инкриминираното деяние, е изтекъл на 01.03.2017 г., а
делото е образувано в СГС на 10.04.2017 г.
При тези факти първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице
фактическият състав на отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т. 3, предложение първо
3
от ЗОДОВ по отношение на повдигнатото обвинение в извършване на престъпление по чл.
354в, ал. 1 НК за водено досъдебно производство и НОХД 12532/2013 г. на СРС.
Оплакванията срещу неправилно приложение на материалния закон се свеждат до
установяване на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди.
За тяхното установяване служат показанията на св. Г. В., адвокат на ищеца по време
на наказателното производство, който го познава от 2010 - 2011 година като младо, весело и
симпатично момче. Малко повече от година след запознанството им ищецът позвънил на
свидетеля и му казал, че в къщата на баба му е извършено претърсване, намерени са някакви
вещества. Свидетелят посъветвал ищеца да отиде в полицията, ако го извикат. На разпита
свидетелят отишъл с ищеца. По това време разбрал, че ищецът бил болен от туберколоза и
че преди години употребявал наркотици и бил в процес на отказ. Около половин година
след разпита на ищеца било повдигнато обвинение за две престъпления. Свидетелят не
помни колко съдебни заседания били проведени. По по-тежкото обвинение била
постановена оправдателна присъда, а по по-леко наказуемото – глоба. Свидетелят, като
защитник на подсъдимия, подал въззивна жалба. До насрочване на съдебното заседание
абсолютната давност изтекла и по искане на подсъдимия производството било прекратено.
По време на процеса ищецът се изтормозил. Притеснявал се, че поради призоваванията в
районното ще му е трудно да устои да не се върне към наркотиците. Помощ му оказвала
приятелката му Д., която била неотлъчно до него. Дори след частичното оправдаване
ищецът не можел да се успокои поради постановената осъдителна присъда.
Съгласно установената практика на ВКС е нормално е да се приеме, че по време на
цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на
престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и
несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и
социалното му общуване (Решение № 388 от 2.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2012 г., IV
г. о., ГК, Решение № 480 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2012 г., IV г. о., ГК). Не е в
тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са
увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е
длъжен да определи неговия размер по своя преценка. (Решение № 253 от 2.07.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 652/2011 г., IV г. о., ГК).
От значение за определяне на размера на обезщетението е естеството на
повдигнатото обвинение срещу пострадалото лице. На ищеца е повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл. 354в, ал. 1 НК. Престъплението не е тежко по смисъла на
чл. 93, т. 7 от НК, тъй като предвиденото наказание е лишаване от свобода от две до пет
години и глоба от пет до десет хиляди лева. Независимо от това, предвид възможността от
лишаване от свобода следва да се приеме, че ищецът е изпитвал съществен душевен
дискомфорт.
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия
критерий за справедливост се определя също така от вида и характера на упражнената
процесуална принуда - колко и какви процесуални действия са извършени с участието на
пострадалия, как са извършени действията, в продължение на колко време, проведено ли е
ефективно разследване в разумен срок и др. В случая наказателното производство е
започнало с извършването на претърсване на жилището на 30.08.2012 г. и е приключило на
30.09.2016 г., когато е влязла в сила оправдателната присъда. Тази продължителност от
четири години и един месец надвишава критериите на чл.6 от ЕКЗПЧОС (в сила за България
от 07.09.1992 г.), тълкуван в светлината на практиката на Европейския Съд по правата на
човека (ЕСПЧ), като се има предвид характера на обвинението за леко престъпление, само
един обвиняем, както и протичането на досъдебно и съдебно производство само на една
инстанция.
От значение е фактът, че продължителността на съдебното производство отчасти се
дължи на поведението на ищеца: заседанията на 05.11.2014 г., 27.05.2015 г., 18.09.2015 г.,
16.11.2015 г. и 03.02.2016 г. са отложени поради влошено здравословно състояние на
4
подсъдимия и нарочно искане за осигуряване на възможност за лично участие в
разглеждането на делото или при разпит на свидетел. На следващите заседания на
28.03.2016 г. са изслушани и приети две от заключенията на експертизите. Следва ново
отлагане на делото от 26.04.2016 г. поради неявяване на свидетел, като на последното
заседание на 14.09.2016 г. този свидетел - В. М., не е разпитан но подсъдимият е заявил, че
няма други доказателствени искания. Следователно в три от съдебните заседания са
събирани доказателства, останалите са отлагани по искане на самия подсъдим и заради
желанието му за лично участие, както и разпит на свидетел, което искане впоследствие не се
поддържа и присъдата е постановена без тези показания. Неоснователно в оплакването във
въззивната жалба, че СГС неправилно е приел, че желанието за лично участие в
наказателното производство е довело до многократно отлагане на делото. Този извод на
съда се подкрепя от протоколите на проведените пред наказателния съд съдебни заседания.
В случая е без значение че невъзможността за явяване в с.з. от страна на подсъдимия се
дължи на заболяване. За последното той не носи отговорност, но същото важи и за
държавата чрез процесуалния й субституент. Не може да се обоснове претендирания от
ищеца размер на обезщетението заради обстоятелства извън нейния контрол. Все пак следва
да се приеме, че наказателното производство в съдебната му фаза е продължило неразумно
дълго и обезщетението следва да отчете този факт.
На следващо място, размерът на обезщетението се определя според вида и тежестта
на причинените телесни и психични увреждания, страдания и неудобства, стигнало ли се е
до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно - медицинската
прогноза за развитието на заболяването. Няма представени доказателства за наличие на
заболяване във връзка с воденото наказателно производство.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, но същите не установяват размер на
вредите над обичайните презумптивни вреди. Не се доказва влошено здравословно
състояние, във връзка с воденото наказателно дело. Следва да се отчете, че мярката за
неотклонение е най-леката възможна и не е в състояние да препятства свободното
придвижване или обичайните занимания. При определяне на справедливия размер на
обезщетението настоящият състав отчита продължителността на наказателното дело,
потенциалното наказание от две до пет години лишаване от свобода, факта, че ищецът е бил
задържан за 24 часа, че не е бил осъждан или обвиняем до този момент, както и че се е
лекувал от наркозависимост, а е бил обвинен в извършването на престъпление, свързано с
високорискови наркотични вещества. Вредите, които следва да бъдат обезщетени, наред с
житейски логичния страх от осъждане и притеснение за близките, са и затрудненото
лекуване от наркозависимостта.
В същото време, като база за паричния еквивалент на причинената неимуществена
вреда служи икономическият растеж и средностатистическите показатели за доходите и
покупателните възможности в страната към датата на деликта. В случая датата, към която
следва да се отчетат тези показатели съгласно приетото с ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по
т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК (т.4), е 30.09.2016 г. – влизане в сила на оправдателната присъда.
Отчитането на социално-икономическото развитие при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди е възприето в трайната практика на ВКС, отразена в
решения № 1207 от 4.11.2008 г. по гр. д. № 5502/2007г. на IV ГО, № 95 от 24.10.2012 г. по т.
д. № 916/2011 г на I ТО, № 141 от 19.08.2013 г по т. д. № 453/2012 г. на II ТО, № 60 от
29.04.2014 г. по т. д. № 3049/2013 г. на II ТО, № 23 от 25.03.2014 г. по т. д. № 1154/2013 г.,
№ 157 от 28.11.2014 г по т. д. № 3040/2013 г на II ТО и много други. Справедливото
обезщетение според настоящия състав е 4000 (четири хиляди) лева.
Следва да се посочи още, че осъждането само по себе си също има ефекта на
овъзмездяване. В тази връзка, е добре да се отбележи, че съгласно практиката на ЕСПЧ
Европейската конвенция не предоставя на лице, на което е повдигнато наказателно
обвинение и впоследствие оправдано, право на обезщетение (така § 82 от решение Allen с/у
Обединеното Кралство от 12.07.2013 г., жалба 25424/09 и цитираните там решения). В тази
насока правото на обезщетение съгласно националния закон – ЗОДОВ следва да бъде
5
съобразено с българската правораздавателна традиция.
Неотносими към размера на обезщетението по справедливост са обстоятелствата,
посочени във въззивната жалба на ищеца, черпени от доказването на обвинението в рамките
на наказателното производство. От значение в този контекст е само фактът, че ищецът не е
имал предишни осъждания, което предполага по-интензивни неимуществени вреди.
Частично основателни са оплакванията за занижен размер на обезщетението предвид
продължителността на производството и лекуването на ищеца от наркозависимост. Именно
затова неоснователни са оплакванията на Прокуратурата, че обезщетението е завишено.
С оглед изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено в
отхвърлителната част от 2500 (две хиляди и петстотин) лева до 4000 (четири хиляди) лева
обезщетение за неимуществени вреди по отношение на повдигнатото обвинение в
извършване на престъпление по чл. 354в, ал. 1 НК за водено досъдебно производство и
НОХД 12532/2013 г. на СРС, като му бъде присъдено допълнително обезщетение от 1500
(хиляда и петстотин) лева ведно със законната лихва от 26.06.2017 г. съобразно
основателното възражение за погасяване по давност и потвърдено в останалата част по този
иск.
Искът за имуществени вреди е доказан с договор за правна защита и съдействие на л.
58 от ДП ЗМ 2150/12, пр.пр. 28070/2012 г., приложена към делото. Ето защо, обжалваното
решение в тази част следва да бъде потвърдено.
Основателно е оплакването на Прокуратурата в допълнението към въззивната жалба
по повод погасяването по давност на част от претенцията за законна лихва. Исковата молба е
подадена на 26.06.2020 г. и поради основателност на навреме направеното възражение
законната лихва върху обезщетението за неимуществени и имуществени вреди се дължи от
26.06.2017 г. Решението следва да бъде отменено в частта, в която ответникът е осъден да
заплати законната лихва върху сумата от 2500 лева неимуществени вреди за времето от
30.09.2016 г. до 26.06.2017 г. и върху сумата от 100 лева имуществени вреди времето от
30.09.2016 г. до 26.06.2017 г.
По повод решението по иска за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер на 26000 лв., дължими за периода 01.03.2017 г. – 09.06.2017 г. за обвинение за
престъпление по чл. 354а, ал. 1 вр. ал. 3, т. 1 НК за водено досъдебно производство, по което
е постановена осъдителна присъда по НОХД 12532/2013 г., отменена по ВНОХД 1623/2017
г. и производството е прекратено поради изтичане на абсолютна давност, ведно със
законната лихва, считано от 09.06.2017 г. до окончателното изплащане на сумата въззивният
съд излага следните правни съображения при очертаните по-горе факти.
По делото са предявени три иска за двете обвинения, като първите два за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева и за обезщетение за
имуществени вреди в размер на 100 лева са във връзка с оправдателната присъда, а третият
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лева е за периода
от деня на погасяването по давност до деня на прекратяване на наказателното производство
и отмяна на първоинстанционната присъда в осъдителната й част. Не е предявен отделен
иск за продължило в неразумен срок производство, а изтеклото време ищецът изрично
посочва в уточнителната си молба от 27.01.2021 г., че следва да се отчете при определяне на
обезщетение. СГС се е съобразил с квалификацията, дадена от САС в определението,
постановено във връзка с частичното връщане на исковата молба, която не е задължителна
за настоящия състав. Основателно е оплакването във въззивната жалба, че правната
квалификация за обезщетение от 26 000 лева не следва да е по чл. 2б ЗОДОВ, макар в
исковата молба ищецът сам да е посочил тази квалификация, но е трайна съдебната
практика, че правната квалификация се определя от съда.
При липсата на основание по някоя от хипотезите на чл. 2 от ЗОДОВ, въззивният съд
намира, че правната квалификация на иска е чл. 49 ЗЗД. Ето защо, за него не следва да е
изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а"
от Закона за съдебната власт, по която да няма постигнато споразумение. Независимо че
6
СГС се е произнесъл по иск с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ, тъй като фактите,
подлежащи на разглеждане, са едни и същи, решението е допустимо и в тази си част и
подлежи на въззивна проверка за правилност. Въззивната инстанция има правомощие да
обезсили решението само в случай, при който първата инстанция прилага материално-
правна норма, която не само не съответства на искането за защита, а съображенията, поради
които съдът е уважил или отхвърлил иска, са несъвместими с онази материално-правна
норма, която съобразно твърденията в исковата молба е правният регулатор на спорното
правоотношение, нарушава конституционно закрепените техни права, а нарушението е
проявено в такава степен, та да ги отрече. Настоящият случай не е такъв, поради което
въззивният съд е длъжен да приложи онази материално-правна норма, която според него
съответства на твърденията в исковата молба, очертали предмета на делото. (Решение № 118
от 25.09.2018 г. по гр. д. № 4756/2017 г. на ВКС, Трето ГО) .
Срещу ищеца е било образувано наказателно производство, което е било прекратено
с решение на въззивния съд поради погасяване на отговорността му по давност.
Процесуалните действия, извършени преди изтичането на давността, не дават право на
обезщетение, защото са били законни, а основната предпоставка за отговорността на
държавата е незаконност на действията на държавните органи /т. 8 ТР 3/04 от 22.04.05 г.,
ОСГК на ВКС/. Процесуалните действия, обаче, извършени след изтичане на давността - са
незаконни - тъй като с тях е поддържана висящността на производството, без да е имало
каквото и да е основание за това. (в този смисъл Решение № 151 от 23.06.2016 г. на ВКС по
гр. д. № 508/2016 г., III г. о.).
Съобразно посоченото от въззивния състав на наказателния съд срокът на абсолютна
давност от 4 г. и 6 м., считано от извършване на инкриминираното деяние, е изтекъл на
01.03.2017 г., т.е. след постановяване на първоинстанционната присъда и преди образуване
на въззивното производство. Въззивното решение е постановено на 09.06.2017 г. По време
на този период от три месеца и девет дни ищецът е търпял обичайните неимуществени
вреди, свързани със страха от осъждане, като се съобрази, че за престъплението по чл. 354а,
ал. 1 вр. ал. 3, т. 1 НК е предвидено наказание лишаване от свобода от една до шест години и
с глоба от две хиляди до десет хиляди лева. Процесуално-следствено действие през този
период е проведеното съдебно заседание на 29.05.2017 г., в което подсъдимият е заявил, че
иска отмяна на присъдата или прекратяване на производството поради изтекла давност, а
прокурорът е поискал прекратяване на производството на същото основание и при изрично
изразеното изявление на подсъдимия. Продължителността от три месеца и девет дни,
преценена от гледна точка на ищеца, е голяма, тъй като през това време се е тревожел
относно потенциалната опасност от наказание. Следва да се съобрази обаче, че е било нужно
време за насрочване на делото в открито съдебно заседание, в което подсъдимият да заяви
дали иска да се ползва от възможността за приключване на делото поради изтекла давност
или иска да се постанови присъда. Вреди над обичайните не се доказват за периода от
погасяването по давност до прекратяването на делото, поради което съдът по справедливост
определя обезщетение от 100 (сто) лева, дължими със законната лихва от 26.06.2017 г.
съобразно основателното възражение за погасителна давност, направено с отговора на
исковата молба.
С оглед изхода на спора в полза на адв. М. следва да се присъди адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция по чл. 38 ЗА в размер на 150 лева.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение 260538 на СГС от 11.02.2022 г. по гр.д. 5948/2020 г., I ГО, 15
състав в в следните части:
- искът на Д. С. М. е отхвърлен за разликата от присъденото от СГС обезщетение от
2500 (две хиляди и петстотин) лева за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от
7
ЗОДОВ по повод повдигнато обвинение, за което е оправдан с присъда по НОХД
12532/2013 г. на СРС, до дължимото обезщетение от 4000 (четири хиляди) лева ведно със
законната лихва от 26.06.2017 г. до плащането;
- Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати законната лихва върху
сумата от 2500 лева неимуществени вреди за времето от 30.09.2016 г. до 26.06.2017 г. и
върху сумата от 100 лева имуществени вреди времето от 30.09.2016 г. до 26.06.2017 г.;
- искът на Д. С. М. за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати
на ищеца вреди от забавено правосъдие по повод повдигнато обвинение за престъпление по
чл. 354а, ал. 1 вр. ал. 3, т. 1 НК за водено досъдебно производство, по което е постановена
осъдителна присъда по НОХД 12532/2013 г., отменена по ВНОХД 1623/2017 г. –
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 26000 лв. дължими за периода
01.03.2017 г. – 09.06.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 09.06.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата, като вместо това постановява:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Д. С. М., ЕГН
********** на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ допълнително обезщетение за
неимуществени вреди от 1500 (хиляда и петстотин) лева по повод повдигнато обвинение, за
което е оправдан с присъда по НОХД 12532/2013 г. на СРС ведно със законната лихва от
26.06.2017 г. до плащането.
ОТХВЪРЛЯ искането на Д. С. М. за заплащане на законна лихва върху сумата от
2500 (две хиляди и петстотин) лева за неимуществени вреди за времето от 30.09.2016 г. до
26.06.2017 г. и върху сумата от 100 (сто) лева за имуществени вреди за времето от
30.09.2016 г. до 26.06.2017 г. по повод повдигнато обвинение, за което е оправдан с присъда
по НОХД 12532/2013 г. на СРС.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България на основание чл. 49 ЗЗД да заплати
на Д. С. М., ЕГН ********** обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 (сто)
лева за периода 01.03.2017 г. (изтичане на абсолютната давност) – 09.06.2017 г.
(прекратяване на производството) за обвинение за престъпление по чл. 354а, ал. 1 вр. ал. 3, т.
1 НК за водено наказателно производство, по което е постановена осъдителна присъда по
НОХД 12532/2013 г., отменена по ВНОХД 1623/2017 г. и производството е прекратено
поради изтекла абсолютна давност ведно със законната лихва от 26.06.2017 г. до плащането,
като отхвърля иска до претендирания размер от 26 000 (двадесет и шест хиляди) лева със
законната лихва от 09.06.2017 г. до плащането.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Осъжда Прокуратурата на Република България да заплати на адв. Т. М., вписана в
Софийска адвокатска колегия, адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция на
основание чл. 38 ЗА в размер на 150 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8