Р Е Ш Е Н И Е
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр.София,
….….. 2017 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ—14 с-в в открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари
две хиляди и седемнадесета година в състав :
Председател: Зорница Гладилова
При
секретаря Т.Г. като разгледа гр.д. № 3713
по описа за 2016
година и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.68 от ЗБН.
С възражение от 18.02.2016 г. Р.Г.Н. е
обжалвала Решение № ЗБН
66-448/18.01.2016 г., с което синдиците на „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност)
оставят без уважение Възражение вх. № ЗБН 66- 448/04.09.2015 г. срещу списъка
на приетите от синдика вземания на кредиторите на КТБ - АД (в несъстоятелност).
Счита, че неоснователно синдиците са
приели, че Б.та като длъжник не е страна по договора за цесия, а единствено
адресат на нареждането на цедента да се плати другиму, поради което
уведомлението за развалянето на договора за цесия и последиците от това -
възстановяване в патримониума на първоначалния цедент на вземането на основание
чл.88 ал.1 ЗЗД, са неотносими към длъжника и че цесията е осчетоводена като
вземане на цесионера.
Твърди, че отношенията по договора за
цесия не се развиват само и единствено между страните. В процесния случай длъжникът
е бил уведомен за развалянето. За развалянето на договора за цесия и за
настъпилата въз основа на това двустранна реституция, синдиците били уведомени
и сочели тези факти в оспорения отказ. Самият факт, че синдиците приели, че
възражението е подадено в срока по чл.66, ал.1
от ЗБН от легитимирано да оспорва списъка лице бил индиция за възстановените ми
права на депозитант.
В конкретния случай било неоснователно
да се откаже прихващане на цесионера „П. ООД с придобитото от ищцата вземане, а
едновременно с това - да се остави без уважение възражението й против списъка
на кредиторите, в който отсъства с това вземане като кредитор на
несъстоятелността. Б.та била обявила цесията за осчетоводена, но това не било
отразено по партидите на страните, което било отделно основание да се счита, че
правата на ищцата на кредитор не са се заличили.
Ищцата моли съда да отмени Решение №
ЗБН 66-448/18.01.2016 г. на синдиците на „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност), с
което се оставя без уважение възражението й срещу списъка на кредиторите на „К.т.Б.“
АД (в несъстоятелност) за невключване на вземането й в размер на сумите:
52 142.58 лв. главница по Рамков договор за платежни услуги на потребители
/физически лица/ от 30.08.2012 г. и анекс № 122460 към Рамков договор за платежни услуги за потребители за
откриване на банкова сметка *** „Плюс“ от 25.10.2013 г. и депозитна сметка в
лева IBAN ***; 637.73 лв. –
дължима лихва за периода от 1.01.2015 г. до 19.06.2015 г. и законна лихва върху
главницата до окончателното изплащане.
Ответника по възражението - синдиците на
КТБ АД /в н./ оспорват подаденото възражение. Твърдят, че съгласно правната
теория и съдебната практика при договора за цесия вземането преминава върху
цесионера със самото сключване на договора за цесия и той става от този момент
негов носител, докато соговорът имал действие спрямо длъжника и третите лица
след съобщаването. Договорът за цесия се считал изпълнен със сключването му и
вземнето преминавало в патримониума на цесионера като с уведомяването на
длъжника се погасявала облигационната връзка между цедента и длъжника и
възниквала облигационна връзка между цесионера и длъжника. След този момент
нито цедентът едностранно, нито по съгласие на страните по цесията можело да
отменя ефекта й и да се влияе върху правоотношението между цесионера и длъжника. Синдиците
твърдят, че съгласно чл.20а от ЗЗД и чл.21 от ЗЗД договорите действали между
страните, които са ги сключили. Съдържанието на договора за цесия (цена,
условия, модалитети) не било обвързващо за длъжника. Законът изисквал
единствено длъжникът да получи съобщението от цедента, за това, че от този
момент длъжникът следва да престира другиму. Длъжникът не бил страна по
договора за цесия, а е единствено адресат на нареждането на цедента да изпълни другиму. Договорът за цесия не
създавал права и/или задължения за длъжника. Прекратяването на този договор не
внасяло промени в правната сфера на длъжника, т.е. това прекратяване обвързвало
единствено цедента и цесионера. След прекратяването на договора за цесия,
длъжникът продължавал да дължи на цесионера. Не било необходимо длъжникът да
бъде информиран за това прекратяване. Нямали действие по отношение на длъжника
формулираните в договора за цесия условия и модалитети, тъй като за него било
релевантно единствено нареждането на цедента да плати другиму. Синдиците на „КТБ”
АД /н./ поддържат, че извършеното в последствие прихващане с цедираното вземане
не е и не можело да бъде предмет на настоящото производство.
Съдът като обсъди представените по
делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
С Решение № 73/20.06.2014 г.
Управителният съвет на Българска народна б.
поставил „К.т.б.” АД под специален надзор за срок от три месеца и спрял
за срок от три месеца изпълнението на всички задължения на „КТБ” АД.
С Решение № 114/16.09.2014 г. на
Управителния съвет на БНБ удължил до 20.11.2014 г. срокът, за който „К.т.б.” АД
е поставена под специален надзор и до същата дата е удължено прилагането на
мерките по т. 2-7 от Решение № 73/20.06.2014 г. включително и относно спиране
на изпълнението на задълженията на „КТБ” АД.
С Решение № 138/6.11.2014 г.
Управителния съвет на БНБ е отнет лицензът, предоставен от БНБ за извършване на
банкова дейност на „К.т.б.” АД.
С Решение № 664/22.04.2015 г. по
търговско дело № 7549/2014 г. на Софийски градски съд, VI-4 състав,
постановено на основание чл.13, ал.1 от Закона за банковата несъстоятелност,
Софийски градски съд обявява неплатежоспособността на „К.т.Б.” АД; открива
производство по несъстоятелност срещу б.та и тя е обявена в несъстоятелност.
Не се спори между страните, че Р.Г.Н.
е била вложител и титуляр на банкова сметка ***: ***,
която е била открита в „К.т.Б.“ АД /н./ по силата на Анекс № 122460/25.10.2013
г. към Рамков договор за платежни услуги за потребители при условията на
безсрочен депозит „Плюс“ от 30.08.2012 г.
Не се спори, че на 22.12.2014 г. с Уведомление вх.№ 13029 в
„КТБ” АД (н) б.та е уведомена за
сключен договор за прехвърляне на вземания от 27.10.2014 г., между Р.Г.Н. и „П.”
ООД като цесионер,
за прехвърляне на вземане в размер на 51 937 лева по банкова сметка ***: ***.
Уведомлението е подадено от Р.Г.Н. и е представено по делото.
С изявление за прихващане вх. №
13030/22.12.2014 г. „П.” ООД е отправило към „К.т.Б.“ АД /н./ волеизявление за
прихващане на свои задължения към Б.та по Договор за банков кредит от
30.06.2010 г. с придобитото от цедента вземане, прехвърлено му с Договор за
прехвърляне на вземане от 27.10.2014 г.
Представена е молба за предявяване на
вземания вх.№ 36463-1386/22.06.2015 г., подадена от Р.Г.Н. до синдиците на „К.Т.Б.“
АД - в несъстоятелност, с която е предявила вземания за: 52 142.58 лв.
главница по Рамков договор за платежни услуги на потребители /физически лица/
от 30.08.2012 г. и анекс № 122460 към Рамков договор за платежни услуги за потребители за
откриване на банкова сметка *** „Плюс“ от 25.10.2013 г. и депозитна сметка в
лева IBAN ***; 637.73 лв. –
дължима лихва за периода от 1.01.2015 г. до 19.06.2015 г. и законна лихва върху
главницата до окончателното изплащане.
Видно от представения Списък сприети
вземания на кредиторите на „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност Р.Г.Н. е приета като
кредитор с вземане в размер 171.88 лв. и законна лихва върху него.
С уведомление, постъпило в „К.т.Б.“ АД
/н./ на 17.07.2015 г. Р.Г.Н. е уведомила б.та
за прекратяване на Договора за цесия от 27.07.2014 г. поради настъпване
на прекратителното условие по него.
Представен е Договор за цесия, сключен
на 27.10.2014 г. между Р.Г.Н. в качеството й на цедент и „П.” ООД в качеството
на цесионер, по силата на който цедентът прехвърля на цесионера своите вземания
от „К.т.Б.“ АД произтичащи от Рамков
договор за платежни услуги за потребители при условията на безсрочен депозит
„Плюс“ от 30.08.2012 г. и Анекс № 122460/25.10.2013 г. към Рамков договор за
платежни услуги за потребители при условията на безсрочен депозит „Плюс“ от
30.08.2012 г. и депозитна сметка в лева с IBAN: ***
лв. срещу цена 36 355.90 лв. Съгласно чл.6, т.6 от договора за цесия
цесионерът се е задължил в срок до 20.12.2014 г. да учреди ипотека в полза на
цедента, обезпечаваща вземането му по договора върху описаните в договора
недвижими имоти, находящи се в гр.Лом, ул. Кремиковска и в гр.Варна, район
Младост, с.о. „Сълзица“ и 1/3 идеална част от поземлен имот, находящ се в
гр.Варна, район Младост, ведно със самостоятелен обект. Предвидено е, че в
случай, че до 20.12.2014 г. цесионерът не учреди ипотека в полза на цедента,
договорът се счита автоматично прекратен. Съгласно чл.13 в случай, че до
1.06.2015 г. „К.Т.Б.“
АД - в несъстоятелност не отрази н счетоводството си прихващането на
задълженията на цесионера към Б.та с придобитото по договора вземане или
прихващането бъде обявено за недействително, договорът се счита прекратен.
При така установената фактическа обстановка,
съдът приема от правна страна следното:
Видно от представените доказателства Р.Г.Н.
към 27.10.2014 г. е била вложител в „К.Т.Б.“ АД и е
прехвърлил вземането си по банкова сметка ***: *** лв. на „П.” ООД. Със сключването на договора за цесия вземането е
преминало в патримониума на третото лице.
Тъй като
длъжникът „К.Т.Б.“ АД не е страна по договора за цесия, за
да се прояви действието на договора спрямо него, същият следва да му бъде
съобщен съобразно правилото на чл.99, ал.4 от ЗЗД. Това е станало с
получаването на депозираното от Р.Г.Н. уведомление на 22.12.2014 г., от която
дата договорът, с който ищецът е прехвърлил вземането си е породил действие и
за Б.та. От тази дата кредитор на вземането по банкова сметка *** ***в. за „К.Т.Б.“ АД е станало „П.” ООД .
С
договора
за цесия се осъществява промяна в облигационната връзка. Съобщението
до длъжника за извършената цесия не е елемент от фактическия състав, който
поражда действие на договора за цесия между страните по него. Цедираното
вземане преминава върху цесионера със сключване на договора, като самото
уведомяване е регламентирано единствено с оглед обвързването на длъжника от
договора и поради действието му спрямо третите лица - чл. 99, ал. 4 ЗЗД. За
преминаване на вземането върху цесионера е достатъчно единствено постигането
на съгласие между него и цедента, с което е осъществен и предмета на сделката.
Законът не поставя ограничения за възможността страните по договора за цесия да предвидят в него
прекратително условие, което съгласно чл.25, ал.2 от ЗЗД има обратно
действие. В процесния случай страните са уговорили такива условия – уговорено
е, че договорът се прекратява с обратна сила,
автоматично, без да е необходимо изявление на някоя от страните за това, ако до
1.06.2015 г. „К.т.Б.“ АД не е отразила в счетоводството си прихващането на
задълженията на „П.” ООД и че договорът се счита прекратен и в случай, че в полза на цедента не са
учредени ипотеките, уговорени в договора в срок до 20.12.2014 г.
Настоящият състав намира, че прекратяването на цесионния договор, поради
настъпването на предвидено в него прекратително условие е настъпило единствено
за страните по договора, но не и по отношение на длъжника. В случая, при който
към датата на настъпването на прекратителното условие цесията не е била съобщена,
прекратяването на договора за прехвърляне на вземането не би рефлектирало в
правната сфера на длъжника. При условие обаче, че цесията е вече съобщена,
сбъдването на уговорено прекратително условие не поражда никакви правни
последици спрямо длъжника, тъй като същият не е страна по договора и неговите
клаузи не го обвързват /съгласно чл.
21, ал.1 ЗЗД договорът поражда действие спрямо трети лица в предвидените от
закона случаи/. Обстоятелството, че на длъжника е съобщено настъпването на
прекратителното условие по договора за цесия няма правни последици, тъй като
законът не му придава такива.
По
делото е установено, че след прехвърлянето на вземането, на 22.12.2014 г.
цесионерът е отправил волеизявление към длъжника „К.Т.Б.“ АД за
прихващане на придобитото по договора за цесия вземане към Б.та със свои
задължения към нея. Прихващането е способ за погасяване /прекратяване/ на две
насрещни задължения до размера на по-малкото чрез едностранно изявление на една
от страните. Легалната дефиниция е в разпоредбата на чл.103, ал.1 от ЗЗД, съгласно която, когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и
заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно,
може да го прихване срещу задължението
си. Със
самото достигане на това волеизявление ефектът на прихващането настъпва.
Следователно към датата на достигането на волеизявлението на „П.” ООД за
прихващане в „К.Т.Б.“ АД цедираното от
ищцата вземане по банкова сметка ***: ***.
Вземането на Р.Г.Н. по
банкова сметка ***: ***.88 лв. ведно със законната лихва
върху него е било прието за удовлетворяване в производството по несъстоятелност
на „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност.
Възражението на Р.Г.Н. срещу Решение №
ЗБН 66-423 от 20.01.2016 г. на постоянните синдици на „К.Т.Б.“ АД - в
несъстоятелност, ЕИК ******** е неоснователно, тъй като по делото не е
установено да е налице нейно негово вземане към б.та.
По отношение на разноските:
Съдът намира, че следващото се
юрисконсултско възнаграждение за процесуалното представителство по делото
следва да бъде определено съобразно с измененията на ГПК -изм. и доп., бр. 8 от
24.01.2017 г., доп., бр. 13 от 7.02.2017 г., тъй като се касае за процесуална
норма, която има действие незабавно. Съдът намира, че юрисконсултското
възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 във вр. чл.37, ал.1 от ЗПП
във вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ е 300 лв.
Воден от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ подаденото от Р.Г.Н., ЕГН **********, адрес *** срещу Решение №
ЗБН 66-448/18.01.2016 г., с което синдиците на „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност)
оставят без уважение Възражение вх. № ЗБН 66- 448/04.09.2015 г. по чл. 66, ал.
1 от ЗБН срещу отказа да бъде прието и включвено в списъка на приетите вземания
по чл. 64 от ЗБН на нейно вземане в размер на 52 142.58 лв. главница по
Рамков договор за платежни услуги на потребители /физически лица/ от 30.08.2012
г. и анекс № 122460 към Рамков договор
за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка ***
„Плюс“ от 25.10.2013 г. и депозитна сметка в лева IBAN ***;
637.73 лв. – дължима лихва за периода от 1.01.2015 г. до 19.06.2015 г. и
законна лихва върху главницата до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Р.Г.Н., ЕГН **********,
адрес *** да заплати на „К.т.Б.” АД - в несъстоятелност на основание чл.78,
ал.8 от ГПК сумата 300 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: