Решение по дело №6048/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 865
Дата: 6 декември 2023 г. (в сила от 6 декември 2023 г.)
Съдия: Тони Гетов
Дело: 20231100606048
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 24 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 865
гр. София, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Вилислава Янч. Ангелова

Тони Гетов
при участието на секретаря Даниела Т. Славенова
като разгледа докладваното от Тони Гетов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20231100606048 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 02.05.2023 г., постановена по НОХД № 14800/2021г. по
описа на Софийски районен съд, НО, 99 състав е признал подсъдимия Р. Р. А.
ЕГН: **********- роден на 13.10.1985 г. в гр. София, българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, безработен, с адрес:
с. Казичене, ул. „*******, за ВИНОВЕН в това, че на 11.08.2019 г„ около
02:00 часа, на територията на „Хидопарк Казичене“, находящ се в с. Казичене,
Столична община, действайки в съучастие като съизвършител е И.А. И. и
Й.Г.Г., чрез нанасяне на удари е твърд, тъп предмет в областта на главата и
лявата ръка на Д. А.З. му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в
избИ.е на 2-ри горен ляв зъб, реализирало медикобиологичния признак
„затрудняване на дъвченето и говоренето“; счупване на долна челюст -
реализирало медикобиологичния признак „счупване на челюст“ и изкълчване
на лявата лакътна става, реализирало медикобиологичния признак „трайно
затруднение в движението на левия горен крайник“, поради което и на
основание чл.129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. an. 1 вр. чл.54 ал.1 НК от
НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от една година и
шест месеца, като на основание чл. 66 ал.1 от НК е отложил изтърпяването
на така определеното наказание за срок от три години.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът е осъдил подсъдимия Р. А. да
заплати направените разноски по делото по сметка на СДВР направените на
1
досъдебната фаза разноски в размер на 67.20 лв. / шестдесет и седем лева и
деветдесет стотинки/, по сметка на СРС сумата от 298,20 / двеста деветдесет и
осем лв и двадесет ст./.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба
от подсъдимия, както и въззивна жалба от защитника на подсъдимия - адв. Г..
В жалбата се твърди, че атакуваната присъда е незаконосъобразна и
неправилна. Моли се атакуваната присъда да бъде отменена и вместо нея да
бъде постановена друга такава, с която подс. А. да бъде оправдан.
Алтернативно моли наложеното наказание да бъде намалено, тъй като е явно
несправедливо. Не са направени доказателствени искания.
С определение в закрито заседание на 17.07.2023 г. въззивният съд по
реда на чл. 327 от НПК е постановил, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага събирането на нови доказателства.
В съдебно заседание пред въззивния съдебен състав представителят на
Софийски градска прокуратура счита, че атакуваната присъда е справедлива,
поради което моли жалбата да бъде оставена без уважение, а присъдата
потвърдена.
В съдебно заседание адв. Г. - защитник на подс. А. пледира последният
да бъде оправдан, като по същество поддържа доводитеси, изложени в
жалбата.
Подсъдимият А. моли да бъде оправдан.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното в жалбата, както и
доводите, направени в съдебното заседание и след като въз основа на
императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка
на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК,
намира за установено следното: Упражнявайки правомощията си за
цялостна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият въззивен състав
счита, че първоинстанционната присъда е постановена при изяснена
фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от
събраните по делото доказателства, обсъдени достатъчно подробно в
мотивите на съдебния акт. Предвид това настоящата инстанция се
солидаризира изцяло с приетата от първостепенния съд фактическа
обстановка и не счита за нужно същата да бъде преповтаряна отново.
При постановяване на присъдата първостепенният съд е обсъдил
събраните пред него и на досъдебно производство относими гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства, в това число показанията
на разпитаните свидетели. Съдът е изложил убедителни мотиви относно
кредитирането на показанията на Д. З., Н.В., Н.А., Л.С., А.А. и Е.Т..
Показанията на посочените свидетели са последователни, логични и
непротиворечиви, основаващи се непосредствено и пряко от тях възприети
2
факти и обстоятелства. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в
съдържанието на тези гласни доказателствени средства не се очертава нито
вътрешно противоречие, нито несъответствие с изведеното от свидетелите
съотнесени един спрямо друг и то не само по отношение на обстоятелствата
свързани с предмета на доказване, но и досежно конкретни, периферни за
главните факти обстоятелства, поради което е приел, че същите са
достоверни.
Предвид гореизложеното въззивната инстанция се присъединява към
изводите на предходния съдебен състав относно кредитирането на
свидетелските показания на посочените лица като достоверни, допълващи се
и логични. Съгласно показанията на разпитаните лица съдът установи по
безпротиворечив начин значимите за настоящия случай факти, свързани с
поведението на подсъдимия – пристигането му в заведението заедно с други
лица и нанасянето на побой от него и от св. Й.Г. и И. И. на св. З.. В този
смисъл съдът не възприема като убедителни доводите на защитата за
превратно тълкуване на показанията на посочените свидетели.
Правилно съдът е кредитирал показанията на свидетелите Г.Й., Х.Я. и
К. Х., които по същество допълват показанията на З., В., А., С., А. и Т.
относно присъствието на подсъдимия на местопрестъплението, макар че
лично не са възприели нанасяните от него удари на пострадалия З..
Правилно са кредитирани и показанията на свидетелите – поемни лица,
присъствали на извършените разпознавания от на З., В., А., С., А. и Т., като
последните категорично са разпознали именно подсъдимия , Й.Г. и И. И. като
лицата, нанесли побой на З..
Съдът е обсъдил подробно и показанията на свидетелите Й.Г. и И. И..
Същите са сключили споразумение с прокуратурата, че в съучастие именно с
подс. А. са нанесли инкриминираните телесни увреждания на З.. Останалите
свидетели, разпитани по делото – Ч., Г., Св. И., В. в показанията си по
никакъв начин не опровергават показанията на посочените по-горе свидетели,
че именно подсъдимият е едно от лицата, нанесли травматичните увреждания
на З..
Съдът е подложил на подробен анализ показанията на св. К.С. и е
изложил убедителни мотиви относно това, че неговите показания са
изолирани, противоречат на всички други доказателства, събрани по делото,
поради което не следва да бъдат кредитирани.
Контролирания съд е изложил и убедителни мотиви защо не кредитира
изцяло обясненията на подсъдимия, които настоящата съдебна инстанция
възприема изцяло.
В подкрепа на установената фактическа обстановка от гласните
доказателствени средства е и приобщената останала съвкупност от писмени
доказателства и доказателствени средства – СМЕ и писмените доказателства
по делото.
Въззивният съдебен състав намира, че подсъдимият е осъществил от
3
обективна страна състава на престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. ал.1 вр.
чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК.
От обективна страна подсъдимият, нанасяйки на удар с чрез с твърд,
тъп предмет в областта на главата и лявата ръка на свидетеля Д.
З., му е причинил избИ.е на 2-ри горен ляв зъб, счупване на
долната челюст и изкълчване на лявата лакътна става. Тези три уврежда-
ния се квалифицират като средна телесна повреда, тъй като са довели до
до избИ.е на зъб, без който се затруднява дъвченето и говореното, до
счупване на челюст и до трайно затрудняване на движението на левия
горен крайник за срок над 30 дни.
Безспорно се установява по делото, че подс. А. е нанесъл
инкриминираните телесни увреждания на З. в съучастие като
съизвършител с И. И. и Й.Г.
От субективна страна подсъдимият А. е действал с пряк умисъл - същият
е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
последиците от ударите, който е нанесъл в областта на ръката и главата на
пострадалия и е искал настъпването на вредоносния резултат.
При определяне на наказанието на подсъдимия за престъплението
по чл.129 ал.2 вр. ал.1 1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК, за което същият е
признат за виновен, съдът е определил размера на наказанието при условията
на чл.54 от НК в пределите, предвидени от закона за извършеното
престъпление / до 6 години лишаване от свобода /.
Въззивния съд споделя напълно доводите на контролирания такъв,
че в случая не са налице изключителни и/или многобройни смекчаващи
вината обстоятелства, поради което е неприложима нормата на чл.55
ал.1 т.2 б.“б“ НК. Правилно първоинстонционният съд е приел като
смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало , а като
отегчаващи такива – нанасянето на три отделни телесни увреждания, които се
характеризират като средни телесни повреди, както и множество други по-
леки наранявания, които се поглъщат от основния състав на престъплението.
Ето защо въззивният съдебен състав не намира основание за намаляване на
размера на наложеното наказание на подсъдимия. Настоящият съдебен
състав се солидаризира със становището на контролирания такъв, че са
налице всички законоустановени предпоставки, предвидени в чл. 66, ал. 1 от
НК, за отлагане изпълнението на това наказание с изпитателен срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила, поради което правилно е
приложел посочената законова норма.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната съдебна
инстанция не констатира наличието на основания за нейното изменяване или
4
отмяна, поради което и предвид посочените съображения постанови своето
решение.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от
НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 02.05.2023 г., постановена по
НОХД № 14800/2021г. по описа на Софийски районен съд, НО, 99 състав
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5