РЕШЕНИЕ
№875 дата 07 май 2019г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІХ- ти
състав,
в публично заседание на 08 април 2019г.,
в следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар: Кристина Линова
Прокурор: Христо К.
разгледа адм. дело № 317 по описа за 2019
год.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 от АПК, във вр. с чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба на К.Л.Т. *** предявена против Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури, с която се претендира присъждане на
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 400лв., представляващи
заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред съд
по оспорването на издадено от началник отдел „Рибарство и контрол – Черно море“
към ИАРА Наказателно постановление № 02-40/08.08.2018г., което е било отменено
с Решение № 1749/21.12.2018г. по НАХД № 3868/2018г. на Районен съд – Бургас. Заплатеното възнаграждение за адвокат пред
съдебната инстанция ищецът претендира като обезщетение за вреди с материален
характер, дължимо поради отмяната като незаконосъобразно на издаденото против
него наказателно постановление. Претендира се също така и обезщетяване на вреди
с неимуществен характер в размер на 5000лв., обосновани с твърденията, че
административнонаказателното производство е продължило цяла година, в резултат
на което ищецът изживял неприятни емоционални и душевни притеснения, това
засегнало негативно неговия авторитет пред негови познати и приятели, като в
личен и професионален план претърпял безпокойство, раздразнителност,
афектираност поради поведението на служителите на 13.04.2018г., когато е бил
съставен АУАН. Воденото административнонаказателно производство ищецът оценява
като загуба на време, плащане на адвокатски възнаграждения, разкарване по
институциите при явно установена фактическа обстановка и основателност на
искането за връщане на иззетите вещи. При тези фактически основания се
претендира обезвреда за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
преживян стрес, уронване на честта и достойнството в размер на 5000лв. Иска се
ответникът да бъде осъден да заплати общо претендираната сума от 5400лв., ведно
със законната лихва, считано от влизане в сила на съдебния акт – 19.01.2019г.
В съдебно заседание ищецът лично, както и чрез
представителство от пълномощник, поддържа исковата молба на сочените в нея
основания, ангажира допълнителни доказателства за установяване на фактическите
основания на иска, претендира разноски. Пълномощникът на страната допълнително
е представил писмени бележки.
Ответникът – Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури
не изпраща представител в съда, но видно от депозирания по делото писмен
отговор изцяло е оспорил исковата претенция по основание и по размер. Счита, че
ищецът е допринесъл за настъпването на вредите, тъй като е ангажирал адвокатска
защита, която не е била задължителна, а претендираните неимуществени вреди
счита за прекомерни. Претендира възнаграждения за юрисконсулт.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение
за частична основателност на иска до
размер от 200лв. по отношение на претендираните имуществени вреди, а по
отношение на тези с неимуществен характер дава заключение за неговата неоснователност
и недоказаност.
Исковата молба е процесуално допустима за разглеждане по
смисъла на чл.204, ал.1 от АПК, подадена от надлежна страна и против надлежен
ответник по смисъла на чл.205 от АПК.
Установява се по делото, че против ищеца К.Т. е било издадено
Наказателно
постановление № 02-40/08.08.2018г. от началник отдел „Рибарство и контрол –
Черно море“, гр.Бургас при Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури за
нарушение по Закона за рибарството и аквакултурите.
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд
Бургас, който с Решение № 1749/21.12.2018г., постановено по НАХД № 3868/2018г.,
го е отменил. По това дело ищецът е бил представляван от пълномощник, като
видно от приложения договор за правна защита и съдействие било е договорено
възнаграждение в размер на 400лв., 200лв. от които са били платени при
сключването на договора, а на 10.10.2018г. е била доплатена останалата част от
200лв., видно от отбелязването в екземпляра от адвокатския кочан на
пълномощника серия В № 68998. Решението е влязло в сила на 19.01.2019г.
С оглед на горните фактически обстоятелства, пред настоящият
съд ищецът Т. претендира заплащането на сумата от 400лв., представляващи
заплатеното от него възнаграждение на адвокат за процесуалното представителство
пред съдебната инстанция по обжалване на наказателното постановление и явяващи
се претърпяна имуществена вреда, в резултат на отмяната на издаденото против него наказателно
постановление.
Искът
в тази негова част е основателен.
Съгласно
нормата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност.
Дейността
на администрацията по налагане на административни наказания, по своето естество
е правораздавателна и е свързана със защита на реда в областта на държавното
управление. Тя представлява форма на административна дейност, извършвана по
административен ред, чрез властнически метод, въз основа на законово
предоставена административнонаказателна компетентност. Отмененото наказателно
постановление представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на
чл.203, ал.1 АПК и чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и вредите причинени от него могат да се
компенсират по реда и на основание чл.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и
Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. на Върховния административен съд по т. д. № 2/2016г., като съгласно даденото
там тълкуване, при предявени пред административните съдилища искове по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по
обжалването и отмяната им, представляват пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл. 4 от този закон. От незаконосъобразния акт - отмененото по
съответния ред наказателно постановление с влязъл в сила съдебен акт, ищецът е
претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за заплатеното адвокатско
възнаграждение в производството по обжалване на наказателното постановление в
размер на 400лв. Налице е изискуемата причинна връзка по чл.4 от ЗОДОВ, защото
ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение, ако не бе издадено
наказателното постановление, отменено впоследствие като незаконосъобразно.
Независимо, че липсва нормативно установено задължение за процесуално
представителство по ЗАНН, по своя преценка, оспорващият, както е и сторил в
конкретния случай, може да ангажира адвокатска защита и да направи за нея
разходи, за да обезпечи успешния изход на спора по обжалване на издадено срещу
него НП, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица по
смисъла на закона и съобразно даденото тълкуване от ВАС. В този смисъл исковата претенция за заплащане
на претърпени имуществени вреди в размер на 400лв., представляващи платено
възнаграждение за адвокат, ангажиран в производството по обжалване на
отмененото наказателно постановление, е доказана по основание и размер. Дължима е и законната лихва върху тази сума,
считано от влизане на решението в сила – 19.01.2019г., съобразно даденото
тълкуване в т.4 на ТР № 3/22.04.2004г. по тълк.дело № 3/2004г., ОСГК на
ВКС.
В частта относно претендираните за обезщетяване вреди с неимуществен
характер, съдът счете иска за неоснователен, поради неговата недоказаност.
Фактическите доводи, с които страната обосновава тази част от исковата си
претенция, са изложени в исковата молба и те са свързани с това, че
административнонаказателното производство е продължило цяла година, в резултат
на което ищецът изживял неприятни емоционални и душевни притеснения, това
засегнало негативно неговия авторитет пред негови познати и приятели, като в
личен и професионален план претърпял безпокойство, раздразнителност,
афектираност поради поведението на служителите на 13.04.2018г., когато е бил
съставен АУАН, като воденото административнонаказателно производство било загуба на време, изисквало плащане на
адвокатски възнаграждения, разкарване по институциите при явно установена
фактическа обстановка и основателност на искането за връщане на иззетите вещи,
поради което се претендира процесната обезвреда за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в преживян стрес, уронване на честта и достойнството му.
За изясняване на тази част от спора, по делото бяха разпитани двама свидетели.
Свидетелят К., който е син на ищеца, разказа, че баща му е пенсионер и плаща,
за да риболова, като в момента пак започва сезона на риболова, но той не може
да извършва тази дейност, защото при издаване на наказателното постановление са
му иззели всички уреди и той започнал да наблюдава, че баща му всяка седмица
вдигал кръвно. Каза, че иззетата лодка била върната след 4 месеца чакане, но
уредите не са върнати, като административният орган е опитал да върне някакви други,
които не били техните - капанни уреди и винтели. За емоционалното състояние на
ищеца свидетелят повтори, че постоянно вдигал кръвно, защото си бил платил
лиценза, купил уреди и точно тогава през активния сезон го спрели с издаването
на наказателното постановление, в резултат на което той бил ядосан, притеснен,
че не може да си извършва дейността. Свидетелят Щ.сподели, че е приятел на
ищеца, когото познава от детските години. Бил е заедно с него на процесната
дата, когато е пуснал мрежите в морето около 12 часа през нощта, след което
дошъл бус със служителите на ИАРА, които според свидетеля реагирали по
екстремен начин. Взели мрежите и скаридата. Свидетелят каза, че познава добре
мрежите на ищеца, защото често ходели заедно на риболов, ищецът сам правел
мрежите си и затова се отличавали много ясно от другите по определени елементи
– винтели, по-светъл конец. Бил с него и
когато отишъл в ИАРА да му върнат иззетите мрежи, но се опитали да върнат чужди
вещи, а не тези на ищеца, поради което взели само иззетата лодка. Оттогава
ищецът многократно започнал да се оплаква, че не е добре, вдигал кръвно,
постъпвал и в болница за това, като според свидетеля може би защото сега е
сезон и това, че не му ги връщат нещата допълнително усложнявало състоянието му.
Знаел, че ищецът имал всички разрешителни за риболов, както и каза, че имал две
лодки – голяма лодка, която има регистрация, както и малка – иззетата лодка,
която била без регистрация, както и обясни, че с регистрираната лодка със
сигурност може да се риболува.
С оглед на така депозираните свидетелски показания следва да се приеме, че
заявените в исковата молба фактически основания, обосноваващи иска за заплащане
на неимуществени вреди, са недоказани. Изложените в обстоятелствената част на
исковата претенция фактически доводи са свързани с твърдения за преживян стрес,
неудобства, злепоставяне пред близки и познати, накърняване на честта и
достойнството на ищеца, в резултат на издаденото против него наказателно
постановление. От друга страна, свидетелите разказаха за събития свързани с
връщане на отнетите вещи, от които ищецът е получил само иззетата лодка, но не
и риболовните мрежи и именно това се е
отразило неблагоприятно на емоционалното и физическо състояние, тъй като е бил
възпрепятстван да извършва дейността по риболуване. Видно е, че изложеното в
исковата молба не съответства на изложеното от свидетелите като причини за
дискомфорта на ищеца. Те не споделят за преживян стрес, уронване на чест и
достойнство и злепоставяне на ищеца в резултат на издаването на наказателното
постановление, както претендира страната в исковата молба, а изнасят данни за
притеснения поради невъзможност за риболуване поради задържане на част от
иззетите вещи, каквито фактически доводи
няма наведени в исковата молба, с които да се обосновава претенцията за
обезщетяване на нематериалните вреди. В този смисъл, касае се вече за факти,
настъпили след влизане в сила на съдебното решение за отмяна на наказателното
постановление, а не за такива, твърдени в исковата молба, поради което искът се
явява недоказан в тази негова част.
Отделно от това, установи се, че ищецът разполага с друга регистрирана
лодка, с която също може да извършва риболов, както и няма данни за обективна
невъзможност да се снабди с други риболовни принадлежности, за да извършва
риболов до връщането на иззетите вещи. С оглед изложеното, исковата претенция в
тази нейна част, следва да се отхвърли като неоснователна.
Поради частичната основателност на иска, на основание чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ
в полза на ищеца следва да бъде присъдена заплатената държавна такса в пълен
размер от 10лв. съгласно изр.първо, а адвокатският хонорар в размер на 800лв.
следва да бъде заплатен съразмерно на уважената част от иска, съгласно изр.
второ на правната норма, като при материален интерес в размер на 5400лв., уважена част от иска – 400лв., в негова полза
следва да бъдат присъдени разноски до размер от 59,26лв. Нормите на чл.10, ал.2
и ал.3 от ЗОДОВ не регламентират възможността за присъждане на разноски в полза
на ответника при частично уважаване на иска.
Така мотивиран и на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Бургаският
административен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство
и аквакултури, гр.Бургас, бул. “Княз Александър Батенберг“ № 1 да ЗАПЛАТИ на К.Л.Т. ***, с ЕГН **********, сумата от
400лв.,
представляваща заплатеното от него адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред съд по обжалване на наказателното постановление № 02-40/08.08.2018г., издадено от
началник отдел „Рибарство и контрол – Черно море“, гр.Бургас при Изпълнителната
агенция по рибарство и аквакултури, ведно със законната лихва, считано от 19.01.2019г. до
окончателно изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от К.Л.Т. ***
против Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури иск за заплащане на
неимуществени вреди в размер на 5000лв.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури, гр.Бургас, бул. “Княз Александър Батенберг“
№ 1 да ЗАПЛАТИ на К.Л.Т. ***,
с ЕГН **********, сумата от 69,26лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: