№ 15514
гр. София, 26.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т.
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20211110159066 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от “Т.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр.,
представлявано от А., за осъждане на ответниците М. С. Ю., ЕГН ********** и Р. С. К.,,
ЕГН **********, двамата с адрес гр. ., при квоти 3/4 за М. С. Ю. и 1/4 за Р. С. К., да заплатят
на ищеца следните суми: сумата от 2943,60 лв.- главница, представляваща стойността на
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., за
имот, находящ се в гр. ., отчитан под абонатен № 82872, сумата от 425,58 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2019 г. – 05.10.2021 г., ведно със
законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 15.10.2021г. до
окончателното плащане на дължимото, както и суми за дялово разпределение, както следва:
34,17 лв.- главница за периода от 01.09.2018 г. – 30.04.2020 г. и 6,91 лв. обезщетение за
забава за периода 31.10.2018 г. до 05.10.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата от
подаване на исковата молба – 15.10.2021г. до окончателното плащане на дължимото, като
сумите се разпределят както следва:
1. Ответника М. С. Ю., ЕГН **********, дължи сумата от 2207,70 лв.- главница,
представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., за горепосочения имот, аб. № 82872, ведно със законна лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.10.2021г. до
окончателното плащане на дължимото, сумата от 319,19 лв., представляваща законна лихва
за забава за периода 15.09.2019 г. – 05.10.2021 г., сумата от 25,63 лв., представляваща
главница за дялово разпределение за периода от 01.09.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва от 15.10.2021г. до изплащане на вземането, както и сумата от 5,18 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
от 31.10.2018 г. до 05.10.2021 г.
2. Ответника Р. С. К. , ЕГН **********, дължи сумата от 735,90 лв.- главница,
представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., за горепосочения имот, аб. № 82872, ведно със законна лихва
1
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.10.2021г. до
окончателното плащане на дължимото, сумата от 79,80 лв., представляваща законна лихва за
забава за периода 15.09.2019 г. – 05.10.2021 г., сумата от 6,41 лв., представляваща главница
за дялово разпределение за периода от 01.09.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва
от 15.10.2021г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1,30 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.10.2018 г.
до 05.10.2021 г.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия
топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственици на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са одобрени с Решение на КЕВР. Сочи се, че с Общите
условия се въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат
месечните суми за потребена такава енергия в 30-дневен от публикуване на общата фактура
за съответния отоплителен сезон на интернет страницата на дружеството. С това, ищцовото
дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Т.” ЕООД, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет.
В срока за отговор, ответниците, чрез назначения по делото особен представител, са
депозирали писмен отговор. Оспорват предявените искове, като излагат подробни
съображения за неоснователност. Правят възражение за погасителна давност на
задължението.
С Определение от 21.06.2023 г. е конституирано като трето лице помагач на страната
на ищеца „Т.“ ЕООД.
В съдебно заседание ищеца се представлява от юрк. М., която поддържа исковата
молба.
В съдебно заседание ищеца се представлява от процесуален представител, който
поддържа исковата молба.
Ответниците, редовно призовани чрез назначения по делото особен представител адв.
Г., не се представляват.
Третото лице помагач не изпраща представител.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
счетоводна и съдебно-технически експертизи.
От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:
Съгласно писмо от СО, район „Младост“ относно идентичност на адреси и Договор
за продажба на държавен недвижим имот от 23.10.1972г., С.в и Мария С. Ю., са закупили
процесния недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост 1“, бл. 66, вх. А, ет. 2,
представляващ ап. 4,
На 19.07.2002г. М. С. Ю. е подала до ищцовото дружество молба-декларация за
откриване на партида за доставка на топлинна енергия в процесния имот.
Съгласно удостоверение за наследници на С.в, последния е починал на 10.09.1979г.,
като е оставил за свои законни наследници М. С. Ю.- съпруга и Р. С. К. - дъщеря.
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т.“ АД на клиентите в гр. София, се установява съдържанието
на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя
(собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
По делото са представени Протокол от проведено на 02.09.2002 г. ОС на ЕС на сграда
с адрес гр.С., бл. 66А, вх. 1,2 и3, от който е видно, че последните са решили дяловото
2
разпределение в сградата да бъде извършвано от „Т.“ ЕООД и със същото да се сключи
договор. Такъв е сключен през 2002г. Представени са доказателства за наличие на договорни
отношение и от страна на ищеца с посочената ФДР – договор от 03.06.2020г.
По делото са приети 2бр. справки за използвана топлинна енергия, представени от
„Т.“ ЕООД за следните периоди: от 01.05.18г. до 30.04.19г. и 01.05.19г. до 30.04.20г. и 6 бр.
протокола за неосигурен достъп през 2019г. и 2020г.
Ищецът е ангажирал доказателства относно начислените на ответника суми, като е
представил съобщение към фактура № **********/31.07.2019г., обща фактура №
**********/31.07.2020г., справка за задължения на абонат.
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „Т.“
ЕООД. Експертът е установил, че за процесния период ФДР е разпределяла топлоенергия в
съответствие с действащите Закон за енергетиката и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Вещото
лице дава заключение, че за процесния период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., дължимата
сума за изразходвана ТЕ е 2348,93 лв., от която сумата от 1269,22 лв. за периода 01.05.2018
г. до 30.04.2019г., а сумата от 1079,71 лв. за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за поцесния период суми за топлинна
енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице посочва, че не е установило данни за
плащане на суми от ответника за процесния период. Експертът е определил и размера на
претендираното от ищеца обезщетение за забава.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По основателността на иска по чл. 150 ЗЕ, съдът намира следното:
От представения по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот от
23.10.1972г., както и от удостоверение за наследници на С.в, се установява, че ответниците
са съсобственици на процения имот, при при квоти 3/4 ид.ч. за М. С. Ю. и ¼ ид.ч. за Р. С. К.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР /сега КЕВР/. Следователно между страните за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР.
Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно
продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за
краткост “продавач” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко
"купувач", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. София и са
издадени на основание чл. 150 ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните отношения
между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката, поради което
същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане
на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от
дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към
топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
В този смисъл съдът намира, че в настоящия случай в между ищеца и ответниците
съществува облигационно правоотношение за времето на исковия период, а именно
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., чието съдържание е установено в Общите условия.
В тази насока съдът анализирайки заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2018 г., сумата за изразходвана ТЕ е 2348,93 лв. или иска следва да бъде разгледан до
този размер.
Съдът изцяло кредитира заключенията на приетите по делото съдебно техническа и
съдебно счетоводна експертизи, като компетентно изготвени и съответстващи на събраните
по делото писмени доказателства. Заключението на СТЕ е изготвено въз основа на
документи, представени от страните по делото и в същото вещото лице ясно е посочило по
какви методики и нормативни актове е работило, като са съобразени всички изменения в
нормативната уредба за процесния период. Заключението на ССЕ пък е изготвено въз основа
на редовно водените от ищцовото дружество счетоводни книги.
3
Въз основа на кредитираните заключения на счетоводната и техническа експертизи,
съдът прие за установено, че за процесния период в имот с аб.№ 82872, е доставена
топлоенергия, която не е заплатена.
Възражението на ответника за погасяване на претендираната сума по давност, съдът
намира за частично основателно. По отношение на характера на вземанията за топлинна
енергия и периодът от време, с течението на който те се погасяват при бездействие от страна
на топлоснабдителното предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става
въпрос за периодични плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД.
С разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният
момент, от който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало
изискуемо. По делото са представени Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, в които е фиксиран падеж на задълженията, а именно 45-дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед на това, към 15.10.2021г., когато е
подадена исковата молба, с което действие ищецът е прекъснал давността на основание
чл.116, б.“б“ ЗЗД, погасени по давност се явяват всички вземания преди 15.10.2018г. Т.е. от
включените в исковия период задължения, погасени по давност са тези от 01.05.2018г. до
31.07.2018г., като последното е с падеж 14.09.2018г. Задължението за м. август 2018 г. е с
падеж 15.10.2018г., поради което същото не е обхванато от погасителната давност.
С оглед на това съдът приема, че ответниците дължат на ищеца сумата от 2219,18 лв.
(2348,93 -129,75 =2219,18) за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., определена след
приспадане на погасеното по давност вземане за периода от 01.05.2018 г. до 31.07.2018г. в
размер на сумата от 129,75 лв. (46,10+44,57+39,08=129,75). Съобразно притежаваните от
ответниците идеални части, М. С. Ю. дължи сумата от 1664,38 лв., а Р. С. К. дължи сумата
от 554,80 лв. За разликата над тези суми и за периода от 01.05.2018 г. до 31.07.2018 г. иска
следва да се отхвърли като погасен по давност.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане в сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, публикувани във вестник Монитор през
м.юли 2016 г., а именно 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят.
Предвид своя акцесорен характер и изхода по главния иск, искът за заплащане на
обезщетение за забава също се явява доказан за периода 15.09.2019 г. – 05.10.2021 г., в
размер на 411,01 лв., определен като разлика от посочената от вещото лице по ССчЕ на
стр.7 общо дължима лихва от 435,86 лв., след приспадане на дължимата лихва върху
погасената по давност главницата в размер на сумата от 24,85 лв. (Вариант 1 на стр. 9 от
заключението). Съобразно притежаваните от ответниците идеални части, М. С. Ю. дължи
сумата от 308,26 лв., а Р. С. К. дължи сумата от 102,75 лв. За разликата над тези суми
исковете следва да се отхвърлят.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, следва да се отбележи,
че от данните по делото се установи, че тази услуга се извършва от ФДР „Т.” ЕООД.
Ищцовото дружество не анажира доказателства за активната си материална легитимация по
иска, а именно за основанието, на което му се дължи възнаграждение на него за извършена
от трето лице услуга. Ето защо исковете се явяват неоснователни, поради което и следва да
се отхвърлят.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК отв. М. Ю. следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 239,87 лв., от които
сумата от 114,87 за заплатена ДТ, а сумата от 125 лв. за особен предствител. Отв. Р. К.
следва да заплати на ищеца разноски в размер на 212,70 лв., от които сумата от 87,70 за
заплатена ДТ, а сумата от 125 лв. за особен предствител.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. С. Ю., ЕГН **********, с адрес гр. ., да заплати на „Т.“ ЕАД, с
ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С. сумата от 1664,38 лева (хиляда
шестстотин шестдесет и четири лева и 38 стотинки), представляваща стойност на ползвана,
4
но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, се на адрес: гр. ., отчитан под
абонатен № 123577, за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 15.10.2021 г. /датата на подаване на исковата молба/ до
окончателното й изплащане, както и сумата от 308,26 лева (триста и осем лева и 26
стотинки), представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до
05.10.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска главница за разликата над уважения размер до пълния
предявен размер от 2207,70 лв. и за периода от 01.05.2018г. - 31.07.2018г., и иска за
обезщетение за забава за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от
319,19 лв., както и исковете за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 25,63
лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.09.2018 г. –
30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 15.10.2021г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 5,18 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.10.2018 г. до 05.10.2021 г.
ОСЪЖДА Р. С. К. , ЕГН **********, с адрес гр. ., да заплати на „Т.“ ЕАД, с ЕИК
., със седалище и адрес на управление: гр. С. сумата от 554,80 лева (петстотин петдесет и
четири лева и 80 стотинки), представляваща стойност на ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот, се на адрес: гр. ., отчитан под абонатен № 123577, за
периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 15.10.2021 г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното й
изплащане, както и сумата от 79,80 лева (седемдесет и девет лева и 75 стотинки),
представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 05.10.2021г., като
ОТХВЪРЛЯ иска главница за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от
735,90 лв. и за периода от 01.05.2018г. - 31.07.2018г., както и исковете за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 6,41 лв., представляваща главница за дялово
разпределение за периода от 01.09.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
15.10.2021г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1,30 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.10.2018 г.
до 05.10.2021 г.
ОСЪЖДА М. С. Ю., ЕГН **********, с адрес гр. ., да заплати на „Т.“ ЕАД, с
ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С. сумата от 239,87 лева (двеста тридесет и
девет лева и 87 стотинки), представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Р. С. К. , ЕГН **********, с адрес гр. ., да заплати на „Т.“ ЕАД, с ЕИК
., със седалище и адрес на управление: гр. С. сумата от 212,70 лева (двеста и дванадесет
лева и 70 стотинки), представляваща направени по делото разноски.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач „Т.“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5