РЕШЕНИЕ
№ 328
гр. Пловдив, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело
№ 20225300502440 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение №2486/06.07.2022г. по гр.д.№20590/2021г. по описа на РС-
Пловдив,VIII гр.с-в,с което е уважена исковата претенция с правно основание чл.45 от ЗЗД
от Т. М. П. против Г. М. К. за заплащане на сумата 1500лв.,представляващи обезщетение за
неимуществени вреди,причинени болки и страдания от непозволено увреждане за нанесени
й удари в областта на гръдния кош,както и сумата от 500лв.,представляващи обезщетение за
неимуществени вреди,изразяващи се в публично унижаване на честта и достойнството й
вследствие многократното й наричане с епитета „*****“ на 10.05.2017г.Недоволен от така
постановеното решение е останал ответника в първоинстанционното производство и моли
същото да се отмени и исковата претенция да се намали.Прави възражение за изтекла
погасителна давност на лихвата.
Въззиваемата страна счита въззивната жалба за неоснователна и моли да се
потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,с
оглед становището на страните,намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 10.05.2017г. между ищцата и ответника е възникнал конфликт вследствие на
ПТП.Видно от приложеното анд №1405/2019г. по описа на РС-Пловдив ответника е признат
за виновен и е освободен от наказателна отговорност,като му е наложено административно
наказание глоба в размер на 1000лв.Решението на наказателния съд е задължително за
1
гражданския съд по отношение на вината,поради което следва да се приеме,че първия
елемент от фактическия състав на деликта е налице,а именно противоправното
поведение.От приложените писмени доказателства по делото се установява,че на процесната
дата жалбоподателят е нанесъл лека телесна повреда на ищцата,изразяваща се в
кръвонасядания по гърдите-лява и дясна половина,довело до причиняване на болки и
страдания без разстройство на здравето.Вследствие на така причинената й лека телесна
повреда,същата е изпитвала болки и страдания и дискомфорт,като е била нарушена
двигателната й активност,което се потвърждава от разпита на св.Н.,който е разпитан пред
първоинстанционния съд и с когото ищцата е живяла на съпружески начала към момента на
деликта.В контекста на всички събрани доказателства по делото показанията на св.Н. следва
да се ценят,тъй като същите отразяват моментното състояние на ищцата към момента,в
който същата е изпитвала болките вследствие на нанесените й удари,както и времето,през
което същата е използвала медикаментозно лечение за преодоляване на болките.Освен това
се установява,че същата доста време е изпитвала страх от случилото се,което е повлияло на
психическото й състояние.
Налице е деликт,съдържащ в себе си фактическия състав на чл.45 от
ЗЗД.Законодателят е предвидил,че всеки е длъжен да поправи вредите,които виновно е
причинил другиму,като за да е налице деликт следва да се установи дали са налице
съставните му части,а именно противоправно поведение,наличие на щета и причинна връзка
между увреждането и противоправното поведение на делинквента.Предпоставките следва да
бъдат кумулативни и при липса на някоя от тях не е налице противоправно увреждане.
Както се посочи по-горе жалбоподателя е признат за виновен и е установено
противоправното му поведение.На въззиваемата са нанесени вреди,изразяващи се в болки и
страдания поради нанесената й лека телесна повреда,които са отшумяла за некратък период
от време.Освен това на същата е причинено унизяване пред голям брой от хора,тъй като
жалбоподателя я е нарекъл многократно с обидния епитет „*****“ и е наранил психически
публично честта и достойнството й,което също представлява противоправност на
деянието.Следователно налице е и втория елемент от състава на деликта,а именно нанесена
щета.И на последно място следва да се обсъди и наличието на третия елемент,а именно
причинно-следствената връзка между противоправното поведение и причинената вреда на
пострадалия.Същия е налице,тъй като вследствие на нанесените травматични увреждания от
страна на жалбоподателя върху телесната цялост на въззиваемата,както и унизителното
отношение спрямо нея са й били нанесени както физически,така и психически травми.
Жалбоподателя твърди да е налице съпричиняване на увреждането,но при
условията на пълно и главно доказване не се доказа нито пред първата инстанция,нито пред
настоящата,да е налице такова съпричиняване дори и в най-малка форма. Следователно не
може да се приеме становището на жалбоподателя за съпричиняване за меродавно.
Жалбоподателят счита така определения размер на обезщетението за репариране
на вредите от деликта за неоснователно завишен,но така определени обезщетенията за
нанесената лека телесна повреда в размер на 1500лв. и за унижаването на честта и
2
достойнството на пострадалата е съобразно пределът на справедливост съобразно ППВС
№4/63г.,като РС-Пловдив правилно е определил техния размер.
Направено е възражение от страна на жалбоподателя относно погасяването по
давност на лихвите,но настоящата инстанция счита,че не е изтекъл давностния срок за
погасяването им,поради което така направеното възражение се явява неоснователно.
При наличната фактическа обстановка настоящата инстанция намира,че следва
да потвърди решението на пръвоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.
Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от въззиваемата страна
съобразно представен списък по реда на чл.80 от ГПК и такива са направени в размер на
500лв.,които следва да се присъдят за адвокатско възнаграждение.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №2486/06.07.2022г. по гр.д.№20590/2021г. по описа
на РС-Пловдив,VIII гр.с-в.
ОСЪЖДА Г. М. К. с ЕГН-***** от гр.***** да заплати на Т. М. П. с ЕГН-
********** от гр.***** направените от нея разноски пред настоящата инстанция в размер
на 500лв./петстотин лв./за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3