РЕШЕНИЕ
№ 1317
гр. Пловдив, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елена Д. Герцова
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно
наказателно дело № 20225330202774 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-011087 от
25.11.2021г. на *** към ОД на МВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“
Пловдив, с което на С. С. В., ЕГН ********** на основание чл.183, ал.1, т.1,
пр.1,2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева за административно
нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от
ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лв. за
административно нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП и на основание
чл.181, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 50 лв. за административно нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят С.В. оспорва наказателното постановление /НП/ и моли
същото да бъде отменено като незаконосъобразно. В съдебно заседание,
редовно призован, се явява и прави същото искане.
Въззиваемата страна - Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-
Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. В молба-становище
излага доводи за неоснователност на жалбата и пледира НП да бъде
1
потвърдено. При условията на евентуалност прави възражение за намаляване
размера на адвокатското възнаграждение на насрещната страна до минимално
предвидения.
Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против С. С. В. за
това, че на 05.11.2021 г. около 10:00 часа в гр.Пловдив на ул.“Съединение“ до
блок 148, като водач на лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег.№ ...
управлява личния си автомобил като: 1. Не представя СУМПС и контролен
талон. 2. Не представя СРМПС Част ІІ Справка. 3. Автомобилът не е
представен на ГТП в срок.
С това виновно е нарушил чл.100, ал.1, т.1, чл.100, ал.1, т.2 и чл.147, ал.1
от ЗДвП.
Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН бланков №
018681 от 05.11.2021г., съставен от С. С. Д., заемащ длъжността „***“ при
Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Пловдив, в който фактическата обстановка е
изложена по идентичен начин на тази в АУАН.
Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена
от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в
съвкупност, като цени както писмените доказателства, така и свидетелските
показания на актосъставителя С. С. Д., който с категоричност потвърждава
авторството на акта, положения от него подпис и направените в АУАН
констатации. Макар показанията на актосъставителя да са лишени от
конкретика по разглеждания случай, същите не бяха оборени с необходимата
категоричност от показанията на разпитания в хода на настоящото
производство св. С.Д.Б. Съдът не кредитира показанията на ангажирания от
жалбоподателя св. Б., които остават изолирани и неподкрепени от останалите
събрани по делото доказателства. Същите са нелогични и будят у съда
съмнение като следва да се преценяват и през призмата на това, че свидетелят
е дългогодишен приятел на жалбоподателя и като такъв желае да му помогне
в конкретната ситуация. Отделно от това самите показания на св. Б. са
вътрешно противоречи по отношение на въпроса за какво е бил съставен акта
2
на жалбоподателя, като в единия случая свидетелят сочи, че причината е
липсата на платена гражданска отговорност и винетка, а впоследствие сочи,
че не си спомня какво точно пишело в акта. При предявяване на АУАН на
свидетеля, последният сочи, че не му е познат. Това обосновава извода за
наличие на предубеденост и създават впечатление за недостоверно
пресъздаване на ситуацията, с оглед изграждане защитна версия за
жалбоподателя. Показанията на св. Б. не успяха да оборят доказателствената
сила на съставения административен акт, който съгласно нормата на чл.189,
ал.2 от ЗДвП като редовно съставен акт по ЗДвП има доказателствена сила до
доказване на противното. В случая презумптивната доказателствена сила на
АУАН не се разколеба, поради което съдът приема за установени описаните в
АУАН и НП нарушения.
С оглед всичко изложено, съдът намира, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна съставите на вменените му
административни нарушения на чл.100, ал.1, т.1, чл.100, ал.1, т.2 и чл.147,
ал.1 от ЗДвП. Съгласно чл.100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП водачът на моторно
превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно
превозно средство от съответната категория и контролния талон към него,
както и свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което
управлява, и за тегленото от него ремарке. От своя страна разпоредбата на
чл.147, ал.1 от ЗДвП указва регистрираните моторни превозни средства и
теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се
извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни
средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с
животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка
на техническата им изправност. Като е управлявал личния си лек автомобил
без да носи СУМПС, контролен талон и СРМПС, както и като не е представил
МПС на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им
изправност, правилно жалбоподателят е бил санкциониран на основание
чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2, чл.183, ал.1, т.1, пр.3 и чл.181, т.1 от ЗДвП.
В конкретния случай наложените глоби са в предвидения в закона
фиксиран размер, поради което не подлежат на редуциране.
Разглежданият казус не представлява хипотеза на маловажен случай на
административно нарушение. По делото не се доказаха никакви
3
обстоятелства, от които да се направи извод, че конкретното поведение на
жалбоподателя В., разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо
обикновените случаи на нарушения от този вид. За да формира извод за липса
на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН, съдът взе предвид и
обстоятелството, че се касае за три отделни нарушения на ЗДвП, което не
сочи на маловажност на случая.
На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. По делото няма изрично
искане за присъждане на разноски от никоя от страните, поради което съдът
не следва да се произнася по този въпрос.
С оглед на всичко гореизложено настоящият съдебен състав счита, че
атакуваното Наказателно постановление № 21-1030-011087 от 25.11.2021г. на
*** към ОД на МВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на
С. С. В., ЕГН ********** на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 10 лева за административно нарушение по чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лв. за административно
нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП и на основание чл.181, т.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лв. за
административно нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП, следва да бъде
ПОТВЪРДЕНО като правилно и законосъобразно.
За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По застъпените мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1030-011087 от
25.11.2021г. на *** към ОД на МВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“
Пловдив, с което на С. С. В., ЕГН ********** на основание чл.183, ал.1, т.1,
пр.1,2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева за административно
нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от
4
ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лв. за
административно нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП и на основание
чл.181, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 50 лв. за административно нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5