Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 21.03.2018г.
В
И
М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско
отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на девети март през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова като
разгледа докладваното съдията гр.д. №8442/ 2017г., за да постанови решение, взе
предвид следното:
Съдът е
сезиран с иск с правно основание чл.288, ал.1, т.1 от КЗ (отм.).
ИЩЕЦЪТ – П.С.Д., ЕГН: **********,***, чрез
своя процесуален представител адв. В.Н. - САК, със съдебен адрес:***, твърди,
че на 11.06.2014 г. в гр. Русе, около 09:00 часа, Р.А. управлявал л. а. „Сеат
Ибиза“ с peг. № ****** по ул. „Потсдам“ и
нарушил правилата за движение по пътищата като, управлявайки превозното
средство под въздействието на алкохол, предприел маневра с цел да го изпревари,
докато той, управлявайки велосипед, се движи във същата посока на движение, в
дясната пътна лента. Излага, че така
водачът на МПС умишлено предизвикал настъпването на ПТП, при което на ищеца са
причинени следните травматични увреждания: контузио капитис. фрактура крании.
хематома епидуралис - прислойка вдясно. контузио церебри. Кома. Ищецът излага,
че за посоченото ПТП е образувано ДП № 1902/2014 г. по описа на ОД МВР -Русе.
Водено е НОХД № 654/2015 по описа на ОС - Русе, приключило с Присъда №
18/30.03.2016 г., по силата на която Р.А.А. е признат за виновен за настъпване
на ПТП. Присъдата е изменена от АС - Велико Търново с Решение № 226/19.10.2016
г. по ВНОХД № 218/2016 г., в частта относно наложеното наказание, като същото е
потвърдено с Решение № 11/01.03.2017 г. постановено по н. д. 1254/2016 г. по
описа на ВКС, I-во НО. Навежда, че в резултат от причинените му травматични
увреждания е преживял значителни болки и страдания и то в един продължителен
период от време като със сигурност ще продължава да изпитва негативите от
събитието до края на живота си. Намира, че тези му вреди подлежат на
обезщетяване на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ /отм./ от Г.тФ.,
предвид което е и сезирал същия извънсъдебно за определяне на обезщетение.
Ответникът обаче му е изплатил обезщетение в размер едва от 41 000 лева, което
намира за несправедливо и крайно недостатъчно за репариране на причинените му
вреди, предвид което излага, че за него е налице правен интерес от предявяване
на настоящия иск. Моли съда да осъди ответника да му изплати обезщетение в
размер на още 109 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и
непосредствена последица от настъпилото на 11.06.2014 г. събитие, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на събитието - 11.06.2014 г. до
окончателното й изплащане. Претендира разноски за производството.
ОТВЕТНИКЪТ- Г. Ф., ***, не оспорва основанието за възникването на
неговата отговорност, но оспорва претенцията, направена пред съда като
неоснователна и прекомерна. Твърди, че вече е изплатил справедливото
обезщетение с оглед причинените неимуществени вреди, предвид което намира, че
са налице основания за отхвърляне на предявения иск срещу него. Оспорва
претенцията за лихва върху главницата от датата на настъпване на ПТП като
излага, че за разлика от застрахователните дружества, неговата отговорност за
забава е изрично регламентирана в чл. 288, ал.7 КЗ(отм.). Претендира разноски
за производството.
Като трето лице – помагач на страната на ответника по делото е
конституиран- Р.А.А. , ЕГН **********,***, който счита иска за
неоснователен, прави възражение за съпричиняване и моли да се отхвърли.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени
събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира
следното:
По
делото не се спори относно настъпилото ПТП и това, че при процесното ПТП е пострадал ищецът, както и че
водачът Р.А. не е разполагал
със ЗГО за лек
автомобил марка „л. а. „Сеат Ибиза“ с peг. № *****РХ.
Оспорват се твърдените от ищеца
неимуществени вреди, вината на водача на л. а. „Сеат Ибиза“ с peг. № *****РХ,
механизма на ПТП с оглед възражението
на ТЛП за степента на съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия, размерът на
обезщетението съобразно критерия на чл. 52 ЗЗД.
В тази връзка е прието заключението на СМЕ, изготвено от вещо лице-неврохирург, неоспорена от страните, според което в
резултат на процесното ПТП ищецът П.С.Д. е получил изолирана черепномозъчна
травма със следните компоненти: контузия на
главата с подкожен хематом в лявата челно-теменна област; мозъчна
контузия средно тежка степен; фрактура на
черепа; минимален
епидурален хематом между костта и твърдата мозъчна обвивка вляво
челно-слепоочно; фрактура на предна стена на левия
горночелюстен синус. Така описаната
черепномозъчната травма има медико-биологична характеристика „Разстройство на
здравето, временно опасно за живота". В острия период на травмата е
проведено 5-дневно болнично лечение в МБАЛ - Русе, Неврохирургично отделение,
за периода 11.06. - 16.06.2014 г. Извършените са необходимите лабораторни и
инструментални изследвания и консултации. Проведено е комплексно медикаментозно
и инфузионно лечение. Изписан с подорение, в стабилизирано соматично и
неврологично състояние, оценка по ГКС - 15 точки. Дадени указания за
хигиенно-охранителен режим и лечение с Ноотропил и Тегретол. Няма представена
медицинска документация за изминалия след травмата 3-годишен период, указваща
на настъпили усложнения в здравословното състояние на пострадалия, в причинна
връзка с получените при ПТП травмени увреждания. Не може да се даде категоричен
отговор за здравословното състояние на ищеца към настоящия момент, поради
неизвършен личен преглед. Вещото лице сочи, че вземането на кръв за алкохол е извършено
не по-късно от един час след инцидента, който времеви интервал не променя
значимо концентрацията на алкохол в кръвта на П.Д..Към момента на вземане на
кръвна проба при постъпване на пострадалия П.Д. в болничното заведение - 10,10
часа на 11.06.2014 г., същият е имал алкохолно съдържание в кръвта си 2,73
промила, според заключението на изготвената химическа експертиза. Съществуват
различни квалификационни скали и степени на острото алкохолно опиянение /остра
алкохолна интоксикация/. По МКБ 10 /Международна класификация на болестите,
десето издание/ тази концентрация отговаря на средна към тежка степен на остро
алкохолно опиянение. При такова състояние се наблюдават изразени разстройства в
мускулния тонус и координацията на движенията, нарушаване на равновесието и
пространственото зрение, говорни разстройства, стесняване на периферното
зрение, неправилно възприемане на действителността, неточно локализиране на
звукови сигнали, недооценяване на опасностите. При
концентрация на алкохол в кръвта над 1,5 на хиляда се приема, че човек
непременно е повлиян от алкохола, колкото и да е разнообразна индивидуалната
реакция.
По делото е приложено като
доказателство влязла в сила присъда на Русенски окръжен съд по НОХД 654/2015г., от
която се установява виновното поведение на Р.А. като водач на лек автомобил марка „л. а.
„Сеат Ибиза“ с peг. № *****РХ.
Други относими доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира следното:
Искът е основателен.
Ищецът твърди, че има вземане спрямо ответника, тъй като
същият е отговорен по силата на закона да обезщетява за неимуществени вреди,
когато неимуществената вреда е причинена
от водач на автомобил, за който
липсва застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Следователно искът се основава на чл.288, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ(отм.). Реализирането на отговорността
на ГФ се обуславя от установяването на две групи факти: възникнали права на ищеца
/срещу причинител на вредата на основание на чл.45 ал.1 от ЗЗД – т.е. причинени
от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение вреди, както и че
пътнотранспортното произшествие е причинено от водач на автомобил, за който
липсва застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
В производството безспорно се
установи и не се спори между страните, че във връзка със заведена извънсъдебни
претенции от ищеца ответникът-ГФ му е
изплатило обезщетения в размер на 41 000лв. за причинените му
неимуществени вреди.
Т.е. не се спори, че са налице
всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника относно изплащане на обезщетение на
ищеца за претърпените му неимуществени вреди.
Спори се единство относно дали,
след като им е изплатено извънсъдебно обезщетение, следва да се ангажира отново
отговорността на ответника-ГФ, както и относно размера на дължимото обезщетение
за неимуществени вреди. Дали определеният от
ответника ГФ размер е справедлив
или е необходимо съдът да присъди по-голям с оглед претърпените болки и
страдания.
Съдът не възприема възражението
на ответника, че искането за изплащане
на обезщетения, предмет на настоящото дело, е изцяло неоснователно, тъй като
претенциите са били удовлетворени с направеното от страна наФ.а плащане. В
случая липсват взаимни отстъпки, липсва постигане на споразумение по предмета
на спора от двете страни (конклудентните действия , изразяващи се в посочване
на банкова сметка, ***- същото следва да е поставено изрично), в случая има едностранно решение и изпълнение от страна
на ГФ, а това не предствалява спогодба. Без да предяви претенцията си пред ГФ
ищецът не може да сезира съда, плащането на определени суми от ГФ само доказва
признаване на иска по основание, но не може да лиши ищеца от правото му на
съдебна защита. Още повече , че в чл. 288,
ал.11, предл. 3 от КЗ(отм.) е предвидено,
че увреденото лице може да предяви претенцията си пред съда, ако увреденото
лице не е съгласно с размера на
обезщетението. Увреденото лице не е подписало споразумение/договор/, че
е съгласен с определения от ГФ размер. В случая не се претендира
„повторно" обезщетение, а се претендира определяне на обезщетение в
справедлив размер и допълване на сумата, определена от ГФ, до определения от
съда справедлив размер.
Неоснователно е
възражението за наличие на съпричиняване - в тази насока не се събраха
доказателства.
Действително СМЕ установява, че при наличие на
алкохол в кръвта на пострадалия при същия е налице “ разстройства в
мускулния тонус и координацията на движенията, нарушаване на равновесието и
пространственото зрение, говорни разстройства, стесняване на периферното
зрение, неправилно възприемане на действителността, неточно локализиране на
звукови сигнали, недооценяване на опасностите“.
Не се ангажираха
обаче доказателства относно механизма на ПТП и доколко алкохолното опиянение у
пострадалия е допринесло за настъпването на ПТП. С
оглед разпоредбата на чл.154 от ГПК, за да бъде
намалено определеното обезщетение, ответникът е
следвало да ангажира доказателства в тази насока- изводът за
наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения и намаляването на дължимото обезщетение за вреди
от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД предполага доказвани по
безспорен начин конкретни действия или
бездействия на пострадалия, с които той обективно
е способствал за вредоносния резултат, като
е създал условия или е улеснил неговото настъпване(в
този смисъл са и Решение №99 от 8.10.2013 г. на ВКС
по т. д. № 44/2012 г., II т. о., ТК, докладчик Ваня Алексиева; Решение №151 от 12.11.2012г. на ВКС по т.
д. № 1140/2011 г., II т. о., ТК,
докладчик Т. В.; Решение № 166 от 1.10.2013 г. на ВКС по т. д. №60/2013 г., II т. о., ТК, докладчик Т. В.; Решение № 169 от
2.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 1643/2013 г., II т.
о., ТК, докладчик Т. В.).
Основателни са
обаче възраженията за прекомерна завишеност на претенцията. Въпреки липсата на
възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната
престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира за парично
обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във
всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение. От заключението на СМЕ се установи,
че ищецът е получил изолирана
черепномозъчна травма със следните компоненти: контузия
на главата с подкожен хематом в лявата челно-теменна област; мозъчна
контузия средно тежка степен; фрактура на
черепа; минимален
епидурален хематом между костта и твърдата мозъчна обвивка вляво
челно-слепоочно; фрактура на предна стена на левия
горночелюстен синус. С оглед
утвърдената практика в тази насока, както и предвид общото икономическо състояние
в страната и установените размери на средната и минималните работни заплати,
претенцията е завишена по размер. При това положение обезщетение от 50 000 лв.
е справедливо по размер, но като се отчете изплатената част от 41 000лв, то искът следва да се уважи до 9 000, а за разликата да се отхвърли.
Отговорността на Г.
Ф.не е нито деликтна, нито договорна. Тя произтича от законова разпоредба,
израз на държавната закрила, давана при увреждане от лица, които не могат да бъдат установени в срока за разследване.Ф.ът е държавен орган
със социални функции и от него може да се търси само това, което е изрично
уредено в закона. Обезщетението, коетоФ.ът е длъжен да плати, покрива само
вредите, но не и обезвредата за забава, която дължи деликвентът съгласно чл.84,
ал.3 от ЗЗД. В това отношение съдът приема, че положението на Г. Ф.е различно
от това на застрахователя, който при застраховка “гражданска отговорност”
следва да обезщети и вредите от забавата. Този извод се налага и от разпоредбата на чл.288, ал.7 от КЗ-Ф.ът
изплаща обезщетения и дължи лихва за забава от датата, на която изтича срокът
за произнасяне по претенция, предявена от увреденото лице, срокът за произнасяне не може да
бъде по-дълъг от три месеца от датата на завеждане на претенцията.Ф.ът може да отговаря за забава
само ако не е постигнато споразумение с увредения и искът му се уважи, но не и
от деня на увреждането. Ето защо следва да се уважи искането за присъждане на
законната лихва върху главницата от датата на произнасяне на ГФ по претенцията на ищците- 15.05.2017г.
При този изход на делото всяка от
страните по него има право на разноски, съгласно разпоредбите на чл.78,
ал.1 и 2 от ГПК /ищецът – съобразно
уважената част от иска, а ответникът – спрямо отхвърлената/. Видно от данните по делото размерът на
адвокатското възнаграждение не е определен на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът като се съобрази с чл.7, ал.2, т.4 от Н №1 за размера на адв. възнаграждение, както и с уважената част от иска,
намира, че адв. възнаграждение е в размер на 313.76лв. При това решение на съда и ищецът, и
ответникът имат право на разноски –– съразмерно на уважената, съответно на
отхвърлената част от исковете. Съдът приема, че разноските на
ответника за процесуално представителство са в размер на 400лв. Няма
доказателства за внесен депозит за възнаграждения на вещото лице, въпреки
посочването в списъка по чл.80 от ГПК. Съразмерно с отхвърлената част от исковете ответникът
има право на
366.98лв. от 400лв.
С оглед изхода на
делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи и държавна такса
върху уважената част на иска по сметка на СГС в размер на 360лв., както и 200лв. възнаграждение за вещо
лице.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА Г.Ф., ***, да заплати на П.С.Д.,
ЕГН: **********,***, чрез своя процесуален представител адв. В.Н. - САК, със
съдебен адрес:***, по иск с правно основание чл.288 от КЗ(отм.) обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в размер на 9 000 лв /девет хиляди лева/ заедно със законната лихва
върху тази сума от 15.05.2017. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 9 000 лв. до пълния предявен размер от 109 000лв.
ОСЪЖДА Г.Ф., ***,
да заплати на адв. В.Н.
- САК, със съдебен адрес:***, адвокатско възнаграждение в размер
на 313.76лв.
ОСЪЖДА П.С.Д., ЕГН: **********,***, чрез
своя процесуален представител адв. В.Н. - САК, със съдебен адрес:***, да
заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на Г.Ф., ***, направените
разноски по делото в размер на 366.98лв.
ОСЪЖДА Г.Ф., ***, да заплати по сметка
на СГС държавна такса в размер на 360лв.,
както и 200лв. възнаграждение за
вещо лице.
Решението е постановено при участието на трето
лице – помагач на страната на ответника Г. Ф.– Р.А.А. , ЕГН **********,***.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването
на страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: