О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №
129
гр. Пловдив, 14.04.2020 г.
Пловдивски Апелативен Съд – трети граждански състав в закрито заседание на четиринадесети април две хиляди и двадесета година в състав
Председател: Вера Иванова
Членове: Катя Пенчева
Величка Белева
като разгледа докладваното от съдията Белева ч.гр.д. № 140/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК.
Обжалва се от ищеца по спора Д. Х. Д., ЕГН - ********** в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ „ В. – Д. ***, ЕИК …Разпореждане № 812 от 29.01.2020 г., пост. по гр.д. № 601/2019 г. на Окръжен Съд – Пловдив, с което поради неотстранени нередовности и на основание чл. 262 ал. 2 т. 2 от ГПК е върната депозираната от частния жалбоподател въззивна жалба вх. № 38104/19.12.2019 г. срещу постановеното по първоинстанционното дело Решение № 1356/21.11.2019 година. Поддържат се оплаквания за неправилност и искане за отмяна на разпореждането и постановяване на друго такова за връщане делото на окръжния съд за извършване от него на процесуални действия във връзка с въззивната жалба.
Ответникът С.Д.Б., ЕГН – ********** е депозирал отговор за неоснователност на частната жалба. Претендира адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 ал. 2 във вр. ал. 1 т. 2 от ЗА.
Съдът
установи следното:
Частната жалба е допустима – в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Въззивна жалба вх. 38104/19.12.2019 г. на ищеца Д. Х. Д., ЕГН - ********** в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ „ В. – Д. ***, ЕИК … е срещу постановеното по гр.д.601/2019 г. на Окръжен Съд – Пловдив Решение № 1356/21.11.2019 г. в отхвърлителната му част.
Жалбата е била оставена без движение / Разпореждане № 10825/20.12.2019 г. / за внасяне на дължимата ДТ от 1 091, 82 лв., съобщение за което е връчено на жалбоподателя на 07.01.2020 г. чрез процесуалния му представител адвокат Д.Г..
В срок – на 14.01.2020 г. жалбоподателят чрез адвокат Г. е депозирал искане за спиране на делото на основание чл. 229 ал. 1 т. 5 от ГПК, както и за продължаване на срока за внасяне на ДТ по въззивната жалба.
Макар за искането относно продължаването на срока да не са изложени причини окръжният съд го е уважил като е удължил срока с още 1 – седмица, считано от изтичането на първоначалния – Разпореждане от 16.01.2020 г.. Със същото разпореждане е оставена без уважение молбата в частта й по искането за спиране на производството на основание чл. 229 ал. 1 т. 5 от ГПК.
Констатира се от данните по делото че последният ден на първоначалния срок е 14.01.2020 г., а на удължения – 21.01.2010 г. , до така посочената дата и след нея – до постановяването на обжалваното разпореждане от 29.01.2020 г. / както и понастоящем / ДТ не е внесена, поради което с последното е постановено връщането й поради неотстраняване на нередовността.
В частната жалба се поддържа че тъй като съобщението за продължаването на срока е връчено на въззивника на 04.02.2020 г. – след изтичането на продължения 1 – седмичен срок, то разпореждането за връщането на въззивната жалба се явява неправилно и следва да бъде отменено, като се даде нов, при това 2 – седмичен срок за внасянето на ДТ.
Доводите са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал. 2, изр. 2 от ГПК продължения срок започва да тече от изтичането на първоначалния, като и актът на съда за продължаване на срока / както и за оставянето без уважение на искането за спиране по чл. 229 ал. 1 т. 5 от ГПК / не подлежи на обжалване. Това изключва необходимостта този акт да бъде връчван на страните и налага извод че процесуално задължение на страната е сама да следи резултата по депозирано от нея искане по чл.63 ал. 1 от ГПК. Поради което изпратеното в случая до частния жалбоподател и връчено му на 04.02.2020 г. съобщение за разпореждането на съда от 16.01.2020 г. не води до извод за неправилност на обжалваното разпореждане за връщане на въззивната жалба поради неотстранени нередовности и не налага неговата отмяна. Причината за неузнаването на продължения срок и за невнасянето на дължимата ДТ до неговото изтичане е процесуалното бездействие на жалбоподателя.
Предвид изложеното обжалваното разпореждане е правилно и се потвърждава.
Поради неоснователността на жалбата на процесуалния представител на ответната по нея страна се присъжда на основание чл. 38 ал. 2 във вр. ал. 1 т. 2 от Закона за Адвокатурата претендираното от него адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева – минималния размер по чл. 11 от Наредба № 1/ 09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И
Потвърждава Разпореждане № 812 от 29.01.2020 г., пост. по гр.д. № 601/2019 г. на Окръжен Съд – Пловдив.
Осъжда Д. Х. Д., ЕГН - ********** в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ „ В. – Д. ***, ЕИК … на основание чл. 38 ал. 2 във вр. ал. 1 т. 2 от ЗА да заплати на адвокат И.Д.С. ***, служебен адрес гр. П., улица „ С. В. „ № …, ет. …, офис … възнаграждение в размер на 200 / двеста / лева.
Определението подлежи на касационно обжалване пред Върховен Касационен Съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: Членове: