Определение по дело №8040/2018 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 2716
Дата: 10 юни 2019 г. (в сила от 26 юли 2019 г.)
Съдия: Адриан Динков Янев
Дело: 20181720108040
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№2346

гр. Перник, 10.06.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, II – ри граждански състав, в закрито съдебно заседание на десети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                                                              Районен съдия: Адриан Янев

                                                                                                                                                                

като разгледа гр. д. № 08040 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на С.В.П. *** АД, с която се иска да се признае за установено, че ответното дружество дължи сумата от 200 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение по изп. д. № 00432 по описа за 2018 г. на ЧСИ Ст. Б., за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 06894 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд.

В исковата молба се посочва, че полза на ответното дружество са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 6737 по описа за 2009 г. на Пернишки районен съд, по което длъжник е наследодателят на ищеца. Ответното дружество инициирало образуването на изпълнително дело № 00432 по описа за 2018 г. на ЧСИ Ст. Б., по което длъжник бил наследодателя на ищеца. Посочва се, че с влязло в сила определение от 06.06.2018 г. са обезсилени заповедта за изпълнение и изпълнителния лист. Твърди се, че С.В.П. е конституиран без правно основание по цитираното изпълнително производство. Същият направил разноски в размер на 200 лева за заплащане на адвокатски хонорар, но съдебният изпълнител отказал да му ги присъди.

 Ответното дружество не е подало отговор на исковата молба. В съдебно заседание се изразява становище за неоснователност на исковете.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото са приложени материалите по ч. гр. д. № 6737 по описа за 2009 г. на Пернишки районен съд, от които се установява, че в полза на „Топлофикация - Перник” АД е издадена заповед № 5850 от 02.12.2009 г. за изпълнение на парично задължение срещу В.Д. П.. Впоследствие е издаден изпълнителен лист от 22.02.2010 г. за вземанията, които са предмет на обсъжданата заповед за изпълнение. 

Въз основа на изпълнителния лист и по молба от 28.02.2018 г. на „Топлофикация - Перник” АД, е образувано изпълнително дело № 432/2018 г. по описа на ЧСИ Ст. Б.. Взискателят е посочил като длъжник В.Д. П..

            В материалите по изпълнителното дело е приложено удостоверение за наследници на В.Д. П., от което се установява, че същият е починал на 18.08.2009 г., като е оставил за наследници следните лица: З.П. (съпруга) и ищцовата страна С.В.П. (син).

С постановление от 22.03.2018 г. на съдебния изпълнител са конститурани като длъжници в изпълнителния процес лицата З.П. и С.В.П., в качеството им на наследници на починалия длъжник.

Междувременно е постановено определение от 23.05.2018 г. по ч. гр. д. № 6737 по описа за 2009 г. на Пернишки районен съд, с което е обезсилена издадената заповед № 5850 от 02.12.2009 г. за изпълнение на парично задължение. Обсъжданото определение е влязло в сила на 06.06.2018г.

В изпълнителното дело се съдържа договор от 22.06.2018 г. за правна защита и съдействие на ищеца по изпълнителното дело, като е уговорен адвокатски хонорар в размер на 200 лева, който е заплатен в брой. В договора е обективирано и пълномощно за процесуално представителство в изпълнителния процес.

Установява се още, че с молба 27.08.2018 г. на процесуалния представител на С.В.П., е информиран съдебния изпълнител за обезсилването на заповедта за изпълнение и моли да се прекрати производството по изпълнително дело № 432/2018 г. по описа на ЧСИ Ст. Б.. На 28/08/2018 г. съдебният изпълнител е оставил без уважение искането за присъждане на разноски в полза на длъжника. С постановление от 14.09.2018 г. е прекратено производството по обсъждания изпълнителен процес.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявената искова претенция е недопустима, поради което производството следва да се прекрати.

Правото на разноски съставлява имуществено субективно право, като отговорността за заплащане на разноските произтича от процесуалния закон, тъй като е уредена именно от този закон и е основана на гражданско облигационното правоотношение, чиито фактически състав е трикомпонентен - неоснователно предизвикан правен спор, направени разноски за участие в съдебното производство по повод на този спор и съдебен акт, който съдържа произнасяне по искането за разноските, въз основа на резултата по делото.

Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, а съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Тези норми се съдържат в част I „Общи правила“ на ГПК. Предвид систематичното място на нормите, същите важат, както за исковия процес, така и за изпълнителното производство. Изпълнителният процес представлява продължение на исковия процес, което е допълнителен аргумент, че нормата на 78, ал. 4 ГПК намира приложение в изпълнителното производство. Това налага извод, че при прекратено изпълнително производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК, съдебният изпълнител следва да се произнесе по направените искания за разноски. Пропускът на страната да поиска разноски се преклудира и е невъзможно да се търсят в отделно исково производство. Както съдебният изпълнител в изпълнителния процес има възможност да присъжда в полза на взискателя, направените от последния разноски за процесуално представителство, така и няма пречка да се присъдят направените от длъжника разноски за адвокатски хонорар, което е проявление на принципа в чл. 9 ГПК -  съдът, респ. съдебният изпълнител осигурява на страните равна възможност да упражняват предоставените им права.

Горното налага извод, че следва да се прекрати производството поради недопустимост на исковата претенция, доколкото е налице друг процесуален ред за защита.

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

            ВРЪЩА исковата молба и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 08040 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд.

ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр. д. № 06894 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд.

Определението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

Районен съдия: