Решение по дело №4630/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2949
Дата: 1 юли 2019 г. (в сила от 17 декември 2019 г.)
Съдия: Камелия Диянова Василева
Дело: 20183110104630
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 март 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Варна, 01.07.2019г.

В  ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс.  в  публично съдебно заседание на  деветнадесети юни  две хиляди и деветнадесета   година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА

при участието на секретаря Елица Трифонова след като разгледа докладваното от съдията  гр. дело №4630 по описа за 2018 година,   за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове от  „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНАЛ ФАЙНЕНС C.A., действащ чрез клона „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНАЛ ФАЙНЕНС C.A.“, клон България срещу А.Н. в условията на обективно кумулативно съединение по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 9, ал. 1 ЗПК за установяване дължимостта на сумата от 614, 52 лв., претендирана като неизплатена главница по договор за потребителски кредит CREX – 14272335/07.12.2016г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.01.2018г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 135, 12 лв., претендирана като неизплатена възнаградителна лихва за периода от 05.02.2017г. до 05.01.2018г., сумата от 53, 47 лв., претендирана като обезщетение за забава в размер на законната лихва за времето от 05.03.2017г. до 11.01.2018г., за които суми е издадена заповед № 473/25.01.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 927/2018г. на Районен съд – Варна.

В исковата молба ищецът твърди, че по силата на сключен договор за потребителски кредит № 14272335/07.12.2016г., е поел задължение да предостави на А.Н. сумата от 719 лв., която потребителят е следвало да върне до 05.01.2017г. на 12 равни месечни анюитетни вноски, всяка в размер на 62, 47 лв. с падеж – пето число на всеки месец.

В изпълнение на задълженията, произтичащи от договора банката е предоставила заетата сума, а А.Н. не е погасил нито една месечна вноска.

Твърди се, че вземането е станало предсрочно изискуемо на 05.03.2017г., поради забава в плащането на месечните вноски, евентуално, че вземанията за главница и възнаградителна лихва са дължими в пълен размер, поради настъпване на окончателния падеж преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.

Правният интерес от предявяване на установителния иск по реда на чл. 415 ГПК се обосновава с редовното връчване на заповедта за изпълнение по чл. 47, ал. 5 ГПК, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

Ответникът А.Н., чрез назначения му особен представител оспорва предявените искове по съображения, че предсрочната изискуемост не е настъпила, поради липса на изявление на кредитора, достигнало до адреса от преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Отделно ангажираните доказателства не установяват възможни плащания, извършени от длъжника.

Предвид изложеното се настоява за отхвърляне и на предявените осъдителни искове.  

Съдът след като съобрази  събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира  следното :

                             От приложеното ч. гр.д. №927/2018 г. по описа на ВРС, 42с. е видно, че на основание чл.410 ГПК в полза на ищеца   е издадена Заповед за изпълнение №473/25.01.2018г., с която е разпоредено А.З.Н. да заплати следните суми :  сумата от 614,52 лв. (шестстотин и четиринадесет лева и петдесет и две стотинки), представляваща главница по Договор за потребителски заем № CREX-14272335/07.12.2016 г. ; сумата от 135,12 лв. (сто тридесет и пет лева и дванадесет стотинки), представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.02.2017 г. до 05.01.2018 г.;сумата от 53,47 лв. (петдесет и три лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 05.03.2017 г. до 11.01.2018 г.,ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 22.01.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410 от ГПК,

На заявителя са дадени указания за предявяване на иск  при условията на чл.415,ал.2 ГПК.

Съгласно Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта  CREX- 14272335 от 07.12.2006г., „БНП Париба Файненс“ ЕАД  е предоставило паричен кредит на А.З.Н. за закупуване на преносим компютър HP 15- AY008NYX3M78EA на стойност 719 лева. В графата параметри и условия са вписани следните договорки : обща цена стоките- 719 лева; първоначална вноска – 150 лева; размер на кредита – 614.52 лева, месечна погасителна вноска – 62.47 лева; брой погасителни вноски – 12 броя; обща стойност на плащанията – 899.64 лева; ГПР – 38.82 %; лихвен процент – 33.25 %. В договора е вписан погасителен план, съгласно който първата падежна дата е 05.02.2017г., а последната 0501.2018г. 

Представена е Фактура №**********/07.12.2016г. с доставчик Зора ООД и получател А.З.Н. на стойност 719 лева за Ноутбук HP 15- AY008NYX3M78EA.

 

  От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :                                

В производството по установяване съществуването на вземането си, ищецът следва при условията на главно и пълно доказване да установи договорната връзка с кредитополучателя и поръчителя, размера на вземането си и настъпване на предпоставките за предсрочната изискуемост на кредита. Ответникът следва да докаже наличието на  правоизключващи или правопогасяващи вземането обстоятелства.

От доказателствата по делото се установява, че  ответникът е сключил договор за потребителски кредит с БНП Париба Файненс“ ЕАД за закупуване на преносим компютър HP 15- AY008NYX3M78EA на стойност 719 лева.

Ответникът оспорва размера на задължението по договора с твърдението, че не са отразени евентуални плащания по кредита в представеното извлечение.

По искане на ищеца за установяване размера на вземането е допусната ССчЕ като на същия е дадена неколкократно възможност да  внесе определения от съда депозит за провеждането й. В съдебно заседание, проведено на 10.04.2019г. на ищеца са дадени указания, че невнасянето на депозита ще бъде ценено от съда по реда на чл.161 ГПК и на същия е дадена последна възможност за провеждане на ССчЕ.

Предвид, че с поведението  си ищецът е станал пречка за установяване на размера на задълженията на ответника по кредита, с оглед на изричното оспорване на този размер от негова страна, на основание чл.161 ГПК съдът намира, че искът не е доказан по размер поради което следва да се отхвърли.  

С оглед горното, съдът :

Р Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНАЛ ФАЙНЕНС C.A., действащ чрез клона „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНАЛ ФАЙНЕНС C.A.“, клон България, ЕИК : ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес парк, сгр.14 иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 9, ал. 1 ЗПК срещу А.З.Н., ЕГН: ********** с адрес *** 4Б за установяване дължимостта на сумата от 614, 52 лв., претендирана като неизплатена главница по договор за потребителски кредит CREX – 14272335/07.12.2016г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.01.2018г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 135,12 лв., претендирана като неизплатена възнаградителна лихва за периода от 05.02.2017г. до 05.01.2018г., сумата от 53, 47 лв., претендирана като обезщетение за забава в размер на законната лихва за времето от 05.03.2017г. до 11.01.2018г., за които суми е издадена заповед № 473/25.01.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 927/2018г. на Районен съд – Варна.

 

Решението  подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от  получаването  му от  страните.

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: