Р Е Ш Е Н И Е № 29
град Силистра, 15.07.2020
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд
гр.Силистра, в публично заседание на седемнадесети юни, две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател:
Павлина Георгиева-Железова
Членове:Валери
Раданов
Елена Чернева
при секретаря Румяна Пенева, при участието на
представителя на Окръжна прокуратура окръжен прокурор Теодор Желев, като разгледа докладваното
от съдия Георгиева-Железова КНАД № 23 по описа на съда за
2020, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 208 и сл. от АПК във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на Агенция „Пътна
инфраструктура“ чрез юрисконсулт З.С.
против решение № 227 от 02.01.2020 г. по а.н.д. № 258 / 2019
г.
на Районен съд гр.
Тутракан, с което е отменено Наказателно постановление № 42 от 12.07.2019 г. на
Директорът на Национално ТОЛ управление, специализирано звено на Агенция „Пътна
инфраструктура“.
С посочения санкционен акт на
ответника по касация – Ю.К. е наложена глоба в размер на 300 лв., за нарушение
по чл. 139, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ с приложение на
санкционната норма на чл. 179, ал. 3 във връзка с чл. 139, ал. 5 от ЗДвП.
Вменено е и задължение за заплащане на такса по чл. 10 “а“, ал. 2 от Закона за пътищата
/ЗП/ в размер на 10 лв. Изпълнителното деяние е „управление на автомобил по платената републиканска пътна мрежа без
заплатена винетна такса.,видно от стикер, със съответни инициали, който е
невалиден към датата на проверката“.
Чрез касационната жалба и в писмени
бележки се излагат оплаквания за нарушение на материалния закон. Изпълнителното
деяние е осъществено, тъй като процесният стикер не е валиден поради
неперфорирането му съгласно изисквания на закона. Моли се за отмяна на
решението и за потвърждаване на наказателното постановление.
Ответникът К., чрез адв. К., оспорва
жалбата като неоснователна. Развива подробни съображения в подкрепа мотивите на
съда. Налице е маловажен случай, тъй като към датата на проверката водачът е
разполагал със стикер, макар и невалидизиран, а задължението за перфорация на
процесния хартиен такъв, е на продавача на стикери. Претендира за отхвърляне на
жалбата и за присъждане на разноски.
Окръжна прокуратура Силистра поддържа
заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, след като прецени
направените оплаквания и извърши служебна проверка в обхвата на правомощията по
чл. 218 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, намира за установено
следното:
За да отмени оспореното наказателно
постановление поради маловажен случай, районен съд гр. Тутракан е възприел
следната фактическа обстановка:
При проверка на 13 февруари, 2019 г.
по път, включен в платената републиканска пътна мрежа, контролните органи към
Агенция „Пътна инфраструктура“ установили, че върху предното обзорно стъкло на
автомобила, управляван от Ю.К., има стикер за заплатена едногодишна винетна
такса, който не е перфориран. При проверка в електронната база данни се
констатирало, че няма данни за заплатена и електронна винетка.
В хода на административно-наказателното
производство К., по повод на възражение против АУАН, представил системен бон на
„Български пощи” ЕАД за закупена на 07.03.2018 г. годишна винетка № 1244783 на
обща сума 97 лв. и отчет-справка за продадени винетни стикери на 07.03.2018 г.
от КРП Сандрово.
Административно-наказващият орган
счел, че не са налице основания за освобождаване на дееца от
административно-наказателна отговорност поради маловажност и е издал процесното
наказателно постановление.
Решаващият състав на РС -
гр. Тутракан,за да отмени наказателното постановление, преценил, че водачът на
ППС действително управлява автомобила без валидна винетна такса, но деянието се
отличава от обичайните нарушения от същия вид, тъй като стикер е закупен,
залепен е на съответното надлежно място, а задължението за валидизирането му е
вменено на продавача, а не на купувача,респ. на водача на МПС.
Касационната инстанция
намира оспореното решение за правилно. Налице е маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН на нарушение по чл. 139, ал. 5 от ЗДвП / в сила от 01.01.2019 г. /движението на пътни превозни средства
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да се извършва след
изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и
заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Пътна такса в процесния случай е
платена /на 07.03.2018 г., покриваща деня и на проверката – 13.02.2019 г./.
Задължението за валидизиране на стикера не е на водача на ППС и той не би могъл
да стори това, без да извърши нарушение на процедурата за валидизиране.При това
положение нарушение по чл. 139, ал. 5 от ЗДвП е осъществено, тъй като
изпълнителното деяние включва задължение на водача, преди да управлява ППС по
платена пътна мрежа, да се увери, че са спазени изискванията не само за
заплащане, но и за установяване размера на таксата. Но същото е допуснато при
многобройни смегчаващи отговорността обстоятелства – стикер е закупен, т.е.-
такса за ползване на пътната мрежа е заплатена. Не е била осигурена надлежно
възможността на контролните органи да проверят в реално време към момента на
проверката факта на заплащане на таксата. Но това обстоятелство е било
установено в хода на административно-наказателното производство чрез
представянето на системния касов бон за закупуване на винетката. При това
положение, касационната инстанция възприема съжденията на въззивния съд, че при
заплатена дължима такса и неизпълнение на процедурата за валидизиране на стикера,
е налице маловажен случай на нарушение. В този смисъл оспорването на
отменителното решение се явява неоснователно и следва да се отхвърли.
Обобщавайки
гореизложеното, Административен съд гр. Силистра, действащ като касационна
инстанция и извършвайки служебна проверка спрямо изискванията за нарушение на
материалния закон, валидност и допустимост, намира, че решението е валидно,
допустимо и на база на възприетата установена фактическа обстановка,
материалният закон, в чиито обхват се включва и преценката за маловажен случай
по чл. 28 от ЗАНН, е приложен правилно.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във
вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на ответника по касация следва да се
присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева / л. 25 -
адвокатско пълномощно с удостоверени платени в брой 150 лева/.
Предвид гореизложеното и на основание
чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН настоящият състав на
АС – Силистра
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 227 от 02.01.2020 г.
по а.н.д.
№ 258 / 2019 г. на Районен съд гр.Тутракан.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“,ЕИК: с адрес: гр.
София, бул. “Македония“ № 3 ДА ЗАПЛАТИ на Ю.И.К., ЕГН:********** ***, разноски
по делото в размер на 150 (сто и петдесет) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………….ЧЛЕНОВЕ:1/…………………2/………………