№ 42
гр. Разград, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Емил Д. Стоев
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
в присъствието на прокурора В. Як. М.
като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20243300600131 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
С присъда № 5/18.01.2024 год. по нох дело № 184/2023 г., РС – Разград:
Признал подсъдимия З. С. М. за виновен в това, че през периода от 28.11.2018 г. до
15.11.2019 г. в ***, в условията на продължавано престъпление, на девет пъти извършил
непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото — пред входната врата на дома на И. И. Д. на ***, оставил трупове на
разложени животни - кучета, счупил с пръчка монтирани пред дома на Д. две устройства,
имитиращи охранителни камери, плюл върху входната врата на къщата на Д. и върху лекия
му автомобил, като по своето съдържание деянието се отличава изключителна дързост -
престъпление по чл. 325, ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на
основание чл. 54 и чл. 36 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една
година.
Признал подсъдимия З. С. М. за виновен в това, че на неустановена дата през
периода месец септември - октомври на 2019 г. в *** се заканил с убийство на И. И. Д. от
същото село, като насочил срещу него пистолет и му казал думите “Ще те застрелям, ще те
довършва, ще те убия, ще те ликвидирам“ и това заканване би могло да възбуди у И. И. Д.
основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. с ал. 1 от НК,
поради което и на основание чл. 54 и чл. 36 от НК му наложил наказание лишаване от
свобода за срок от една година.
Признал подсъдимия З. С. М. за виновен в това, че на 03.03.2021 г. в *** се заканил с
убийство на И. И. Д. от същото село, като насочил срещу него пистолет и му казал думите
1
“Ще те гръмна, ще те застрелям, ще те убия“ и това заканване би могло да възбуди у И. И.
Д. основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. с ал. 1 от
НК, поради което и на основание чл. 54 и чл. 36 от НК му наложил наказание лишаване от
свобода за срок от една година.
Признал подсъдимия З. С. М., за виновен в това, че на 03.03.2021 г. в *** се заканил с
убийство на Т. М. М. от същото село, като насочил срещу нея пистолет и й казал “Ще ви
претрепя, ще ви убия всичките“ и това заканване би могло да възбуди у Т. М. М.
основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144, ал. 3 вр. с ал. 1 от НК,
поради което и на основание чл. 54 и чл. 36 от НК му наложил наказание лишаване от
свобода за срок от една година.
Признал подсъдимия З. С. М., за виновен за това, че на 03.03.2021 г. в *** се заканил
с убийство на П. Д. Т. от същото село, като насочил срещу нея пистолет и й казал “Ще ви
претрепя, ще ви убия всичките“ и това заканване би могло да възбуди у П. Д. Т. основателен
страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. с ал.1 от НК, поради което и
на основание чл. 54 и чл. 36 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от
една година.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът определил едно общо наказание на
подсъдимия З. С. М. в размер на най-тежкото от тях, а именно една година лишаване от
свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изпълнението на наказанието за
изпитателен срок от четири години.
На основание чл. 45 от ЗЗД съдът осъдил подсъдимия З. С. М. да заплати на И. И. Д.
сумата хиляда лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди от
престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, осъществено за периода от месец
септември - месец октомври 2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на деликта до окончателно плащане.
Осъдил подсъдимия З. С. М. да заплати на И. И. Д. сумата хиляда лева,
представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди от престъплението по
чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК извършено на 03.03.2021 г, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на деликта до окончателно плащане.
Осъдил подсъдимия З. С. М. да заплати на Т. М. М. сумата хиляда лева,
представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди от престъплението по
чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК извършено на 03.03.2021 г, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на деликта до окончателно плащане.
Осъдил подсъдимия З. С. М. да заплати на П. Д. Т. сумата хиляда лева,
представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди от престъплението по
чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК извършено на 03.03.2021 г, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на деликта до окончателно плащане.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъдил
подсъдимия З. С. М. да заплати по сметка на ОДМВР - Русе сумата 525.25 лева,
представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд -
Разград, сумата 667.13 лева разноски в съдебното производство, от които 200 лева държавна
такса върху уважените граждански искове.
С присъдата съдът се произнесъл и по веществените доказателства.
2
Недоволен подсъдимият З. С. М. обжалва присъдата, както в наказателната, така и в
гражданската й част с бланкетна въззивна жалба като незаконосъобразна, необоснована,
постановена в противоречие на материалния закон, както и при допуснати съществени
процесуални нарушения. От въззивната инстанция се иска отмяната й и постановяване на
нова такава, с която да бъде признат за невиновен по възведените му обвинения.
В допълнителни съображения подсъдимият изтъква, че при събирането, проверката и
най-вече при оценката и анализа на доказателствения материал, съдът допуснал съществени
процесуални нарушения, довели до грешни фактически изводи и неправилно приложение на
материалния закон, поради което са направени и незаконосъобразни крайни изводи за
виновността му. Твърди, че съдът е използвал специални разузнавателни средства, в
противоречие с разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от НПК. Изтъква, че снимковият материал не е
доказателствено средство. Сочи, че липсва индивидуализация на средството, послужило за
извършване на престъплението. Заявява, че са налице множество противоречия в
показанията на разпитаните свидетели, които съдът не е обсъдил. Твърди, че неправилно
съдът е изплатил пътни разноски на свидетел и вещи лица. Сочи, че неправилно и твърде
преждевременно съдебният състав връчил на подсъдимия покана за доброволно изпълнение
във връзка с наложена му в съдебно заседание глоба, което определя като престъпна
дейност. Счита, че обвинението по чл. 144 от НК било недоказано, поради липса на
съставомерни елементи от него. Сочи, че ако обвиненията по чл. 325 НК бъдат доказани, то
същите по-скоро съставляват административни нарушения по Закона за
ветеринарномедицинската дейност, а не престъпления. Счита, че авторството на деянията по
повдигнатите обвинения по чл. 144 от НК не е доказано, доколкото той не бил на
територията на населеното място по време на извършването му. Сочи, че дори да бъде
доказано, че той се е намирал на територията на селото по време на извършването на
деянието, то липсва съществен елемент от състава на чл. 144, ал. 3 от НК, а именно да е
възбуден основателен страх у пострадалия, какъвто не бил доказан. Твърди, че съдът не е
изследвал въпроса дали подсъдимият е разполагал с ресурса да осъществи реално заканата,
както и дали изобщо деянието му може да се квалифицира като закана или заплаха. Сочи, че
съдът не е изследвал въпроса за оръжието, което е послужило за осъществяване на деянието.
Счита, че ако се приеме, че деянието е извършено вербално, доколкото не е изследван
въпросът за оръжието, което е послужило за осъществяване на деянието, то по-скоро ще е
налице състава на чл. 143, ал. 1 от НК, а не повдигнатото му по чл. 144, ал. 3 от НК. Изтъква
и нарушение на процесуалния закон, като счита, че съдът неправилно в проведеното на
15.06.2023 г. съдебно заседание е приобщил показанията на част от свидетелите по реда на
чл. 281, ал. 4 от НПК. Счита, че неправилно и в нарушение на процесуалния закон е
конституирал пострадалите лица като частни обвинители и граждански ищци, предвид
липсата на доказателства за това им качество.
С въззивната жалба е отправено искане до съда за повторен разпит на вещото лице
Г.Г., който е изслушан в негово отсъствие, което е довело до невъзможност подсъдимият да
му зададе въпроси, които биха били от значение за разкриване на важни обстоятелства по
делото. Моли за повторен разпит на свидетелят Н.А.Н., тъй като неговите показания не били
протоколирани коректно. Прави искане и за повторен разпит на свидетелите М.М. и Т. М.,
без да сочи конкретни причини за това.
С допълнително искане от 16.02.2024 г. се иска повторен разпит на всички свидетели
по делото, участвали в проведеното на 15.06.2023 година съдебно заседание за изясняване
3
на участието на св. М. А.ов Б. в същото заседание.
С допълнително изложение, депозирано на 16.02.2024 г. подсъдимият изтъква
наличието на процесуални нарушения свързани с нарушение на тайната на съвещанието,
съгласно чл. 300 от НПК, предвид твърдение за участието на прокурора и съдебния секретар
в него. Подсъдимият изтъква, че е налице незаконен състав по делото. На следващо място се
сочи, че присъдата страда от порок – липса на мотиви, доколкото такива не са изготвени и
представени в сроковете по чл. 325 от НПК.
В допълнително изложение, наименовано “В. Жалба“, депозирано по пощата на
17.04.2024 година в деловодството на ОС – Разград, подсъдимият отново изтъква порок-
липса на мотиви, предвид твърдението, че същите са изготвени извън сроковете визирани в
чл. 308, ал. 2 от НПК. Изтъква, че неправилно съдът е редуцирал по собствен почин размера
на гражданските искове. Сочи за наличието на процесуално нарушение относно
нерегламентираното ценене на снимковия материал като доказателствено средство. Сочи
още, че съдът се е позовал на доказателства - снимков материал, които не се намират в
кориците на делото.
Служебният защитник на подсъдимия адв. А. К.Н., като самостоятелна страна в процеса
е депозирала бланкетна въззивна жалба, с която обжалва присъдата в цялост, като
незаконосъобразна, необоснована и постановена при допуснати съществени процесуални
нарушения. С въззивната жалба се иска отмяна атакуваната присъда и постановяване на
нова, с който подсъдимият да бъде признат за невиновен по възведените му обвинения.
Преписи от жалбите и допълнителните съображения са изпратени на насрещните
страни.
Писмени възражения против жалбите не са постъпили.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият поддържа въззивната
жалба и допълнителните съображения към нея, като прави и кратък анализ на събраните по
делото доказателства. В заключение подсъдимият иска от въззивната инстанция да отмени
изцяло атакуваната присъда и да постанови нова оправдателна такава, като отхвърли изцяло
и предявените граждански искове.
Участващия по делото прокурор от Окръжна прокуратура – Разград намира жалбата за
неоснователна и предлага на съда да потвърди изцяло присъдата като правилна и
законосъобразна. Счита, че обвиненията против подсъдимия са доказани в хода на
проведеното наказателно производство.
В последната си дума подсъдимият не заявява конкретно искане към съда.
Въззивният съд, след като се запозна с материалите по делото, обсъди доказателствата
поотделно и в тяхната съвкупност, както и след извършената служебна проверка изцяло на
атакуваната присъда намира, че същата е постановена при допуснати съществени
процесуални нарушения от категорията на абсолютните, които не могат да бъдат отстранени
във въззивното производство, което налага нейната отмяна и връщане на делото на
районния съд за ново разглеждане от друг състав.
Присъда е постановена при допуснато нарушение по чл. 348, ал. 3 т.1 във вр. с ал.1, т.
2 от НПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от НПК, съдът, след изслушване последната дума на
подсъдимия, се оттегля на тайно съвещание за да постанови присъдата.
Съгласно разпоредбата на чл. 310, ал. 1 от НПК присъдата се изготвя в ЕИСС и се
обявява от председателя на съдебния състав незабавно, след като е подписана с
квалифициран електронен подпис от всички членове на съдебния състав. В случая съдебния
състав се състои от съдия и двама съдебни заседатели.
4
Съгласно разпоредбата на чл. 311,ал. 1, т. 7 НПК в протокола за съдебното заседание се
вписва обявяването на присъдата по съответния ред, като председателя на съдебния състав
разяснява на страните реда и срока за нейното обжалване.
В настоящия случай е допуснато нарушение на горните правила. Доколкото
протоколите от проведените съдебни заседания имат характер на доказателствено средство
за извършените действия, за реда по който са извършени и за събраните доказателства, то
видно от изготвения по делото протокол № 25/18.01.2024 г., след изслушване последната
дума на подсъдимия, съдът се оттеглил на тайно съвещание и обявил, че ще се произнесе с
присъда в 16:30 часа. След това в същия протокол е отразено, че след проведено тайно
съвещание в 16:30 часа съдът обявил присъдата си.
При внимателния прочит на присъдата се установява, че същата е била подписана от
председателя на съдебния състав с КЕП на 19.01.2024 г. в 10:40:39 часа, т.е. в деня следващ
посочения в протокола ден на обявяване на присъдата – 18.01.2024 г. в 16:30 часа. Прави
също така впечатление, че съдебните заседатели са подписали присъдата с КЕП няколко дни
след деня в който е обявена присъдата. Съдебният заседател М.Б. е подписала присъдата с
КЕП на 22.01.2024 г. в 10:21:01 часа, а съдебния заседател П. С.а я е подписала с КЕП на
22.01.2024 г. в 10:23:20 часа.
При тези обстоятелства съдът е обявил присъда, която не е била изготвена и
подписана по предвидения в НПК ред. По същество това се приравнява на липса на присъда
към момента, в който е посочено, че тя е обявена и представлява съществено нарушение на
процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК и е абсолютно основание за
отмяна на присъдата, защото е ограничило правата на подсъдимия и на прокурора тъй като
делото е приключило в с. з. на 18.01.2024 г. с неподписана присъда. От друга страна не става
ясно какво е било съдържанието на присъдата към момента, за който е посочено, че тя е
обявена – 18.01.2024 г. в 16:30 часа. По делото е приложен подписан с мастилена паста
екземпляр на присъда с отбелязване за електронно подписан документ, който съобразно
електронните подписи е подписан най рано на 22.01.2024 г. 10:23 часа.
За пълнота на изложението, макар и да не представлява съществено процесуално
нарушение, следва да се отбележи, че в протокол от 18.01.2024 г. не се съдържа
разяснението по чл. 311, ал. 1, т. 7 от НПК.
Допуснатото процесуално нарушение от първостепенния съд води до невъзможност
на въззивната инстанция да осъществи проверка на обжалвания съдебен акт в рамките на
правомощията си. Касае се за съществени нарушения на процесуалните правила,
неотстраними в хода на въззивното производство, но които могат да бъдат отстранени при
ново разглеждане на делото.
Предвид резултата от настоящото производство обсъждането по същество на
изложените от жалбоподателя доводи се явява безпредметно.
Съобразявайки изложеното въззивния съд прие, че обжалваната присъда следва да
бъде отменена изцяло, а делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на
същия съд на основание чл. 334, т. 1 във вр. с чл. 335, ал. 2 във вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2,
пр. 1 от НПК.
Воден от горното Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Присъда № 5/18.01.2024 г., постановена по нох дело № 184/2023
г., по описа на Районен съд - Разград.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6