Р
Е Ш Е
Н И Е
№211 28.05.2021г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, ІІ
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи април през две хиляди
и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар Ива
Атанасова
и с участието на прокурор
като разгледа докладваното от съдия Г. Динкова
административно дело № 565 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по
реда на чл.156 и сл. във вр. с чл.144 от ДОПК във вр. с чл.4, ал.1 във вр. с
чл. 9б от ЗМДТ и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК.
Образувано
е по жалба на М.Г. ***, против Акт за установяване на задължение по декларация
/АУЗД/ № 170-МИ/ 18.05.2020г., издаден от инспектор местни приходи в Дирекция
„Местни приходи” при Община Казанлък, потвърден с Решение № 11/ 17.08.2020г. на
Директор Дирекция „Местни приходи“ при Община Казанлък. В жалбата са изложени
доводи за незаконосъобразност на оспорения АУЗД, по съображения за издаването
му в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят оспорва
размера на установените задължения за данък върху недвижимите имоти и за такса
за битови отпадъци, като твърди, че същите са определени върху неправилно
изчислена данъчна оценка на недвижимите имоти. За незаконосъобразно сочи и
определянето на такса за битови отпадъци /ТБО/ за 2020г. в петкратен размер.
Заявява, че за двата имота има поставен само един контейнер тип „Бобър“ и
извозването на отпадъците ставало само веднъж месечно, което налагало извод, че
на територията на тези имоти не се генерира отпадък в петкратни количества за
да е необходимо увеличаването на ТБО пет пъти. Изложени са и подробни
съображения за незаконосъобразност на приетата разпоредба на чл.18, ал.9 от
Наредба № 26 за определянето и администрирането на местни такси и цени на
услуги на територията на община Казанлък /Наредба № 26/, която сочи за
неравноправна и вменяваща прекомерна тежест за физическите лица, притежаващи
нежилищни имоти. В представената по делото писмена защита жалбоподателят
поддържа, че не е установено по несъмнен и категоричен начин реалното
предоставяне на услугите за сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци и
за обезвреждане в депа или други съоръжения за битови отпадъци, поради което не
дължи на Община Казанлък заплащането на тези два компонента от ТБО. Направено е
искане обжалвания АУЗД № 170-МИ/ 18.05.2020г. да бъде отменен и да бъдат
преизчислени задълженията на жалбоподателя за ТБО за периода 2017 – 2020г. до
размера само за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в
общината.
Ответникът
по жалбата – Директор на Дирекция „Местни приходи” при Община Казанлък, чрез
процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна.
Твърди, че от събраните по делото доказателства
по безспорен и несъмнен начин се установява, че за процесните периоди
Община Казанлък е предоставяла услугите по чл.62 от ЗМДТ. Обосновава, че в
съответствие със закона с оспорения акт са установени задължения за данък върху
недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци, незаплатени от жалбоподателя в
предвидените срокове, при определяне размера на задълженията съобразно
приложимата нормативна регламентация.
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следната фактическа обстановка:
С Декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху
недвижимите имоти вх.№ 226/ 22.06.2012г.
М.Г.Г. е декларирал придобит от него недвижим имот за нежилищни нужди –
земя и сграда, представляващ УПИ XII-8788,
кв.29 по плана на гр.Казанлък с площ от 3372кв.м., ведно с находящата се в него
автобаза със застроена площ от 1364кв.м. С Декларация по чл.14 от ЗМДТ за
облагане с данък върху недвижимите имоти вх.№ 227/ 22.06.2012г. М.Г.Г. е декларирал още един придобит от него
недвижим имот за нежилищни нужди – земя и сграда, представляващ УПИ XIII-8789, кв.29 по плана на гр.Казанлък, с
площ от 2070кв.м., ведно с находящите се в него битова сграда и бензиностанция,
с обща застроена площ от 482,60кв.м. Към декларациите е приложен нотариален акт
за продажба на недвижим имот № 171, том I, дело № 1750/ 1998г.
С молба-възражение вх.№ 657/ 23.04.2020г., подадена до
Директора на Дирекция „Местни приходи“ при Община Казанлък, жалбоподателят по
настоящото дело е поискал да бъде издаден АУЗД по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК,
като бъде коригиран размера на определеното задължение за ТБО за периода 2017г
– 2020г. относно посочените по-горе два нежилищни недвижими имота с открити
партиди: 7404Н580 и 7404Н582. Излага твърдения, че ТБО е изчислен върху
неправилно определена данъчна оценка на имотите, а така също не се следва
заплащането на петкратен размер на такса за битови отпадъци за 2020г.,
доколкото не е бил надлежно уведомен и поканен,
съобразно изискването на §25 от Наредба № 26, да подаде декларация.
След извършена проверка по чл.107, ал.3 от ДОПК от орган по приходите при
Община Казанлък, е издаден АУЗД № 170-МИ от 18.05.2020 г., с който по отношение
на М.Г.Г. са установени задължения за
ДНИ и ТБО за периода 2017г.-2020г. за недвижим имот с партиден № 7404Н580,
находящ се в гр.Казанлък, УПИ XIII-8789, кв.29
и за недвижим имот с партиден № 7404Н582, находящ се в гр.Казанлък, УПИ XII-8788,
кв.29, ведно с лихвите за забава към 18.05.2020г., както следва: ДНИ за 2017г.
за имот с парт.№ 7404Н580 в размер на 582,32лв. главница и лихва в размер на
160,38лв; ТБО за 2017г.за имот с парт.№7404Н580 в размер на 776,43лв. и лихва в
размер на 217,08лв.; ДНИ за 2017г. за имот с парт.№ 7404Н582 в размер на
177,88лв. и лихва от 48,99лв; ТБО за 2017г. за имот с парт.№ 7404Н582 в размер
на 237,17лв. и лихва в размер на 65,32лв; ДНИ за 2018г. за имот с
парт.№7404Н580 в размер на 579,17лв. и лихва в размер на 100,79лв; ТБО за
2018г. за имот с парт.№7404Н580 в размер на 772,23лв. и лихва в размер на
134,39лв; ДНИ за 2018г. за имот с парт.№7404Н582 в размер на 176,99лв. и лихва
в размер на 30,80лв; ТБО за 2018г. за имот с парт.№7404Н582 в размер на
235,98лв. и лихва в размер на 41,07лв; ДНИ за 2019г. за имот с парт.№ 7404Н580
в размер на 576,02лв. главница и лихва в размер на 41,84лв; ТБО за 2019г.за
имот с парт.№7404Н580 в размер на 768,03лв. и лихва в размер на 55,78лв.; ДНИ
за 2019г. за имот с парт.№ 7404Н582 в размер на 176,10лв. главница и лихва в
размер на 12,79лв.; ТБО за 2019г.за имот с парт.№7404Н582 в размер на 234,79лв.
и лихва в размер на 17,05лв; ДНИ за 2020г. за имот с парт.№ 7404Н580 в размер
на 572,87лв. главница; ТБО за 2020г.за имот с парт.№7404Н580 в размер на
7638,24лв.; ДНИ за 2020г. за имот с парт.№ 7404Н582 в размер на 175,21лв.
главница и ТБО за 2020г.за имот с
парт.№7404Н582 в размер на 2336,07лв.
В АУЗД са цитирани приложимите нормативни основания – чл.22 от ЗМДТ и чл.15
от Наредба № 31 за определяне размера на местните данъци на територията на
община Казанлък /в относимите редакции 2017-2020г./ при за определяне размера
на установените задължения за ДНИ – 1,5 на хиляда върху данъчната оценка на
недвижимия имот. Посочено е, че на основание чл.18 от Наредба № 26 за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на община Казанлък, в относимите редакции за 2017 – 2019г., ТБО за
имоти в гр.Казанлък се определя в размер на 2.00 на хиляда върху данъчната
оценка на имота, в т.ч. за сметосъбиране и сметоизвозване – 0.88 на хиляда;
обезвреждане на битови отпадъци – 0.64 на хиляда и за чистота на териториите за
обществено ползване – 0.48 на хиляда. Съгласно същата подзаконова разпоредба, в
редакцията й, действала за 2020г., ставката за определяне на ТБО за 2020г. е
4.00 на хиляда върху данъчната оценка на имота, в т.ч. за сметосъбиране и
сметоизвозване – 1.28 на хиляда; обезвреждане на битови отпадъци – 1.76 на
хиляда; за чистота на териториите за обществено ползване – 0.96 на хиляда.
Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл.18, ал.4 от Наредба № 26 ТБО за
нежилищни имоти, в които се извършва стопанска
дейност, се определя според количеството на битовите отпадъци, съобразно вида и
броя на съдовете за съхраняването им и честоттата на сметоизвозване, като в
ал.5 е регламентирано, че задължените лица подават до кмета на община Казанлък,
чрез дирекция МП, декларация по образец с базовите данни на недвижимия имот.
При неизпълнение на това задължение, както и когато декларираните данни са
неверни, съгласно нормата на чл.18, ал.9 от Наредба № 26, размерът на таксата
за битови отпадъци а нежилищните имоти се определя в петкратен размер
пропорционално в промили на база по-високата между отчетната и данъчната оценка
на имотите на физически лица. В случая именно въз основа на тази разпоредба са
били изчислени задълженията за ТБО за 2020г.
Издаденият АУЗД е връчен на жалбоподателя на 05.06.2020г.,
видно от приложената разписка, подписана от М.Г.. В нормативно установения срок по чл.107, ал.4 от ДОПК М.Г.Г.
е обжалвал издадения АУЗД с жалба вх.№ 1071/ 19.06.2020г /л.77-79 по делото/. Конкретно
наведените оплаквания се свеждат до неправилно определен ДНИ и ТБО за недвижим
имот с парт.№ 7404Н582, поради неправилно изчислена данъчна оценка на имота. На
следващо място изразява и несъгласие с определения размер на ТБО за 2020г. за
двата имота, като твърди, че за тези имоти имало поставен само един контейнер
тип „Бобър“ и извозването на битовите отпадъци ставало веднъж седмично, а
начислените задължения за ТБО надвишавали три пъти таксата за битови отпадъци,
определена с план-сметката за контейнер тип „Бобър“, която се заплащала от
юридически лица.
АУЗД № 170-МИ/ 18.05.2020г е потвърден изцяло с Решение № 11/ 17.08.2020г. на
Директора на Дирекция „Местни приходи“ при Община Казанлък, в което са изложени
мотиви по оплакванията на жалбоподателя, като същите са приети за
неоснователни. Решението на Директора на Дирекция МП при Община Казанлък е
получено от жалбоподателя на 28.08.2020г., видно от известие за доставяне,
приложено на лист 83 от делото.
По делото са представени и приети като доказателства
документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения
АУЗД № 170-МИ от 18.05.2020г., в т.ч.
постановените на основание чл.63, ал.2 от ЗМДТ заповеди на
Кмета на Община Казанлък за определяне границите на районите, вида на предлаганите
услуги по чл. 62 от ЗМДТ и честотата на сметоизвозването за периода 2017г. –
2020г. /л. 131 – л. 138/, както и
решенията на Общински съвет – Казанлък за утвърждаване на план - сметка за
необходимите средства и тяхното разходване за дейностите, за които се заплаща
ТБО за съответните години /л.117-130/; схема за разполагане на контейнери за
съхранение на отпадъци в гр. Казанлък,
пътни листи и др.
Към материалите по делото е приложена приетата от Общински
съвет – Казанлък Наредба № 26 за определянето и администрирането на местните
такси и цени на услуги на територията на Община Казанлък.
За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани и
гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Р.В.Т., заемаща длъжността
„координатор“ в Общинско предприятие „Комунална дейност и поддържане на
инфраструктурата“ /ОПКДПИС/. Свидетелката заявява, че имотите на жалбоподателя
се намират в индустриалната зона на града, в близост до сепариращата станция на
общината, поради което всички автомобили отиват да изхвърлят боклука там. Двата
имота били разположени един до друг, като единият от тях представлявал
бензиностанция, стопанисвана от жалбоподателя, а другият му имот бил отдаден
под наем. При извършена проверка на място свидетелката е установила, че на
около 20 метра от бензиностанцията, в имота, собственост на М.Г. имало поставен
контейнер тип „Бобър“, който се обслужвал веднъж седмично, а на самата
бензиностанция бил поставен контейнер тип „Еднофамилна кофа“, който обаче не е
предоставяна от общината, но се почиствал с фадрома от сепариращата станция.
Свидетелката заявява, че автомобилът, който „почиства“ района, където се
намират имотите на жалбоподателя, е с рег.№ СТ4223, а когато той е развален –
автомобил с рег.№ СТ 5991. Заявява, че автомобил с рег.№ СТ1603 е излязъл от
употреба преди 3-4 години.
Във връзка с направено от жалбоподателя оспорване на
автентичността на част от представените по делото пътни листи, бяха допуснати
до разпит лицата, посочени като техни издатели – С.Р.С., Г.Т.М. и Д.Г.Ж..
Свидетелите са категорични, че подписите на пътните листи, в които фигурират
имената им, са положени саморъчно от тях.
Във връзка с това съдът приема, че оспорените пътни листи са подписани
от лицата, посочени като техни издатели, поради което следва да бъдат ценени
като надлежни доказателства по делото.
По отношение установяване
размерите на начислените ДНИ и ТБО по делото е представена справка /л.259-260
по делото/, от която е видно, че посочените в обжалвания АУЗД задължения са
определени на база данъчната оценка на имотите, изчислена за съответните
години. Тази справка не е оспорена от жалбоподателя.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на
страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
акт на основание чл.160, ал.2 от ДОПК, чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, във връзка с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното от правна страна:
Оспорването, като направено в законово
установения срок, от легитимирано лице, за което актът е неблагоприятен, както
и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е
процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е частично
основателна.
Задълженията за данък върху недвижимите имоти и
за такса за битови отпадъци, представляват публични общински вземания, съгласно
чл.162, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК във вр. с чл. 1, ал.1, т. 1 и чл.6, ал.1, б.
„а” от ЗМДТ. По аргумент от чл.162, ал.2, т.9 от ДОПК като публични общински
вземания следва да бъдат определени и лихвите за вземанията на общината за ДНИ
и за ТБО. В разпоредбата на чл.166, ал.1 от ДОПК е предвидено, че
установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа,
определен в съответния закон. Относно вземанията за данък върху недвижимите
имоти и за такса за битови отпадъци приложимият ред е регламентираният такъв в
ДОПК, доколкото съгласно чл. 4, ал.1 от ЗМДТ и във вр. с чл9б от ЗМДТ установяването,
обезпечаването и събирането на местните данъци и такси се извършва от служители
на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с
тях актове се извършва по същия ред. В чл.4, ал.3 във вр. с ал.4 от ЗМДТ е
предвидено, че в производствата по чл.4, ал.1 служителите на общинската
администрация, определени със заповед на кмета на общината, имат правата и
задълженията на органи по приходите, а в ал.5 на чл.4 е регламентирано че
ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община упражнява
правомощия на Териториален директор на НАП.
Акт да установяване на задължение по декларация
№ 170-МИ от 18.05.2020г. е издаден от М. Г. И. на длъжност инспектор местни
приходи в Дирекция „Местни приходи” при Община Казанлък, определена да
осъществява функции /права и задължения/ на орган по приходите съгласно
изискванията на чл.4, ал.4 във вр. с ал.3 от ЗМДТ със Заповед № 711 от 10.05.2016г. на Кмета на Община Казанлък.
Следователно обжалваният АУЗД е издаден от надлежно оправомощено длъжностно
лице в кръга на неговите правомощия.
Оспореният АУЗД е постановен в предписаната от
закона форма и съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване. В
необходимата и достатъчна степен са индивидуализирани и обосновани установените
задължения за ДНИ и за ТБО от гл. т на субекта и обекта на задълженията,
основанието за тяхното възникване и размера на дължимите суми. Обстоятелството,
че не е изрично посочена данъчната основа, върху която при съотнасяне на
съответната ставка е бил изчислен размерът на задълженията, не съставлява
съществено нарушение на изискването за форма. Действително, в АУЗД задълженията
за ТБО са определени като сума в общ размер за всяка календарна година. Но
доколкото в потвърждаващото АУЗД Решение № 11/ 17.08.2020г. на Директора на
Дирекция „Местни приходи“ при Община Казанлък изрично е посочена ставката за
всяка една от услугите по чл.62 от ЗМДТ, за които се дължи ТБО – сметосъбиране
и сметоизвозване, обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци
и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населеното
място, допуснатото нарушение следва да се приеме за несъществено. Не се
констатираха и допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила, включително при
извършеното установяване на релевантните за определените задължения факти и
обстоятелства.
Съдът приема, че оспореният АУЗД № 170-МИ от
18.05.2020г. в частта за установените задължения за ДНИ за периода 2017г. –
2020г., за имоти с парт. № 7404Н580 и парт.№ 7404Н582, е издаден в съответствие
и при правилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:
В чл.10, ал.1 от ЗМДТ /в приложимата редакция/
е регламентирано, че с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените
на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на
населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях,
които според подробен устройствен план имат предназначението по чл.8, т.1 от ЗУТ и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по
реда на специален закон. Съгласно чл. 11, ал.1 от ЗМДТ данъчно задължени лица
са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Следователно
възникването и съществуването на качеството субект на задълженията по чл.10,
ал.1 от ЗМДТ, е обусловеното от придобиването и принадлежността на собственост
върху недвижим имот.
В случая от фактическа страна не е спорно, а и
се установява от представения и приет като доказателство по делото нотариален
акт за продажба на недвижим имот № 171, том I, дело № 1750/ 1998г., че М.Г. М., в
качеството си на Едноличен търговец с фирма „Орел-М.Г.“ е придобил недвижимите
имоти, декларирани с подадени декларации по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък
върху недвижимите имоти вх.№ 226/ 22.06.2012г и вх.№ 227/ 22.06.2012г.
Придобиването на собствеността върху недвижимите имоти се явява правопораждащ за задължението по чл.10, ал.1
от ЗМДТ юридически факт за придобилия собствеността субект.
Размерите на задължението за данък върху недвижимите имоти
за декларираните от жалбоподателя недвижими имоти, находящи се в строителните
граници на гр.Казанлък, са определени от административния орган
законосъобразно.
Видно от разпоредбата на чл. 22 от ЗМДТ (ред.
ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) общинският съвет определя с
наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка в граници от 0, 1 до 4, 5 на хиляда
върху данъчната оценка на недвижимия имот. В чл. 20 от ЗМДТ (ред. ДВ, бр.
95 от 2009 г., в сила от 1.01.2011 г.) е регламентирано, че данъчната оценка на
недвижимите имоти на гражданите се определя от служител на общинската
администрация по норми съгласно приложение № 2.
Основното възражение на жалбоподателя се
свързва с неправилното определяне на данъчната оценка на подлежащите на
облагане недвижими имоти и съотв. с неправилното определяне размера на
задълженията.
Данъчната оценка на недвижимите имоти, въз
основа на която се изчислява размера на дължимия данък, се определя от служител
на съответната общинска администрация съгласно Приложение № 2 на ЗМДТ, в
зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и
овехтяването /чл.20 от ЗМДТ/.
В случая данъчните оценки на процесните имоти
се установяват от служебно изисканата от съда и представена от ответника
справка /л.259-260 по делото/, която не е оспорена от страна на жалбоподателя и
е приета като доказателство по делото. При липса на ангажирани доказателства от
страна на М.Г., комуто е доказателствената тежест да установи основателността
на своите възражения, съдът приема, че по делото не се опроверга правилното
определяне на посочените в справката данъчни оценки /включващи земя и сгради/
на имот с парт.№ 7404Н580 и имот с парт.№ 7404Н582 за съответните години – от
2017г. до 2020г.
Съгласно чл.15 от Наредба № 31 за
определяне размера на местните данъци на територията на община Казанлък, ДНИ
се определя в размер на 1.5 на хиляда върху данъчната оценка. При съпоставка на
данните за данъчна основа/данъчната оценка на недвижимите имоти/ и ставка, с
посочените в АУЗД размери на дължимия ДНИ за 2017, 2018г, 2019г и 2020г., съдът
установи, че задълженията като главници и лихви са правилно определени.
След преценка на събраните по делото
доказателства съдът приема, че оспореният АУЗД № 170-МИ от 18.05.2020г. и в
частта за установените задължения за ТБО за периода 2017г. – 2019г., е издаден
в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:
Съгласно
чл.64 от ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща от лицата по чл.11 от ЗМДТ
/собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти; собственикът на сграда,
построена върху държавен или общински поземлен имот - за този имот или
съответната част от него; ползвателят при учредено вещно право на ползване/ т.е
законът обуславя дължимостта на публично правното задължение за ТБО от
съществуваща правна връзка между субекта на облагане и обекта на облагане.
Декларираните от М.Г.Г. през 2012г. недвижими имоти /земя и сгради/, за които
има открити партиди с № 7404Н580 и № 7404Н582, са обект на облагане с данък
върху недвижимите имоти съгласно чл.10 от ЗМДТ, като жалбоподателят, в
качеството си на собственик на тези имоти, е задължено по см. на чл. 64 във вр.
чл.11, ал.1 от ЗМДТ лице за заплащане на такса за битови отпадъци по чл.62 от ЗМДТ за недвижимия имот – земя и сграда.
Съгласно
разпоредбата на чл.62 от ЗМДТ /в приложимата редакция/, такса за битови
отпадъци се заплаща за услугите по събиране, извозване и обезвреждане в депа
или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържане на чистотата
на териториите за обществено ползване в населените места. Изрично е предвидено
че размерът на таксата се определя за всяка услуга поотделно по реда на чл.66
от ЗМДТ - в годишен размер с решение на общинския съвет въз основа на одобрена
план-сметка за всяка дейност. Границите на районите и видът на предлаганите
услуги по чл.62 от ЗМДТ в съответния район, както и честотата на
сметоизвозване, се определят със заповед на кмета на общината /чл.63, ал.2 от ЗМДТ в приложимата редакция/. Следователно в рамките на ТБО се включва такса за
три отделни, самостоятелни услуги - сметосъбиране и сметоизвозване;
обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на
чистота на териториите за обществено ползване. Това разграничение не е
самоцелно, тъй като в разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ е регламентирано, че такса
не се събира за услугите, визирани в
чл.62 от посочения закон, когато те не се предоставят от общината – т.е ТБО е
вид финансово вземане, чието заплащане се дължи при наличието на реално
извършени услуги по чл. 62 от ЗМДТ. Задължението за заплащане на ТБО е
установено в закона, но не възниква и не се дължи екс леге, а само когато
общината реално извършва съответната дейност.
Безспорно
декларираните от жалбоподателя недвижими имоти са разположени в регулационните
граници на гр.Казанлък и спрямо които граници с т.1 от Заповед № 11601/ 04.10.2016г.; Заповед № 17652/ 26.10.2017г.; Заповед № 1740/ 31.10.2018г. и Заповед № 1654/
30.10.2019г. /л.131-138/, Кметът
на община Казанлък, на основание чл.63 ал.2 от ЗМДТ, е определил за процесните 2017г, 2018г,
2019г и 2020г., че се
следва предоставяне на услугите сметосъбиране,
сметоизвозване, обезвреждането в депа на битовите отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване.
Действително
за да възникне задължение за заплащане на такса за сметосъбиране и
сметоизвозване за М.Г., не е достатъчно включването на имота в район, в който
общината е организирала такова. Определянето на границите на районите и вида на
предоставяните услуги и на размера на таксите за отделните дейности,
представляват само част от организирането и осъществяването на дейността, за
която законът разпорежда събиране на такса за битови отпадъци. Както вече беше
посочено материалноправно основание за заплащане на ТБО е наличието на реално
предоставени услуги по чл. 62 от ЗМДТ. Услугата сметосъбиране и сметоизвозване
се счита за реално предоставена, когато от страна на общината е осигурена
обективна възможност за нейното ползване в т.ч. чрез обезпечаване на
фактическото извършване на сметосъбирането в определените със заповедта на
кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ райони и съотв. сметоизвозване в
предвидената периодичност. Част от дейността на общината по обезпечаване на
сметосъбирането и сметоизвозването включва и поставянето на съдове за събиране
и временно съхранение на битовите отпадъци от страна на общината по начин,
осигуряващи възможност за събиране на цялото количество битови отпадъци,
генерирани за определен период от време /в зависимост от честотата на
сметоизвозване/. В жалбата си М.Г. не оспорва предоставянето на тази услуга,
като твърди единствено, че не се следва за 2020г. заплащането на ТБО в
петкратен размер, тъй като за двата имота ползва само един съд за събиране на
отпадъци. Оплакване за непредоставяне и съотв. за недължимо заплащането на
услугата по сметъсъбиране и сметоизвозване, като отделен компонент от ТБО, е
заявено едва в представената по делото писмена защита.
От
събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетеля Р.В.Т.,
съдът приема за установено, че от община Казанлък е бил осигурен съд за
отпадъци – контейнер тип „Бобър“, поставен в непосредствена близост до имотите
на жалбоподателя, като сметоизвозването се е осъществявало със специализиран
автомобил с рег.№ СТ4223, а при повреда на последния – от автомобил с рег.№
СТ5991. Действително представените по делото пътни листи, с оглед сочения в тях
маршрут, не могат по несъмнен начин да се обвържат с района, където се намират
имотите на жалбоподателя. Пропуските при попълване на маршрута в пътните листи
обаче, както и непрецизното изготвяне на графиците за осъществено сметосъбиране
и сметоизвозване, в които е посочен автомобил с рег.№ СТ1603 /излязъл от
употреба преди няколко години, според изявлението на св. Т./ за такъв,
осъществяващ веднъж седмично събиране на отпадъците в района на процесните
имоти /ул.“Захари Стоянов“/, не могат да обусловят категоричен извод, че реално
не е предоставяна услуга по сметосъбиране и сметоизвозване досежно процесните
имоти. Няма нормативно изискване за удостоверяване извършването на
услугата с доказателства за конкретните
маршрути по улици за предоставяните услуги, както и за посочване на дати на
извършваните конкретно дейности и услуги. Ето защо липсата на подобна
конкретика в представените по делото документи, установяващи извършване на
дейности по сметосъбиране и сметоизвозване от ОПКДПИС, не е достатъчно да
отрече, че такава услуга не е била предоставяна от Община Казанлък и съотв.
недължимост на заплащане за този компонент от ТБО. Още повече, че в самата
жалба М.Г. изрично признава, че за двата притежавани от него имота е имало
поставен един съд за сметосъбиране – контейнер тип „Бобър“, като извозването на
битовите отпадъци е ставало веднъж месечно, а в жалбата си против АУЗД до
Директора на дирекция МП при Община Казанлък дори сочи, че сметосъбирането се е
извършвало съгласно заповедта на кмета на общината „веднъж на седмица“.
Хипотезите,
в които не се събира ТБО са регламентирани в чл.71 от ЗМДТ, като съгласно
разпоредбата на чл.71, т.1 от ЗМДТ /в приложимата редакция/ не се събира такса
за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината
или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по
образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината
по местонахождението на имота. По изложените по-горе съображения предоставянето
на услугата сметосъбиране и сметоизвозване от Община Казанлък в района, в който
се намират недвижимите имоти, се явява доказано – т.е не е налице първото
материалноправно основание по чл.71, т.1 от ЗМДТ, обуславящо недължимост от
жалбоподателя на ТБО за тази услуга. Втората законово регламентирана хипотеза
по чл.71, т.1 от ЗМДТ, при наличието на която не се събира такса за
сметосъбиране и сметоизвозване, изисква кумулативното наличие на две
предпоставки, а именно: 1. имотът да не се ползва през цялата година и 2. да е
подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на
предходната година в общината по местонахождението на имота. Жалбоподателят
нито твърди че не е ползвал имота, нито представя доказателства за подадени
такива декларации за периодите на 2017г., 2018г., 2019г. и 2020г.
С
оглед на гореизложеното съдът приема, че Община Казанлък реално е престирала
услугата по сметосъбиране и сметоизвозване за процесните имот за периода 2017 –
2020г. и доколкото М.Г. не попада в кръга на лицата, освободени от заплащането
на ТБО на основание, регламентирано в ЗМДТ или в Наредба № 26, за него
съществува задължение за заплащане на такса за тази услуга за притежаваните от
него недвижими имоти за посочените периоди.
Реалното
извършване от Община Казанлък на дейностите по поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване и поддържане на депо и други съоръжения за
обезвреждане на битови отпадъци и съответно предоставянето на тези две услуги,
като основание за заплащане на ТБО, безспорно се установява от представените по
делото документи. Видно от ежемесечни таблици за отчитане явяването и
неявяването на работа, работници от
Общинско предприятие „КД и ПИС“ са извършвали почистване/метене/ на улични
платна, а обезвреждането на отпадъците се е осъществявало в сепарираща станция,
въз основа на сключен договор с Община Казанлък /л.207-213/. Община Казанлък е
осъществявала и дейността по поддържане на депо за неопасни битови отпадъци,
находящо се в местността „Каракос“, съгласно представен по делото Акт № 464/
16.03..2017г. за публична общинска собственост.
Следователно в случая услугите по чл.62 са осъществявани за
всеки от периодите на 2017г., 2018г., 2019г. и 2020г., поради което липсват
основанията, предвидени в нормата на чл.71, т.2 и т.3 от ЗМДТ /в относимата
редакция/ за освобождаване на жалбоподателя от заплащане на посочените два
компонента от ТБО за процесния период.
Дължимата се от М.Г. такса за битови отпадъци по чл.62 от ЗМДТ за 2017г., 2018г. и 2019г. е определена правилно и законосъобразно въз
основа на нормативната регламентация по ЗМДТ и чл.18 Наредба № 26 за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Казанлък. За периода 2017-2019г. ТБО за жилищните и
нежилищните имоти се определя пропорционално върху данъчната оценка на имота – 2
промила, в т.ч. за сметосъбиране и сметоизвозване – 0.88 промила; за
обезвреждане на битови отпадъци -0.64 промила; за чистота на териториите за обществено
ползване – 0.48 промила. При извършената служебна проверка съобразно
определените ставки за всеки един от компонентите /услугите/, за които се дължи
заплащане на ТБО, се установява, че посочените в АУЗД размери на задълженията
за ТБО за 2017г., 2018г. и 2019г. за имот с парт.№7404Н580 и за имот с парт.№
7404Н582, като главница и лихви, са правилно определени.
Оспореният АУЗД обаче се явява незаконосъобразен по
отношение определения петкратен размер на ТБО за 2020г. за двата процесни имота,
тъй като разпоредбата на чл. 18 ал.9 от Наредба № 26, приета от общински съвет
Казанлък, на основание на която е определено задължението, се явява в
противоречие с чл.6, чл.7 и чл.8 от ЗМДТ.
Съгласно чл.18, ал.9 от Наредба № 26, когато задълженото
лице не е подало декларация по чл.18, ал.5 в определения срок или декларираните
данни са неверни или генерираното количество отпадък е по-голям, размерът на
такса битови отпадъци за нежилищни имоти се определя в петкратен размер
пропорционално в промили на база по-високата между отчетната стойност и
данъчната оценка на имота, съгласно Приложение №2 от ЗМДТ на недвижимите,
нежилищни имоти на юридически лица, респективно данъчната оценка на имотите на
физически лица. Разпределението на размера на промила по видове услуги е както
следва: за сметосъбиране и сметоизвозване; за обезвреждане на битовите отпадъци
в депа или други съоръжения и за поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване. Според нормата на чл.18, ал.5 от Наредба № 26 за
определяне на такса за битови отпадъци за нежилищни имоти по реда на чл.18,
ал.4, задължените лица подават до кмета на община Казанлък чрез Дирекция
“Местни приходи“, декларация по образец (Приложение №3) в два екземпляра с
базовите данни на недвижимия имот. Следователно с чл.18, ал.5 от наредбата е
въведено задължение и е регламентиран реда по който се декларира недвижимия
имот за нежилищни нужди от страна на неговите собственици, както и
информацията, която следва да предоставят. Касае се за изпълнение на едно
законово задължение, което е предвидено и в разпоредбата на чл.14 от ЗМДТ.
Същата определя срока и реда по който се декларира имота, въз основа на която
декларация общинската администрация определя дължимия данък недвижими имоти и
такса битови отпадъци.
Размерът на ТБО се определя по реда на чл.66 от ЗМДТ, т. е.
с решение на общинския съвет, за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и
сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения;
чистота на териториите за обществено ползване. Таксата за битови отпадъци има
за цел да покрие разходите на общината за събирането и извозването на
отпадъците, както и за поддръжката на обществените територии и депото за
отпадъци. Тези разходи обаче не се променят в зависимост от това дали е
подадена или не декларация със съдържанието посочено в чл.18, ал.5 от
общинската наредба. С определянето
на ТБО в петкратен размер не се постига възстановяване на пълните разходи на
общината по предоставяне на услугите, а напротив – събират се такива в
необосновано висок размер, петкратно надвишаващ стойността на предоставените
услуги. Обемът на услугата за сметоизвозване и сметосъбиране, като и за
останалите компоненти на ТБО не зависи от подаването или не на декларация, нито
от декларираните данни, а за неподаване на такава е предвидена
административнонаказателна отговорност. След като предвиденото в подзаконовия акт като
материалноправна предпоставка за определянето на ТБО в петкратен размер
недопустимо въвежда тежест за ДЗЛ, която законът не предвижда /ЗМДТ/, АУЗД в
тази му част се явява постановен в противоречие с материалния закон.
Необходимо е също да се
отбележи, че към настоящия момент разпоредбата на чл.18, ал.9 от Наредба № 26,
приета от Общински съвет Казанлък, е отменена като незаконосъобразна с Решение
№ 301 от 06.08.2020 г., постановено по
адм. дело № 292/2020 г. по описа на Административен съд – Стара Загора,
оставено в сила с Решение № 5379/ 27.04.2021г. по адм.д.№ 11535/ 2020г. на
Върховния административен съд. Действително отмяната на тази разпоредба има
действие занапред /арг.чл.195, ал.1 от АПК/, а съгласно нормата на чл.142, ал.1
от АПК съответствието на оспорения акт с материалния закон се преценява към
момента на издаването му, но при съблюдаване на принципа по чл.5, ал.1 от АПК
съдът не може да приложи подзаконов нормативен акт, който противоречи на
закона.
Констатираната незаконосъобразност на обжалвания АУЗД в
частта относно установените задължения за ТБО за 2020г. следва да бъде
отстранена от съда, тъй като съгласно чл.160 ал.3 от ДОПК, съдът връща
преписката само, когато естеството на акта не позволява решаване на делото по
същество, а настоящия случай не е такъв /в този смисъл Решение
№3415/16.03.2021г постановено по адм.д.№9210/20г по описа на ВАС на РБ/. Размерът на ТБО за 2020г. следва да се
определи съгласно Решение № 9 от 19.12.2019г на Общински съвет Казанлък вр. с
чл.67 ал.1 и ал.2 ЗМДТ /в съответната действаща редакция/, с което размера на
ТБО за нежилищни имоти на територията на гр. Казанлък, се определя пропорционално върху данъчната
оценка на имота – 4 промила. За имот с партиден
номер 7404Н580, с данъчна оценка 381911,98лв, дължимата ТБО за 2020г. е в
размер на 1527,64лв. /(381911,98
х4):1000=1527,64/, а за имот с партиден номер 7404Н582,
с данъчна оценка 116803,69лв., дължимата ТБО за 2020г. е в размер на 467,21лв (116803,69 х4):1000=467,21/.
Изложените до тук съображения налагат изменение на
оспорения АУЗД в тази част, като установеното задължение за ТБО за 2020г. относно
имот с парт.№ 7404Н580 в размер на 7638,24лв. ще следва да
бъде намалено на 1527,64лв., а установеното задължение за ТБО за 2020г. относно
имот с парт.№ 7404Н582 в размер на 2336,07лв. ще следва да се
намали на 467,21лв.
Акт за установяване на задължения по декларация №
170-МИ/ 18.05.2020г, в частта, с която са определени задължения на М.Г.Г.
за данък върху недвижимите имоти за периода 2017г.-2020г. за имот с парт.№
7404Н580 и имот с парт.№ 7404Н582, както и определения размер на такса за
битови отпадъци за същите имоти за периода 2017г – 2019г., е законосъобразен,
поради което жалбата в тази й част следва да се отхвърли като неоснователна.
Водим от горните мотиви и на основание чл.160,
ал.1 пр.второ ДОПК и чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Акт за установяване на
задължение по декларация № 170-МИ/ 18.05.2020г., издаден от инспектор местни
приходи в Дирекция „Местни приходи” при Община Казанлък, потвърден с Решение №
11/ 17.08.2020г. на Директор Дирекция „Местни приходи“ при Община Казанлък, в ЧАСТТА относно установени задължения на М.Г.Г. с ЕГН **********, за
такса за битови отпадъци за 2020г. за имот с партиден № 7404Н580 в размер на
7638,24лв., като НАМАЛЯВА същите от 7638,24лв. на 1527,64лв., както и за такса
битови отпадъци за 2020г. за имот с партиден № 7404Н582 в размер на 2336,07лв.,
като ги НАМАЛЯВА от 2336,07 на 467,21лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Г.Г. с ЕГН **********, с
настоящ адрес: ***, против Акт за установяване на задължение по
декларация № 170-МИ/ 18.05.2020г., издаден от инспектор местни приходи в
Дирекция „Местни приходи” при Община Казанлък, в ЧАСТТА относно установени задължения за
ДНИ за периода 2017г. – 2020г. за имот с партиден № парт.№ 7404Н580 и имот с
парт.№ 7404Н582, в общ размер на 3016,56лв., ведно с прилежащите лихви към
18.05.2020г. в общ размер на 395,59лв., както и относно установени задължения
за ТБО за периода 2017г – 2019г. за имот с парт.№ 7404Н580 и имот с парт.№
7404Н582, в общ размер на 5019,48лв. ведно с прилежащи лихви към 18.05.2020г. в
общ размер на 530,69лв., като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: