№ 17765
гр. София, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20221110124376 по описа за 2022 година
Предмет на делото са предявени от *** срещу Г. И. Р. установителни
искове с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК за признаване
за установено, че ответникът дължи на ищеца суми, както следва: главница за
дялово разпределение в размер на 34,76 лв., начислена за периода от
01.12.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК - 22.01.2021 г. до окончателното изплащане и
сумата от 5,55 лв., представляващи мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 31.01.2018 г. – 12.01.2021 г. за топлоснабден
имот в гр. С., ж.к. О., бл.*, вх.*, ап.27, аб. №*, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.02.2021 г.
по ч. гр. д. № 3790/2021 г., по описа на СРС, 90 състав.
В исковата молба се твърди, че ищецът подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за сумата от 34,76 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
22.01.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 5,55 лв.
за периода от 31.01.2018 г. до 12.01.2021 г. По така подаденото заявление
било образувано гр. дело № 3790/2021 г. по описа на СРС, 90 състав, по което
била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В срока по чл. 414, ал. 1
ГПК ответникът е депозирал възражение по реда на чл. 414 от ГПК, поради
което са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за предявяването
на установителен иск. При така изложените факти и като поддържа, че
ответникът, като потребител на топлинна енергия на топлоснабден имот,
находящ се в гр. С., ж.к. О 2, бл.*, вх.*, ап.*, аб. №*, дължи сума за дялово
разпределение за периода 01.12.2017 г. до 30.04.2020 г., която не е заплатил,
1
ищецът моли да бъде признато за установено в отношенията между страните,
че същия дължи посочената сума 34,76 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 22.1.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 5,55 лв. за периода от 31.01.2018 г. до
12.01.2021 г.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Г. И. Р., не е депозирала отговор
на исковата молба. В срока за възражение срещу издадената заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 3790/2021 г., по описа на СРС, 90 състав излага
твърдения за погасяване на претенциите по давност.
Третото лице помагач *** намира исковете за основателни.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно
разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, установи следното от
фактическа страна:
Към писмо на СО- Р. В е приложен Договор за покупко-продажба на
жилище, сключен по реда на Закона за общинската собственост от 29.04.1999
г., от който се установява, че на посочената дата ответницата Г. И. Р. е
придобила правото на собственост върху недвижим имот, представляващ ап.
27, находящ се в гр. София, ж.к. „Обеля“, бл. 257, вх. Б.
По делото от страна на ищеца са представени: извлечение от сметки по
месеци за процесния абонатен номер, договор между СЕС и *** за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, както и
протокол от проведено ОС на СЕС за избор на ФДР заедно с приложен списък
на ЕС, в който за апартамент с процесния абонатен номер е посочен като
собственик Г. И. Р., договор между *** и ***, както и Общи условия.
Привлеченото по делото трето лице помагач предоставя три броя
изравнителни сметки за процесния имот в процесния период, като посочва, че
в имота в рамките на предявения с исковата молба период е била начислявана
единствено топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.
154, ал. 1 ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно и
главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: възникването
на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника,
по силата на което е доставял топлинна енергия, която е била разпределяна
между потребителите в процесната сграда в режим на етажна собственост, в
която се намира и процесният топлоснабден обект и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
2
Собственик на процесното жилище с абонатен № 267734 през
процесния период е била ответницата Г. И. Р.. Това обстоятелство се
установява от приложения по делото Договор за покупко-продажба на
жилище, сключен по реда на Закона за общинската собственост от 29.04.1999
г. Не се твърди и не се представят доказателства по делото за извършено
разпореждане или ограничаване на правото на собственост върху жилището
на посоченото лице след датата на придобиването му, предвид което съдът
приема, че именно то е титуляр на правото на собственост върху процесния
недвижим имот в рамките на предявения с исковата молба период. Ето защо,
съдът счита, че ответницата се явява пасивно легитимирана да отговаря по
предявените искове.
Отношенията между доставчика и потребителите на топлинна енергия
за исковия период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено,
че за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна
енергия с топлопреносното предприятие при публично известни общи
условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на битов
клиент. Понятието "битов клиент", от своя страна, има легално определение в
закона. В § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012 г./ е посочено, че "битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Следователно, за да бъде едно
лице битов клиент, е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е
собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е
присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. Не е нужно за периода той реално да е ползвал, обитавал имота,
като ирелевантно е и обстоятелството на чие име фактически се е водила
партидата при ищеца за посочения имот.
По делото е установено, че процесният имот е топлофициран, както и че
сградата – етажна собственост, в която се намира, е присъединена към
топлопреносната мрежа.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на
договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в
един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от
закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на
3
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има
данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите
условия. Поради изложеното, съдът приема, че между ответницата Г. И. Р., от
една страна и ищеца, от друга, са били налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия от 2016 г., за периода
от 01.12.2017 г. до 30.04.2020 г.
По делото не се спори, а и от представените три броя изравнителни
сметки се установява, че в рамките на процесния период дяловото
разпределение в сградата в режим на етажна собственост, в която се намира и
процесното жилище, се е извършвало от третото лице – помагач на страната
на ищеца ***.
Видно от представения по делото договор между СЕС и *** за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия от
18.06.2002 г., както и протокол от проведено ОС на СЕС за избор на ФДР
заедно с приложен списък на ЕС, в който за апартамент с процесния абонатен
номер е посочен като собственик Г. И. Р., по отношение на сградата, в режим
на етажна собственост, в която се намира и процесният имот, е бил сключен
договор за извършване на услугата дялово разпределение с конституираното
по делото на страната на ищеца трето лице – помагач. В тази връзка следва да
се посочи, че съгласно чл. 139б, ал. 1 ЗЕ клиентите в сграда - етажна
собственост, избират лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване
на услугата дялово разпределение. От това следва, че в тежест на ответника,
както и на останалите етажни собственици е било задължението след
изтичане на срока на договора с третото лице – помагач, да изберат друг
топлинен счетоводител, за което не са налице данни, или да сключат нов
договор със същото дружество за дялово разпределение, което също не се
установява от доказателствата по делото. Неизпълнението на посоченото
законово задължение от страна на етажните собственици не е от естество да
ги освободи от заплащане на сумите, дължими за извършване на дяловото
разпределение в процесната сграда, още повече, че в хода на настоящото
производство безспорно се установи, че в рамките на предявения с исковата
молба период в СЕС е извършвано дялово разпределение на доставената и
потребена топлинна енергия и то именно от ***. Предвид изложеното
ответникът дължи заплащане на сумата от 34,76 лв., представляваща главница
за услугата дялово разпределение предоставена в периода от 01.12.2017 г. до
30.04.2020 г.
Предвид извода за основателност на претенциите на ищеца за
заплащане на главница за извършване на дялово разпределение в СЕС, следва
да бъде разгледано и релевираното от ответника в заповедното производство
възражение за изтекла погасителна давност.
4
Задължението да се заплаща стойността на топлоенергията, в която се
включва и задължението за заплащане на услугата дялово разпределение в
случай, че такава се предоставя, е задължение за периодично плащане по
смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД - налице са парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт (договор за доставка на топлоенергия при общи
условия), чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми,
като не е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви (в
този смисъл-ТР № 3/2011 г. на ВКС-ОСГТК). Следователно съгласно чл. 111,
б. "в", пр. ІІ и ІІІ ЗЗД приложим за процесните вземания за главница и лихва е
3-годишният срок на погасителна давност. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД
давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
За задължението за заплащане на стойността на услугата дялово
разпределение не е предвиден срок, поради което същото става изискуемо,
респ. погасителната давност за тези вземания започва да тече от момента на
възникването им. Най-старото задължение за цена на услугата дялово
разпределение, претендирано с исковата молба, е за м.12.2017 г., като
давността за него е започнала да тече на 01.01.2018 г. и изтича на 08.03.2021
г., с оглед обстоятелството, че давностните срокове са спрени за периода от
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците,
във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020
г., в сила от 14.05.2020 г./. Ето защо давностният срок за най-старото
задължение за главница за дялово разпределение не е изтекъл към датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК – 22.01.2021 г.
Предвид изложеното съдът намира въведеното в производството от
ответниците възражение за погасяване на процесните вземания по давност за
неоснователно. Ето защо претенцията за дялово разпределение подлежи на
уважаване за пълния предявен размер от 34,76 лв. за периода от 01.12.2017 г.
– 30.04.2020 г. Върху главницата се дължи и законна лихва от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК – 22.01.2021 г., до окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
Предвид изложеното по-горе, съдът приема, че първата предпоставка за
уважаване на претенцията за обезщетение за забава в размер на законната
лихва е налице, доколкото се установи наличието на главен дълг.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение, липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
5
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
поради което акцесорната претенция в размер на 5,55 лв. за периода
31.01.2018 г. – 12.01.2021 г. се явява изцяло неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и претенцията на ищеца за заплащане
на разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 107,79 лв., представляващи
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство,
съразмерно на уважената част от предявените искове, както и сумата от 64,67
лв., представляващи разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство по ч. гр. д. № 3790/2021 г., по
описа на СРС, 90 състав, по съразмерност.
Право на разноски има и ответникът на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Такива се доказват в размер от 600 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на ответницата в исковото
производство. Предвид изхода на спора и по съразмерност на ответницата се
следва сума в размер на 82,61 лв., за заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответникът не претендира и не доказва извършването на разноски в
заповедното производство, поради което и такива не следва да му бъдат
присъждани.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.
124, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, предявени от ***, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.”Ястребец” № 23Б, против Г. И. Р. , ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. С., бул. В. № *, Т.д., ет.*, к., чрез адв. Н.
И.И., че Г. И. Р. дължи на *** сумата от 34,76 лв., представляваща главница
за дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. О.,
бл.*, вх.*, ап.27, аб. №* за периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва от 22.01.2021 г. до изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
25.02.2021 г. по ч.гр.д. № 3790/2021 г. по описа на СРС, 90 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.124, ал.1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху главницата за
предоставената услуга дялово разпределение в размер на 5,55 лв. за периода
от 31.01.2018 г. до 12.01.2021 г.
ОСЪЖДА Г. И. Р. , ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., бул. В.
№ *, Т.д., ет.*, к., чрез адв. Н. И.И., да заплати на ***, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Я. № *, сумата от 107,79 лв.,
6
представляваща сторени разноски в исковото производство, както и сумата от
64,67 лв. - разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 3790/2021 г., по
описа на СРС, 90 състав, съразмерно с уважената част от исковете на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА ***, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. Я. № *, да заплати на Г. И. Р. , ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. С., бул. В. № *, Т.д., ет.*, к., чрез адв. Н. И.И. сумата от 82,61 лв.,
представляващи разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в исковото
производство по съразмерност на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца - ***, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр. София, ул. „Проф. Г. Павлов“ № 3.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7