РЕШЕНИЕ
№ 2553
гр. Варна, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20243110101950 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на предявени обективно кумулативно
съединени искови претенции от Г. А. К., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. Т., бл.**,
вх.**, ет.**, ап.** срещу „В.БГ“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
град С., ул. „Д. Х.“ № **-**, както следва:
1/ с искане да се признае за установено в отношенията между страните, че клаузата на
сключения между тях договор за кредит № *******/05.06.2023 г., установяваща задължение
за заплащане на такса за бързо разглеждане, е нищожна поради противоречието й със закона,
на основание чл. 124 ГПК във връзка с чл. 26, ал.1, предл.1 ЗЗД, а в условията на
евентуалност – поради накърняване на добрите нрави, на основание чл. 124 ГПК във връзка
с чл. 26, ал.1, предл.3
2/ както и да се осъди, на основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД, „В.БГ“ ЕООД, ЕИК
********да заплати на Г. А. К., ЕГН ********** сумата от 38.25 лева, представляваща
платена без основание сума за такса бързо разглеждане по договор за кредит №
********/05.06.2023 г., сключен между „В.БГ“ ЕООД, ЕИК ******* да заплати на Г. А. К.,
ЕГН **********, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 16.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата си молба ищецът твърди, че е сключил договор за кредит № ******* на
05.06.2023 г. като съгласно условията по кредита, дължи „такса за бързо разглеждане“ в
размер на 38.25 лева. Счита, че клаузата, уреждаща заплащането на тази такса е нищожна
поради противоречието й със закона – чл. 10а ЗПК, доколкото е налице забрана за събиране
на такси и комисионни, свързани с усвояването и управлението на кредита. Твърди, че
процесната такса има характер на действие, свързано с усвояване на кредита. В условията на
евентуалност твърди, че клаузата, изискваща заплащането на процесната такса е нищожна
поради противоречието с добрите нрави, тъй като е неравноправна. Счита, че възлагането на
задължение за заплащане на таксата на кредитополучателя, при условие, че това задължение
1
е на кредитора, е във вреда на длъжника и е само в полза на търговеца. Заявява, че
процесната такса освен това не фигурира в ГПР, а в случай, че фигурира, ще е налице и
противоречие с нормата на чл. 19, ал.4 ЗПК. Посочва, че погасила целия кредит на
10.06.2023 г. като е заплатила и процесната такса. Счита, че е налице неоснователно
обогатяване от страна на ответника, доколкото клаузата, съдържаща задължение за
заплащане на процесната такса е нищожна, поради което следва да й бъде възстановена
сумата от 38.25 лева като заплатена при изначална липса на основание за нейното
заплащане. Моли предявените искове да бъдат уважени, както и да се присъдят сторените в
производството разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Не
оспорва, че на 05.06.2023 г. между страните е сключен договор за кредит № ********* като
е начислена такса за допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане в размер на
38.25 лева. Услугата е допълнителна и незадължителна, която се предоставя при изрично
искане от страна на кредитополучателя и гарантира обработка на искането и предоставяне
на отговор до 15 минути от изпращането. При заявката на тази незадължителна услуга се
дължи такса за бързо разглеждане като последната се изчислява спрямо сумата на кредита.
Когато такава услуга не е заявена, кредиторът следва да даде отговор дали искането за
отпускане на кредит е одобрено в срок от 7 дни календарни дни, считано от получаването
му. Ищцата е поискала ползването на тази незадължителна услуга и същата е предоставена
изцяло и без забавяне. Дължимата сума за тази услуга е посочена като етап на
преддоговорната информация, така и на специалните условия на договора за кредит, поради
което ищцата е обвързана от заплащането й. На 12.06.2023 г. Г. К. е заплатила процесната
такса. Оспорва таксата за бързо разглеждане да касае усвояването на кредита. Сключеният
договор е изцяло съобразен с изискванията на ЗПК, както и ищцата е имала възможност да
направи информиран и икономически обоснован избор дали да сключи договора или не.
Оспорва процесната такса да има характер на такса и комисионна за действие, свързано с
усвояване и управление на кредита. Заявява, че възнаграждението е дължимо за реално
предоставена услуга. Оспорва и твърденията, че клаузата е неравноправна, доколкото се
твърди, че договорът е съобразен с действащото законодателство. Освен това се е запознала
с Общите условия и със стандартния европейски формуляр, в които са посочени всички
законови характеристики. Следва да се е запознала с договора, преддоговорната
информация, преди да го подпише, тъй като преди това бутонът „подпиши“ е неактивен.
Твърди, че е налице ясно определена престация, поради което не може да бъде
категоризирана като противоречаща на добрите нрави. Неоснователни са твърденията, че
клаузата противоречи на чл. 11, ал.1, т.10 и чл. 19, ал.4 ЗПК. Процесната такса се дължи за
реално предоставена услуга, преди сключване на договора и няма връзка с условията и
параметрите на договора за кредит. Същата е с незадължителен характер и ползването и
респективно заплащането става по изрично искане на потребителя. Таксата не е част от
общите разходи по кредита и няма основание да се включва в обхвата на ГПР. Моли за
отхвърляне на претенциите и присъждане на сторените в производството разноски.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства намира следното
от фактическа страна:
Обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване са следните факти - че между
„В.БГ“ ЕООД и Г. А. К. е сключен договор за кредит № ******* на 05.06.2023 г., че е
налице заплащане на такса за бързо разглеждане в размер на 38.25 лева на 12.06.2023 г.
От представения и приет по делото договор за паричен заем № *******/05.06.2023 г.
се установява, че съгласно същия на ответника е предоставена в заем сумата от 200 лева
като е договорено, че размерът на погасителната вноска е в размер на 241,38 лева, в която се
включват дължимата главница, лихва и такса бързо разглеждане. Срокът на заема е 14 дни
като плащането на единствената погасителна вноска следва да се извърши на 19.06.2023 г.
2
Налице е фиксиран годишен лихвен процент по заема в размер на 40,97 %, а годишния
процент на разходите на заема е 49,9 %. Посочено в чл. 4.1 от договора и общите условия
към него е, че кредиторът предоставя възможност на кредитополучателя да заяви изрично
бързо разглеждане на подаденото искане за отпускане на кредит. Услугата бързо
разглеждане е допълнителна незадължителна услуга, която се предоставя при изрично
искане от страна на кредитополучателя и гарантира обработка на искането и предоставяне
на отговор до 15 минути от изпращането му. Отразено е, че когато искането за отпускане на
кредит постъпи извън работно време на кредитора, в неработен ден или официален празник,
се допуска забавяне на обработката извън посочените 15 минути, но при всички случаи се
гарантира приоритетно разглеждане и ускорена процедура за отговор в срок до 2 часа от
началото на първия следващ работен ден. За заявката на допълнителната незадължителна
услуга за бързо разглеждане на искането за кредит, кредитополучателят дължи такса бързо
разглеждане, която се изчислява спрямо сумата на кредита и срока на договора за кредит.
Допълнителната незадължителна услуга за бързо разглеждане не е задължително условия за
отпускане на сумата по заявения кредит и не увеличава възможностите на
кредитополучателя да получи кредит.
Прието като писмено доказателство по делото е преводно нареждане от 10.06.2023 г.
от страна на Г. А. К. в полза на „В.БГ“ ЕООД за сумата от 241,38 лева, в което като
основание е посочено „погасяване на договор № *******“.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът извежда
следните правни изводи :
Безспорно по делото се установява, че между „В.БГ“ ЕООД, Г. А. К. е налице
сключен договор за паричен заем № *********/05.06.2023 г., по силата на който в заем е
предоставена в пола за Демирова сумата от 200 лева със срок на издължаване 19.06.2023 г.
като е уговорено да се върне сумата чрез една погасителна вноска в размер на 241,38 лева,
включваща главница, лихва и такса за бързо разглеждане. Установява се, че дължимата сума
по кредита в размер на 241,38 лева е заплатена на 10.06.2023 г. чрез банков превод, който
факт е обявен за безспорен между страните.
Процесният договор за кредит е потребителски, поради което същият попада в
определението на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Сключен е при действието на
ЗПК, с оглед на което нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда.
Разпоредбите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузите в
потребителките кредити, са повелителни, поради което тяхното приложение съдът следи
служебно. В този смисъл са и постановките на ТР № 1/2013г. ОСГТК на ВКС.
По отношение договореното между страните, в сключения между тях договор от
05.06.2023 г. относно дължимата такса за бързо разглеждане, съдът намира от правна страна
следното: Уговорката за такса за разглеждане не отговаря на изискванията на чл. 10а, ал. 4
ЗПК. Според тази разпоредба видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
Според подписания между страните договор клауза таксата е еднократна, дължима в деня на
подписване на договора за кредит, финансира се от кредитора и се възстановява от
потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Съдът счита, че
посочената уговорка не отговаря на разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Чрез тази клауза
реално се въвежда допълнителна такса за услуга, свързана с усвояване на кредита, каквато е
дейността на небанковата институция по разглеждане на документите и оценяване на
платежоспособността, която дейност при това е присъща на дейността й и е свързана с
кредитния риск. Съдът намира за неоснователно твърдението на ответника, че бързото
разглеждане на документи е допълнителна, доброволно избрана услуга за
кредитополучателя и таксата по нея не следва да бъде включена в ГПР по кредита. Не се
установи по какъв начин е "избрана" тази услуга, как е формиран нейният размер. С тази
3
такса съдът намира, че кредиторът цели да си набави допълнителни плащания, извън
предвидените в ЗПК. Не става ясно въз основа на какви критерии е формиран този
необосновано висок размер на същата, което е допълнително основание да се приеме, че по
същество тази уговорена "такса" оскъпява по скрит начин кредита. В насока на извода за
оскъпяване на кредита е и фактът, че тази такса не се внася предварително от потребителя,
за да получи въпросната услуга (бързо разглеждане на искане за кредит), нито се приспада
от получената сума по кредита, а се дължи наред с нея на крайния падеж по договора.
Предвид изложеното предвидената клаузата на сключения между тях договор за
кредит № *********/05.06.2023 г., установяваща задължение за заплащане на такса за бързо
разглеждане, е нищожна поради противоречието й със закона, поради което предявеният иск
за прогласяване нищожността й, се явява основателен и следва да бъде уважен. Когато
твърдението за нищожност се релевира с предявяване на иск, тогава съдът дължи
произнасяне по иска и в резолютивната част на решението. В този смисъл решение № 788 от
4.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1741/2009 г., I г. о., ГК. Съдът не следва да излага
допълнителни мотиви и по останалите възражения за нищожност, доколкото разглеждането
на същите е при условията на евентуалност, съобразно гореизложените мотиви, а и не може
една договорна клауза да е нищожна на повече от едно основания. В този смисъл решение
№ 198/10.08.2015 г., Четвърто гражданско отделение, гр.д. № 5252 по описа за 2014 година
на ВКС.
От гореизложеното следва, че процесната клауза относно дължимостта на сумата от
38,25 лева не поражда права и задължения за страните, поради което сумата, заплатена от
настоящия ищец в изпълнение на задълженията за заплащане на такса за бързо разглеждане,
са били недължимо платени от страна на ищеца като престирани при начална липса на
основание. С оглед гореизложените мотиви и предвид доказването на факта, че ищцата е
заплатила в цялост дължимата такса за бързо разглеждане, следва изводът, че същата
подлежи на връщане, тъй като е заплатена при изначална липса на основание, поради което
и вторият предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, се явява основателен и подлежи на
уважаване.
По отношение на разноските:
Претенция за присъждане на сторените в производството разноски е отправила
ищцовата страна, която претендира заплащането на сумата от 85 лева, представляваща
дължима държавна такса за исковото производство по предявените искове; 960 лева,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за исковото производство. Направено
е възражение за прекомерност от страна на ответника за претендирано възнаграждение, но
едва след приключване на устните състезания, с депозирана молба от 20.06.2024 г., поради
което съдът не следва да се произнесе по него. Възражение за прекомерност, не е заявено от
ответника в депозирания отговор на исковата молба. От текста на разпоредбата, на чл. 78,
ал.5 ГПК, е видно, че действия по намаляване на платен адвокатски хонорар поради
прекомерност не могат да бъдат предприети служебно от съда – това може да бъде
направено само по искане на насрещната страна. В този смисъл т.3 от Тълкувателно
решение № 6/12 от 6.11.13 на ОСГТК на ВКС. В случая подобно искане не е било направено
в срок – до приключване на устните състезания пред съответната инстанция. Такова се
съдържа едва в депозираната впоследствие писмена молба от 20.06.2024 г. – но с нея не
могат да бъдат предявени процесуално валидно искания за присъждане на разноски,
съответно за техния размер /доколкото макар и акцесорна, претенцията за разноски
съставлява искане, свързано със спорния предмет, то, също като него, следва да бъде заявено
до приключване на съдебното заседание, с което завършва делото пред съответната
инстанция. В този смисъл т.11 Тълкувателно решение № 6/12 на ОСГТК на ВКС. Това
произтича и от принципите по чл.8 и чл. 9 на ГПК за състезателност и равенство на страните
в гражданския процес, като същите следва да изчерпат всички свои искания най-късно до
4
приключване на разглеждане на делото пред съответната инстанция. Предвид изложеното,
като несвоевременно заявено, възражението за прекомерност на ответника не може да бъде
разгледано, респективно не може да бъде присъден по-нисък размер на направените
разноски за адвокат. В този смисъл определение № 21 от 30.01.2019 г. по т. д. № 1703/2017 г.
на Върховен касационен съд, 1-во т.о. и определение № 167/ 05.03.2012г. по ч.т.д. №
119/2012г. на I ТО на ВКС и определение № 451 от 26.11.2020 г. по ч. гр. д. № 1900/2020 г.
на Върховен касационен съд, 3-то гр. о. С оглед гореизложените мотиви, съдът следва да
присъди в цялост претендираните от ищеца разноски, сторени в настоящото производство,
за които се представят надлежни доказателства за тяхното извършване.
Водим от гореизложеното, съдът :
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Г. А. К., ЕГН **********,
адрес: град В., ж.к. Т., бл.**, вх.**, ет.**, ап.** и „В.БГ“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление: град С., ул. „Д. Х.“ № **-**, че клаузата на сключения между тях
договор за кредит № *******/05.06.2023 г., установяваща задължение за заплащане на такса
за бързо разглеждане, е нищожна поради противоречието й със закона, на основание чл. 124
ГПК във връзка с чл. 26, ал.1, предл.1 ЗЗД
ОСЪЖДА „В.БГ“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: град С.,
ул. „Д. Х.“ № **-** да заплати на Г. А. К., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. Т., бл.**,
вх.**, ет.**, ап.** сумата от 38.25 лева, представляваща платена без основание от страна на
Г. А. К., ЕГН ********** сума за такса бързо разглеждане по договор за кредит №
*******/05.06.2023 г., сключен между „В.БГ“ ЕООД, ЕИК ******* и Г. А. К., ЕГН
**********, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 16.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, на
основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД
ОСЪЖДА „В.БГ“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: град С.,
ул. „Д. Х.“ № **-** да заплати на Г. А. К., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. Т., бл.**,
вх.**, ет.**, ап.** сумата от 1045 лева, представляваща сторени в производството
разноски за заплатена държавна такси и адвокатско възнаграждение, на основание чл.
78 ГПК
УКАЗВА на „В.БГ“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: град
С., ул. „Д. Х.“ № **-**, че може да заплати присъдените в полза на Г. А. К., ЕГН
**********, адрес: град В., ж.к. Т., бл.**, вх.**, ет.**, ап.** по нейна банкова сметка – BG
***********
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд - град Варна
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5