Р Е Ш Е Н И Е
№ 801
град Пловдив, 28.04.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурор Светослава
Пенчева като разгледа
докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 1040 описа за 2022
година, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/ във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/.
Делото
е образувано по искова молба, предявена от Н.Н.К., ЕГН **********,***, чрез
адв. Н.Д.,***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.
Ищецът
иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 40 000
лв., за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в обида,
възмущение, стрес, болки и страдания за периода при изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода“ в периода от 19.07.2019г. до 18.04.2022г. /датата на
подаване на исковата молба/ в Затвора град Пловдив, ведно със законната лихва, считано
от датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.
Според
ищеца, нанесените му неимуществени вреди се изразяват: в липса на достатъчно
жилищна площ (пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна площ на
човек“); липса на санитарен възел на определените и задължителни места; наличие
на хлебарки, дървеници и гризачи; липса на медицински грижи, във връзка с
належаща операция от херния; в килия №11 на пост 6 се пуши бонзай, вследствие на което става
задимено и не достига въздух; в килията на ищеца е настанен лиш. св. К.Г.,
който е психично болен, който е агресивен и напада останалите лиш.св. през
нощта, докато спят, освен това от Г. се носи непоносима миризма, тъй като не се
къпе; на коридора няма баня и тоалетна, общата баня се намира отвън на двора и
през зимата е много студено и неприятно; когато лиш.св. правят каре не могат да
ползват тоалетна, защото на мястото на карето няма нито тоалетна, нито мивка; в
килиите хигиената е лоша; към момента в затвора няма пералня, поради което дрехите
се перат на ръка, простират се в килиите, поради което се образуват влага и
мухъл.
Ищецът
твърди, че с горното са му нарушени правата по чл. 3 от Европейската конвенция
за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Претендира
се присъждане на 10 лв. ДТ и на адвокатско възнаграждение в полза на
упълномощения представител адв. Н.Д., съгласно чл. 38 от Закона за
адвокатурата.
Редовно
призован в съдебното заседание, ищецът се явява лично, посредством
видеоконферетнта връзка и поддържа изцяло исковата претенция.
Ответникът
- Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си
представител юрк.Ч., оспорва предявените искови претенции по основание и
размер. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200
лева.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковата
претенция, алтернативно счита, че следва да бъде присъдено обезщетение в
по-малък размер.
По
данни от писмен отговор, становища и справки от Затвор Пловдив, се установява,
че Н.Н.К. търпи наказание „лишаване от свобода” в Затвора-Пловдив от
01.08.2019г., когато е преведен от Арест-Пловдив и до 18.04.2022г. /датата на
подаване на исковата молба/ е още там.
В писмен
отговор и становища /л.48, л. 68-71 и л.77-78/ е посочена подробна информация
за спалните помещения, в които е настаняван ищецът, тяхната квадратура,
размерите на прозорците в помещението, квадратурата на санитарните възли и
размерите на техните прозорци, както и броя настанени в спалните помещения лица
при 4 кв.м.
Съобразно
представените доказателства, се установява, че за периодите от 01.08.2019г. до
05.08.2019г., от 06.08.2019г. до 21.10.2019г., от 29.10.2019г. до 13.09.2020г.,
от 17.09.2020г.до 22.09.2020г. и от 25.06.2021г. до 19.07.2021г. в помещения: „РЦ“
на Приемно, №11 на пост 6, №14 на пост 6, ищецът е пребивавал с брой лишени от
свобода, така че по отношение на него се е проявявал критерия „пренаселеност на
килиите“ като са се падали под 4 кв. м. нетна площ на човек.
За
останалата част от исковия период, при съотношението квадратура на стаите към
брой пребиваващи лишени от свобода, не се установява „пренаселеност на килиите“
като са се падали 4 и повече кв. метра нетна площ на човек.
В
представените от ответника и неоспорени становища, по отношение на периода на
пребиваване на ищеца в Затвор Пловдив, се посочва, че в „РЦ“ на Приемно
санитарните възели разполагат с течаща студена вода, самостоятелно осветление и
възможност за вентилация. Помещенията разполагат с две осветителни тела и
достатъчно дневна светлина. Отопляват се посредством централно-локално парно
отопление. Спално бельо и постелъчен инвентар се получава от лиш.св. в деня на
постъпване Хигиената в помещенията, в т.ч. и на спалното бельо е задължение на
лиш.св. В становището се посочва, че при престоя си в ПО, К. не е подавал жалби,
свързани със санитарно-битови проблеми.
В
становище рег. №3812/20.05.2022г. се посочва, че ищецът е устройван на работа в
„Обособено производство“ към Затвора-Пловдив няколко пъти и към момента работи.
Записан
е като ученик в СУ „Св. Иван Рилски” при Затвора-Пловдив. На всички л.св. е
осигурен достъп до течаща топла вода, съгласно график за разпределение на
времето на лишените от свобода от съответната група, а работещите имат достъп
до баня всеки работен ден. Във всички помещения е осигурен постоянен достъп до
течаща студена вода. Отоплението се извършва посредством централно-локално
парно отопление. Проветряването е по желание на лишените от свобода като могат
да правят това и чрез отваряне на прозорците. Хигиената в спалните помещения се
осъществява от настанените лиш.св. в тях, за което им се осигуряват съответните
прибори, които могат да бъдат закупени и от лафката в Затвора-Пловдив, както и
да им бъдат донасяни от близките им.
Посочва
се още, че през периода на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” от К.,***
не са извършвани основни ремонти. Извършват се текуши ремонти, извършва се
своевременна смяна на течащи кранчета, отстраняват се течове, сменят се
осветителни тела и др. През 2017г. в Затвора-Пловдив е извършено боядисване на
общите помещения, извършено е боядисване на спалните помещения на пост №5,
дограмата е подменена с нова и е поставен гранитогрес в общите умивални. При
постъпване в Затвора-Пловдив на лишените от свобода се осигурява спално бельо и
завивки, а при желание от страна на
лишените от свобода домакинът осигурява колокото комплекта са му необходими.
Изпирането на личното и постелъчно бельо, и ползването на пералня е по
усмотрение на лишения от свобода. Във всяко спално помещение има течаща вода и
санитерен възел, до които лиш.св. имат неограничен достъп. Спалните помещения
са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. В
становището се посочва още, че ГД „ИН” има сключен централен договор за ДДД
обработки на всички помещения в затворите. Дезинсекцията и дератизацията се
извършва по утвърден график. Към становището е приложен последния сключен
договор за ДДД обработки.
Към писмен отговор от ст. юрк.Ч.
са приложени множество протоколи за изпълнени в Затвора-Пловдив ДДД обработки
за 2019г., 2020г., 2021г. и 2022г.
В
докладна записка от д-р Р.Д., лекар ординатор в МЦ при Затвора-Пловдив е описан
графика за прегледи на лиш.св. От приложените по делото писмени доказателства
се установява, че към 24.06.2022г. има назначен един служител с висше
медицинско образование – лекар по дентална медицина. Договорът с д-р Р.Д. е
прекратен от 17.03.2022г.. От края на месец март, медицинското обслужване се
осъществява от служители на Областна служба „Изпълнение на наказанията“, като
служителите д-р П.С. и фелдшер К. Ш., извършват прегледи на лиш.св. по предварително
съгласуван график.
По
делото чрез видеконферентна връзка са разпитани като свидетели А.В.Ш. и А. С. М..
А.Ш.
заявява,
че с ищеца са приятели. Били три години в една килия с ищеца през 2018 година,
11 стая, 6-ти пост. После през 2019г.-2020г. година се върна и пак дойде в стая
11. В стаята били по 12-13 човека. През 2018 година били 13 човека, нямаше
място къде да се обикаляме. Имало дървеници, хлебарки и влага. Пръскат, но няма
ефект. Пералня до сега няма в затвора. Един прах дават на 6-7 човека, падат се
по 50-100 грама. Перат и простират стаите. Лекарят няма с години. Има тоалетна
специално за карето, не пускат никакви момчета вътре, използват я ктези които
работят вътре. Като излязат на каре и искаме не могат да ползват тоалетната,
има вода вътре, можеш да се измиеш, но е заключена. Банята се намира до карето,
до пералнята, извън помещенията, в които спят. Слиза се долу 5-6 крачки. Ш.
сочи, че ищецът е работил и към момента пак работи.
Свидетелят
А.М. заявява, че е бил в една килия /№11/ с К. преди 4-5 години. Вътре в тази
килия е непоносимо, има настанен човек с психически отклонения на име К., от
който всички се страхуват. Няма вода, има мухъл и плесен. От години наред не е
правен ремонт. Има дървеници и хлебарки. Вътре в стаята се простира. От година
и нещо до преди 5 дни нямало пералня, защото нямало пари за ремонт. Година и
нещо нямахме пералня. През 3-4 месеца пръскат за дървеници и за хлебарки, но
няма ефект. Когато са на каре няма тоалетна. Лекарят не искал да работи и официално
няма заповед за лекар. Той не е служител на затвора. Трябвало да идва всеки
ден, но понеже имаме график, трябва да се разболееш, когато ти е графикът. В
тоалетната имаме чешма, но няма вода.
Административен съд –
гр. Пловдив, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост на исковата молба, прие за установено следното:
Както вече се посочи, ищецът претендира обезщетение за
понесени неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., за периода от 19.07.2019г.
до 18.04.2022г. /датата на подаване на исковата молба/ за Затвор гр.Пловдив,
пряка последица от допуснатото от страна на Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията“ нарушение на чл.3 КЗПЧОС и чл.3 ЗИНЗС.
На
първо място следва да бъде съобразено, че разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗИНЗС
предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл.3 ЗИНЗС. Така, съгласно чл.285 ал.1 от ЗИНЗС, искът
по чл.284 ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета от
Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно чл.205 АПК, искът за обезщетение
се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен
акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът
в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със
седалище гр.София, съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на
правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на
местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на
което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл.12 ал.1 и 3 ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или
бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на
наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря
юридическото лице. При това положение, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
за процесния период има както процесуална, така и материалноправна легитимация
да отговаря по предявения иск.
На
следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от
ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата
претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да
бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт.
За да
бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284 ал.1 ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3
от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на
въведената с разпоредбата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе
казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл.3 ал.1/, както и
при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност /чл.3 ал.2/.
Ефектът
от неизпълнението на задълженията от страна на затворническата администрация
спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди, следва да се отчита
в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице
различна законова регламентация. Според Европейския съд по правата на човека
/решение от 10.02.2012г. по делото на Ш. срещу България/, разделянето на
исковата претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за
лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на
възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване
релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане и
по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези
условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по
правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от
оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква
обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото
въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на
съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията.
Такова разрешение на въпроса дава и разпоредбата на чл.284 ал.2 ЗИНЗС, според
която в случаите по чл.3 ал.2 от с.з. съдът взема предвид кумулативното
въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и
други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.
Съгласно
чл.3 ал.1 ЗИНЗС /в редакцията ДВ, бр.25 от 2009г., в сила от 1.06.2009г./
осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко
отношение. В ал.2 на същата разпоредба е указано, че за изтезания, жестоко или
нечовешко отношение се смятат: 1./всяко умишлено действие или бездействие,
което причинява силна физическа болка или страдание, освен регламентираните в
този закон случаи на употреба на сила, помощни средства или оръжие; 2./умишлено
поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се
в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно
извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на
здравето; 3./унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на
осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си,
поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност. Като съгласно ал.3, за
изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат действията или бездействията
по ал.2, извършени от длъжностно лице или от всяко друго лице, подбудено или
подпомогнато от длъжностно лице чрез явно или мълчаливо съгласие.
Съгласно
чл.3 ал.1 ЗИНЗС /в редакцията ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от
7.02.2017г./ осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. В ал.2 от същата
разпоредба е указано, че за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Разпоредбите
на чл.3 и чл.43 ал.2, ал.4 и ал.5 /предишна ал.4/ от ЗИНЗС са законови гаранции
за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода.
Тези разпоредби са действали през процесния период, което е основание за
преценка във всеки конкретен случай при предявен иск за обезщетение на това основание
доколко тази законова гаранция е реализирана в конкретната битова среда на
конкретното място, където ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода“.
Все в
тази насока следва да се посочи, че според чл.43 ал.2 ЗИНЗС, всяко място за
лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други
помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица.
В чл.43
ал.4 ЗИНЗС /в сила от 07.02.2017г./ е установено изискването минималната
жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от
4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна
площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се
измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и
колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява
възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за
задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени
помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според
чл.43 ал.5 ЗИНЗС /предишна ал.4 – ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г./,
количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и
проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът
обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на
закона, като в чл.20 ал.3 ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода
се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в
заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел
и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
Относима
към спора е и материалноправната разпоредба на чл.3 от Европейската конвенция
за защита правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана от
България през 1992г. и съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията на Република
България е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези
норми на вътрешното законодателство, които и противоречат. Според посочената
разпоредба от Конвенцията, никой не може да бъде подложен на изтезания или
нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Според
Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първия
конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на
престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955г. и
утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от
31.07.1957г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977г., които нямат задължителна сила, но
спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и
демократичния характер на държавите:
10.
Всички помещения, от които се ползват лица, лишени от свобода, и особено
помещенията, в които те спят, трябва да отговарят на всички санитарни
изисквания, като следва да се обръща дължимото внимание на климатичните
условия, особено на кубатурата на тези помещения, на тяхната минимална площ,
осветление, отопление и проветряване.
11. Във
всички помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода:
а)
прозорците трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и
работят на дневна светлина, като прозорците трябва да са така конструирани, че
да осигуряват приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата на
вентилационна уредба;
б)
изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да могат лицата, лишени от
свобода, да четат или работят без опасност за тяхното зрение.
12.
Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице, лишено от
свобода, да удовлетворява своите естествени потребности тогава, когато изпитва
нужда, и в условията на чистота и пристойност.
13.
Къпалните помещения и броят на душовете трябва да са достатъчни за това всяко
лице, лишено от свобода, да може и да е задължено да се къпе или да взема душ
при подходяща за съответния климат температура и толкова често, колкото това се
изисква от общата хигиена, като се отчитат сезонът и географският район, тоест
във всеки случай поне един път седмично в районите с умерен климат.
По
казуси като процесния е налице и съдебна практика на българските
съдилища/решение №10166 от 11.07.2012г. на ВАС по адм.д. №15508/2011г., решение
№6667 от 15.05.2013г. на ВАС по адм.д. №13664/2012г., решение №104 от
20.02.2009г. на ВКС по гр.д. №5895/2007г., решение №538 от 22.10. 2009г. на ВКС
по гр.д. № 1648/2008г., решение №15 от 29.01.2009г. на ВКС по гр.д.
№4427/2007г./, в която се приема, че липсата на достатъчно жилищна площ,
постоянен достъп до санитарен възел, достатъчен приток на слънчева светлина и
възможност за проветряване в местата за лишаване от свобода, е отклонение от
подходящата жизнена среда за осъденото лице, независимо, че към релевантните
периоди не са действали нормите от ЗИНЗС, регламентиращи минималната
разполагаема жилищна площ на лишените от свобода и други критерии, на които
следва да отговарят условията в местата за лишаване от свобода.
При
разрешаване на настоящия правен спор следва да се има предвид и съдържанието на
множество решения на Съда по правата на човека по дела, заведени пред този съд
от български граждани срещу България, в които се е твърдяло нарушение на чл.3
от Конвенцията, произтичащо от битовите условия в местата за лишаване от свобода/решение
от 10.06.2006г. по делото Й. срещу България, решение от 02.02.2006г. на ЕСПЧ по
делото Й. срещу България, решение от 24.05.2007г. на ЕСПЧ по делото Н. срещу
България, решение от 28.06.2007г. на ЕСПЧ по делото М. срещу България, решение
от 27.11.2008г. на ЕСПЧ по делото С.К. срещу България, решение от 27 януари
2015г. по шест съединени дела Н. и други срещу България/. Последното е пилотно
решение по своя характер. Това е нов механизъм, уреден в глава V от правилата
на съда, чл.61 Пилотно решение Pilot Judgment приложим при наличие на
структурни или системни проблеми в държава член на Съвета на Европа.
Така
например, в пилотното решение от 27 Януари 2015г. за условията в българските
затвори „Н. и други против България“, жалба №36925/10, Съдът прие, че
провеждането на исково производство по чл.1 ЗОДОВ от затворници за обезщетяване
за претърпени от тях неимуществени вреди във връзка с лошите условия в
българските затвори, не е ефективно средство за защита, което би поправило
нарушението, заради формалистичния подход на съдилищата при разглеждането на
този тип дела във връзка с преценката на редовност на исковата молба,
указанията до ищеца за посочване на надлежния ответник по исковете, оценката на
доказателствата, в частност – на свидетелски показания; възлагане на
доказателствената тежест върху ищците, в разрез с изискванията на чл.3 от
Конвенцията, относно установяване наличието и размера на претърпените от тях
неимуществени вреди във връзка с лошите условия в затворите. Наред с това, в
посочените съдебни решения се съдържат критерии от значение за преценката дали
условията за изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до
третиране в нарушение на чл.3 от Конвенцията.
На
първо място, с оглед представените от ответника доказателства съдът констатира,
че ищецът е преведен от Арест-Пловдив в Затвора-Пловдив на 01.08.2019г., поради
което исковата претенция по отношение Затвора-Пловдив, която е за период от
19.07.2019г. до 01.08.2019г. следва да бъде отхвърлена, доколкото не се
установява в така посочения период, лицето да е било на територията на
Затвора-Пловдив.
Искът
следва да бъде разгледан по същество за периода от 01.08.2019г. до 18.04.2022г.
/датата на подаване на исковата молба/ за Затвора-Пловдив. Съотнасянето на
описаните по-горе данни в решението, цитираните правни норми и съдебна
практика, в т.ч. и на ЕСПЧ, налага да се приеме, че: За посочения исков период
в Затвора-Пловдив, от събраните и описани по-горе доказателства се установява,
че ищецът е пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство не е
отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда
по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м.
Изключение
правят периодите от 22.10.2019г. до 28.10.2019г., от 14.09.2020г. до
16.09.2020г., от 23.09.2020г. до 24.06.2021г. и от 20.07.2021г. до 18.04
.2022г. /датата на подаване на исковата молба/ в Затвора-Пловдив.
Отговорността
на държавата за причинените вреди по чл.284 ал.1 ЗИНЗС е обективна и
освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице.
Обективният характер означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени
от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната
дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия или
бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях.
В
конкретния случай ищецът твърди определени обстоятелства, свързани с лошите
условия, при които е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ и посредством
ангажирани от негова страна доказателствени искания, в т.ч. свидетелски
показания, тези твърдения следва да се приемат за доказани, доколкото нито са
оспорени от ответника, нито от негова страна са ангажирани доказателства, които
да ги оборят. Ето защо пребиваването на ищеца в пренаселени килии може да се
определяи като уронващо човешкото достойнство, което предпоставя наличието на
увреждане на ищеца като последица от претърпените лишения и неудобства от
неблагоприятната жизнена среда. Това обстоятелство, съгласно практиката на Съда
по правата на човека, включително в пилотното решение „Н. и други срещу
България“, съставлява самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че
ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с
разпоредбите на чл.3 ал.2 ЗИНЗС и чл.3 ЕКЗПЧОС.
Това
обстоятелство, съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително в
пилотното решение „Н. и други срещу България“, съставляват самостоятелно и
достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и
унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл.3 ЕКЗПЧОС.
Няма
нарушение и на чл.20 ал.3 ППЗИНЗС, тъй като във всички стаи и помещения на
Затвора – гр. Пловдив е осигурен достъп до санитарен възел и течаща вода.
Всички помещения, в които е пребивавал К. са разполагали със санитарен възел и
постоянно течаща студена вода, а по отношение наличието на топла течаща вода, в
приложеното от ответника становище, се сочи, че в Затвора – гр.Пловдив на л.св.
е осигурен достъп до такава, съгласно графика за разпределение на времето на
лишените от свобода от съответната група.
Неоснователни
са оплакванията за наличие на дървеници, хлебарки и гризачи през разглеждания
тук исков период. Това е така, защото от страна на ответника са изложени твърдения
за извършени ДДД обработки, като за това са представени доказателства, че
такива дейности са били договорени, съответно изпълнени, като по делото са
представени и протоколи да извършени дейности по дезинфекция, дезинсекция и
дератизация. В тази насока са и показанията на разпитания по делото свидетел.
Съдът
намир, че са неоснователни и оплакванията на ищеца за липса на медицински
грижи, във връзка с належаща операция от херния. В докладна записка от
д-р Р.Д., лекар ординатор в МЦ при Затвора-Пловдив е описан графика за прегледи
на лиш.св. Договорът с д-р Р.Д. е прекратен от 17.03.2022г. От приложените по
делото писмени доказателства се установява, че към 24.06.2022г. има назначен
един служител с висше медицинско образование – лекар по дентална медицина. От
края на месец март, медицинското обслужване се осъществява от служители на
Областна служба „Изпълнение на наказанията“, като служителите д-р П.С. и
фелдшер К. Ш., извършват прегледи на лиш.св. по предварително съгласуван
график. Следва да се посочи, че по делото не се събраха и доказателства, за
това К. да е имал нужда от медицинска помощ и такава да не му е била оказвана.
Не се доказаха и твърде общите твърдения на ищеца, че поради липса на медицински
грижи „много хора починаха“.
Не е
доказано и твърдението относно липсата на възможност да се ползва топла вода и
съответно за лоши условия за ползване банята при затвора Пловдив, доколкото се
установява, че е бил въведен график за използването ѝ по съответните
отделения в затвора, което е направено именно с оглед съобразяване факта на
ползването ѝ от значителен брой лица. Налице са активни действия по
въвеждане на съответна организация при ползването на банята, което да не
позволява едновременно струпване на лишени от свобода от различните отделения и
групи. Отделно, от показанията на свидетелите става ясно, че лишените от
свобода реално са можели да ползват банята именно по предназначение и не се
установява да не е имало вода в банята, или тя да не е била годна за ползване
именно с оглед хигиенните нужди на лишените от свобода – за къпане, което
предполага и наличие на смесителни батерии на душовете, което е стандарт за
страната.
По
отношение на твърдението, че за да използват баня лишените от свобода преминават
през открито пространство (карето), което особено през зимния период създавало
неприятно усещане, то твърдяната последица изобщо не е доказана. Действително, от
свидетелските показания става ясно, че това е така, но това обстоятелство по
никакъв начин не сочи на нарушение на изискването по чл.151, ал.1, т.3 от ЗИНЗС
и на налична невъзможност за ползване на банята, още повече, че както
свидетелят посочва, става въпрос за разстояние от „5-6 крачки“. Не са
констатирани и заболявания на ищеца, които да са в пряка причинна връзка с
моментното преминаване след баня през открито пространство, а доказателствената
тежест за това е била на ищеца.
Неоснователни
са оплакванията по отношение липсата на хигиена в спалните помещения. В
становищата на Затвора-Пловдив е посочено, че проветряването на стаята е по
желание, чрез отваряне на прозорците, а хигиената в спалните помещения се
осъществява от лишените от свобода, настанени в съответноно помещение, като за
това им се осигуряват перилни, миещи и хигиенни материали, а при нужда лишените
от свобода могат да закупят и допълнителни от лафката на затвора или да им
бъдет донасяни от близките им.
Съдът
приема за основателни оплакванията на К. по отношение на това, че в килия №11
на пост 6, където той пребивава, се пуши
бонзай, вследствие на което става задимено и не достига въздух; в килията на
ищеца е настанен лиш. св. К.Г., който е психично болен, който е агресивен и
напада останалите лиш.св. през нощта, докато спят, освен това от Г. се носи
непоносима миризма, тъй като не се къпе; когато лиш.св. правят каре не могат да
ползват тоалетна, защото на мястото на карето няма нито тоалетна, нито мивка;
към момента в затвора няма пералня, поради което дрехите се перат на ръка,
простират се в килиите, поради което се образуват влага и мухъл. Това е така,
защото с оглед доказателствената тежест в процеса, от страна на затворническата
администрация не се представиха никакви доказателства сочещи обратното.
Предвид
всичко изложено съдът намира, че е налице незаконосъобразно бездействие от
страна на служителите на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ само по
отношение на конкретно установените факти по делото, а именно: в килия №11 на
пост 6, където той пребивава, се пуши
бонзай, вследствие на което става задимено и не достига въздух; в килията на
ищеца е настанен лиш. св. К.Г., който е психично болен, който е агресивен и
напада останалите лиш.св. през нощта, докато спят, освен това от Г. се носи
непоносима миризма, тъй като не се къпе; когато лиш.св. правят каре не могат да
ползват тоалетна, защото на мястото на карето няма нито тоалетна, нито мивка;
към момента в Затвора-Пловдив няма пералня, поради което дрехите се перат на
ръка, простират се в килиите, поради което се образуват влага и мухъл, както и
че за периодите от 01.08.2019г. до
05.08.2019г., от 06.08.2019г. до 21.10.2019г., от 29.10.2019г. до 13.09.2020г.,
от 17.09.2020г.до 22.09.2020г. и от 25.06.2021г. до 19.07.2021г. при престоя в
Затвора-Пловдив К. е пребивавал в помещения, в които жизненото му
пространство не е отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на
Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м., Горното,
води до извода, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез
с разпоредбата на чл.3 ЕКЗПЧОС.
Ето
защо, съдът намира, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на
служителите на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ само по отношение на
конкретно установените факти по делото, които водят до извода, че битовите
условия създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените
от свобода, създават предпоставка за уронване на човешкото им достойнство. Тези
неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение
към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им поради
липса на осъществени елементарни стандарти за живот.
В
случая безспорно се установява, че е налице незаконосъобразно фактическо
бездействие от ответника, защото негови длъжностни лица, на които е възложено
да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на
наложено с присъда наказание, не са изпълнили задълженията си да осигурят на
ищеца в посочения период такива условия на живот, съобразени с уважение към
човешкото му достойнство и които да не създават предпоставки за увреждане на
физическото и психическото му здраве и за нарушаване на забраната, установена в
чл.3 ЕКПЧ. Недостатъчното жизнено пространство поради пренаселеността в
спалните помещения, в което е бил настанен ищецът са предизвикали такова ниво
на страдание за К., което надвишава това, присъщо на лишаването от свобода.
Според практиката на ЕСПЧ, начинът на изтърпяване на наказанието не трябва да
излага лишения от свобода на отчаяние или изпитание, които надхвърлят по
интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в затвора.
При
това положение, правилото на чл.284 ал.5, във връзка с ал.1 ЗИНЗС налага да се
приеме, че К. е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди, изразяващи се
в описаните в исковата молба негативни психически състояния. Така, съгласно
чл.52 ЗЗД, обезщетението за неимуществените вреди се присъжда от съда по
справедливост, като неговият размер зависи от степента и характера на вредите и
от продължителността на периода, през който са били претърпени.
С оглед
характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици
от ищеца и периода, през който е търпял неприемливите условия при изтърпяване
на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора-Пловдив, според настоящия
състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в
общ размер на 3 464 лв. /три хиляди четиристотин шестдесет и четири/ лева.
При
съобразяване на съдебната практика по идентични дела, според този съд, именно посоченият
размер най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените психически увреждания от
ищеца и този размер именно съответства на конкретната преценка, направена от
състава на база установените по делото факти и съобразно обществения критерий
за справедливост.
В
останалата част за разликата над 3 464 лв. до пълния предявен размер от 40 000
лева, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвор-Пловдив, искът следва да бъде
отхвърлен.
Основателна
е претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва, считано от 18.04.2022г.
/датата на предявяване на иска/ до окончателното изплащане на сумата.
С оглед
изхода от спора, ответникът следва бъде осъден да заплати на ищеца сторените в
процеса разноски, съгласно разпоредбата на чл.286 ал.3 ЗИНЗС, съгласно която,
когато искът се уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати
разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна
такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един
адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
Констатира
се, че разноските, направени от ищеца са в размер на 10 лева за заплатената
държавна такса.
По отношение направеното искане
за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата, следва
да се посочи, че по делото не е приложен
договор за правна защита и съдействие между ищеца и адвокат Д.,
упълномощена за представителство по делото, поради това и според съда не е налице
основание на процесуалния представител на ищеца да се присъди адвокатско
възнаграждение. Процесуалния представител на ищеца формално в исковата молба претендира
възнаграждение за процесуално представителство пред съда при условията на чл.
38 от ЗА. По делото не са налице доказателства за това, че представляваното
лице е материално затруднено, нито е налице позоваване на нормата на чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗА / така Определение № 374 от 25.10.2018 г. по гр.дело № 3792 от
2017 г. на ВКС; Определение № 50180 от 29.03.2023 г. по гр.дело № 1624 от 2022
г. на IV отд. на ВКС/. При това положение не
са доказани предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по реда
на чл. 78, ал. 1 ГПК и адвокатско възнаграждение не следва да се присъжда на
основание чл. 38 от ЗА.
Ето
защо, искането на ищеца за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от
Закона за адвокатурата, следва да се остави без уважение.
По
отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита
от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като
производството по делото е водено по специалния ред по чл.286 ЗИНЗС, а в ал.2
от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Разпоредбите на чл.286 ал.2 и ал.3 ЗИНЗС, тълкувани в тяхната
взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл.10
ал.4 ЗОДОВ и чл.78 ал.8 ГПК, във връзка с чл.144 АПК и чл.143 АПК. Липсата на
изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на
иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Ето защо искането на
ответника за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.
Ето защо и поради мотивите, изложени по–горе ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ІІ отд., Десети състав :
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията” - София, ул. „Н. Столетов” № 21, да
заплати на Н.Н.К., ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, сумата от 3 464 лв. /три хиляди четиристотин шестдесет
и четири/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по
време на престоя му в Затвора гр.Пловдив за периодите от 01.08.2019г. до
05.08.2019г., от 06.08.2019г. до 21.10.2019г., от 29.10.2019г. до 13.09.2020г.,
от 17.09.2020г.до 22.09.2020г. и от 25.06.2021г. до 19.07.2021г. при престоя в
Затвора-Пловдив, ведно със законна лихва, считано от 18.04.2022г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция в
останалата част до пълния предявен размер от 40 000 лв., както и за останалите
периоди в обхвата на претендирания от 19.07.2019г. до 18.04.2022г.
ОСЪЖДА Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията” - София, ул. „Н. Столетов” № 21, да
заплати на Н.Н.К., ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, сумата от 10
(десет) лв., представляваща направените по делото разноски за ДТ.
ОТХВЪРЛЯ
направеното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от
Закона за адвокатурата в полза на адв. Н.Д.,***.
ОТХВЪРЛЯ
направеното искане за присъждане на разноски в полза на Главна Дирекция „Изпълнение
на наказанията“- София.
Решението подлежи на касационно
оспорване по реда на глава дванадесета от АПК в 14 – дневен срок от съобщението
пред тричленен състав на Пловдивски административен съд съгласно чл. 285, ал.
1, пр. 2 ЗИНЗС.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: