№ 194
гр. Сливен, 25.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на двадесет и пети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Галина Хр. Нейчева
Пламен Д. Стефанов
като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно частно
наказателно дело № 20222200600230 по описа за 2022 година
Производството е въззивно, по реда на чл.341 и сл. от НПК т.е. за проверка по
частна жалба на определение за изменение на мярка за неотклонение в съдебното
производство след постановяване на присъдата.
Образувано е по жалба от Й. СТ. Й., подсъдим по нохд № 1218/2021г. по описа на
Районен съд – Сливен, против определение № 225/27.04.2022 г. постановено по посоченото
дело, с което е изменена взетата по отношение на подсъдимия Й.Й. мярка за неотклонение
„Подписка“ в “Задържане под стража”.
В жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство пред окръжния
съд, депозирана в посочения от съда и указан в закона срок за атакуване, определението за
вземане на мярката за неотклонение се определя като незаконосъобразно. Заявява се, че
предвид процесуалното поведение на подсъдимия и наложеното му наказание не са налице
основанията за изменение на взетата мярка за неотклонение респ. за вземане на най-тежката
мярка за неотклонение. Настоява се за отмяна на определението на СлРС, с което е изменена
взетата по отношение на подсъдимия Й.Й. мярка за неотклонение „Подписка“ в “Задържане
под стража”.
Окръжният съд, след като се запозна с материалите по делото и като извърши
проверка с оглед твърденията в жалбата, намери последната за допустима т.е. за подадена в
срок и от лице имащо правен интерес да атакува посоченото по-горе определение.
Разгледана по същество, съдът прецени жалбата за основателна.
Първоинстанционният съд с атакуваното определение № 225/27.04.2022 г. е изменил
взетата по отношение на подсъдимия Й. СТ. Й. мярка за неотклонение мярка за
неотклонение „Подписка“ в “Задържане под стража” по реда на чл.309 ал.2 от НПК /макар
това изрично да не е посочено в атакуваното определение/ т.е. след като е постановил
присъдата си по делото, с която го е признал за виновен в извършването на престъпление по
1
чл.325 ал.1 от НК и го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ
режим, както и на обществено порицание.
Районният съд е обосновал решението си да вземе най-тежката мярка за
неотклонение по съображения, че мярката се взема с оглед на наложеното ефективно
наказание, невъзможността с оглед на обремененото съдебно минало на подсъдимия
изпълнението на това наказание да бъде отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК и
съществуването на реална опасност подсъдимият да се укрие или да извърши друго
престъпление.
Съгласно разпоредбата на чл.309 ал.2 от НПК, когато подсъдимият е признат за
виновен, осъден е на наказание лишаване от свобода, изпълнението на което не е отложено
по чл.66 от Наказателния кодекс и е налице реална опасност да се укрие, съдът може да
замени мярката за неотклонение с по-тежка или да вземе такава.
В настоящия случай няма съмнение, че с присъда № 58/27.04.2022 г. по нохд №
1218/2021 г. на СлРС подсъдимият Й. СТ. Й. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.325 ал.1 от НК и във връздка с това е осъден на шест месеца лишаване
от свобода при първоначален общ режим, както и на наказание обществено порицание.
Следователно е безспорно наличието на една от предпоставките визирани в
разпоредбата на чл.309 ал.2 от НПК за изменение на взетата спрямо обвиняемия мярка за
неотклонение в по-тежка.
От доказателствата по делото, обаче, не може да се обоснове извод за наличието на
другата предпоставка т.е. за съществуване на реална опасност подсъдимият да се укрие, като
и в атакуваното определение на практика липсват съображения в тази насока.
Първоинстанционният съд е коментирал обремененото съдебно минало на
подсъдимия и факта, че не е настъпила реабилитация във връзка с определянето на
наказанието, което е било наложено и в частност – с оглед на невъзможността да бъде
приложена разпоредбата на чл.66 от НК. Обстоятелствата, че подсъдимият е осъждан
многократно и не е бил реабилитиран биха имали отношение единствено при обосноваване
на извод за съществуване на реална опасност той да извърши престъпление, но видно от
редакцията на цитираната по-горе разпоредба на чл.309 ал.2 от НПК, тази опасност не се
взема предвид при преценката дали да бъде изменена в по-тежка взетата мярка за
неотклонение, а се взема предвид единствено опасността лицето да се укрие.
Съгласно тълкувателно решение № 3/2012 г. от 15.11.2012 г. по тълк.дело № 3/2012
г., ОСНК, ВКС, постановяването на осъдителна присъда и налагането на ефективно
наказание „лишаване от свобода” не може да бъде отчитано от решаващия съд при
произнасяне по реда на чл.309 от НПК, а определянето на по-тежка мярка за неотклонение е
допустимо само при наличие на някоя от предпоставките, посочени в чл.66 ал.1 от НПК.
В мотивите към това тълкувателно решение изрично е посочено, че постановяването
на осъдителна присъда и налагането на ефективно наказание „лишаване от свобода” не
може да бъде отчитано и като основание да се прецени, че опасността от укриване на
2
осъдения подсъдим се завишава. Действително с този осъдителен съдебен акт той е признат
за виновен по повдигнатото му обвинение, но правното му положение не е променено.
Подсъдимият продължава да се счита за невинен и по отношение на него е в сила
презумпцията за невиновност, регламентирана в чл.31 ал.3 от Конституцията на Република
България и в чл.16 от НПК.
В конкретния случай процесуалното поведение на подсъдимия в хода на цялото
наказателно производство до настоящия момент не дава основание да се приеме, че
съществува реална опасност той да се укрие вкл. и за да избегне изтърпяването на
наложеното му ефективно наказание, още повече, че съдебният акт, с който му е било
наложено това наказание все още не е влязъл в сила.
Видно от материалите по делото, действително подсъдимият не се е явил на две от
съдебните заседания, за които е бил редовно призован, но с оглед на характера и тежестта на
повдигнатото му обвинение за престъпление, което не е тежко, неговото присъствие не е
било задължително. Тогава когато съдът е преценил, че подсъдимият следва да се яви и го е
задължил изрично в изпратената призовка, Й.Й. се е явил, депозирал е обяснения и
производството е приключило.
При това положение определението на първоинстанционния съд, с която е изменена
мярката за неотклонение „Подписка“ в „Задържане под стража” по отношение на
подсъдимия се явява неправилно и незаконосъобразно и поради това следва да бъде
отменено.
Ръководен от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 225/27.04.2022 г. постановено по нохд № 1218/2021 г. по
описа на Районен съд - Сливен, с което е изменена взетата по отношение на подсъдимия Й.
СТ. Й. мярка за неотклонение „Подписка“ в „Задържане под стража”.
Настоящото определение е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3