Р
Е Ш Е Н И Е
№461/22.12.2022 г., град Добрич
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Административен съд - Добрич, в открито съдебно заседание
на двадесет и девети ноември, две хиляди двадесет и втора година, в касационен
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимира Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Милева Нели Каменска
при участието на прокурора Радослав Бухчев и секретаря
Стойка Колева изслуша докладваното от съдия Н. Каменска касационно дело с
административно–наказателен характер № 592 по описа на
съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Варна, представлявана от В. С. – мл.експерт в
отдел „Контрол“ с придобита юридическа правоспособност, редовно упълномощена,
срещу Решение № 259/11.07.2022 г., постановено по нахд № 20223230200046/2022 г. по описа
на Районен съд – Добрич, с което е отменено Наказателно постановление № 23-0000718/16.06.2021
г. на директора на РД“АА“-Варна.
В касационната жалба са изложени съображения за
неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение, поради
неправилно приложение на материалния закон. Оспорват се изводите на съда, че по
делото не е представен протокол, обективиращ резултатите от извършената проверка,
тъй като е наличен Констативен протокол № 82-00-51-1122. Неправилно съдът
приел, че поради обновяване на своята дейност превозвачът не представил
изисканите данни от тахографа. Оспорват се и изводите на съда за
неосъществяване състава на нарушението по чл.104, ал.7 от Закона за
автомобилните превози (ЗАвтП). Направено е искане решението на районния съд да
бъде отменено, а наказателното постановление като правилно и законосъобразно,
да се потвърди, както и в полза на РД „АА“-Варна да се присъдят разноските за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН.
Ответната страна, „Свентранс
БГ“ ЕООД, EИК *********, представлявано
от Л.Д., редовно призовано, чрез адв.А.В. – ВТАК, с писмени възражения от
29.09.2022 г. и с молба с вх. № 4171/28.11.2022
г. оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението на въззивния
съд да бъде оставено в сила. Ответникът сочи, че на посочената от
актосъставителя дата на нарушението, 19.01.2021 г., не бил съставен протокол за
посещението на служител на РД“АА“ –Варна, в офиса на дружеството, което не давало
възможност да се прецени каква информация била предоставена от дружеството. В
представения Констативен протокол за извършване на комплексна проверка №
82-00-5-1122/23.02.2021 г. не се съдържала информация за извършената на
19.01.2021 г. проверка от актосъставителя, К.. Цитираният протокол бил съставен
в отсъствие на представители на нарушителя и бил подписан от свидетеля Божидар
Иванов, който не участвал в извършването на проверката. Твърдяното изпълнително
деяние не било отказ за представяне на информация, понеже дружеството
декларирало, т.е. обещало, че ще я представи. Оспорва компетентността на
актосъставителя, и счита, че е допуснато нарушение на 40, ал.1 от ЗАНН.
Представя списък на разноските и моли те да бъдат присъдени в полза на
дружеството.
Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич, дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните
по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
С оспореното пред Районен съд-Добрич Наказателно
постановление № 23-0000718/16.06.2021 г. на „Свентранс БГ“ ЕООД, на основание
чл.104, ал.7 от ЗАвП, е наложена имуществена санкция от 2000 лева, затова че
дружеството, като притежаващо лиценз на Общността за извършване на превоз на
товари с № 15187, не е предоставило на 19.01.2021 г. на служители на
РД“АА“-Варна, за периода на комплексната проверка 01.06.2020 - 31.08.2020 г., поискана
с покана с изх. № 82-00-51-1122/25.09.2020 г. информация,
извлечена от паметта на дигиталната карта на водача Valentin Andrei Gazdac с № 5GAw001, извършвал обществени международни превози на товари,
управлявайки товарен автомобил –влекач марка „Даф“( кат. № 3) с рег. №ххххххх,
с монтиран в него дигитален тахограф, попадащ в обхвата на Регламент ЕО №
561/2006 г.
За нарушението на 23.02.2021 г. бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение серия А-2020 № 287845, подписан с
възражението, че „фирмата ще представи липсващата информация възможно
най-скоро.“
Районният съд е обсъдил събраните по делото писмени и
гласни доказателства и е приел, че описаната фактическа обстановка в НП се
установява от тях, както и че показанията на свидетелите К.К. и Б. И. са
последователни, логични и непротиворечиви. За да отмени наказателното
постановление, съдът е приел, че не било извършено разследване на спорните
обстоятелства дали изисканата информация била налична у дружеството. Съдът е
мотивирал отмяната на НП и с анализ на нормата на чл.104, ал.7 от ЗАвП, като е
приел, че тя не обявявала за наказуемо непредставянето на исканите документи, а
само тяхното несъхраняване или отказът да бъдат предоставени.
Настоящата инстанция намира, че решението е неправилно,
незаконосъобразно, поради постановяването му в противоречие с материалния
закон.
Фактическата обстановка е правилно установена от въззивния
съд, който правилно е констатирал, че на дружеството на 30.09.2020 г. била
връчена покана в седемдневен срок от уведомяването да подготви информацията,
извлечена от паметта на тахографа и от картите на водачите във връзка с
дейността му за периода 01.06.2020 - 31.08.2020 г. Правилно в мотивите на
решението е прието, че считано от изтичането на седмодневния срок от връчването
на поканата, т.е. от 08.10.2020 г. тази информация е следвало да бъде
подготвена и предоставена във всеки един момент при поискване от контролните
органи.
По делото не се спори, че на 19.01.2021 г. служителят, К. К.
– старши инспектор в РД“АА“-Варна, отишъл в офиса на дружеството в изпълнение
на Заповед № РД-12-41/06.01.2021 г. на директора на РД-„АА“-Варна с цел да
извърши проверка на документацията на превозвача за периода от 01.06.2020 до 31.08.2020 г. Това обстоятелство се установява от Заповед №
РД-15-176/19.01.2021 г . за командировка в страната, както и от разпита на
свидетеля К. в съдебното заседание от 05.11.2021 г.
По делото не е било спорно също, че „Свентранс БГ“ ЕООД не
е предоставило на инспектора от РД“АА“, на когото е възложено извършването на
проверката, данните от дигиталната карта на водача Valentin Andrei Gazdac с №
5GAw001, извършвал обществени международни превози на товари,
управлявайки товарен автомобил –влекач марка „Даф“( кат. № 3) с рег. № СВ2782НР.
В показанията си (които
съдът е кредитирал като обективни и достоверни и които не са били оспорени от
процесуалния представител на дружеството) свидетелят е заявил, че при посещението
на 19.01.2021 г. е констатирал, че за нито един от водачите, които са чужди
граждани, вкл. и за водача, визиран в процесното НП, не била предоставена исканата
информация от дигиталната карта на водача. Според свидетеля, обясненията на
представителя на дружеството били, че водачите били чужди граждани и тази
информация не можело да се изисква и предоставя.
Видно е, че няколко дни по-късно, от името на управителя на
„Свентранс БГ“ ЕООД, Л.Д., на контролните органи е представена декларация от
21.01.2021 г. на български език, в която не се твърди, че информацията не е
налична, а са заявени следните обстоятелства: данните от тахографа и
дигиталните карти на шофьорите били изтегляни от компанията Orditool чрез софтуер; информацията
следвало да се изтегля на всеки три месеца; за момента изтеглянето на
информацията се правело ръчно и се случвало, когато камионите спрат на мястото
за изтегляне на данни от тахографа; в момента дружеството обновявало автопарка
си и инвестирало в нова система, чрез която изтеглянето на данни щяло да бъде
възможно от разстояние.
При правилно установената от въззивния съд фактическа
обстановка, е постановен незаконосъобразен съдебен акт за отмяната на НП, който
следва да се отмени, а въпросът за законосъобразността на издаденото НП да се
реши по същество.
Касационният състав приема, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи и в предвидените от закона срокове и при спазване на
процесуалните правила, като съдържат и реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН и
при правилно прилагане на санкционната разпоредба на чл.104, ал.7 от ЗАвП.
Възражението за некомпетентност на актосъставителя и
издателя на НП са неоснователни. Със Заповед № РД-01-44/23.01.2020 г. на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“,
старшите инспектори в отдел „Контрол“ при в регионалните дирекции са определени
като длъжностни лица, които могат да съставят актовете за установяване на
административните нарушения, на директорите на регионалните дирекции е
възложено издаването на наказателните постановления.
Процесуални нарушения не са допуснати. АУАН и НП са
издадени при изяснена фактическа обстановка и при спазване на процесуалните
правила. Няма данни за необходимост от назначаването на преводач, каквото
възражение е направено за първи път пред настоящата инстанция, поради което
същото е неоснователно. Основание за този извод е обстоятелството, че актът е
подписан с написано на български език възражение, че исканите документи ще се
представят, както и написаните на български език обяснения, под формата на
декларация от 21.01.2021 г., подписана от управителя на дружеството Д..
Нарушението е извършено и установено на 19.01.2021 г.
и тази
дата е правилно определена от актосъставителя за датата на нарушението в
съставения АУАН. За извършването на нарушението е достатъчно да се установи, че
към датата на извършване на проверката, 19.01.2021 г., приета за дата на нарушението, дружеството
превозвач е имало задължение да представи въпросните документи, за които с
предварителна покана е уведомено, че следва да бъдат подготвени и готови за
предоставяне на контролните органи. Именно на 19.01.2021 г. при посещение в
офиса на дружеството не е била предоставена изисканата по т.5 от поканата
информация от дигиталните карти на водачите. Деянието се изразява в бездействие
и в случая то се осъществява от момента, в който актосъставителят е поискал,
след дадения от административния орган 7 дневен срок за
подготвяне на документите, но не са му били предоставени всички от изброените в
поканата документи с цел да извърши назначената комплексна проверка за
дейността на дружеството.
За констатиране на извършеното на 19.01.2021 г. нарушение е
достатъчно изявлението на актосъставителя в съставения АУАН. Нормата на чл.36,
ал.1 от ЗАНН определя, че административнонаказателните производства се
образуват с АУАН като не изисква съставяне на протоколи от проверка или други
удостоверителни документи за извършваните от контролните органи проверки.
Административно-наказващият орган няма задължение на
изследва дали изисканата информация е била налична у дружеството на датата на
проверката, 19.01.2021 г., тъй като превозвачът е имал достатъчно време от момента
на връчване на поканата 30.09.2020 г. до 19.01.2021 г. да осигури представянето
на исканите документи.
Административно-наказващият орган е приложил правилно
материалния закон и е ангажирал административнонаказателната отговорност на
дружеството, доколкото събраните по делото доказателства безспорно установяват
извършено от същото административно нарушение на нормата на чл.91в т.2, предл.2
от ЗАвтП. Санкционната норма също е приложена правилно, като въпреки, че
цифрово не е посочено кое предложение на разпоредбата на чл.104 ал.7 от ЗАвтП
се има предвид, то налице е пълно и точно описание на изпълнителното деяние,
поради което и не е нарушено правото на защита на дружеството. Непредставянето
на документите се приравнява на отказ по см. на чл.104, ал.7 от ЗАвП и не се
споделят изводите на съда, че изпълнително деяние не било осъществено, понеже
дружеството обещало да представи исканата информация.
При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал.1 и ал.3
от ЗАНН на касатора следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение, определено в минималния размер от 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,
Административен съд – Добрич, касационен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 259/11.07.2022 г. постановено по нахд № 20223230200046/2022 г. по описа на
Районен съд – Добрич, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
23-0000718/16.06.2021 г. на директора на Регионална дирекция “Автомобилна
администрация“ - Варна, с което на „Свентранс БГ“ ЕООД, на основание чл.104,
ал.7 от ЗАвП и за нарушаване на чл. 91в, т.2, предл.2 от ЗАвП, е наложена
имуществена санкция от 2000 лева.
ОСЪЖДА „Свентранс БГ“ ЕООД, EИК *********, представлявано от Л.Д. да заплати на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна сумата от 80 (осемдесет) лева -
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: