№ 446
гр. Силистра, 15.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на петнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Добринка С. Стоева
Кремена Ив. Краева
като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно частно
гражданско дело № 20223400500307 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
с ЕИК ********* срещу Разпореждане № 711 от 20.09.2022 г. по ч.гр.д.
№415/2022, по описа на Районен съд-Тутракан, с което заповедният съд е
отхвърлил заявлението на жалбоподателя (цесионер) за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК против В. В. Р. с ЕГН ********** за следните
суми: 785,99 лева главница, 137,74 лева договорна лихва (27.10.2020-
27.06.2021), 601,65 лева за допълнителни услуги по договора за допълнителни
услуги, лихва за забава по договора за заем 80,87 лева (28.10.2020-до датата
на подаване на заявлението в съда); лихва за забава по договора за
допълнителни услуги 53,19 лева (28.10.2020-до датата на подаване на
заявлението в съда); законна лихва от подаване на заявлението, дължими по
договор за заем Microcredit № 9012-00027124 от 27.06.2020 и Договор за
допълнителни услуги от същата дата, сключени с „Микро кредит” АД с ЕИК
********* (цедент).
Преди да постанови този акт, съдът с нарочно разпореждане указал на
заявителя да отстрани нередовностите на заявлението, като представи
справка за извършените погасителни плащания по договора на длъжника В.
В. Р. с ЕГН ********** с цедента Микрокредит № 9012- 00027124/27.06.2020,
да представи договора за заем, който е рефинансиран със сумата 571,56 лева,
както и справка за извършените погасителни плащания по рефинансирания
заем.
Заявителят не изпълнил указанията, като в писмена молба изложил
вижданията си за целта на заповедното производство.
За да постанови обжалваното разпореждане, заповедният съд приел, че
пакетът „Комфорт” изобщо не предоставя някакви услуги на длъжника, които
1
да обосновават претенция за възмездяването им.Освен това дори да се
допусне, че задължението по акцесорния договор е валидно, то изчислявайки
със специален калкулатор за ГПР колко е действителната му стойност в
случая, ако се добавят разходите по пакета „Комфорт” , които са пряко
свързани с кредита, защото го обслужват, и са известни на кредитора -
реалният ГПР излиза, че е 336,93%.Като не е включен в ГПР разходът по
акцесорния договор, длъжникът е бил заблуден за действителния му размер,
което води до недействителност на договора за заем, на основание чл. 22 във
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.Това следва и от многократното надвишаване на
максимално допустимия размер по чл.19, ал.4 ЗПК. Изтъкнал, че отказът на
заявителя да предостави изисканата в процедура по чл.101 ГПК информация,
препятства съдът да прецени какъв е остатъчният размер на непогасената
чиста стойност на заема, респ. да приложи чл.23 ЗПК.
Жалбоподателят приема, че индивидуализацията на вземанията, по
начина направен в заявлението е достатъчна, за да се издаде заповед за
изпълнение. Моли за отмяна на разпореждането, като вместо него се
постанови издаване на заповед за изпълнение относно всички заявени
вземания.
Въззивният съдебен състав счита жалбата за допустима, но
неоснователна, споделя мотивите на заповедния съд и препраща към тях по
реда на чл. 272 от ГПК, като има предвид и следното:
Пакет „Комфорт“, включва следните услуги: посещение вкъщи или на
удобно място за събиране на вноска, безплатно внасяне на вноските по
банковата сметка на кредитора или директно в офис, безплатно
предоговаряне или разсрочване на заема, разглеждане до минути,
преференциално обслужване и право на участие в срециални промоции,
срещу възнаграждение в размер на 66, 85 лв. на месец, т.е. 802,20 лв. за целия
срок на договора. Предметът на тези услуги е непосредствено свързан със
самия кредит /т.1 – 3 от пакета/, а правилото на чл.10а ал. 2 от ЗПК забранява
договаряне което позволява получаване на отделни възнаграждения за такива
услуги, разбирани като част от задълженията на кредитора по основния
договор и покрити от уговорена лихва. Относно предоставянето на услуга
безплатно предоговаряне или разсрочване на заема се има предид, че
поначало изменение на клауза на договора предполага насрещно съгласие на
кредитора, а допълнителното възнаграждение очевидно не гарантира каквото
и да е право на кредитополучателя, което да може да бъде упражнено без да е
обусловено от насрещна воля на кредитора. Налага се извод, че всички
включени в допълнителния пакет „услуги” се свеждат до средство за
съществено увеличаване на цената на кредита, съответно се отразява на
действителния размер на годишния процент на разходите, който в такъв
случай не съответства на посочения в договора. Свидетелство за това е и
факта, че възнаграждението по договора за допълнителни услуги - като
глобална сума, се начислява и дължи предварително, без все още да е налице
яснота дали длъжникът ще се възползва от предоставените възможности по
2
пакета. Доводите в жалбата и посочената незадължителна съдебна практика
не са относими за конкретния случай, тъй като за него е от значение това, че
този разход от 12 вноски по 66, 85лв. е бил известен на кредитодателя и е
следвало да го включи към общите разходи по кредита, за да се отчете в ГПР.
В процесния случай и съгласно неоспорените изчисления на първата
инстанция това очевидно не е сторено, поради което посочения размер на
ГПР в договора за потребителски кредит не е определен правилно.
Посоченото е аргумент да се приеме, че макар формално договорът за кредит
да покрива изискуемите реквизити по чл.11, ал.1 ЗПК, вписаните параметри
не кореспондират на изискуемо съдържание по т.10 – хипотеза на 22, ал. 2 от
ЗПК, като в конкретния случай размерът на ГПР се явява и по-голям от
законово допустимия размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
В заключение, поради достигане до идентични на първата инстанция
правни изводи, въззивният съд намира, че разпореждането следва да бъде
потвърдено изцяло.
Воден от горното, Окръжен съд – Силистра
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 711 от 20.09.2022 г. по ч.гр.д.
№415/2022, по описа на Районен съд-Тутракан.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3