№ 107
гр. Русе , 26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анета Георгиева
Членове:Татяна Черкезова
Николинка Чокоева
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Анета Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20214500500180 по описа за 2021 година
Производството е по чл.435 и сл ГПК.
Н. В. М.,Г. Т. И. и И. Т. И. са обжалвали действията на ЧСИ по изп.дело № 105/21
год.на ЧСИ рег.№ *** на КЧСИ.Н.М. и И.И. като трети на изпълнението лица са обжалвали
действията по насочване на изпълнението върху недвижим имот,който притежават в
съсобственост заедно със жалбоподателя Г. Т. И..Развиват оплаквания за
незаконосъобразност на обжалваното действие и искат отмяната му по изложени в жалбата
съображения и поддържани в съдебно заседание.
Г. Т. И. оспорва законосъобразността на насоченото принудително изпълнение към
недвижим имот,за който твърди,че е несеквестируем на основание чл.444,ал.1,т.7
ГПК.Недоволен е също от непроизнасянето на ЧСИ по направеното искане за прекратяване
на производството по изпълнителното дело,тъй като образуването му представлява
злоупотреба с право от страна на взискателя С. К. И..По тези съображения,подробно
изложени в жалбата иска отмяната на действията по изпълнение върху недвижим имот и
произнасяне по направеното искане за прекратяване на изпълнението.
Ответницата по жалбата взема становище за нейната неоснователност.
Окръжният съд,като взе предвид оплакванията в жалбата,доводите на страните и
обсъди събраните по делото доказателства,както и писмените обяснения на ЧСИ по повод
обжалваното действие намира за установено следното:
1
Изпълнителното производство под № 105/2021 год.по описа на ЧСИ В.Н. е
образувано по молба на С. К. И. с приложен към нея изпълнителен лист,издаден по гр.д.№
148/2011 год.на РРС,с решението по което е определен режим на лични отношения с детето
Н. Г. Т. всяка първа и трета седмица от месеца от 10,30 часа в събота до 16 часа в неделя и
30 дни през лятото,които не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата Г. Т. И..В
допълнителна молба е заявила,че претендира разноски в производството.
На 16.ІІ.2021 год.длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение,в която е
посочено и задължението му за разноски-общо в размер на 277,60 лева.В писмено
становище той е изложил възраженията си,които в обобщен вид са,че не възпрепятства
контактите на майката с детето,но тя не се възползвала от определения й режим на лични
отношения и въобще се дезинтересирала от него,а това оказало неблагоприятно влияние
върху детето,което не желае да се вижда с нея.По подробно изложени в този смисъл иска от
ЧСИ да откаже изпълнение на решението.Възразява срещу разноските,тъй като не е станал
повод за образуване на делото.
На 17.ІІ.е връчено съобщение на третите лица Н.М. и И.И. ,че е насрочено
принудително изпълнение върху недвижим имот,съсобствен с длъжника, представляващ ПИ
от 1180 кв.м в с.Долно Абланово,заедно с построените в него сгради.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Н. В. М. и И. Т. И. са трети лица,които не са страна в изпълнителното
производство.Съгласно чл.435,ал.4 ГПК трето лице може да обжалва действието на
съдебния изпълнител,само когато изпълнението е насочено върху вещи,които към деня на
запора,възбраната или предаването ,ако се отнася за движима вещ ,се намират във владение
на това лице.А когато изпълнението е насочено върху съсобствен имот за дълг на някой от
съсобствениците,имотът се описва изцяло,но се продава само идеалната част на длъжника.В
случая няма вписана възбрана върху недвижимия имот,съсобствен между длъжника и
третите лица,но те са известени за насрочване на принудително изпълнение върху
имота.Това действие,което ЧСИ е предприел и не е отменил изрично,обосновава правото на
жалба срещу действията му по насочване на изпълнение върху имота.Изложеното дава
основание на съда да счете,че жалбата им е допустима,а разгледана по същество,се явява
основателна.ЧСИ е предприел действия на принудително изпълнение върху застроен
недвижим имот,за задължение на длъжника за разноски в минимален размер от 277,60
лева.Очевидно е несъответствието между избрания изпълнителен способ и
задължението,подлежащо на удовлетворяване чрез прилагането на този способ.При наличие
на друго имущество и вземания,които ЧСИ е установил,това съществено несъответствие
води да извод за незаконосъобразност на започналото действие по принудително
изпълнение .Независимо че ЧСИ го е изоставил,както е видно и от обясненията му по повод
жалбите на длъжника и третите лица, липсата на изрична отмяна е основание съдът да счете
жалбата за основателна и да отмени обжалваното действие.
2
По жалбата на длъжника Г. Т. И.
Със жалбата се атакува предприетото принудително изпълнение по отношение на
недвижим имот,за който длъжникът твърди,че е единственото му жилище,както и отказа за
прекратяване на производството.Жалбата е допустима.В частта срещу действието по
насочване на изпълнението върху недвижим имот тя е основателна,а в останалата част е
неоснователна.
Насрочването на опис върху недвижим имот,за който данните по делото сочат че е
единствено жилище на длъжника и неговото семейство,макар и да не е извършен,нарушава
забраната по чл.444,т.7 ГПК.Като незаконосъобразно ,това действие следва да бъде
отменено.
Доколкото длъжникът в жалбата оспорва изцяло отговорността за разноски,то е
необходимо да се посочи следното:С молбата за образуване на изпълнителното
производство С.И. е поискала да бъде изпълнено влязло в сила съдебно
решение,определящо режима на лични отношения с детето Н. Г. Т..Това действие не
представлява злоупотреба с право,както твърди в жалбата длъжникът Г.И. ,а е законен
способ за реализиране на права,произтичащи от влязло в сила съдебно решение.Тезата му,че
не носи отговорност за разноските в изпълнението,тъй като не е причина за завеждане на
делото,е изцяло несъстоятелна и се опровергава категорично от твърденията в жалбата за
неблагоприятното въздействие върху детето на контактите му с майката,а и от
процесуалното му поведение в изпълнителното дело,насочено към създаване на пречки за
осъществяване на режима на лични отношения.
Изпълнителното дело е образувано за принудителното изпълнение на лично
незаместимо действие – предаване на дете на майката във връзка с определен със съдебно
решение режим на лични отношения. Това задължение има периодичен характер, поради
което не се погасява с еднократно изпълнение. В случая неприложими са хипотезите на чл.
433, ал. 1, т. 1 от ГПК, която се отнася само за парични вземания и на т. 8, от която изрично е
изключено задължението за издръжка, имащо също периодичен характер. Прекратяване на
изпълнително дело, образувано за изпълнението на задължение за предаване на дете въз
основа на определен режим на лични отношения с другия родител може да настъпи
единствено при наличието на предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 2-4 ГПК, както и на
основание чл. 433, ал. 2 от ГПК при навършване на пълнолетие на децата, в който случай
задължението за предаване на детето се погасява окончателно. Въз основа на изложеното
въззивният съд намира, че не са налице предпоставки за прекратяване на изпълнителното
производство. Жалбата в тази част като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Въпреки положителния за жалбоподателите резултат за отмяна на насоченото
срещу недвижимия имот принудително изпълнение,липсва основание направените от тях
разноски да бъдат възложени в тежест на ответницата по жалбата.Предприетото от ЧСИ
действие ,което съдът приема за незаконосъобразно,не е поискано от взискателя ,поради
3
което тя не носи отговорност за разноските на жалбоподателите в производството по
обжалване на действията на ЧСИ.
Така мотивиран окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно действията на ЧСИ по изп.дело № 105/2021
год.по описа на ЧСИ рег.№ *** на КЧСИ с район на действие района на РОС по насочване
на принудителното изпълнение към недвижим имот,представляващ ПИ с площ от 1180
кв.м,намиращ се в с.Долно Абланово,област Русе,ул.“А.С.“№ **,ведно с построените в него
сгради,собственост на Н. В. М.,Г. Т. И. и И. Т. И..
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. Т. И. срещу отказа на ЧСИ да прекрати
производството по изп.дело № 105/2021 год.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4