О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. ЛОВЕЧ, 25.02.2019 г.
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в закрито заседание на двадесет и пети февруари
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ-мл.съдия
като
разгледа докладваното от мл. съдия Гюрчев в.ч.гр.д. № 62 по описа за 2019 г. на
Окръжен съд - Ловеч, и за да се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 и сл. от ГПК във вр. с чл.
97 от ЗЗД.
Образувано
е по частна жалба от „Ревюел“ ООД, ЕИК: *********, депозирана чрез адв. В.С. ***-процесуален
представител на дружеството, срещу Определение от 08.11.2018 г., постановено по
ч.гр.д. 999/2018 г. по описа на Районен съд – Тетевен, с което
първоинстанционният съд оставил без уважение молбата на дружеството на
основание чл. 97 от ЗЗД за определяне на място за съхранение движими вещи - автоматична преса, модел А 2-220, № 261147, хидрокопир ТСГ, произведен в Полша, със заводски
номер 124 и
трансформатор 250 kVA.
Според
жалбоподателя така постановеният съдебен акт се
явява неправилен поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Сочи се, че районният съд неправилно е приел, че при наличие на висящ
изпълнителен процес разпоредбата на чл. 97 от ЗЗД е неприложима, тъй като
компетентен да определи подходящо място за пазене на дължимите движими вещи е
не съда, а съдебният изпълнител по реда на чл. 521 от ГПК. Твърди, че
разпоредбата на чл. 521 от ГПК е неотносима, доколкото в процесния случай е
налице бездействие и неправомерна забава на взискателя,
от което дружеството-молител търпи вреди. Излага твърдения, че съдебният изпълнител
не разполага с правомощие да определи място за съхранение на движими вещи. Релевира, че при вземане на решението си съдът е следвало
да отчете, че изпълнително производство се бави поради преместването на
изпълнителното дело и поради неоснователното обжалване на изпълнителните
действия от страна на взискателя.
Моли обжалваното определение да
бъде отменено и съдът да се произнесе по същество, като уважи молбата и
определи място за съхранение на процесните вещи.
По
делото е постъпил отговор от „Зином“ АД, с който се
моли жалбата да се остави без разглеждане като недопустима и алтернативно ако
се разгледа по същество, обжалваното определение да се потвърди като правилно и
законосъобразно. Претендира съдебно-деловодни разноски.
Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок-определението
е получено от молителя на 26.11.2018 г., а жалбата е подадена на 03.12.2018 г.
/видно от п. кл., намиращо се на л. 9 от делото/, против подлежащ на обжалване
съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване.
Настоящата инстанция, като
съобрази оплакванията в жалбата и приложеното ч.гр.д. № 999/2018 г. по описа на
Районен съд – Тетевен, намира за установено следното:
На
11.05.2018 г. е бил издаден изпълнителен лист по гр. дело № 4156/2017г по описа
на Апелативен съд-София, с което съдът е осъдил „Ревюел“
ООД да предаде на „Зином“ АД, владението върху
описани в листа движими вещи-осем броя машини.
С
Протокол за предаване на движими вещи от 24.10.2018 г., постановен по
изпълнително дело № 1764/2018 г. при ЧСИ Велислав Петров, съдебният изпълнител
предал следните вещи: два реверсива; машина за леене
под налягане, модел А711И08; струг С8С, заводски № 2480; струг С11А; резбонарезна машина; и един брой хидрокопир
ТГС. В същия протокол съдебният изпълнител отказал да констатира посочените от взискателя липси по предаваните движими вещи, както отказал
и да определи и събере от длъжника тяхната равностойност. Срещу така
постановения акт била подадена жалба от „Зином“ АД,
като с Решение от 14.12.2018 г., постановено по гр.д. № 546/2018 г. по описа на
ОС-Ловеч, съдът отменил отказа на съдебния изпълнител да извърши действията, обективирани в горепосочения протокол.
По
искане на взискателя изпълнителното дело било
преместено при ЧСИ Румен Димитров, при когото било образувано под № 1300/2018
г. С Протокол от 12.12.2018 г. съдебният изпълнител извършил предаване на
следните вещи: автоматична преса, модел А 2-220, № 261147 и трансформатор
250 kVA на „Зином“ АД, като по искане на взискателя
съдебният изпълнител определил сума в размер на 9801 лв. за констатираните
липси.
При така установената фактическа обстановка настоящата съдебна инстанция
приема от правна страна следното:
В чл. 97 от ЗЗД е
уредена възможност за длъжника по едно възникнало задължение да се предадат
движими вещи да се освободи от задължението си, като предаде дължимото за
пазене в подходящо място, определено от районния съд. Фактическият състав на
чл. 97 от ЗЗД включва два елемента изпадане в забава на кредитора – да е налице
неоправдано приемане на предложеното му от длъжника изпълнение или да не се
дава необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни, и задължението
да представлява предане на движима вещ, пари или
ценни книжа.
В конкретния случай
безспорно се установи, че задължението е за предаване на три броя движими вещи,
подробно индивидуализирани в молбата. В същия момент не се установи кредиторът
„Зином“ АД да е изпаднал в забава. Видно от
приложения изпълнителен лист и протоколи, а и от молителят не се оспорва, че е
било образувано изпълнително производство, както и че са били предприети
изпълните действия, обект на които са и процесните
движими вещи. Така кредиторът не е изпаднал в забава, а точно обратното
предприел е единствените възможни действия, за да получи изпълнение, доколкото
преди образуване на изпълнителното производство длъжникът не е изпълнил
доброволно задължението си. С оглед на изложеното разпоредбата на чл. 97 от ЗЗД
няма как да намери приложение в процесната хипотеза. Още
повече, че към настоящия момент се установи, че и трите машини са предадени на взискателя, макар и да са били констатирани липси, които по
реда на чл. 521, ал. 3 от ГПК са били осребрени.
За прецизност следва да
се посочи, че въззивната инстанция не приема съждението на проверяваната, че
фактът, че е било образувано изпълнително производство, изключва автоматично
възможността за приложение на нормата на чл. 97 от ЗЗД. Действително след
образуване на изпълнението компетентен да извършва принудителни действия е само
съдебният изпълнител. Но няма пречка длъжникът да изпълни и доброволно, директно
на длъжника. С оглед изложеното производството по чл. 97 от ЗЗД би намерило
приложение единствено и само при установена забава на кредитора, като няма
пречка такава да се установи и в хода на изпълнителния процес. В същия момент
съдът се съгласява, че всички въпроси във връзка с принудителното изпълнение са
от компетеността на съдебния изпълнител и по реда на
контрола на съответния окръжен съд, а не от компетентността на районния съд.
С оглед гореизложеното, настоящата съдебна
инстанция счита, че жалбата се явява неоснователна, а обжалваният съдебен акт,
като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден.
Неоснователно е
направеното от страна на „Зином“ АД искане да бъдат
присъдени разноски. По своята същност производството по чл. 97, ал. 1 от ЗЗД има
охранителен характер, доколкото се развива едностранно, без участие на
кредитора, по молба, с която длъжник сезира съда за съдействие, поради което
следва да намерят приложение и общите правила, уредени в глава XXXXIX. Така направените
разноски остават в тежест за всяка от страните.
Водим
от горното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
Определение № 535 от 08.11.2018 г. на Районен съд – Тетевен, постановено по ч.гр.д. № 999 по описа на съда за 2018 г.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС с
касационна жалба в едномесечен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………….. ЧЛЕНОВЕ:
1………………………….
2………………………….