Определение по дело №62/2019 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 167
Дата: 25 февруари 2019 г.
Съдия: Кристиан Бориславов Гюрчев
Дело: 20194300500062
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 25 януари 2019 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л   Е   Н  И   Е

 

гр. ЛОВЕЧ, 25.02.2019 г.

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАТЯНА МИТЕВА

                             ЧЛЕНОВЕ:  ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

                                                   КРИСТИАН ГЮРЧЕВ-мл.съдия

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Гюрчев в.ч.гр.д. № 62 по описа за 2019 г. на Окръжен съд - Ловеч, и за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 и сл. от ГПК във вр. с чл. 97 от ЗЗД.

Образувано е по частна жалба от „Ревюел“ ООД, ЕИК: *********, депозирана чрез адв. В.С. ***-процесуален представител на дружеството, срещу Определение от 08.11.2018 г., постановено по ч.гр.д. 999/2018 г. по описа на Районен съд – Тетевен, с което първоинстанционният съд оставил без уважение молбата на дружеството на основание чл. 97 от ЗЗД за определяне на място за съхранение движими вещи - автоматична преса, модел А 2-220, 261147, хидрокопир ТСГ, произведен в Полша, със заводски номер 124 и трансформатор 250 kVA.

Според жалбоподателя така постановеният съдебен акт се явява неправилен поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Сочи се, че районният съд неправилно е приел, че при наличие на висящ изпълнителен процес разпоредбата на чл. 97 от ЗЗД е неприложима, тъй като компетентен да определи подходящо място за пазене на дължимите движими вещи е не съда, а съдебният изпълнител по реда на чл. 521 от ГПК. Твърди, че разпоредбата на чл. 521 от ГПК е неотносима, доколкото в процесния случай е налице бездействие и неправомерна забава на взискателя, от което дружеството-молител търпи вреди. Излага твърдения, че съдебният изпълнител не разполага с правомощие да определи място за съхранение на движими вещи. Релевира, че при вземане на решението си съдът е следвало да отчете, че изпълнително производство се бави поради преместването на изпълнителното дело и поради неоснователното обжалване на изпълнителните действия от страна на взискателя.

личието на задължителните реквизити ното производство съдът е следвало единствено да извърши проверка на формалната външна рМоли обжалваното определение да бъде отменено и съдът да се произнесе по същество, като уважи молбата и определи място за съхранение на процесните вещи.

По делото е постъпил отговор от „Зином“ АД, с който се моли жалбата да се остави без разглеждане като недопустима и алтернативно ако се разгледа по същество, обжалваното определение да се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира съдебно-деловодни разноски. 

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок-определението е получено от молителя на 26.11.2018 г., а жалбата е подадена на 03.12.2018 г. /видно от п. кл., намиращо се на л. 9 от делото/, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване.

Настоящата инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата и приложеното ч.гр.д. № 999/2018 г. по описа на Районен съд – Тетевен, намира за установено следното:

            На 11.05.2018 г. е бил издаден изпълнителен лист по гр. дело № 4156/2017г по описа на Апелативен съд-София, с което съдът е осъдил „Ревюел“ ООД да предаде на „Зином“ АД, владението върху описани в листа движими вещи-осем броя машини.

            С Протокол за предаване на движими вещи от 24.10.2018 г., постановен по изпълнително дело № 1764/2018 г. при ЧСИ Велислав Петров, съдебният изпълнител предал следните вещи: два реверсива; машина за леене под налягане, модел А711И08; струг С8С, заводски № 2480; струг С11А; резбонарезна машина; и един брой хидрокопир ТГС. В същия протокол съдебният изпълнител отказал да констатира посочените от взискателя липси по предаваните движими вещи, както отказал и да определи и събере от длъжника тяхната равностойност. Срещу така постановения акт била подадена жалба от „Зином“ АД, като с Решение от 14.12.2018 г., постановено по гр.д. № 546/2018 г. по описа на ОС-Ловеч, съдът отменил отказа на съдебния изпълнител да извърши действията, обективирани в горепосочения протокол.

            По искане на взискателя изпълнителното дело било преместено при ЧСИ Румен Димитров, при когото било образувано под № 1300/2018 г. С Протокол от 12.12.2018 г. съдебният изпълнител извършил предаване на следните вещи: автоматична преса, модел А 2-220, 261147 и трансформатор 250 kVA на „Зином“ АД, като по искане на взискателя съдебният изпълнител определил сума в размер на 9801 лв. за констатираните липси.  

При така установената фактическа обстановка настоящата съдебна инстанция приема от правна страна следното:

В чл. 97 от ЗЗД е уредена възможност за длъжника по едно възникнало задължение да се предадат движими вещи да се освободи от задължението си, като предаде дължимото за пазене в подходящо място, определено от районния съд. Фактическият състав на чл. 97 от ЗЗД включва два елемента изпадане в забава на кредитора – да е налице неоправдано приемане на предложеното му от длъжника изпълнение или да не се дава необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни, и задължението да представлява предане на движима вещ, пари или ценни книжа.

В конкретния случай безспорно се установи, че задължението е за предаване на три броя движими вещи, подробно индивидуализирани в молбата. В същия момент не се установи кредиторът „Зином“ АД да е изпаднал в забава. Видно от приложения изпълнителен лист и протоколи, а и от молителят не се оспорва, че е било образувано изпълнително производство, както и че са били предприети изпълните действия, обект на които са и процесните движими вещи. Така кредиторът не е изпаднал в забава, а точно обратното предприел е единствените възможни действия, за да получи изпълнение, доколкото преди образуване на изпълнителното производство длъжникът не е изпълнил доброволно задължението си. С оглед на изложеното разпоредбата на чл. 97 от ЗЗД няма как да намери приложение в процесната хипотеза. Още повече, че към настоящия момент се установи, че и трите машини са предадени на взискателя, макар и да са били констатирани липси, които по реда на чл. 521, ал. 3 от ГПК са били осребрени.

За прецизност следва да се посочи, че въззивната инстанция не приема съждението на проверяваната, че фактът, че е било образувано изпълнително производство, изключва автоматично възможността за приложение на нормата на чл. 97 от ЗЗД. Действително след образуване на изпълнението компетентен да извършва принудителни действия е само съдебният изпълнител. Но няма пречка длъжникът да изпълни и доброволно, директно на длъжника. С оглед изложеното производството по чл. 97 от ЗЗД би намерило приложение единствено и само при установена забава на кредитора, като няма пречка такава да се установи и в хода на изпълнителния процес. В същия момент съдът се съгласява, че всички въпроси във връзка с принудителното изпълнение са от компетеността на съдебния изпълнител и по реда на контрола на съответния окръжен съд, а не от компетентността на районния съд.

С оглед гореизложеното, настоящата съдебна инстанция счита, че жалбата се явява неоснователна, а обжалваният съдебен акт, като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден.

Неоснователно е направеното от страна на „Зином“ АД искане да бъдат присъдени разноски. По своята същност производството по чл. 97, ал. 1 от ЗЗД има охранителен характер, доколкото се развива едностранно, без участие на кредитора, по молба, с която длъжник сезира съда за съдействие, поради което следва да намерят приложение и общите правила, уредени в глава XXXXIX. Така направените разноски остават в тежест за всяка от страните.

            Водим от горното съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

                          

ПОТВЪРЖДАВА Определение 535 от 08.11.2018 г. на Районен съд – Тетевен, постановено по ч.гр.д. 999 по описа на съда за 2018 г.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от съобщението.

                                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………..                ЧЛЕНОВЕ:                               

1………………………….                                                                                                                         

                                                                                                                           2………………………….