Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.С.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, АО,
ІІІг състав, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди и
дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХАЙГУХИ БОДИКЯН
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
ЕЛИЗАБЕТ ПЕТРОВА
като
разгледа докладваното от съдия Петрова
ч.гр.д.№ 10279/ 2012г. , за да постанови определение, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 435-438 от ГПК.
Делото
е образувано по три броя частни жалби на В.В.П. и З.Г.П. *** срещу действията на частен съдебен изпълнител
(ЧСИ) М.П. по изп.дело №20128510400540 . Обжалват се постановления на ЧСИ
поради нарушения на чл.426, ал.1 и чл. 429 от ГПК- поради нарушаване на
субективните предели на ИЛ , както и поради това,че дори и да е налице
правоприемство поради цесия между техен
кредитор и взискателя в изп. производство те като длъжници не са уведомени за
това и прехвърлянето на вземането няма
действие по отношение на тях. Обжалва се още
протокол за опис на недвижим имот от 15.06.2012г , поради това,че имотът
е несеквестируем , като са развити същите съображения по първата ч.ж. за
нарушени субективни предели на ИЛ, поради необвързаност от извършената цесия и
поради това,че описът е извършен от лице, различно от ЧСИ.С третата жалба се
атакува насрочена публична продан на
жилището на жалбоподателите, по същите съображения. Посочено е още,че
постановлението за насрочване на публична продан е преждевременно постановено ,
както и че цената на имота на публичната продан е занижена. Претендира се
прогласяване нищожността или отмяната на постановленията на ЧСИ, отмяна на изп.
действия по отношение на несеквестируемото жилище, отмяна на публичаната продан
и отмяна на постановленията за образуване на изп. дело и всички останали изп.
действия по него. Прави искане за спиране на изпълнението по чл.438 от ГПК.
Ответникът
по жалбата „Б.К.”ЕООД /взискател в изп.производство/ оспорва всички изложени от
жалбоподателите доводи за незаконосъобразност на атакуваното постановление на
ЧСИ. Излага подробни доводи относно недопустимостта на жалбите в частта относно
основанията извън посочените в чл.435 ал.3 от ГПК, както и за необосноваността тази
от тях , с която се твърди насочване на изпълнението върху несеквестируем
имот.Претендира разноски в производството.
В
изложените от М.П.- ЧСИ №851 с район на
действие СГС мотиви по реда на чл.436
ал.3 от ГПК се излагат подробни съображения, на първо място, че следва да се
разглежда жалбата само относно доводите, попадащи в приложното поле на чл.435
ал.3 от ГПК, а от друга страна относно тяхната неоснователност.
Съдът,
като прецени доводите на страните и доказателствата по делото на основание
чл.437 от ГПК, намира следното:
По допустимостта:
Частната
жалба против съставения протокол за опис
на недвижим имот съдът приема,че представлява обжалване на действия на ЧСИ за
насочване на изпълнението върху имущество, което длъжниците считат за
несеквестируемо. В тази й част съдът счита,че частната жалба е подадена в законоустановения срок от
длъжник в изпълнителното производство и против
постановление на ЧСИ, което на осн. чл. 435,ал.2 от ГПК подлежи на контрол чрез
жалба пред съда. Съдът приема,че жалбата е подадена в срок с оглед това ,че постановлението за опис на
имота, с което се насочва изпълнението върху посоченото жилище , е съставено на
15.06.2012г в присъствието на жалбоподателите. От този ден започва да тече срока
по чл. 436,ал.1 и изтича на 22.06.2012г . Видно от удостовереното от ЧСИ върху
жалбата на П. същата е подадена до ЧСИ на 21.06.2012г или св срок. С оглед изложеното съдът приема,че
разглеждането на тази частна жалба, депозирана
на 21.06.2012г , в частта, с която се оспорва насочването на
изпълнението от ЧСИ върху имот, които се
твърди да е несеквестируем е допустимо и съдът дължи произнасяне по съществото.
Производството
по останалите две частни жалби , както и по отношение на останалите наведени
доводи за незаконосъобразност на действията на ЧСИ във връзка с протокола
за опис на процесното жилище, е
недопустимо. Това е така , защото защитата на длъжника срещу процесуалната
незаконосъобразност на принудителното изпълнение се осъществява чрез обжалване
само на точно посочени в ГПК
изпълнителни действия и само на основанията, посочени в закона. В чл.435,ал.2
от ГПК са изчерпателно изброени основанията за обжалване на действията на ЧСИ.
Действията по образуване на изп. производство, по налагане на запор и опис на
вещи , извън случаите посочени в чл.435,ал.2 от ГПК, оценката на имота, предмет
на публична продан и насрочването на
самата публична продан не са действия, които длъжника в изпълнителното
производство е легитимен да обжалва с частна жалба. В посочената част жалбата
от 21.06.2012г и останалите две частни жалби в цялост следва да се оставят без разглеждане. Не е
този реда и за защита от нищожни действия на съдията изпълнител.
По основателността:
Частната
жалба, в частта относно насочването на
изпълнението върху несеквестируем имот разгледана
по същество е неоснователна.
Видно
от представените по изп. дело писмени доказателства- нот акт за учредяване на
договорна ипотеки- С.Х. е отпуснал на З. и В. П. заем в размер на 11 256 евро срещу поето
задължение за връщане на сумата. За
обезпечаване на вземането П. са учредили в полза на Х. ипотека върху техен имот- апартамент №207,
бл.***, вх.*, ет.* в гр. С., ж.к. Л.. Договорната ипотека е формално
валидна- в надлежна форма и съобразно изискванията на чл.167 от ЗЗД. Кредиторът
по вземането Х. се е снабдил със
заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК и ИЛ от 23.08.2011г за принудително
събиране на сумата от 8440.00евро- главница по договора за заем ,законна лихва
и разноски .С договор от 06.03.2012г Х. е продал вземането си от П. на
настоящия взискател, като в договора вземането е подробно индивидуализирано и е
посочено,че се продава с всички свои привилегии, обезпечения и принадлежности.
Договорът за продажба на вземане е с нотариално заверени подписи на страните на
06.03.2012г и е вписан в книгите за
вписване- видно от удостоверителен печат. Продажбата на вземането е съобщено на П. от Х. със
съобщение, носещо записка на В.П. от м.06.2012г.
Съгласно
чл.444,т.7 от ГПК несеквестируемо е жилището на длъжника, ако той или някой от
членовете на семейството му нямат друго жилище. Тази несеквестируемост е
относителна, тъй като съгласно чл. 445,ал.1 от ГПК тя не ползва длъжника относно имот, върху които е учредил
ипотека, когато взискател е ипотекарния кредитор. Съгласно чл. 171 от ЗЗД прехвърлянето
на вземане, което е обезпечено с ипотека,
за да има действие трябва да бъде извършени в писмена форма с нотариална
заверка на подписите и вписани в имотния регистър.
С
оглед изложеното съдът приема, че несеквестируемостта на жилището на
жалбоподателите, дори и да се установи ,че е единствено за тях, няма действие
по отношение на взискателя- ответник по жалбата . Това е така защото самите собственици-
жалбоподатели са се отказали от тази защита дадена им от закона и този отказ
освен по отношение на първоначалния им
кредитор Х. , има действия и по отошение на купувача на вземането на Х.. Това е
така, защото договорът за прехвърляне на вземането е сключен между Х. и
ответника по жалбата в писмена форма , с нотариано заверени подписи и е вписан.
По този начин купувачът на вземането е запазил за себе си действието на
обезпечението на закупеното вземане- действието на учредената ипотека за
обезпечаване на задължението на П., породено от договор за заем от 12.05.2010г.
Съобразяването на предпоставките на чл.171 от ЗЗД дава на настоящия взискател привилегиите на
ипотекарен кредитор, в това число отпадането по отношение на него на
несеквестируемостта на жилището на длъжниците на осн. чл.445,ал.1 от ГПК.
Предвид
изложените мотиви съдът приема,че жалбата на длъжниците П. е неоснователна, тъй
като изпълнението по изп. д. № 20128510400540
на ЧСИ Петков не е насочено против несеквестируем имот. Жалбата следва да бъде
оставена без уважение.
Съдът
не намира основания за спиране на изп. производство, поради което молбата за
спиране по реда на чл.438 от ГПК следва да бъде оставена без уважение.
По
отношение на разноските
На
осн. чл.81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответна инстанция
съдът се произнася по искането за разноските. Взискателят в изп. производство-
ответник по жалбите е поискал разноски ,
като е удостоверил с два броя договори
за правна помощ, че разноските са във връзка с делото и са реално направени. С
оглед това и изхода от спора същите
следва да бъдат възложени върху жалбоподателите в производството.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на В.В.П.
и З.Г.П. *** , длъжници по 20128510400540 на ЧСИ М.П. , депозирана на
21.06.2012г пред ЧСИ срещу постановление за опис на недвижим имот от
15.06.2012г , в частта с която се
твърди, че имотът е несеквестируем.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата в
останалата й част, както и жалбите на длъжниците от 14.06.2012г и от 28.06.2012г,
като недопустими, на осн. чл.435,ал.2 от ГПК.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за
спиране на изп.производство, на осн. чл.438 от ГПК .
ОСЪЖДА В.В.П. и З.Г.П. ***
да заплатят на „Б.К.”ЕООД с ЕИК********** със
съд. Адрес гр. С., ул.П.№*, ет.*,
кант. 5 сумата от 4974.60лв/ 2х 2037.30лв/, на осн. чл.81 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно на осн. чл. 437,ал.4 от ГПК , като в частта, с която е оставена жалбата без разглеждане има характер на
определение и може да се обжалва с частна жалба пред САС в 1-седмичен срок от
връчване на определението на жалбоподателите. .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.