РЕШЕНИЕ
№ 313
гр. Ямбол, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марина Хр. Х.а Иванова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Х.а Иванова Гражданско дело №
20242330101594 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от «Дискрет
«ЕООД против ЗАД «Далл богг: Живот и здраве»АД , с която се иска съдът да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 7000 лв., представляваща претърпени
имуществени вреди в следствие настъпило на *** год. ПТП, причинено от виновен
водач , застрахован по задължителна застраховка «ГО» при отвеника , ведно със
законната лихва от датата на ИМ до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 27.03.2023 год. е настъпило ПТП между л.а.
„***“, собственост на ищцовото дружество, управляван от водача Ц. З. и л.а. „***“
управляван от водача С. Б.. След ПТП З. позвънил на тел. ***, като бил посъветван да
съставят констативен протокол между двамата водачи. Б. отказал и звъннал на свой
познат *** от гр. К., който извършил необективна проверка и в последна сметка, и
въпреки повторното позвъняване на тел. *** съставил АУАН срещу водача З. за
нарушаване разпоредбата на чл. 40,ал.1 от ЗДвП. Бил съставен и протокол за ПТП,
който ищцовата страна изрично оспорва. Въпреки подаденото срещу акта възражение
на водача било съставено и връчено НП от *** год. , последното обжалвано и
отменено с влязло в сила решение на РС – К. по подробно изложени съображения, а
именно констатация на САТЕ, че механизмът на ПТП не отговарял на описаното в
протокола за ПТП. От мотивите на съдилищата ставало ясно, че единствено виновен
за настъпване на ПТП бил водачът Б..
След ПТП ищцовото дружество предявило претенция към ответника. Такава
била предявена и след приключване на АНД, но с писмо от *** год. последният
окончателно отказал да изплати застрахователно обезщетение.
В случая ищецът счита, че са налице всички предпоставки за ангажиране на
отговорността на застрахователя по чл. 432 КЗ. По подробни съображения се иска
уважаване на иска, присъждане на законна лихва от датата на ИМ, както и присъждане
1
на съдебно – деловодни разноски.
В депозирания отговор ответното дружество оспорва претенцията изцяло, по
основание и размер. Не се оспорва факта за наличие на валидно застрахователно
правоотношение, както и че на *** год. е настъпило ПТП със застрахования
автомобил.
Оспорват се изцяло изложените в ИМ факти и обстоятелства. Оспорва се
механизма на настъпване на ПТП, вината на водача Б., като се твърди, че
изключителна вина за настъпване на ПТП има водачът на ***, който с действията си
нарушил чл. 40,ал.1 ЗДвП. Оспорва се наличието на причинно – следствена връзка
между вредите и ПТП. Претендира, че е налице съпричиняване на вредоносния
резултата от страна на последния изразяващо се в грубо нарушение на множество
императивни правила на ЗДвП. Счита претенцията за твърде завишена, неотговаряща
на средните пазарни цени, като посочва че при евентуалната и доказаност същата
следва да бъде намалена поне наполовина заради наличието на принос. Освен
изложеното се посочва, че е налице тотална щета по отношение на МПС ***,
регламентирана в чл. 390 от КЗ, за което се излагат доводи и съображения. Оспорва се
и претенцията по акцесорния иск за лихва /какъвто в настоящия процес не е предявен/.
Иска се отхвърляне на иска и присъждане на съдебно деловодни разноски за
настоящата инстанция.
В с.з. ищцовото дружество се представлява от упълномощен представител,
който поддържа претенцията.
Ответникът , редовно уведомен, не изпраща представител.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят относно наличието на валидно застрахователно
правоотношение между застрахователното дружество – ответник и водача на лекия
автомобил МПС „***“ с рег. № *** към датата на процесното ПТП – *** год.
С писмо от *** год., застрахователят уведомява ищцовото дружество, че не
намира основание за заплащане на застрахователно обезщетение, като счита за
виновен водача на МПС – ***, който е нарушил разпоредбата на чл. 40,ал.1 от ЗДвП.
Към исковата молба е приложено молба – претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение относно ПТП от ***год. , изходяща от ищеца и получена
от ответника на *** год. , както и отговор от *** год. с който застрахователят изисква
представянето на наличен видеозапис от произшествието. С писмо от 15.04.2024 год.,
получена на 16.04.2024 год. ищецът предоставя на застрахователното дружество –
заключение на САТЕ по АНД № *** год., както и снимки на увредения автомобил. В
отговор с писмо от 19.04.2024 год. е уведомен, че по изложени съображения
застрахователното дружество не намира основание за изплащане на застрахователно
обезщетение по претенция по щета № ***.
От приетите писмени доказателства се установява още, че на водача на
автомобила *** – Ц. З. ,е бил съставен АУАН №*** год. за нарушаване на
разпоредбата на чл. 40,ал.1 от ЗДвП- движи се на заден ход без да се е убедил, че
пътят зад ППС е свободен. Във връзка със съставения Акт е било депозирано
възражение до началника на ОД на МВР – Б., както и издадено Наказателно
постановление № ***год.
Приети са още Решение № *** год. на РС – К. по АНД № ***год. и Решение №
2
*** год. на Адм. Съд Б., видно от които е било отменено Наказателно постановление
№ *** год. , с което на Ц. Г. З. , за нарушение на чл. 40,ал.1 от ЗДвП. е била наложена
глоба в размер на 20 лв. Представен е и протокол от проведено на 25.09.2023 год. о.с.з.
по АНД № *** год. по описа на РС – К., в който е възпроизведен запис от двукратно
проведени разговори с оператор на ЕЕНСП *** /регистрирани от номер *** в *** часа
на *** год./, вкл. справка за постъпили сигнали на ЕЕН *** от дата ***год.
Представено е още заключение на САТЕ по АНД № ***год. на РС – К.
Ответникът е представил и пълната преписка по образуваната във връзка с
процесното ПТП при него щета № ***.
По делото е назначена и изслушано заключението на САТЕ, вещото лице , по
която описва механизма на настъпване на процесното ПТП. От същото се установява ,
че преди ПТП и към момента удара л.а. *** е бил в спряно движение и скоростта му е
била 0 км/ч. Скоростта на л.а. *** преди и към момента на удара е била 47 км/ч , при
опасна зона 33 м. Разстоянието от л.а. *** до мястото на удара в момента на
възприемане на опасността от водача е около 21 м. Водачът на *** е имал техническа
възможност да предотврати ПТП при наличната си скорост, ако реагира на опасността
своевременно. Последният е реагирал на създалата се ситуация с минимално
закъснение от 1,6 сек. , когато е бил на 21 м от мястото на удара, а е имал техническата
възможност да направи това от много по-голямо разстояние /по негови данни
минимум 100 м/. Технически правилно е водачът на *** , когато предприема спиране
на автомобила да извърши спирането така, че да не допуска навлизане на автомобила
в активната лента за движение, особено когато по него се движат други ППС. Според
вещото лице, предвид механизма настъпване на произшествието основната
техническа причина за настъпване на ПТП е закъснялата реакция от страна на водача
на *** на възникналата опасност пред посоката му за движение, а посочените в
експертизата по отношение на водача на *** са по-скоро косвени. Посочено е, че
общата стойност на щетата за възстановяване на л.а. *** по средни пазарни цени за
труда и резервните части от алтернативни доставчици, без коефициент за корекция е в
размер на 6 475, 18 лв. с ДДС, а с прилагане на коефициент за корекция е в размер на 2
953, 19 лв. с ДДС , като получената крайна стойност на калкулация по този начин на
пресмятане е крайно недостатъчна автомобилът да бъде възстановен в състоянието, в
което е бил преди ПТП. Справедливата пазарна стойност на автомобил *** към датата
на ПТП е 12 960 лв., а стойността на запазените части 3290 лв. Настъпилите щети по
автомобила подлежат на възстановяване, откъдето следва , че не е налице тотална
щета по автомобила. Описаните увреждания в калкулацията е възможно да са
причинени при механизъм, степен и вид на настъпилото ПТП и са в причинно –
следствена връзка с него.
По делото са събрани и гласни доказателства.
В показанията си св. З. – *** на ищцовото дружество, посочва, че на *** год. е
шофирал автомобил „***“ в района на бул. *** в *** и е настъпило ПТП. Бил отбил от
платното до един завод, т.е. бил спрял с включени аварийни светлини. В този момент
го връхлетял друг автомобил – ***, чийто шофьор бил на около 50 години. Мъжът бил
в шок. Свидетелят го попитал какво ще правят и той отговорил, че може да се напише
протокол. След определено време дошъл *** и звъннали на техен човек,*** в
града.След като разбрал, че свидетелят не се признава за виновен *** започнал да му
вменява вина. Т.к. видял. Че се познава и са близки, решил да се обади на *** и да
пратят друг патрул, за да се реши проблема по закон. След това *** му казал, че той е
човека на работа в града и той ще обслужи това ПТП. Намерили и свидетел на ПТП-
3
то, който З. твърди, че не е видял.Свидетелят бил в Б. и го върнали. Написали му акт,
който не подписал, т.к. не се считал за виновен, и след обжалване бил отменен.
Автомобилът, който управлявал имал *** и се доказало, че в момента на ПТП е бил в
покой. Вредите били по фургона отзад. Сега автомобилът бил ремонтиран и в
движение. След инцидента застрахователите идвали да правят снимки. Мисли, че не са
платили нищо по тази щета.
Св. Б. посочва, че си спомня процесното ПТП от *** год. в гр. К. Отдалече
видял паркиран микробус пред входа на едно предприятие, който бил под 45 градуса
спрямо главния път , както и че започва да дава леко назад. Микробус започнал да дава
рязко назад и свидетелят нямало как да реагира, защото имало насрещно движение.
Ударил спирачки, но не могъл да спре и настъпил удара. С шофьора в първия момент
се разбрали да съставят двустранен констативен протокол, след като се обадили на
полиция. Шофьорът му обяснил защо е тръгнал назад. След това провел разговор с
шефа си , като шефът му казал на свидетеля в прав текст м, че той трябва да заплати
щетите и го заплашил. Свидетелят му отговорил , че не е виновен и тогава повикали
*** Мястото било оживено и предполага, че е имало свидетели. Абсолютно бил
сигурен , че автомобилът се движел назад, нямало никакви светлини. Спомня си, че
пред него е имало една кола, но не са се движели бързо, предвид ограничението на
скоростта в града. Твърди, че познава свидетеля на ПТП само по физиономия, както и
че не познава полицаите посетили ПТП. Когато дошли полицаите имало доста
неприятна ситуация с кавга от другия шофьор. Дошли още двама трима, имало
заплахи с обаждания по телефона, с прокурори.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.432,ал.1 КЗ увреденото лице може да предяви пряк
иск срещу застрахователя на причинителя на вредата,като с договора за застраховка
„Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432,ал.1 КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение,породено от договора за застраховка „Гражданска отговорност“
между прекия причинител на вредата,респ.собственика на автомобила и
застрахователя.Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки
от фактическия състав на чл.45 ЗЗД,пораждащи основание за отговорността на прекия
причинител-застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди-
следва да се установи следните факти :настъпило ПТП и неговия
механизъм,противоправно поведение на виновния водач,претърпените неимуществени
вреди,наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП.
Съгласно изискванията на чл.498 КЗ ,установяващ абсолютна положителна
процесуална предпоставка на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно
събитие срещу застраховател,увреденото лице ,когато желае да получи
застрахователно обезщетение,следва да отправи първо към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл.380 КЗ. Ако застрахователя не е платил в
срока по чл.496 КЗ,откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е
съгласно с размера на определеното или изплатено обезщетение,пострадалия може да
предяви претенцията си пред съда.
В процесния случай видно от неоспорените писмени доказателства, ищцовото
4
дружество е предявило извънсъдебно претенцията си пред застрахователя-
ответник,като липсват твърдения. респ. доказателства последният да е платил
обезщетение в предвидените срокове,ето защо ЯРС приема искът за допустим.
Единственото безспорно между страните обстоятелство е наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. ***
към момента на настъпването на ПТП.
Всички останали въпроси са спорни по делото. Спорът се свежда, както до това
налице ли са кумулативно изискуемите представки на чл. 45 от ЗЗД, така и налице ли е
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, респ.
настъпила тотална щета на увредения автомобил.
В процесния случай първоначално е взето административно отношение по
отношение на водача управлявал ищцовия автомобил по време на ПТП, като видно от
доказателствата по делото така издадено НП за нарушаване на разпоредбата на чл.
40,ал.1 ЗДвП. е било отменено като незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт.
Същевременно няма взето административно отношение по отношение на участвалия в
ПТП водач на л.а. „***“, нито постановена влязла в сила присъда,с която виновен за
процесното ПТП водач да е осъден и от която съгласно чл.300 ГПК настоящия съд е
обвързан относно извършването на деянието,неговата противоправност и виновността
на дееца,т.е. за всички елементи от фактическия състав на деликтната
отговорност.Трайна и безпротиворечива е съдебната практика, че всички тези
елементи следва да бъдат доказани в настоящото гражданско производство.
Механизма на настъпване на процесното ПТП според съда е изяснен от приетата
по делото САТЕ а, ценена в съвкупност с останалите събрани по делото
доказателства.Въпреки, че експертизата е оспорена от ответната страна , настоящия
състав кредитира същата, като обективна, пълна, дадена от лице разполагащо със
съответните специални знания, базирана и на неоспорени писмени доказателства,
приети по делото.
Според съда по делото се доказа, че са налице всички предпоставки за
ангажиране на деликтната отговорност. Следва да се има предвид, че по делото са
събрани преки доказателствени средства за обстоятелствата, при които е било
увредено имущество на ищеца,от които се стига до еднозначния извод за причините
за настъпването на ПТП, увреждания по МПС и наличието на причинно-следствена
връзка между тях.
Поведението на водача на автомобил „***“ е противоправно, тъй като е
нарушил императивното правило на на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП., според който водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя
и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Безспорно е установено от САТЕ, че поведението на този водач е технически
неправилно, т.к. основната причина за настъпване на ПТП е закъснялата му реакция
спрямо възникналото препятствие пред посоката на движение на автомобила му, а
действията на водача на автомобил „***“ са по-скоро косвени. Всичко доказателства
сочат , че водачът на „***“ е имал техническата възможност да възприеме спрелия
пред него автомобил от достатъчно голямо разстояние, за да спре много по-рано от
5
момента, в който го е направил. Действително скоростта на движение на автомобила е
била в рамките на регламентираната от чл.21 ЗДвП скорост, но тази разпоредба и
разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП уреждат две разновидности на задължението на
водачите за избор на скорост - разрешената скорост и скоростта, която водачът сам
избира в рамките на разрешената такава, с оглед спецификата на конкретната пътна
обстановка, така че да не допусне настъпване на пътно транспортно произшествие.
Задълженията по чл.20, ал.2 ЗДвП и чл.21 ЗДвП са отделни и независими едно от
друго и изпълнението на това за движение с разрешена скорост не означава
непременно спазване на изискванията за съобразена скорост.
Следва да се приеме още, че поведението на водача е и виновно, доколкото не са
ангажирани категорични доказателства, оборващи законоустановената презумпция за
вината му.
Имуществените вреди- увреждане на МПС „***“, които безспорно се установи,
че са в пряка причинно – следствена връзка с процесното ПТП са безспорно
установени от приетата САТЕ . По отношение на размера им съдът намира следното:
Размерът на реалната стойност на вредата в случая следва да се определи по средни
пазарни цени към датата на увреждането. Принципът на пълната обезвреда, действащ
и по отношение на застрахователя, чиято отговорност е реципрочна на тази
на делинквента, изисква обезщетението да се определи в размер на действителната
стойност на увреденото имущество. За действителна се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за
възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество. Това е определението на понятията дадено в разпоредбата на чл. 402 КЗ-
възстановителна застрахователна стойност е стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Иначе казано, ще
се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това е стойността,
срещу която може да се купи друго такова, със същото качество. В този смисъл е и
константната практика на ВКС,/пр. решение № 235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г.
на ВКС, II ТО, решение № 209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010г., II ТО,
определение № 156/27.03.2015г. по т. д. № 1667/2014г. на ВКС, II т. о. и други/.
В този смисъл и съдът намира, че размерът на причинената имуществена вреда
е този посочен от вещото лице, а именно сумата от 6 475, 18 лв.- общата стойност за
възстановяване на автомобила по средни пазарни цени за труд и резервни части от
алтернативни доставчици.
Не се доказаха и възраженията на застрахователя за настъпила тотална щета.
По отношение възраженията за съпричиняване:
Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да бъде намалено. От значение за
съпричиняването и за прилагане разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, е наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат.
В случая с отговора на исковата молба се сочи, че с поведението си водачът на
МПС „***“ е нарушил множество императивни разпоредби на ЗДвП./ непосочени
конкретно/ , че се е движил назад- чл. 40,ал.1 ЗДвП, както и липса на светлинна
сигнализация по време на извършване на маневра.
Тежестта на доказване в случая е на ответника, като категорични доказателства
6
установяващи възраженията му в процес не бяха ангажирани. Напротив от всички
събрани по делото доказателства се установява, че към момента на ПТП автомобилът
„***“ изобщо не се е движил, а бил спрял, т.е. категорично не е налице нарушаване на
разпоредбата на чл. 40,ал.1 от ЗДвП. Освен изложеното не е установено твърдението
на ответника за липса на аварийни светлини , както се посочи маневра към момента на
ПТП не е била извършвана, освен това въпрос касаещ наличието или не на аварийни
светлини не е поставен към експертизата , вкл. не е ясно с какво включването им би
допринесло за ненастъпване на ПТП, при положение, че както се изясни водачът на
л.а. „***“ е имал ясна видимост и забелязал МПС от достатъчно голямо разстояние.
В обобщение съдът намира за необходимо да посочи, че в съдебната практика,
така РЕШЕНИЕ № *** ОТ *** Г. ПО Т. Д. № 437/2016 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС и др. ,
бива прието че при определяне на поведението на пострадалото лице като
съпричиняване на вредоносния резултат не е достатъчно установеното несъответствие
на това поведение със съответните правни норми, но следва същото да е в пряка и
непосредствена връзка с настъпването на конкретните вреди. В тази насока е и Р №
159/24.10.2010 г. по т.д. № 1117/2009 г. на ВКС, Второ т.о.. Ето защо, доколкото в
настоящия случай в заключението на САТЕ е прието, че водачът на л.а. „***“ е имал
видимост от 100 метра и е могъл да предотврати удара със спрялото на МПС „***“ ,
като спре много по – рано от момента, в който го е направил , съдът приема,че не е
налице елемент от фактическия състав на съпричиняването-обективна причинно-
следствена връзка между противоправно поведение и настъпилите увреждания.
С оглед на всичко изложено,съдът намира, че искът следва да бъде уважен до
размера от 6 475, 18 лв., като сумата бъде присъдена в едно със законната лихва от
датата на исковата молба така, както е поискано.
По разноските:
На осн. чл. 78,ал.1 от ГКП ищецът има право на разноски съразмерно с
уважената част от иска за заплатено адвокатско възнаграждение, държавна такса и
депозит за вещо лице. Своевременно релевираното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение съдът преценява за неоснователно, с оглед цената на
иска, фактическата и правна сложност на делото , обема на събраните по делото
доказателства и броя на проведените съдебни заседания. В полза на ищеца следва да
бъде присъдена сумата от 2016 лв.
На осн чл. 78,ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски съразмерно на
отхвърлената част от иска, които според представения списък по чл. 80 ГПК са в
размер на 300 лв.- юрисконсултско възнаграждение и депозит за свидетел. В негова
полза следва да бъде присъдена сумата от 23, 26 лв.
Мотивиран от горното, Ямболският районен съд
РЕШИ:
7
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛ БОГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД със седалище и адрес
на управление гр. С., ЕИК ***, да заплати на „ДИСКРЕТ“ЕООД , ЕИК ***, на
основание чл.432, ал.1 КЗ сумата 6 475, 18 лв. - обезщетение за имуществени вреди,
настъпили от ПТП на *** г. на автомобил „***“ с ДКН ***, ведно със законната лихва
за забава върху сумата, считано от датата на исковата молба – *** год. до
окончателното изплащане, като претенцията за горницата над тази сума до пълния
предявен размер от 7000 лв., като неоснователна - ОТХВЪРЛЯ .
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛ БОГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД със седалище и адрес
на управление гр. С., ЕИК *** , да заплати на „ДИСКРЕТ“ЕООД , ЕИК *** сумата от
2016 лв. – разноски за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА „ДИСКРЕТ“ЕООД , ЕИК *** да заплати на ЗАД „ДАЛЛ
БОГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД със седалище и адрес на управление гр. С., ЕИК ***
сумата от 23,16 лв. – разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Я. окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Я: _______________________
8