МОТИВИ по НОХД № 30 389/09 г. по описа на РС
- М.
Подсъдимият П. Г. П. е
обвинен в това, че на 21/22.10.2008 г. в гр. Ч., област М. чрез повреждане на
преграда, здраво направена за защита на имот отнел от владението на “Захарен
свят” ЕООД гр. Плевен с МОЛ Т. Н. К. xxx движими вещи
- 4 бр. акумулатори марка “Монбат” 12 В/180 А, 2 бр.
акумулатори марка “Монбат” 12 В/45 А, 2 бр.
акумулатори марка “Монбат” 12 В/65 А, 80 метра ел.
проводник ШКПТ, 20 метра ел. проводник ПВ, 4 бр. евробукси и 1 бр. ъглошлайф на обща стойност
1 604.34 лева, без съгласието на собственика с намерение противозаконно да
ги присвои – престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.2 вр. с чл.194, ал.1 от НК.
Прокурора поддържа обвинението, считайки, че
наказанието спрямо подсъдимия може да бъде определено при условията на чл.55 от .
При условията на чл.371, т.1 НПК подс. П. заяви, че е
съгласен да не се разпитват свидетелите и вещото лице, като при постановяване
на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на протоколите за разпит
и експертното заключение от досъдебното производство. Подс.
П. заяви, че се признава за виновен по обвинението,
твърдейки обаче, че не е разбивал решетка на прозорец.
Защитника на подс. П.,
назначен при условията на чл.372, ал.2 НПК, изрази съгласие по смисъла на чл.371, т.1 НПК относно разпита на свидетелите и вещото
лице, излагайки доводи за оправдаване на подсъдимия по обвинението за
престъпление по чл.195, ал.1, т.3,
пр.2 Нк поради недоказаност. Защитата пледира за
прилагане на по – леко наказуемия престъпен състав по
чл.194, ал.1 и определяне на наказание пробация
при условията на чл.55 НК.
Производството се разви при условията и реда на Глава ХХ VІІ НПК – по чл.370, ал.1 и сл. НПК, респ.
чл.371, т.1 НПК – проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано от
предварително изслушване на страните, инициирано от съда.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. На
основание чл.373, ал.1 вр. с чл.283 НПК съдът ги
прие, прочете и огласи, без да извършва разпит на свидетелите и вещото лице.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната взаимна връзка и единство и като взе предвид доводите и
становищата на страните, приема за установено следното:
Подс. П. е неосъждан,
в миналото спрямо същия е прилаган чл.78а за
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК
с присъда по НОХД №269/04 г., влязла в сила на
03.07.2004 г..Към 21/22.102008 г. подсъдимия бил безработен.
По това време – месец октомври 2008 г. св. Н. П. бил
технически ръководител на обект, находящ се в гр. Ч., област М. – на
територията на бившия военен завод на “Пима”АД в гр.
Ч.. Св. Т. Н. К. е управител и МОЛ на “Захарен свят”
ЕООД гр. Плевен, което в гр. Ч. през м.10.2008 г. извършвало дейност по проекти
за изграждане на два ВЕЦ – а. За целта представляваното от св. К. дружество било наело цех в гр. Ч.. Там
имало и складово помещение в което се съхранявали
машини, в т. ч. и акумулатори за машини и МПС – ва,
кабели и др. инструменти. На 19.10.2008 г. св. К. бил
на мястото и всичко било изправно, в т. ч. и поставената метална решетка на
прозорец в складовото помещение. На 22.10.2008 г. сутринта св. К. бил уведомен
от св. П., че е извършена кражба от обекта. Св. К. веднага
пристигнал на място и заедно със св. П. установили
отнетите вещи - 4 бр. акумулатори марка “Монбат” 12 В/180 А, 2 бр. акумулатори
марка “Монбат” 12 В/45 А, 2 бр. акумулатори
марка “Монбат” 12 В/65 А, 80 метра ел. проводник ШКПТ, 20 метра ел. проводник ПВ,
4 бр. евробукси и 1 бр. ъглошлайф. За случая още на
22.10.2008 г. била подадена жалба в РУ на МВР М.. По
повод на жалбата било образувано досъдебно производство / ДП/ в хода на което било установено следното – кражбата на
посочените вещи била извършена от подс. П. за времето 21/22.10.2008 г., като подсъдимия проникнал в
помещението през прозорец на който имало решетка. За да може да се провре през
нея, подсъдимия огънал решетката, по – точно шините й
/ металните й квадрати/. От вътрешната страна на прозореца имало и шперплат,
който бил преместен от подсъдимия, а преди да излезе от помещението отново го
поставил на прозореца. До установяване на кражбата св. К. и св. П. не били
забелязали решетката да е огъната или повредена по друг начин. Подсъдимия след
като проникнал в помещението повреждайки поставената на прозореца решетка,
отнел изхвърляйки през друг прозорец посочените по горе вещи. След извършване
на деянието подсъдимия на 27.10.2008 г. продал общо 6 бр. акумулатори на пункт
за изкупуване на акумулатори в гр. М. и получил от това сумата 146.790 лева. В
хода на ДП след разкриване на извършителя в лицето на подс.
П., последния на 13.11.2008 г. и на 17.11.2008 г. доброволно предал меден
проводник с различна големина и дължина общо 28 кг / негоден за употреба/ и 1
бр. ъглошлайф с ел. кабел и 1 бр. диск,
черен на цвят.
Съгласно заключението на съдебно оценъчната експертиза
стойността на отнетите вещи от подс. П. възлиза общо на сумата 1 604.34 лева. Вещото лице
изрично е уточнило, че предадения 28 кг меден проводник не е годен за употреба.
При условията на чл.373, ал.1 НПК съдът приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт
относно одобреното съгласие по смисъла на чл.371, т.1,
респ. чл.372, ал.3 НПК, като се позовава на тези
гласни доказателства и заключението от досъдебното производство, които
подкрепят изложеното от обвинението и за които страните се съгласиха да не се
събират доказателства непосредствено от съда.
По делото се събраха несъмнени доказателства, че
обвинението спрямо подс. П. за престъпление по
чл.195, ал.1, т.3, пр.2 вр. с чл.194, ал.1 от е доказано съгласно чл.303, ал.2 НПК. Видно е от
показанията на св. К. и св. П., че до извършване на кражбата от подс. П. процесната
решетка не е била повредена или разбивана, респ. била
е в изправност. Едва след извършване на кражбата е установено, че металните
квадрати на решетката, от които е съставена, са били огънати, за да може да се
провре през нея тялото на подс. П.. Преместването на
поставения шперплат от подсъдимия не квалифицира деянието по чл.195, ал.1, т.3,
пр.2 НК, но огъването на решетката е довело до
повреждането й. По мнение на настоящия съд е недопустимо е да се пледира
оправдаване по чл.195, ал.1, т.3, пр.2 , при
условие, че преди това бе дадено съгласие по смисъла на чл.371, т.1 НПК спрямо
показанията на свидетелите – св. К. и св. П., дадени в рамките на ДП и това
съгласие бе одобрено съгласно чл.372, ал.3 от НПК. Именно тези свидетели
посочват, че процесната решетка е била повредена –
огъната. Вярно е, че РП М. неправилно в обстоятелствената част на обвинителния
акт е посочила израза “взломил” по отношение на процесната решетка, но впоследствие в диспозитива
на обвинителния акт правилно е било посочена хипотезата на чл.195, ал.1, т.3, пр.2 НК – “повреждане”.
Огъването на решетката, така че тялото на подс. П. да се провре през нея, е довело до “повреждане” на
преградата, здраво направена за защита на имот.
Имайки предвид гореизложената фактическа обстановка и
при това тълкуване на закона, съдът намери, че:
Подсъдимия П. Г. П. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.195, ал.1, т.3, пр.2 вр. с
чл.194, ал.1 от НК:
- на 21/22.10.2008 г. в гр.
Ч., област М. чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот
отнел от владението на “Захарен свят” ЕООД гр. Плевен с МОЛ
Т. Н. К. xxx чужди движими вещи – 4 бр. акумулатори марка “Монбат”
12 В/180 А, 2 бр. акумулатори марка “Монбат” 12 В/45
А, 2 бр. акумулатори марка “Монбат” 12 В/65 А, 80
метра ел. проводник ШКПТ, 20 метра ел. проводник ПВ, 4 бр. евробукси и 1 бр. ъглошлайф на обща стойност 1 604.34 лева, без
съгласието на собственика с намерение противозаконно да ги присвои.
От субективна страна е налице пряк умисъл – подс. П. е съзнавал обществено опасния характер на деянието
си, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и е искал тяхното
настъпване.
Причините за извършване на престъплението са
неправилното отношение към чуждата собственост и липсата на средства за
препитание защото към момента на деянието подсъдимия бил
без работа, респ. доходи.
За
извършеното от подс. П. престъпление,
посочено по – горе, съдът го призна за ВИНОВЕН и му определи съответно
наказание – ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл.66,
ал.1 от НК ОТЛАГА
ИЗПЪЛНЕНИЕТО на наказанието за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от влизане в сила на настоящата присъда.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът
счита, че е съобразил всички обстоятелства от значение за неговата
индивидуализация, като го определи при условията на чл.55,
ал.1, т.1 от НК – при
многобройни смекчаващите отговорността обстоятелства - подсъдимия е съдействал
на разследващите органи за разкриване на обективната истина, не е осъждан,
семеен е с две деца, а понастоящем и С. ангажирана личност защото работи. При
определяне вида и размера на наложеното наказание, съда намира, че са
съобразени целите на чл.36 ,
респ. степента обществена опасност на извършеното
деяние и степента обществена опасност на подсъдимия, и не на последно място е
съответно по смисъла на чл.35, ал.3 от НК. Производството се разви при условията на чл.371, т.1 НПК и съдът нямаше задължение да прилага чл.55 респ. да
съобразява задължително нормата на чл.373, ал.2 НПК. Въпреки горното съда
намери, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при
които и най – лекото, предвидено в закона наказание,
ще се окаже несъразмерно тежко.
Съдът
приложи чл.66, ал.1 от НК, защото са налице условията за това – подс. П. е неосъждан,
наложеното наказание лишаване от свобода е по – малко от три години, и не на
последно място с оглед личността на подс. П., съда намери, че за постигане целите на наказанието и за
поправяне на П., не е наложително определеното
наказание да се изтърпява ефективно.
След влизане в сила на присъдата – 1 бр. ъглошлайф с ел. кабел и диск за
рязане, намиращ се на съхранение в РУ на МВР М., съда разпорежда ДА СЕ ВЪРНЕ
на – “Захарен свят” ЕООД гр. Плевен с МОЛ и управител
св. Т. Н. К..
След влизане в сила на присъдата – 28 кг. меден ел. проводник – негоден за употреба, намиращ се
на съхранение в РУ на МВР М., съда разпорежда ДА СЕ УНИЩОЖИ, ако не бъде приет от - “Захарен свят” ЕООД гр. Плевен с МОЛ
Т. Н. К..
Предвид горното и при условията на чл.189,
ал.3 НПК, съдът:
ОСЪЖДА
подсъдимия П. Г. П. да заплати по сметка на ВСС
сумите - 55 / петдесет и пет/ лева деловодни разноски – изплатено
възнаграждение на вещо лице и 5 / пет / лева държавна такса при служебно
издаване на изпълнителен лист. След като стане известно и размера на
заплатеното адвокатско възнаграждение на назначения служебен защитник, съда ще
се произнесе с определение по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК.
Предвид горните мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: