Р Е Ш Е
Н И Е
№ 52 , гр. Добрич, 22.
03. 2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в открито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА
ЕЛИЦА СТОЯНОВА
При
участието на секретаря Павлина Пенева, разгледа докладваното от съдия Елица
Стоянова в. гр. д. № 828 по описа на Добричкия окръжен съд за 2014 г. и за да се
произнесе, взе следното предвид:
Съдебното производство е образувано
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, по
въззивна жалба от процесуалния представител на „Б.“
ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Ц.С.“ № **, против решение
№ 107/ 10. 10. 2014г. по гр. д. №,713/ 2013г. по описа на РС – гр. К., с което
са били отхвърлени претенциите му против Т.П.Н.., с ЕГН ********** ***, искове
по чл.108 и чл.109 от ЗС, за признаване на установено, че ищецът е собственик
на недвижим имот с идентификатор ****, целия с площ от 2440 кв.м. по кад. карта на с. Б., общ. К., като ответникът бъде съден да
предаде на ищеца владението върху 120 кв. м., завзети неоснователно от него,
както и да премахне със собствени средства и за собствена сметка незаконно построената
в имота му постройка /кухня, стопанска сграда/, като неоснователни, като в
тежест на ищеца са били възложени и сторените от ответника разноски. Съобразно
изложените в жалбата оплаквания, решението било постановено при нарушения на
процесуалния и материалния закон, необосновано и постановено при непълнота на
доказателствата. Неправилни били изводите на съда, че не ищецът, а ответникът
бил собственик на процесната част от имота, тъй като
неправилното и отразяване в кад. карта не променяло
вещните права върху нея. Неправилни били изводите на съда, че изградената в процесните 100 кв. м. незаконна сграда от ответника
съществувала още през 1973 г. За изграждането и нямало строителни книжа и при
нарушение на законовите процедури за ремонт насъществуваща
постройка. Исковете били основателни и следвало да бъдат уважени след като въззивната инстанция отмени обжалваното решение. Претендирани са разноски.
Ответната по въззива
страна не е депозирала писмен отговор.
Препис от обжалваното решение е било
връчено на ищеца чрез процесуалния му представител на 14. 10. 2014г. Въззивната жалба, подадена на 28. 10. 2014г., попада в
срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК и като депозирана от легитимирано лице срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, е процесуално допустима.
Първоинстанционното
производство е образувано по искова молба, с която „Б.“ ЕООД е предявила против
Т.П.Н.* претенция за признаване на установено, че притежава право на
собственост върху дворно място с площ от 2 440 кв. м., представляващ поземлен
имот с идентификатор **** по кад. карта на с. Б.,
общ. К., като ответникът бъде осъден да предаде владението върху 120 кв. м.,
реална част от УПИ **в кв. **
по действащия ПУП на селото, съответна на част със същата площ от поземлен имот
с идентификатор **** по кад. карта на с. Б., при
граници от юг – УПИ **в кв.х **,
от изток – УПИ **в кв. **,
от запад – УПИ – **в кв. ** и от север УПИ * в кв. **, обозначена графично с червен контур и червен щрих
към представените към уточнителната молба във въззивното производство /л. 28 – л. 30/. Същевременно се
настоява ответниците да бъдат осъдени да премахнат
със собствени средства и за собствена сметка незаконно построената в процесната реална част сграда – стопанска постройка,
представляваща паянтова сграда за отглеждане на животни, тъй като същата
пречела ищецът да упражнява в пълен обем правото си на собственост. Претендирани са разноски.
Съобразно
изложените в исковата молба твърдения, ищците са придобили правото на
собственост върху горопосоченото дворно място с площ
от 2 440 кв. м., ведно с построената двуетажна масивна сграда с изба,
представляваща хотел – ресторант, по силата на н. а. за покупко
– продажба на недвижим имот № ** т. * дело № 369/ 07.03.1997 г. на РС гр. К.. Имотът бил урегулиран в парцел * в кв. ** по регулационния план на с. Б., одобрен със
заповед № 623/ 25.05.1973 г. След влизане в сила на одобрена за населеното място
кадастрална карта имотът бил заснет с идентификатор ****. Ответникът притежавал
право на собственост върху имот с идентификатор **** и били съседи на западната
и частично на южната граница на имота на ищеца. При заснемането на кадастралната
карта станало ясно, че 120 кв. м. от ищцовия имот
неправилно бил заснет като част от имота на ответника, в която ответникът
построил стопанска постройка. Постройката била изградена преди одобряването на
кадастралната карта и при разговори между страните, била премахната доброволно
от ответника. В последствие той я е изградил отново след 2012 г., когато ищецът
установил промяната на границата между имотите. В постройката отглеждал домашни
животни, което пречело на ищеца не само поради факта, че била построена в
неговия имот, но и защото се разнасяли зловония, развъждали се мухи, а ищецът
построил в имота си хотел и това пречело на бизнеса му. Настоява се, след като
съдът установи правото на собственост на ищеца изцяло върху имот с
идентификатор .**, целия с площ от 2 440 кв. м., да осъди ответника да
предаде владението върху спорните 120 кв. м., които неправилно са били заснети
в кадастралната карта и регистри на с. Б. като част от имот с идентификатор **като
бъде осъден също така да премахнат незаконно построената сграда стопанска
постройка.
По реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК
ответникът Т.П.Н.. депозирал писмен отговор, в който се противопоставил на
основателността на заявената претенция с твърденията, че притежава право на
собственост върху поземлен имот с идентификатор **** по кад.
карта на с. Б. с площ от 1 062 кв. м., придобити със следните придобивни актове: с н. а. № **, т. I, рег.
№ **, дело № 89/ 1943 г. на Каварненския околийски
съд – 320 кв. м., с н. а. № **, т. **, дело № 1358/ 1995 на КРС – 580 кв. м., с
н. а. № 37, т. V , н. д. № 1502/ 1998 г. на КРС – 85 кв. м. и с договор за
продажба на имот – частна общинска собственост – 77 кв. м. Освен придобити на
горните основания, ответникът владеел имота като свой и в негова полза изтекла
както кратката, така и дългата придобивна давност при
непракъснато владение по чл. 79 от ЗС. Складовото
помещение било построено от наследодателя на ответника много преди да придобие
по регулация от Община гр. К. въпросната част от имота. Притежавал строително
разрешение и виза от 1998 г. за извършване на ремонт на съществуващото складово
помещение. Само по себе си незаконното изграждане не влечало основателност на негаторната претенция. Не отговаряли на истината твърдения,
че в постройката се отглеждали свине и последиците от това пречели на ищеца да
упражнява правото си на собственост върху неговия имот. Настоява се за
отхвърляне на исковете, претендирани са разноски.
С оглед релевираните
в жалбата оплаквания, доводите и съображенията, развити от страните в процеса,
и ангажираните по делото доказателства, Добричкият окръжен съд приема за
установено от фактическа страна следното:
Ищецът
„Б.“ ЕООД, което дружество е променило правно – организационната си форма в
ООД, както става ясно от извършената от въззивния съд
служебна справка в Търговския регистър, се легитимира като собственик върху
следния недвижим имот: дворно място с площ от 2 440 кв. м., урегулирано в
парцел *, кв. ** по плана на с. Б., общ. К., заедно с двуетажна
масивна сграда с изба, представляваща хотел – ресторант със застроена площ от
1 490 кв. м. по силата на н.а . за покупко –
продажба на недвижим имот № ** т. * дело № 369/ 1997 г. на РС
гр. К.. Имотът е придобит от ищеца от РПК „С.“ гр. К., по силата на
договор за замяна от 24.02.1994 г., сключен с Община гр. К.. Видно от същия,
срещу предоставен от РПК „С.“ имот, Община гр. К. му е прехвърлила дворно
място, върху което е построен хотел – ресторант, намиращо се в парцел *, в кв. ** по плана на
с. Б., с площ от 1 139 кв. м., представляваща североизточната част
от парцел *, целия с площ от 1 889 кв. м. Освен това РПК „С.“, по
силата на н. а. № 82, т. I, дело №
1776/ 1997 г. на КРС, е била призната за собственик по регулация върху следния
недвижим имот: дворно място с площ от 1 301 кв. м., представляващо част от
общинско дворно място в кв. ** по плана на с. Б., което по силата на заповед №
10/ 15.01.1997 г. на Кмета на гр. К. за утвърждаване на регулационен план, се
придава по регулация към парцел * в кв. **,
който е собственост на РПК „С.“.
По
силата на н. а. за покупко - продажба № **, том *,
рег. № **, дело № 89/ 1943 г. на Каварненския
околийски съд, П.Т.П.е закупил от Я.Н.Б.
правото на собственост на една къща с две стаи, салон с двор от 320 кв. м.
От
приложения н. а. за собственост № **, т. VІ, д. № 1358/ 1995 г. на КРС е видно,
че наследниците на П.Т.П.– Я.Я.Н., Т.П.Н.. и Д.П.Й.
са били признати за собственици по наследство и давност върху следния недвижим
имот: дворно място с площ от 580 кв.м., представляващо част от пл.№432, в кв.**
по плана на с.Б..
Установява
се от н. а. за продажба на недвижим имот, срещу задължение за издръжка и
гледане № **, том *, д. № 1359/ 1995 г., че Я.Я.Н. и Д.П.Й.
са прехвърлили на Т.П.Н.. следния свой недвижим имот: 3/ 4 ид.
ч. от дворно място, цялото с площ от 900 кв. м., представляващо пл. № 432 в кв.
** по плана на с. Б., от които 700 кв. м. са урегулирани в парцел ХІХ в кв. ** по
плана на с. Б., заедно със същите идеални части от лятна кухня с площ от 20 кв.
м. и от натурно помещение със застроена площ от 36
кв. м., построени върху същото дворно място, срещу задължението на купувача Т.Н.
да се грижи за своята майка Я.Я.Н. до края на живота
й, като й осигури издръжка, гледане и спокоен живот.
В
приложения н. а. за собственост на недвижим имот, придобит по регулация № **,
том *, н. д. № 1502/ 1998 г. на КРС е посочено, че ответникът Т.П.Н.. притежава
право на собственост върху 85 кв. м., придадени по регулация към неговия
собствен парцел на основание Писмо № РД -08 – 3558/ 27.07.1998 г. на Община К. и на основание чл.
134 ал. 2 от ЗТСУ, като в акта е вписано, че мястото което се придава от
общински имот.
От
представения договор за продажба на недвижим имот, частна общинска собственост,
от 22.11.2013 г. е видно, че Община К. е продала на Т.П.Н.., А.Т.Н.. и П.Т.Н..
поземлен имот – частна общинска собственост с площ от 77 кв. м., представляващ
част от имот с идентификатор **** по КККР на с. Б., общ. К., стар идентификатор
кв. **, парцел ***, целия с площ от 1 062 кв. м., в който собственикът участва
с 985 кв. м.
Всяка
от страните е ангажирала гласни доказателства по делото в подкрепа на своите
твърдения.
В.В.С., служител на ищеца към края на 90 – те години на 20 в.
е посочил, че при закупуването на имота той не е бил ограден. Това станало през
1998 г., когато съседът Т. оградил собствения си имот по начин, по който заемал
част от имота и на ищеца. Свидетелят разговарял с него, той заявил, че всичко
му е узаконено.
Св.
П.И.С., съсед на ответника, е посочил, че в неговия имот е съществувала постройка,
от страната на ресторанта в имота на ищеца, която е съществувала поне от 15 –
16 години. Двата имота били разделени с ограда от телена мрежа. В постройката
ответникът гледал прасета до около 1994 г. – 1995 г.
Св.
А.Р.А., също живущ в съседство на ответника е посочил, че още преди
изграждането на ресторанта в имота, настояща собственост на ищеца, между
двамата имота е съществувала масивна ограда. Била съборена и възстановена през
1998 г. В сградата гледал животни до преди този период и в последствие само
една година отглеждал прасето си там, тъй като
в последствие забранили да отглежда животни.
От
изготвената и приета от първоинстанционния съд
съдебно-техническа експертиза се установява, че към момента на закупуване на
имота от ищеца е действал регулационен план от 07.03.1973 г., одобрен със
Заповед № 623/ 1973 г. и площта на парцел ** в кв. ** е била 2 440 кв.м. При
одобряване на кад. карта имотът на ищеца с
идентификатор .** не е съществувал и по-късно е нанесен по тяхно искане с
нанасянето на парцел ІІ в кв.**, но във вида след извършената промяна на
регулационния план през 1998 г. Със Заповед № 179/ 05.06.1998 г. е променен
действащия план, като част от парцел ІІ е придаден към парцела на ответника. Според
вещото лице, площта на имота на ищеца е 2 440 кв. м. и площта, с която е
променен регулационния план през 1998 г. е около 100 кв.м. Вещото лице е
констатирало, че част от пристройката към гаража на ответника е построена в
имота на ищеца. За тази пристройка имало издадено разрешение за строеж, което е
издадено след промяната на плана, т. е. след като част от имота на ищеца е
придаден към имота на ответника. При изследване на плановете, вещото лице е
достигнало до извода, че тази сграда е съществувало още през 1973 г., защото е
била нанесена на плана, а при изменението на плана остава в парцел ХІХ.
От
заключението на вещото лице по назначената от въззивния
съд СТЕ се установява, че предмет на договора от 24.02.1994 г., сключен между праводателя
на ищеца РПК „С.“ и Община гр. К. е дворно място с площ от 1 139 кв. м.,
представляващо северозападната част от парцел *
в кв. ** по одобрения на 25.05.1973 г. кадастрален и регулационен план на с. Б..
Имотът не е бил описан като самостоятелна кадастрална единица. Парцел * e бил съставен от имоти с пл. №№ 430, 431, 435, част от 434,
432 и 429, които са били отчуждени „За ресторант“ със заповед от 08.09.1982 г.
От имот пл. № 432 /на ответника/ е била отчуждена площ от 75 кв. м. Към парцел * е било придадено по регулация дворно място с площ от
1 301 кв. м., записано като общинско място в кв. **, същото не е било планоснето като самостоятелна кадастрална единица. Според
вещото лице, описаният в н. а. № ** т. I дело № 369/ 1997 на КРС недвижим имот
не е представлявал самостоятелна кадастрална единица, за която да е бил отреден
парцел * в кв. **, а в него са били включени имоти с горепосочените планоснимачни номера. Съгласно
заключението, първият кадастрален и регулационен план на с. Б. е бил одобрен на
25.05.1973 г. и по време на неговото действие е била извършена замяната между праводателя на ищеца РПК „С.“ и Община гр. К. с договора от
24.02.1994 г. и уреждането на регулачните сметки за парцел
* в кв. **.
Първоначално парцелът е бил с площ от 1 889 кв. м., като източно от него е
бил отреден парцел **, в
който е участвал имот с пл. № 435 и част от имот с пл. № 434, графично отразени
от вещото лице на скица – приложение № 1 към СТЕ. Със заповед от 15.01.1997 г.
е била извършена промяна на дворищната регулация между парцел * и парцел *I, като двата парцела са обединени. Частично изменение на
регулационния план е било извършено със заповед от 05.06.1998 г., при което е
била извършена промяна на дворищната регулация между УПИ **/на ответника/ и УПИ * – ресторант /на ищеца/ в кв. ** по плана на с. Б.. На
27.11.2001 г. е бил изработен нов кадастрален план по програма „**“, по който
имотът на ищеца не е получил номер, тъй като не е бил ограден от всички страни.
В тази връзка при одобряване на кадастралната карта и регистри за землището на
с . Б. на 19.02.2008 г. имотът на „Б.“ ЕООД не е бил заснет и нанесен. Със
заявление от 03.04.2012 г. ищецът е поискал промяна на кадастралната карта,
такава е била извършена с нанасянето на имот с идентификатор **с площ от 2 260
кв. м. С извършената промяна е бил нанесен УПИ *
в кв. ** по ** от 05.06.1998 г., което изменение се състои в промяна на
дворищната регулация между УПИ **/на ответника/ и УПИ * – ресторант /на ищеца/
в кв. ** по плана на с. Б., което изменение е било извършено по молба на Т.П.Н... Имот с пл. № ***
възниква в кад. план на с. Б., изработен по програма
„**“ и е с площ от 976 кв. м. Същият имот е нанесен в кад.
карта на землището на с. Б. като имот с идентификатор **с площ от 976 кв. м.,
записан на Т.П.Н.., за който поземлен имот няма отреден парцел. Парцел е бил
отреден за имот с пл. № 432 по плана от 1973 г. – парцел **. За него дворищната
регулация е била изменена с ** от 05.06.1998 г., с предмет – навлизане в парцел
* – за ресторант. Дворното място с площ от 85 кв. м., придадено
по регулация към парцел **е представлявало част от парцел * – за ресторант,
собственост на „Б.“ ЕООД. Регулачните сметки са били
уредени между ответника и Община гр. К., а не между него и ищеца. По отношение
на дворното място от 77 кв. м., предмет на договора за продажба на недвижим
имот, частна общинска собственост, същото не е било заснето самостоятелно, а
представлява идеална част от имот с идентификатор **и е разлика от площта на
поземления имот – 1 062 кв. м. и сумираните площи по нотариалните актове, придобивни основания на ответника – н. а. №№ **/ 1943 г., **/
1995 г. и 37/ 1998 г. Част от тези 77 кв. м. са били част от парцел * –ресторант
преди промяната на регулацията. Вещото лице е проследило промяна на
регулационните линии и имотните граници между парцелите, респ. имотите на
страните. Вещото лице е дало заключение, че и за двата имота няма съвпадение на
регулационните линии и имотните граници, т.е . регулационните линии не са били
приложени на място. По кад. карта на с. Б. поземлен
имот с идентификатор **съответства на имота, заснет и нанесен по кад. план, изработен по програма „**“ от 2001 г., но не
съответства на регулационния план на селото. В кад.
карта нанасянето на имот**е извършено съобразно ** от 05.06.1998 г. Вещото лице
е посочило, че постройката, описана в исковата молба е била заснета и нанесена
в кад. план на с. Б., приет през 1970 г., послужил на
при изработването на регулационния план от 25.05.1973 г. В кад.
план от 2001 г. също е заснета и нанесена постройка, но с различни размери,
като по идентичен начин е нанесена в кад. карта. При
огледа на място вещото лице е установило, че част от постройката не е била
нанесена в плана от 2001 г., обозначена в червен цвят по скица към предходното
заключение на същото вещо лице. За съществуващото складово помещение има
издадена вида и разрешение за строеж, касаещо ремонт
на съществуващото складово помещение.
„Б.“
ООД е подала против заповед № 179/ 05.06.1998 г. на Кмета на Община гр. К. за **
жалба, по която е било образувано адм. д. № 93/ 2015
г. по описа на Административен съд гр. Добрич. С решение № 111/ 207.2015 г.
жалбата, в частта, с която се иска отмяна на заповедта, е била оставена без
разглеждане, а производството по делото е било прекратено. С решението заповед
№ 179/ 05.06.1998 г. на Кмета на Община гр. К. е била прогласена за нищожна. В
тази му част решението на ДАдмС е било отменено с
решение № 14829/ 05.12.2017 г. по адм. д. № 1114/
2015 г. на ВАС.
При
така изложените фактически данни Добричкият окръжен съд приема за установено от
фактическа страна следното:
„Б.“
ЕООД, понастоящем „Б.“ ООД е предявила против Т.П.Н.. две, при условията на
пасивно субективно и обективно кумулативно съединяване, претенции, както
следва: с правно основание чл. 108 от ЗС, за установяване правото на
собственост върху недвижим имот и неговото виндициране
поради това, че тази част от имота, принадлежаща на ищеца, неправилно е била
заснета по действащата кадастрална карта на населеното място към имота на ответника;
и с правно основание чл. 109 от ЗС, за осъждане на ответника да преустановяви действията, с които неоснователно пречи на
ищеца да упражнява правото си на собственост, като премахнат със собствени
средства и за своя сметка стопанската постройка, неоснователно построена в
имота на ищеца.
По
отношение иска с правно основание чл. 108 от ЗС:
Съгласно
постановките на т. 2А от Тълкувателно решение № 4/ 2014 от 14.03.2016 г. по т.
д. № 4/ 2014 г. на ОСГК на ВКС на РБ, при осъдителен иск по чл.108 ЗС, съдът е
длъжен да се произнесе с установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към
патримониума на ищеца.
По
иск с правно основание чл. 108 от ЗС ищецът носи тежестта да докаже кумулативно
следните факти: че притежава право на собственост върху конкретен имот/ вещ, че
владението върху имота/ вещта се осъществява от ответника и че това владение е
лишено от правно основание.
Видно
от исковата молба, инициирала настоящото производство, ищецът е настоявал
съдебно да бъде установено правото му на собственост върху дворното място с
площ от 2 440 кв. м., представляващо имот с идентификатор .** по кад. карта на с. Б., като се е претендирало осъждането на ответниците да предадат владението върху 120 кв. м. Ищецът
не разполага с правен интерес да установи правото си на собственост върху целия
поземлен имот извън спорните 120 кв. м., тъй като това му право не е било
застрашено, нарушено или оспорвано от ответника. При липса на правен спор
относно принадлежността на правото на собственост върху целия поземлен имот с
идентификатор .** по кад. карта на с. Б., то отхвърляне
на иска за съдебното установяване на същото по отношение на цялата му площ от
2 440 кв. м. е лишена от правен интерес за разликата над спорните 120 кв.
м до пълния размер на имота, т. е. за площ от 2 320 кв. м. Ищцовата претенция, така както е заявена, е процесуално
недопустима за разликата над спорните 120 кв. м., следователно решението, като
постановено по процесуално недопустим иск, в тази му част следва да бъде
обезсилено, а съдебното производство – прекратено.
Според
постановките на т. 4 от Тълкувателно решение 8/ 2014 от 23 февруари 2016 г. по
т. д. № 8/ 2014 г. на ОСГК на ВКС на РБ, иск за собственост на реална част от
поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в
кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като
самостоятелен имот, е допустим, дори да не е проведена административната
процедура по чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР /първоначална редакция/ за поправяне на
непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, или
иск по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР. В производството по иска за собственост съдът изследва наличието на
непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта.
Иск
за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно е
заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е
заснета като самостоятелен имот, е допустим, дори да не е проведена
административната процедура по чл. 53,
ал. 1, т. 1 ЗКИР /първоначална редакция/ за поправяне на непълноти и грешки в
одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, или иск по чл. 53, ал. 2,
изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР. В производството
по иска за собственост съдът изследва наличието на непълнота или грешка в
одобрената кадастрална карта.
Законът
за кадастъра и имотния регистър определя кадастъра като съвкупност от основни
данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и
за правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти и
техните носители. Документирането на данните се извършва чрез създаване на
кадастрални карти и кадастрални регистри, чийто обхват и съдържание са подробно
уредени в ЗКИР и в Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Одобрените по
реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно
действие. От тях не произтичат промени във вещноправния
статут на имотите. За отразените данни за имотите в кадастралната карта
законодателят е създал в чл. 2, ал. 5 ЗКИР оборима
презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на собственост не
води до пораждане, изменение или погасяване на правото. Що се отнася до данните за носителите на
вещни права, записани в кадастралния регистър, тази презумпция съществува
доколкото следва да бъде зачетен легитимиращият ефект на акта за собственост.
Отсъствието или наличието на запис или записи в кадастралния регистър не може
да има доказателствено значение или легитимиращ
ефект, по-големи от тези на актовете за собственост.
Следователно
в настоящото производство следва да се установи принадлежността на правото на
собственост върху спорните 120 кв. м.
В тази връзка и въз
основа на заключенията на вещото лице, Окръжният
съд приема, че по първия
регулационен план имотът, описани в н. а. за покупко – продажба
на недвижим имот № ** т. * дело № 369/ 1997 г. на РС гр. К. имот
– дворно място с площ от 2 440 кв.
м., за което е бил отреден парцел
* в кв. **, не
е представлявал самостоятелна
кадастрална единица.
В парцел * в кв.
**, по плана от 1973 г., са
участвали имоти с пл. №№ 430, част от 431, 435, част от 434 , част
от 432 и част от 429. Съгласно чл. 30 от
ЗТСУ /отм./, в редакцията му, действаща към
момента на одобряване на регулационния
план на с. Б. със заповед от
25.05.1973 г., парцелите се
отреждат със самия план за
имотите, включени при урегулирането
им в общ парцел. Отреждането на парцел за даден имот
има вещноправно действие. След влизане в сила
на дворищнорегулационния план правото на
собственост върху имотите, за които
са отредени парцели, се трансформира
в правото на собственост върху парцелите. За частите от имотите, които части остават извън
отредените за тях парцели, правото
на собственост върху имота до
регулация преминава в право на вземане
върху дължимото обезщетение във връзка с придаването им към съседни
парцели – в този смисъл Решение № 59/ 1969г.
на ОСГК на
ВС на НРБ. Регулационните граници на парцел * са изчертани
в червен цвят по скица – приложение
№ 2 към
заключението на вещото лице по
гр. д. № 713/ 2013 г. на КРС. Графично представено, западната
регулационна линия на парцела е хоризонтална
права линия, без чупки. Върху самия план в югоизточния ъгъл на парцел * е изчертана синя линия, обективиращата ** от 1998 г., по силата на който заключената
между синята линия и червената от западна и южна страна площ, изчислена
графично около 100 кв. м. е била придадена към парцел **,
принадлежащ на ответника. Вещото лице е дало заключение, че регулачните
сметки не са били уредени, тъй като придаваемото
място е било заплатено от Т.П.Н.. не на действителния собственик „Б.“ ООД, а на
Община гр. К.. Съгласно § 8 от ПЗР на ЗУТ, след изтичане на сроковете по § 6,
ал. 2 и 4 отчуждителното действие на влезлите в сила,
но неприложени дворищнорегулационни планове за
изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени
поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява. Следователно ищецът
е провел пълно и главно доказване, че притежава право на собственост върху
спорните 100 кв. м., изчислени графично от вещото лице по назначената от първоинстанционния съд СТЕ, от претендираните
от него 120 кв. м.
В
отговора на исковата си молба ответникът Т.П.С.е релевирал
възражение, че е придобил правото на собственост върху спорния терен по силата
на изтекла в негова полза придобивна давност, броима от 04.09.1998 г., когато ответникът се е снабдил с
н. а. за собственост на недвижим имот, придобит по регулация. Разпоредбата на
чл. 79 ал. 1 от ЗС предвижда, че правото на собственост върху недвижим имот се
придобива чрез непрекъснато владение за период от 10 години. Разпоредбата на
чл. 200 ал. 1 от ЗУТ предвижда, че реално определени части от поземлени имоти в
границите на населените места и селищните образувания могат да се придобиват
чрез правни сделки или по давност само ако са спазени изискванията за
минималните размери по чл. 19, като ал. 2 на с. чл. изрично предвижда, че правилото
на ал. 1 не се прилага в случаите, когато частта от поземления имот се
присъединява към съседен имот при условията на чл. 17, а оставащата част
отговаря на изискванията на чл. 19 или се присъединява към съседен имот. В процесния случай ответникът твърди да е осъществявал
трайно, непрекъснато и необезпокоявано владение върху придадената по регулация
реална част от недвижим имот, собственост на ищеца, в размер на 85 кв. м. и още
15 кв. м., които реална част от УПИ * – ресторант,
собствен на „Б.“ ООД. Присъединяването е извършено към съседен имот, като
остатъкът от УПИ *
отговаря на изискванията за площ и лице, предивдени в
чл. 19 от ЗУТ. Началният момент на владението е бил манифестиран от ответника
посредством поставянето на телена ограда и това е било очевидно за ищеца – в
този смисъл са и показанията на св. В.С., който, като служител на „Б.“ ООД е
разговарял с ответника защо е заградена част от неговия имот. От този момент –
04.09.1998 г., когато Т.П.С.се е позовал на давностно
владение, до 21.10.2013 г., когато е предявена исковата молба в РС гр. К. е
изтекъл срок, по – голям от 10 години, през който ответникът е владял спорните
100 кв. м. явно, трайно, непрекъснато и необезпокоявано. Поради тази причина
правото на собственост върху тях е било изгубено от ищеца и е било придобито от
ответника на оригинерно основание – изтекла в негова
полза придобивна давност. Придобиването на
собствеността от ответника сочи на неоснователност на ревандикационната
претенция по отношение на 100 кв. м., в който смисъл е заключението на вещото
лице по назначената от първоинстанционния съд СТЕ, а
за разликата над този размер до претендираните 120
кв. м. искът е неоснователен, тъй като ищецът изобщо не е изгубвал
собствеността върху тях и няма доказателства правото на собственост да е било
придобито от ответника. В този смисъл първоинстнационното
решение в тази му част е правилно като краен резултат и следва да бъде
потвърдено.
По
отношение на иска с правно основание чл. 109 от ЗС:
Целта
на негаторния иск е да даде защита на правото на
собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие,
посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което
пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното
предназначение. Такова неоснователно въздействие е и построяването на сграда от
трето лице, попадаща в имота на собственика. Без правно значение е дали
сградата е построена без строителни книжа, в отклонение от наличните строителни
книжа или при съобразяване със строителни книжа, които противоречат на
строителните правила и норми. Когато обаче такъв строеж засяга правата на трети
лица, същите могат да претендират неговото премахване по реда на чл. 109 от ЗС,
в този смисъл Решение № 401 от 21.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2770/2008 г., *
г. о.
Необходимите
предпоставки за уважаване на иска: ищецът трябва да установи, че е собственик
на вещта; че спрямо нея ответникът е упражнил неоснователно действие; това
действие пречи, смущава или ограничава собственика на вещта да упражнява
правото си на собственост спокойно и в пълен обем; извършеното неоснователно
действие трябва да съществува към момента на предявяване на иска или да
съществува опасност и занапред да продължи да съществува.
С
оглед разрешението на иска с правно основание чл. 108 от ЗС, Окръжният съд
намира, че не е установена първата предпоставка за уважаване на негаторния иск: ищецът не е установил правото си на
собственост върху терена, върху който твърди ответникът да е изградил
стопанската постройка. Поради това този иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
С
оглед изхода на спора първостепенният съд е възложил на ищеца сторените от
ответника разноски. При това разрешение на спора от въззивния
съд, на ответника – въззиваем следва да бъдат
присъдени 700 лв. сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното и на основание чл. 271 и сл. от ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И
:
ОБЕЗСИЛВА
решение № 107/ 10. 10. 2014г. по гр. д. № 713/ 2013г. по описа на РС – гр. К., в
частта му, с която са били отхвърлени претенциите на „Б.“ ЕООД, с ЕИК **,
понастоящем „Б.“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Ц.С.“ № **,
против Т.П.Н.., с ЕГН ********** ***, иск за признаване на установено, че
ищецът е собственик на недвижим имот с идентификатор ****, целия с площ от 2440
кв. м. по кад. карта на с. Б., общ. К., в частта му,
с която е била отхвърлена претенцията му по отношение на Т.П.Н.., с ЕГН **********
***, че „Б.“ ЕООД, с ЕИК **, понастоящем „Б.“ ООД, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Ц.С.“ № **, за установяване право на собственост върху
недвижим имот с идентификатор ****, с площ от 2 320 кв. м., находящ
се в с. Б., общ. К., като ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 107/ 10. 10. 2014г. по гр. д. №,713/ 2013г. по описа на РС – гр. К.,
в частите му, с които са били отхвърлени претенциите на „Б.“ ЕООД, с ЕИК **,
понастоящем „Б.“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Ц.С.“ № **,
против Т.П.Н.., с ЕГН ********** ***, за признаване на установено, че ищецът
притежава право на собственост върху 120 кв. м., заснети неоснователно като
част от поземлен имот с идентификатор **** по кад.
карта на с. Б., общ. К. и за осъждането му да предаде владението върху тях,
както и за осъждане на ответника да премахне със собствени средства и за
собствена сметка незаконно построената в спорните 120 кв. м.стопанска постройка.
ОСЪЖДА
„Б.“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Ц.С.“ № **, да
заплати на Т.П.Н.., с ЕГН ********** ***, разноски за адвокатско възнаграждение
във въззивното производство в размер на 700 лв.
/седемстотин лева/.
Решението
подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280 ал. 1 и ал. 2 от ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.