Решение по дело №384/2019 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 227
Дата: 14 юни 2019 г. (в сила от 10 юли 2019 г.)
Съдия: Стела Петрова Колчева
Дело: 20191420200384
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                                        

гр. В.,14.06.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                                                        

Врачанският  районен съд, V-ти нак.състав в публичното заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                        

                        Председател:СТЕЛА КОЛЧЕВА                                                       

                 Съдебни заседатели:                    

                                                                                                          

при секретаря Б.С.и в присъствието на прокурора ...... като разгледа докладваното от СЪДИЯТА НАХ дело 384 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН. Образувано е по жалба на А.В. ***.2019 г. на Началник ОО”АА” - В., с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.93, ал.6 ЗАПр и на същото основание е наложено административно наказание глоба в размер на 1000.00 лв. В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното постановление, с искане за отмяната му на това основание.

         В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

         Ответната страна, представлявана лично от Началника на ОО”АА”-В. в съдебно заседание и писмено становище изразява позиция за неоснователност на жалбата и законосъобразност на атакуваното НП, с молба за потвърждаването му.

         След като взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши анализ и преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

         Жалбата е процесуално допустима като подадена при условията на чл.59 от ЗАНН. Разгледана по същество е неоснователна, при следните съображения:

         На 13.03.2019 г., контролни органи на ОО”АА”-В.- св.Т.Г. и Ю.Ф. извършвали проверки по спазване на ЗАПр. на автогара-В.. Около 14.20 ч. на автогарата се намирал автобус „Мерцедес” с рег.№***, извършващ превоз на пътници по редовна автобусна линия от гр.С.до гр.В., чийто водач-настоящият жалбоподател приел багаж-2 бр.кашони с авточасти, от лице, което не било пътник в автобуса-М.С.Х.. Това приемане на багажа било непосредствено възприето от горепосочените двама свидетели и документирано със снимков материал. Веднага на място е съставен АУАН срещу жалбоподателя за извършено нарушение по чл.93, ал.6 ЗАПр., подписан от него без възражения. Последвало е издаването на обжалваното НП, с което за констатираното нарушение с АУАН и на основание чл.93, ал.6 ЗАПр., на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1000.00 лв.

         Гореизложените фактическите констатации съдът възприе на базатата на свидетелските показания на участвалите при проверката очевидци- Т.Г. и Ю.Ф. и изготтвения при проверката и приложен към преписката снимков материал. Съдът кредитира тези доказателствени източници като последователни, логични и безпротиворечиви, и неопровергани от други доказателства.

         При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

В административно-наказателното производство, започнало със съставяне на АУАН и завършило с издаването на обжалваното НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на “съществените” и представляващи основание за отмяна на последното. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно представената по делото Заповед №РД-08-249/15.05.15 г. на М-ра на ТИТС и съдържат всички задължителни реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН, в т.ч. дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и констатирано, нарушените законови разпоредби. Налице е и съответствие между текстовото описание на нарушението и неговата цифрова квалификация. Както в АУАН, така и в НП е направена пълна, точна и ясна идентификация на нарушителя-жалбоподател чрез посочване на съответни лични данни. Изрично е посочено  и качеството на свидетеля по АУАН-Ю.Ф. като „очевидец при установяване на нарушението и при съставяне на акта”. При тези съображения, изложените в жалбата доводи за липса на подобни данни, като формално основание за отмяна на НП, са изцяло неоснователни и голословни.

От материалноправна страна: предвид наличния и обсъден по-горе доказателствен материал, необорен от страна на жалбоподателя, в случая по делото безспорно се установи, че на инкриминираните време и място, жалбоподателят в качеството си на водач на МПС, извършващо превоз на пътници , нерагламентирано е приел багаж от трето лице, нямащо качество на пътник. При това положение, същият е осъществил нарушение на забраната по чл.93, ал.6 ЗАПр и следва да понесе административно-наказателна отговорност за това нарушение.

         При определяне размера на предвиденото наказание, наказващият орган законосъобразно е наложил предвидената в чл.93, ал.6 ЗАПр глоба в  „прост” размер от 1000.00 лв.

         Водим от всичко гореизложено и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

                                                        Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление №26-0000040/26.03.19 г. на Началник ОО”АА”-В., с което на А.В. ***, с ЕГН:**********, за извършено нарушение по чл.93, ал.6 ЗАПр. и на същото основание, е наложено административно наказание глоба в размер на 1000.00 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-В. в 14-дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: