Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 14.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и шести февруари през
две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 881 по описа за 2018г.
на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е предявен от В.С.С. против „Т.М.“ ЕООД *** и П.Х.Б. *** осъдителен иск за
заплащане при условията на солидарност
сумата от 30 000лв. на основание
чл.49 ЗЗД и чл.45 ЗЗД, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от статия в бр.225/24.08.2017г. и от статия в бр.226/25.08.2017г. във
в.Труд, ведно
със законната лихва от 24.08.2017г. до изплащането.
Твърденията в исковата молба са, че
в бр.225 от 24.08.2017г. на
в.“Труд“, издаван от първия ответник,
била публикувана статия без посочен автор със заглавие „Законите
не важат за вицето В.С.“, придружена с пояснение „Без строителни книжа градили в хотел „П.“. В съдържанието на статията била
изнесена информация за извършен незаконен
строеж в хотелски комплекс „П.“ край Златоград, както и неправомерно построяване на ресторант и плувен басейн на
същото място, собственост на „С.ТВ“ ООД, които действия били приписани
на ищеца. В същата бил обвинен
не само в пряко извършване на незаконно строителство,
но и в умишлено неспазване на съдебно
решение на ВАС, както и в осъществяването на стопанска дейност като хотелиер, несъвместима със заеманата длъжност заместник на министър-председателя
и представляваща конфликт на интереси. Твърди
изнесеното в статията да не отговаря
на истината, поради което изпратил
писмо до редакцията на вестника
и главния му редактор с искане за публикуване на опровержение съдържащо информация за действителните факти, а именно, че незаконният строеж в хотелски комплекс „П.“ край Златоград е осъществен още през 2007-2008г., а собствеността
върху този обект придобита от „С.ТВ“ ООД по-късно
и това изрично е посочено в съдебното решение на ВАС имащо за предмет
законността на изградена в него пристройка; последната била премахната през 2016г. и на нейно място извършено
ново строителство при спазване всички
законови изисквания, включително басейн и ресторант; самият той не бил
управител на „С.ТВ“ ООД от 2014г., поради което и не се
намира в конфликт на интереси, съответно
коректно попълнил своята декларация и тя е публично достъпна.
Вместо исканото опровержение в следващия брой 226 от 25.08.2017г. във в.“Труд“ бил
публикуван нов материал със заглавие
„Басейнът на С. е законен“ с посочването, че журналистическо проучване на вестника
установило издадено разрешение за спа-център,
басейн, лоби бар и ресторант от ДНСК през 2014г. с възложител „С.ТВ“ ООД
с управител П. Г., сканирана
снимка на разрешението за строеж, информация за „цените в мотел
в гр.Малко Търново“ и несъществена информация, несвързана с изнесеното в първата статия. В тази връзка навежда,
че новата публикация не отразява
посочените от него действителни факти, т.е. по
смисъл и съдържание не е опровержение на публикуваните в предходната статия, а избирателно са посочени отделни факти под формата
на собствено журналистическо разследване, както и отново са посочени неверни
обстоятелства, в частност, че басейнът в хотелския
комплекс му принадлежи. Твърди от това да
е претърпял неимуществени вреди-накърняване на репутацията му предвид обществено-политическото положение в управлението на страната и публична личност, ангажирана активно със спазването
на установените в страната правни норми; дискредитирането му пред обществеността
в личен и професионален план, засягане на доброто му
име и претърпени психични болки и страдания- постоянно нервно напрежение, безспокойство и
притеснение, неудобство от необходимостта непрекъснато да опровергава и
обяснява неверността на написаното, състояние на подтиснатост,
емоционално изтощение и хронично безсъние. Исковете си насочва към първия
ответник, в качеството на издател на
посоченото печатно издание, а към втория ответник, в качеството на негов главен
редактор, които счита, че носят солидарна отговорност за
причинените вреди. Същите разграничава по размер
спрямо всяка една от публикациите като претендира 26 800лв. по първата и
3200лв. по втората съгласно молба по делото от 26.08.2018г.
Ответникът „Т.М.“ ЕООД оспорва
иска с възраженията, че публикациите не съдържат обидни
думи, изрази или квалификации от естество да
накърнят доброто име и честта на
ищеца, нито по същината си
представляват клевета. Сочи, че
ищецът е публична личност, известен политик, председател на политическа формация и понастоящем вицепремиер на страната и с оглед на това е нормално
и допустимо да се концентрира медиен интерес за личността, действията и имуществото, които да се коментират и изследват, включително да бъдат подлагани на критика. Оспорва
ищецът да е претърпял посочените в исковата молба неимуществени вреди, а относно размера на обезщетението изразява становище за прекомерност с довод, че в същия
период имало и други публикации с подобно съдържание, коментиращи както личността, така и негови прояви и изявления, от които
би могъл да понесе вредите
посочени от него.
Ответникът П.Х.Б. изразява становище, идентично с това на първия
ответник, като допълнително възразява да е пасивно
легитимиран по иска, тъй като
не е автор на статиите, не
е възлагал тяхното публикуване, а и в периода на първата публикация не е бил на работа в редакцията на вестника.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото,
намира следното:
От
фактическа страна не е спорно публикуването в бр.225/24.08.2017г. във в.Труд на
статия със заглавие „Законите не важат за вицето В.С.“
и над него „Без строителни книжа градили в хотел П.“. В статията е отбелязано „С.
се ослушва за незаконна надстройка в Златоград“ и е със следното съдържание:
„Вицепремиерът В.С., който обяви война на шума от заведения по морето се оказва
над законите. Самият той е съдружник във фирмата „С.ТВ“, която има хотели в
Малко Търново и Златоград. Още през 2013г. Върховният административен съд се
произнася окончателно, че незаконната пристройка към хотел „П.“ край Златоград
трябва да бъде съборена. „По делото е установено, че върху съществуваща бетонна
плоча на триетажна сграда са изградени бетонни колони свързани с греди в
надлъжна и насрещна посока. Върху тях е излята нова бетонна плоча. Върху нея са
поставени метални колони с етажна височина и зидария от итонг
между тях. Съществуващата покривна конструкция на сградата е продължена и върху
новоизградената постройка. За строежа не са издадени
строителни книжа“, пише в решението на ВАС. До ден днешен обаче незаконната
надстройка си стои. Нещо повече-след неправомерното построяване на ресторант е
изграден и незаконен плувен басейн към хотелски комплекс „П.“. Сигналът за
незаконните строежи на В.С. бе подаден в „Труд“ от хотелиери, които попитаха не
е ли в конфликт на интереси вицепремиерът, след като като
съдружник в С.ТВ самият той е хотелиер, а в същото време прави проверки по
хотели и заведения. В Народното събрание депутатите в сходни ситуации
декларират, че са в конфликт на интереси и не участват в гласуването на закони
в сферата, на които имат собствен бизнес.“. Статията е поместена на четвърта
страница на вестника, а на неговата първа страница са възпроизведени заглавието
„Законите не важат за вицето В.С.“, над него „Без
строителни книжа градили в хотел П.“, а под него „От 2013г. С.ТВ не изпълнява
решението на ВАС“. Статията не е обозначена с автор.
На
следващия ден 25.08.2017г. във в.Труд била поместена нова статия, също без
автор, със заглавие „Басейнът на С. е законен“ със следното съдържание:
„Басейнът на хотел „П.“ край Златоград е законен. Хотелът е собственост на С.ТВ.
Вицепремиерът В.С. е съдружник в дружеството. Проучване на „Труд“ установи, че
има издадено разрешение за строеж на спа център, басейн, лоби бар и ресторант
от ДНСК през 2014г. Възложител е С.ТВ с управител П. Г.. Проектите са одобрени
от главния архитект на Златоград Руска Запрянова. В момента стая в хотела на С.ТВ
струва 80лв. Телевизия С.има и мотел в Малко Търново.
Имотът е бил собственост на Балкантурист и е купен от фирмата на В.С. още през
2005г. Мотелът „Козият рог“ е реконструиран и отворен
за посетители през лятото на миналата година. Обичайните му посетители са
военните, които охраняват границата. Самият С. преди време разказа, че в мотела има 160 места, а нощувката в него струва 30лв.“.
Не е спорно, че издател на
вестника е първият ответник „Т.М.“ ЕООД, а негов главен редактор вторият
ответник П.Х.Б.. Във вестника от бр.225/24.08.2017г. последният е посочен като
главен редактор и първи заместник главен редактор /стр.20/.
Не е спорно, че ищецът е съдружник в „С.ТВ“ ООД и негов
управител в периода 15.08.2008г.-06.11.2014г., след което законен представител
е П. Савов Г. /по справка от търговския регистър/. Ноторно
известно е също така, че към деня на публикациите и понастоящем ищецът е
народен представител, а в периода 04.05.2017г.-16.11.2018г. е бил заместник на
министър-председателя.
На следващо място, не е спорно,
че „С.ТВ“ ООД е собственик на хотелски комплекс „П.“ гр.Златоград, придобит чрез покупко-продажба
на 23.07.2008г., в който имало незаконен строеж. Във връзка с последното по
делото са събрани писмени доказателства-писма от Община Златоград и РДНСК-Южен
централен район, както и приложени адм.д.№ 88/2010г.
и адм.д.№ 288/2012г. двете на Адм.С-Смолян,
ведно с адм.д.№ 7834/2010г. на ВАС и адм.д.№ 4036/2013г. на ВАС. От същите се установява, че комплексът
представлява „База за отдих Пресока“, състоящ се от четириетажна масивна сграда
със застроена площ 360 кв.м., построена през 1982г., понастоящем намираща се в
поземлен имот с идентификатор 31111.8.14 по кадастралната карта на
гр.Златоград. През 2009г. било констатирано, че в него има пристройка към
съществуващата сграда, за което издадена Заповед № ДК-09-1/04.02.2010г. за
спиране изпълнението на строежа и забрана ползването и достъпа до нея по
причина, че не е въведена в експлоатация по законоустановения
ред. Заповедта е била обжалвана от собственика на имота „С.ТВ“ ООД, тогава
представлявано от ищеца, с образувано адм.д.№
88/2010г. по описа на АС-Смолян, по което постановено Решение №
113/26.04.2010г. за отмяна на заповедта, потвърдено с Решение № 12507/26.10.2010г.
по адм.д.№ 7834/2010г. по описа на ВАС. В мотивите
двете съдебни инстанции са приели, че не са били налице основанията по чл.178,
ал.4 ЗУТ, защото въпреки данните за незаконност на пристройката не са били
нарушени условията за въвеждане в експлоатация на основната сграда.
Впоследствие в РДНСК-Южен
централен район била образувана преписка № ЮЦР-См-521/2012г. отнасяща се
конкретно за пристройката, проверката по която показала да е изградена без
необходимите строителни книжа, поради което издадена Заповед №
ДК-02-ЮЦР-190/01.08.2012г. за нейното премахване. „С.ТВ“ ООД, представлявано от
ищеца, обжалвало и тази заповед с образувано адм.д.№
288/2012г. на АС-Смолян и постановено Решение № 240/20.12.2012г., с което
жалбата била отхвърлена. Решението е потвърдено с Решение № 6837/20.05.2013г.
по адм.д.№ 4036/2013г. по описа на ВАС.
Видно от съдебните решения било
установено, че върху съществуващата бетонна плоча на триетажна сграда са
изградени бетонни колони, свързани с греди в надлъжна и насрещна посока, а
върху тях излята нова бетонна плоча. Върху нея са поставени метални колони с
етажна височина и зидария от итонг между тях.
Съществуващата покривна конструкция на сградата е продължена и върху новоизградената постройка. За строежа не са били издадени
строителни книжа /тази част от мотивите са цитирани в процесната
статия от 24.08.2017г./ Строежът бил извършен в периода 2007-2008г., като
собственик на дворното място и сградата, както и на процесния
строеж е „С.ТВ“ ООД. И в двете съдебни производства дружеството, чрез
управителя тогава В.С., е поддържало, че строежът на пристройката бил
реализиран преди придобиване правото на собственост и при липса на знание, че
за него не е имало строителни книжа. Тези доводи са били счетени от съдебните инстанции
за неотносими с развити в мотивите правни
съображения, че независимо от кого и кога фактически е бил осъществен строежа,
той е незаконен и подлежи на премахване, като заповедта за последното следва да
се изпълни от собственика на имота.
След влизане в сила на заповедта
на РДНСК, видно от приложеното писмо на РДНСК-Южен централен район
/стр.171-173/ била извършена проверка на място на 27.03.2014г. с констатации за
частично премахване на незаконния строеж. Посочено е, че фактическото
премахване е невъзможно без да се засегне новоизградената
обща покривна конструкция, която не е предмет на влязлата в сила заповед. В
приетото като доказателство извлечение от публичния регистър на влезлите в сила
заповеди за премахване на незаконни строежи, воден от ДНСК /стр.88/ е посочено,
че незаконният строеж е достроен, не съответства на предмета на заповедта от
01.08.2012г., поради което няма правно основание за действия по изпълнението й.
Поради това с писмо № СМ-979-01-364/18.03.2016г. било указано на кмета на Община
Златоград да изпълни правомощията си по предприемане на действията за
премахване. В тази връзка, видно от приложеното писмо № 53-00-681/05.11.2018г.
на Общинска администрация-Златоград /стр.73-74/, служители на общината посетили
комплекса през 2016г. и установили частично премахване на конструкцията и
обиколните стени. През м.11.2016г. от главния архитект било издадено разрешение
за строеж № 80/04.11.2016г. и одобрени проекти на обект „Преустройство на база
за отдих“ в имота, по силата на които пристройката изградена и въведена в
експлоатация през 2017г.
Свидетелят Д.А.от 2010г. бил
управител на хотелски комплекс „П.“, а малко по-късно станал управител и на мотела в Малко Търново, собственост на „С.ТВ“ ООД. В
показанията си сочи, че знае за строежа на пристройката и водените дела във
връзка с неговата незаконност, както и че като управител на първия комплекс
участвал в дейностите по неговото дострояване след съдебното решение и след
издаденото за това разрешение за строеж. Сочи, че към деня на първата
публикация 24.08.2017г. строежът на пристройката бил приключен и били
предприети действия по въвеждането в експлоатация. Обяснява, че се е работило
по въпроса за събарянето с необходимост от проектиране за това, но обективно
постройката не е могла да бъде съборена, защото би се нарушила конструкцията на
основната сграда. По тази причина било поискано и след снабдяване с
необходимите книжа дадено разрешение за
строеж през 2016г., реализиран и въведен в експлоатация през 2017г. Този свидетел,
както и свидетеля П. Г., управител на „С.ТВ“ ООД към момента, заявяват, че
когато хотелския комплекс бил закупен през 2008г. имал отпред нещо като басейн,
който не работел. След това закупили надуваем басейн около 3м., но след около
година се спукал. След това поставили друг басейн-подвижен и като конструкция,
с метални платна, които могат да се монтират и демонтират, ползван около две
години, но също се повредил. Впоследствие бил проектиран голям басейн, за който
през 2014г. било издадено разрешение за строеж и изграден през 2015г.
Като доказателство по делото е
прието Разрешение за строеж № 7/28.02.2014г. издадено в полза на „С.ТВ“ ООД за
извършване на строителство на „Басейн и игрище“ в хотелския комплекс, който
видно от представеното Удостоверение № 12/02.09.2015г. на Общинска
администрация-Златоград е въведен в експлоатация.
При така установеното от
фактическа страна съдът намира от правна следното:
Съгласно решение №
129/29.06.2015г. по гр.д.№ 7040/2014г. на ВКС, ІІІ г.о., в случаите на
причиняване неимуществени вреди с няколко деяния, които са свързани обективно
помежду си и са се осъществили в непродължителен период от време, обезщетението
се определя глобално, като в тази насока са приети за приложими по аналогия
разрешенията дадени с т.11 и т.13 от ТР № 3/22.04.2005г. по т.д.№ 3/2004г. на
ОСГК на ВКС. В разглеждания случай ищецът претендира обезщетение за
неимуществени вреди, като последица от две публикации във в.Труд-24.08.2017г. и
25.08.2017г., поотделно за всяка една от
тях. Статиите са публикувани в два последователни дни и се отнасят до едни и
същи обстоятелства, по повод на които се твърди да са нарушени конституционно
признатите му права, поради което в преценката дали е възникнало право на обезвреда и в какъв размер съдът следва да се произнесе
общо по двете.
Разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД
съдържа по императивен начин общата забрана да не се вреди другиму. Нарушението
й поражда отговорност на причинителя да заплати обезщетение, което на основание
чл.51, ал.1 ЗЗД обхваща всички вреди пряка и непосредствена последица от
увреждането. Вреда по смисъла на нормата е всяка неблагоприятна последица за
признати и защитени от закона права и интереси на увредения, които могат да
бъдат имуществени и/или неимуществени. Пораждането на деликтната
отговорност по чл.45 ЗЗД е предпоставено от противоправно деяние-действие и/или бездействие на
извършителя, настъпила вреда и причинно-следствена връзка между деянието и
вредата, подлежащи при условията на главно и пълно доказване от увредения, претендиращ
обезвреда. На основание чл.45, ал.2 ЗЗД вината на
извършителя се предполага, поради което в негова тежест е оборването на тази
презумпция.
Съгласно чл.49 ЗЗД този, който е
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него
при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността е за чужди виновни противоправни действия, тя е обективна и безвиновна и има гаранционно-обезпечителен характер.
Издателят на печатно издание
отговоря по чл.49 ЗЗД за неимуществени вреди, причинени от авторите на
публикуваните в него статии и съдържащи обидни и клеветнически квалификации по
отношение посочените в тях лица. Отговорността произтича от качеството му на
възложител, защото се касае до извършване на действия в негов интерес, които спадат
към областта, в която упражнява собствена дейност и резултатът, който ще
рефлектира в неговото имущество, независимо от това дали авторите на
публикациите се намират с него в трудови или граждански правоотношения. Въпросът кой е авторът на статията е без значение за отговорността на
издателя. Тя възниква дори и когато той не може да бъде идентифициран. Това
обуславя пасивната легитимация на първия ответник „Т.М.“ ЕООД по предявения иск
по чл.49 ЗЗД.
Вторият ответник П.Б. е главен
редактор на вестника. В съдебната практика непротиворечиво се приема, че
главният редактор на печатно издание не е работодател на журналистите в него и
не е възложител на тяхната работа, а такъв е издателят, поради което не носи
отговорност на основание чл.49 ЗЗД. Той отговаря при условията на чл.45 ЗЗД за
собственото си виновно и противоправно поведение, което
ще бъде налице, когато публикуването на материали с обидно съдържание или
изнасянето на клеветническа информация се дължи на негови лични действия, а не на
автора на статията /Решение № 147/18.03.2011г. по гр.д.№ 1640/2010г. ВКС, ІV
г.о., Решение № 404/13.07.2010г. по гр.д.№ 907/2010г. ВКС, ІІІ г.о.,
Определение № 1264/12.11.2013г. по гр.д.№ 5023/2013г., ВКС, ІV г.о./. Главният
редактор е длъжен да следи и носи отговорност за вида, в който се публикува
определена информация и за нейното съдържание. Когато авторът на публикацията
не е известен, то отговорност за нейното съдържание носи главният редактор. В
случая процесните статии нямат посочен автор, поради
което вторият ответник също е пасивно легитимиран по иска, но при квалификация
спрямо него по чл.45 ЗЗД.
Възражението
за изключване отговорността му по причина, че в дните на публикациите не бил на
работа съдът намира за неоснователно. По делото е представена служебна
бележка от 03.12.2018г. от „Т.М.“ ЕООД,
според която на 23.08.2017г. и 24.08.2017г. П.Б. не е бил на работа в
редакцията, не е бил отговорен /наблюдаващ редактор на броя и не е извършвал
каквито е да е дейности, имащи отношение към съдържането на бр.225 и бл.226 на
вестника и одобрението на публикуваните материали. Не е спорно, а и след
справка в търговския регистър се установява, че е управител и законен
представител на дружеството от 2015г. и в това си качество подписал служебната
бележка. По правното си естество служебната бележка е частен свидетелстващ документ
и доколкото удостоверява изгодни за издателя си факти не се ползва са
материална доказателствена сила, а представлява
писмено твърдение на страната, която черпи права от него. Други доказателства
установяващи по безспорен начин отразените в служебната бележка обстоятелства
не са ангажирани. Допълнително следва да се посочи, че втората по време статия
е от 25.08.2017г., за която дата не се сочи да не е бил в редакцията. Предвид
това съдът приема в дните на публикациите този ответник да е изпълнявал
задълженията си на главен редактор и в този смисъл носи отговорност за тяхното
съдържание.
Възложителят по чл.49 ЗЗД и прекият причинител отговарят солидарно спрямо пострадалия за причинените му вреди /ППВС № 7/29.12.1958г./.
Свободата
на словото в различните й форми-свобода на печата и средствата за масова
информация, правото на мнение и правото да се разпространява чрез слово -
писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин, търсене и
разпространение на информация, е един от основополагащите принципи на
демократичното общество, прогласен и защитен от Конституцията на Република
България. Тя обаче не е абсолютна, а ограничена до пределите предписани в
чл.39, ал.2 и чл.57, ал.2 от Конституцията. Според първата норма правото на
изразяване на мнение и разпространение чрез слово или друг начин не може да се
използва за накърняване правата и доброто име на другиго и за призоваване към
насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на
престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността, а с
втората норма е въведена забрана за злоупотреба с права, както и упражняването
им, ако се накърняват правата и законните интереси на други. Тези ограничения
кореспондират на конституционно признатите права на гражданите-неприкосновеност
на личния и семеен живот, чест,
достойнство и добро име /чл.32, ал.1 КРБ/. По идентичен начин е уредбата
и в чл.10 от ЕКЗПЧОС. В Решение № 7/1996г. на КС е дадено тълкуване на правото
на свободно изразяване на мнение и свързаните с него права и свободи,
прогласени в чл.39-41 от Конституцията, както и на случаите, когато са
допустими техните ограничения. Подчертано е, че свободата на словото търпи
ограничения заради друго, конкуриращо право и това е на лично достойнство, чест
и добро име, които също са конституционно защитени.
Установената трайна съдебна
практика във връзка с вреди от изнесена в печатно издание информация в
упражняване правото на свобода на словото е, че следва да се прави
разграничение между твърдения за факти и оценка на факти. На проверка за
истинност подлежат фактическите твърдения, които могат да ангажират отговорност
само ако са неверни и позорят адресата /клевета/, защото накърняват конституционно
защитените му права на чест, достойнство и добро име. Оценките /мненията/ не
подлежат на проверка за вярност, тъй като не представляват конкретни факти от
обективната действителност. Когато се изнасят засягащи честта на друго лице
факти, следва да се провери тяхната достоверност. Това не важи за мненията, тъй
като не могат да бъдат достоверни или не, а правно значение оценките имат само
ако са обидни. Неблагоприятните за другиго факти обаче трябва да бъдат
проверени преди тяхното разпространение. Правни норми за начина, по който тази
проверка се извършва няма, но е утвърдено схващането, че за изнесените факти трябва
да е получено потвърждение поне от два независими източника. Правното значение
на добросъвестната проверка се проявява тогава, когато въпреки извършването й,
фактите се окажат неверни. В този случай, ако проверката е добросъвестна вината е изключена. Когато са изнесени факти,
които по естеството си могат да бъдат приети за клеветнически, но тези факти са
верни /отговарят на обективната действителност/, то не е налице клевета дори и
самите обстоятелства да са позорни или да приписват на някого престъпление,
поради което действията свързани с публикацията не са противоправни,
а съответни на свободата на словото /в
този смисъл Определение № 387/03.04.2017г.
по гр.д.№ 4354/2016г. на ВКС, І г.о. и цитираната в него съдебна практика;
Решение № 404/13.07.2010г. по гр.д.№ 907/2009г. на ВКС, ІІІ г.о.; Решение №
85/23.03.2012г. по гр.д.№ 1486/2011г. на ВКС, ІV г.о.; Определение №
997/26.10.2017г. по гр.д.№ 531/2017г. на ВКС, І г.о. и др./.
В разглеждания случай в статията
от 24.08.2017г. е изнесена информация за наличието на незаконна пристройка в
хотелски комплекс „П.“, собственост на „С.ТВ“ ООД, в което ищецът е съдружник.
В нея е посочено, че още през 2013г. ВАС разрешил окончателно въпроса за
нейното събаряне, но до деня на статията това не било направено, вместо което
построени неправомерно ресторант и плувен басейн. Посочено е още, че сигнал за
това до вестника бил подаден от местни хотелиери, които повдигали въпроса дали
ищецът, едновременно като съдружник в дружеството и вицепремиер и народен
представител, не е в конфликт на интереси при положение, че в същото време
извършва проверки по хотели и заведения, както и коментар, че в подобни случаи
депутатите декларират такъв конфликт и не участват в гласуването на закони в
сферата, на която имат собствен бизнес. В публикуваната на следващия ден статия
25.08.2017г. е изнесена информация, че плувният басейн в комплекса е законен и
построен въз основа издадено строително разрешение през 2014г. с поместване
неговото съдържание, приповторено е чия собственост е комплекса и изнесена
друга информация касаеща цената на нощувките в него,
както и такава за друг собствен на дружеството имот-мотел
в гр.Малко Търново.
В частта за пристройката и плувния
басейн на хотелския комплекс изнесената информация и в двете статии по същината
си е твърдения за факти относно тяхната законност. Някои от фактите в първата
по време са верни и те не са спорни между страните, а именно, че ищецът е
съдружник в „С.ТВ“ ООД; дружеството е собственик на хотелския комплекс, в който
е имало пристройка изградена без строителни книжа; признаването й за незаконна
с влязло в сила съдебно решение, по силата на което е подлежала на премахване. Но
в останалата част съдържа твърденията, че въпреки съдебното решение незаконната
пристройка не е премахната, а вместо това изградени ресторант и басейн също в
нарушение на закона. В съчетание със заглавието
„Законите не важат за вицето В.С.“ и забележката „С.
се ослушва за незаконна надстройка в Златоград“ е вложен смисъл и създава
внушението за извършено противоправно поведение от
ищеца не само с приписването му на престъпление по НК за неизпълнение на
съдебно решение, но и за изграждането на басейна без строителни книжа, които
могат да бъдат квалифицирани като клеветнически по смисъла на чл.147, ал.1 НК.
Събраните по делото доказателства
опровергават по категоричен начин верността на тези фактически твърдения. Още в
рамките на воденото съдебно производство пред АС-Смолян и ВАС през 2012г. и
2013г. било установено, че изграждането на пристройката без строителни книжа е
осъществено по време преди дружеството да придобие собствеността на комплекса и
при липсата на знание за това обстоятелство. В съдебните решения съдилищата са
отбелязали, че строежът е незаконен и подлежи на премахване, като това
задължение е в тежест на собственика, независимо от това кой и кога е допуснал
закононарушението. Установено е след влизане в сила на решението на ВАС част от
пристройката да е била премахната, но не изцяло по причина, че събарянето би
нарушило целостта на основната сграда, както и че впоследствие била достроена
след изпълнение от дружеството-собственик на нормативните изисквания на ЗУТ въз
основа издадено през 2016г. строително разрешение. По отношение басейна е
безспорно установено да е построен през 2015г. и въз основа издадено още през
2014г. разрешение за строеж. Според
свидетелските показания преди него е имало последователно два други
басейна-надуваем и подвижен с метална конструкция, за поставянето на които не се
изисква строително разрешение. За съществуването на тези обективни факти са
били съставени по надлежния ред и от компетентните органи съответните актове и
документи, съставляващи публична и достъпна информация, която е могла да бъде
проверена. А това е така, доколкото в самата статия е цитирана част от мотивите
на съдебното решение отнасяща се единствено до описанието на пристройката. Освен
твърдението за незаконност тя не съдържа други данни, вместо което посочено само
източникът на сведението да изхожда от други лица /местни хотелиери/. В тази
връзка ответниците не са ангажирали доказателства, но
и липсват наведени твърдения да е била извършена проверка за достоверност на
изнесените твърдения. От конкретните обстоятелства може да се направи обоснован
извод, че информацията не е била подлагана изобщо на проверка в противоречие с
предназначението на медиите да предоставят обективна и точна информация.
Когато публикацията се отнася до
публична фигура може да бъде подлагана на по-сериозна критика и засилен медиен
интерес спрямо личността и дейността й, което кореспондира на правото на
обществеността да бъде информирана като елемент от свободата на словото. Това
обаче не включва разпространяване на неверни данни, засягащи лични граждански и
човешки права и не предпоставя налагане на негативен
подтекст /Решение № 404/ 13.07.2010г. по гр. д. № 907/2009г. на ВКС, ІІІ г.о./,
или макар да са изнесени верни данни, това е станало по начин, който също
нарушава тези права.
Поднасянето в статията от 24.08.2017г. на информацията относно
незаконността на пристройката и басейна е осъществено по начин сочещ ищеца за нарушител
на закона и незачитаща установения в страната правопорядък
личност въпреки заемания държавен пост, съпроводено с коментар не само да е в
конфликт на интереси, но и за поведение противоречащо на добилата му
популярност дейност по спазване законността в областта на туризма. Последното
по своето естество е мнение, което самостоятелно не е изявление за факт, но смислово
с останалата част на статията характеризира ищеца в негативен план и доколкото
е основано на неверни факти съдът намира да засягат честта, достойнството и
доброто му име.
Втората статия от 25.08.2017г. не съдържа обидни
квалификации или клеветнически изявления. С нея са изнесени факти относно
законността само на басейна в хотелския комплекс, които са противоположни на
преди това публикуваните за този обект, както и изнесени други факти, които
нямат връзка с първоначалната и които също нямат такъв засягащ правата на ищеца
характер. Обстоятелството, че заглавието приписва принадлежност на басейна лично
на ищеца само по себе си е невярно, но не е позорно, нито обидно. И в двете
статии е посочено собственик да е дружеството, а ищецът съдружник в него.
Съдът намира за неоснователно поддържаното от ищеца да е
търпял вреди и от тази статия по причина, че не било уважено искането му за
опровержение чрез публикуване действителните факти, за които представил съответните
документи, по същия като в първата начин-шрифт, заглавие и страница, вместо
което публикувани само част от тях и представени като собствено журналистическо
разследване. Всеки засегнат от медийно разпространена за личността му
информация има право на отговор, което е пряко свързано с конституционно
признатите му права и възможността за тяхната защита. За разлика от
електронните медии /чл.18 ЗРТ/ за печатните издания не е предвидено нормативно
задължение да публикува опровержение на пряко засегнатия или друго лице. Поради
това и неудовлетворяването на подобно искане не е противоправно
и самостоятелно не може да послужи като основание за причиняване на вреди. Обстоятелството, че част от публикуваните факти
са били предоставени от самия ищец, а не плод на журналистическо проучване е
без правно значение, защото меродавно за отговорността по чл.45 ЗЗД, съответно
чл.49 ЗЗД е дали публикувания материал отразява обективни и точни факти.
Между двете статии има връзка, тъй като втората по време
по същество опровергава публикуваната вече информация за незаконност на басейна
и с нея на обществеността са предоставени верни факти. Но тя не заличава противоправността на деянието по първата по време в тази
част, а следва да се вземе предвид при определяне размера на обезщетението.
По изложените съображения съдът намира, че е налице
основание за ангажиране отговорността на ответниците
само по отношение статията от 24.08.2017г., за която се дължи обезщетение за
неимуществени вреди.
На основание чл.52 ЗЗД неговият размер се определя по
справедливост в съответствие с критериите визирани в ППВС № 4/64, но и при
отчитане всички други конкретно установени обстоятелства, които имат значение
за степента на засягане нематериалните блага на личността.
Ищецът е известен политик, народен представител и към
деня на публикацията заместник на министър-председателя с активна дейност
прокламираща спазване законността в различни области, придобила широка
обществена известност и обект на множество коментари.
От показанията на св.Х.М.се установява, че ищецът бил
много гневен, когато прочел статията, изразил силното си възмущение от невярно
изнесената информация да е строил незаконни строежи и чрез неизпълнение на
съдебното решение да се е поставял над закона, както и разочарованието от това,
че е охарактеризиран като „поредния лицемер в управлението и политиката“.
Негативните емоции се запазили и впоследствие, когато на партийни събрания, при
работата в парламента и от граждани му били задавани често въпроси за
написаното и необходимостта от постоянни обяснения, че не отговаря на истината.
Свидетелят сочи статията да е добила по-широк отзвук в обществеността в
гр.Бургас, където ищецът е добре познат, с множество коментари от различни хора
как се бори за прилагането на закона след като сам не го спазва. След статията
започнал да вдига кръвно и поискал съвет какви лекарства да взема. Сочи още, че
по същото време имало и други публикации в положителен и отрицателен аспект, които
също обсъждали.
Според показанията на св.Д.А.ищецът бил изнервен, със
съсипано самочувствие и чувство на омерзение от статията. Свидетелства за
негативни коментари от граждани на Златоград, където се намира хотелския
комплекс, идентични с тези посочени от първия свидетел.
По делото са представени доказателства за други
публикации в различни медии, отнасящи се до ищеца, едната от които е в негативно
спрямо него съдържание /стр.54-55/.
Тези доказателства установяват ищецът да е претърпял
неимуществени вреди. Изнесените със статията неверни твърдения за противоправни действия са с клеветнически характер и го
злепоставят, поради което накърняват честта, достойнството и доброто му име. Пряка
последица от написаното са изживените негативни емоции-гняв, раздразнителност, възмущение
и разочарование, които са поддържани и след това поради поставянето му в
положение да обяснява действителните факти, създаващо лично неудобство, чийто
интензитет е пряко свързан и с обществено-поличитеското
му положение. По-голям интензитет на негативните изживявания като състояние на
емоционално изтощение и хронично безсъние не са доказани, включително за
отражение на здравословното му състояние с повишено кръвно налягане. Последното
не е наведено в исковата молба като твърдение, а показанията на свидетелите за
това съдът не намира за достатъчно убедителни. Тук следва да се посочи, че по
същото време е имало и други публикации свързани с различни аспекти от
дейността му като политик и част от правителството, които също могат да се
приемат за източник на отрицателни емоции в същите аспекти. Следва да се отчете
и обстоятелството, че с втората по време статия са изнесени верни факти, които
са в опровержение на част от вече публикуваните и те не го поставят в негативна
светлина. Поради това съдът приема справедлив съгласно чл.52 ЗЗД размер на обезщетението
от 10 000лв., до който искът се явява основателен и доказан и следва да се
уважи.
Съобразно чл.84, ал.3 ГПК следва да се присъди законната
лихва върху така определено обезщетение, считано от деня на публикацията
24.08.2017г. до изплащането.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците следва да заплатят солидарно на ищеца
направените по делото разноски от 883.33лв. съобразно уважената част.
Ответниците претендират разноски от 2400лв.
за адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство. Доказателствата
установяват това възнаграждение да е платено от ответника „Т.м.“ ЕООД, поради което и при липса на представен
по делото договор за правна защита и съдействие съдът приема тези разноски да
са направени само от него. Вторият ответник П.Б. не е направил разноски и
такива в негова полза на следва да се присъждат.
Възражението на ищеца по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност
на възнаграждението, при съобразяване фактическата и правна сложност на делото,
съдът намира за неоснователно. Предвид това и на основание чл.78, ал.3 ГПК
ищецът следва да заплати на ответника „Т.м.“ ЕООД разноски от 1600лв.,
пропорционално на отхвърлената част.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Т.м.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, ж.к.*******, и П.Х.Б., ЕГН **********, със
съдебен адрес ***, да заплатят на В.С.С., ЕГН ** *******,
със съдебен адрес ***, солидарно сумата 10 000лв. на основание чл.49 ЗЗД и
чл.45 ЗЗД, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от публикувана във
в.Труд, бр.225/24.08.2017г. статия със заглавие „Законите не важат за вицето В.С.“, ведно със законната лихва от 24.08.2017г. до
изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер 30 000лв., в тази част за претърпени вреди от статия във
в.Труд, бр.226/25.08.2017г.
ОСЪЖДА „Т.м.“ ЕООД, ЕИК *******, и П.Х.Б.,***,
да заплатят солидарно на В.С.С., ЕГН ** *******,
разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК от 883.33лв.
ОСЪЖДА В.С.С.,
ЕГН ** *******, да заплати на „Т.м.“ ЕООД, ***, разноски по делото на основание
чл.78, ал.3 ГПК от 1600лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: